Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2012 17:23 - КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3762 Коментари: 1 Гласове:
5




           На 29.10.2004 г., в Рим, изпълнителното тяло на ЕС подписа проекта за Европейска Конституция. Това е историческо събитие. За първи път в човешката история един континент с 37 държави иска да се прави и той на държава. Идеята, обаче, не е съвсем нова.

            Първият  европейски проект за мирно съжителство на държавите и на народите принадлежи на чехския крал Йежи от Подебрад, на унгарския крал Матиаш Корвин (син на Януш Хуниади) и на полския крал Кажимеж Ягелончик (1464 г.). Проектът категорично е отхвърлен от Ватикана и от френския крал Людовик ХІ.

            Големи почитатели на някаква форма на европейско обединение са великите западни просветители Волтер и Русо. Една от мечтите на Русо е да “няма повече французи, немци, испанци или англичани, а само европейци”. Инересното в този цитат е, че се споменават само страните-ядро на ЕС.

            Два пъти през последните 200 години Европа беше почти обединена чрез сила: под скиптъра на Наполеон и от Третия райх.

            През 1915 г. Ленин пише своята известна статия “ За европейски съединени щати”, в която преценява идеята като антиамериканска и антияпонска.

            През юни 1917  г. масонството на съюзените и неутрални държави организира в Париж конгрес, една от главните задачи на който е :”Да подготвят европейски съединени щати, да създаде свръхнационална власт, чрез която да бъдат разрешени конфликтите между нациите”(1).

            Модерната идея за ЕС датират не съвсем правилно, с известната Фултънова реч на Уинстън Чърчил от 1946 г. Никой обаче не си спомня, че точно същото предложи Троцки още през 1913 г. и Чърчил не е прибавил към неговия проект нито една нова дума.

            През Студената война западните страни създадоха Общия пазар, източните-СИВ.

             Идеята за наднационален съюз се реализира за пръв път при формирането на Европейска общност за въглища и стомана.Тя е  на служителя във френското външно министерство Жан Моне. Министърът на външните работи на Франция Робер Шуман дава гласност на тази идея на 9 май 1950 г. (това е и причината този ден да се чества като Ден на Европа). Първоначалният замисъл на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрол над военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва Западна Германия, Франция, Италия и страните отБенелюкс. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април1951 г., а влиза в сила през юли 1952 г.

Впоследствие се създават още две общности Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от 1957 г., влезли в сила на 1 януари 1958 г. В продължение на няколко десетилетия Европейската икономическа общност (наричана и Общ пазар) стимулира сътрудничеството между тези западноевропейски държави.

          С други думи, за сегашния проект предпоставки имаше достатъчно, но не може да се отрече, че той е уникален-мащабен и амбициозен. И най-важното. Проектът излезе от сферата на идеите и премина в европейската практика.

            Въпреки всичко, няма отговори на два основополагащи въпроси, без които отговори всичко останало е със съмнителна историческа стойност:

1.      С каква цел се създава европейското обединение?

2.      Каква форма ще има това обединение?

Ако отхвърлим бъртвежите за “общи ценности”, ”общо благо” и други подобни глупости    предназначени не за обяснения,а за манипулиране на общественото съзнание, може да достигнем до някои предварителни изводи.

            На първа място ще напомним, че всред инициаторите на европейското обединение са 5 бивши колониални държави: Дания, Холандия, Белгия, Франция, Англия, и две полуколониални-Германия и Италия. Първите 5 държави образуват така нареченото “евроатлантическо ядро”. Държавната менталност на ядрото е конквистадорска, независимо от всякакви там цивилизационни еволюции.

            Трудните климатични условия за живот, близостта до морето като транспортна и комуникационна среда възпитават хората не само към лична физическа издържливост, но и към завоевания на чужди богати земи. Атмосферните циркулации над Атлантическия океан заедно с топлото течение на Гълфстрийм подпомагат главно морската експанзия. Умереният климатичен пояс, който доминира в страните от ЕС (между43-я и 65-я паралел) е коварен и не предразполага към редовни богати реколти. Като цяло Франция преживява 10 периода на глад през Х век; 26-през ХІ в.; 2-през ХІІ век; 4-през ХІV в.; 7-през ХV в.; 13-през ХVІ в.; 11-през ХVІІ в.; 16-през ХVІІІ в. Дори в средиземноморска Флоренция в периода 1371-1791 г. има 111 години на лишения и глад срещу само 16 години с много добри добиви (Илия Илиев във в. „Монитор” – 9.10.2004). Съвсем друго е в Югоизточна Европа - знае се добре,че при всичките трагични исторически премеждия, там не е имало масов глад. Споменатата държавна колонизаторска менталност на западната господстваща класа добре проличава при средновековните Кръстоносни походи.

            Що се отнася до истинската, народна менталност, едва ли има нещо общо между духовността на шведа и на италианеца, между англичанина и гърка. Съвсем наскоро се намери потвърждение на тази мисъл на изненадващо място - в интервюто на треньора на италианския футболен клуб “Лече”, чехът Зденек Земан. На въпроса, защо винаги тренира отбори от  юга, Земан отговаря: ”Аз обичам контрастите и суровостта на моята култура, която определено не съвпада с известна дезорганизираност по Средиземноморието” .(интервю прев в. „24 часа” – 31.10.2004г.).

            Трудно е да се предположи,че обединението е мечтата на европейските народи – настроенията в отделните държави не потвърждават подобно предположение (в някои от тях вече стана нужно да се прегласуват референдумите за присъединяване,в други-мнозинството “за” изглежда изкуствено). Остава да мислим,че проектът е “бюрократично дете” на западноевропейската политическа прослойка и в това е първата опасност – политически проект от такъв мащаб буди основателни опасения. Може да се предположи, че става дума за създаването на нов глобален играч в условията на предполагаемия “нов световен ред” и чрез него да се запази достигнатия етаж във вертикалния прогрес - с други думи,да се запази достигнатото жизнено равнище. Подобна цел е примамлива, като се вземе предвид, че предполагаемата свръхдържава ще включва до 90% от така наречения “златен милиард”. Ето защо,  така формулираната цел се приема като изходно базово предположение. Напомня се, че точно така интерпретират проблема българските политологични адепти на нашия “нов цивилизационен избор”.Ето какво пише уж “левия” политолог Андрей Райчев:”Някои не разбират, че в Ирак сме на страната на богатите. НАТО се нарича военната силова, много жестока организация, която бди над интересите на богатия свят. Ние сме едни от тях”.(в. „Сега” – 9.10.2004 г.) Ето как му приглася “десния” Явор Дачков: ”По - смелите българи напуснаха страната,а още по-смелите останаха  в нея .Тяхната надежда все-пак е свързана с предстоящата колонизация от страна на ЕС и НАТО”. (в. „Сега” – 20.11.2003 г.).

            При формата на европейското обединение нещата са още по заплетени. От Конституцията трудно се разбира какъв е модела. Очевидно, той не е американски – при него в един щат има смъртно наказание, в друг-няма; в един щат може свободно да си ядеш сладоледа, -в друг-нямаш право да го носиш в задния джоб. Но САЩ са унитарна държава – стремежът за отделянето на който и да е щат (нарича се сецесия), се наказва със смърт.

            Колкото и да е странно, бъдещето устройство на Европа напомня съветския модел. Но и тук се сблъскваме с унитарния принцип. Ще се приложи ли той в пълна степен в обединена Европа – обща валута (еврото), обща отбрана (НАТО), общ пазар, общ парламент, единен министерски съвет, общи закони. Всичко това -добре, изглежда добре и на хартия. Но какво ще покаже практиката? Европа е пълна с невралгични сепаративни точки: Северна Ирландия, Баския, Белгия, Корсика, Трансилвания, Галиция, да не говорим за Балканите.

            Така достигаме до следващите два фундаментални въпроса:

1.      Постижими ли са прокламираните цели?

2.      Жизнеспособна ли е предложената държавна форма?

Ако ЕС обхване всички европейски държави без  Русия и Турция, той ще се разпросте на 5,5 милиона кв. км. площ, с 728 милиона жители. По площ, ЕС ще се окаже по-малък от РФ, САЩ, Австралия, Бразилия, Канада, Китай и съпоставима с такива страни като Индия, Индонезия, Алжир, Конго, Судан, Аржентина и Мексико. За разлика от тези страни, ЕС е без полезни изкопаеми, без нефт и газ, с разрушена екология, със застаряващо и демобилизирано население, с отрицателен прираст, със слаби военни възможности - без могъщ военноморски флот, без стратегическа авиация, без космически войски, без глобални средства за комуникация и управление на войските. Във военно отношение той фатално зависи от САЩ, в ресурсно - от Русия. По технологичното направление е същото. От общо 20 критични за вертикалния прогрес високи технологии, ЕС е на едно равнище със САЩ по 7 технологии, а в останалите 13 изостава от САЩ, Русия, Китай и Япония (тя лидира по 5 технологии). Има и други обективни показатели, например, показателя “държавна мощ”.◄

            Глобална сила не се прави с проститутки, наркомани, педерасти, гейовски бракове, улични банди, циганско равноправие и защита правата на животните. Кучетата в Италия, например, трябва да се разхождат по три пъти дневно задължително. В противен случай собствениците ще плащат глоби от 500 евро. А ако някой реши да изхвърли на улицата домашния си любимец – куче, котка или друго животно, ще бъде осъден на едногодишен затвор или глоба от 10000 евро ??! (в.”Сега” – 25.04.2005 г.).

            Геостратегическите реалности също са смущаващи. Общата брегова линия на ЕС ще бъде 38000 км. плюс 750000 км. острови. Военната мощ на “европейското НАТО” не е в състояние да контролира и отбранява такива пространства. В ЕС има две ядрени държави (Англия и Франция), докато в Азия те са 6 (Русия, Китай, Индия, Пакистан, КНДР, Израел), с тенденция скоро да станат 7  (Иран). Освен това, всички азиатски ядрени държави имат средства за доставка (Пакистан - МБР “Шахин” и “Гури-2”, КНДР - “Тейподонг”, Китай - DF-15, Индия - “Притхви”, Иран - “Шахаб”, Израел -“Йерихон”). Само САЩ и Русия (в бъдеще и Китай) могат да създават космически групировки от спътници за непосредствено управление на боя.

            За в бъдеще ЕС ще трябва да избира : или източния евразийски вектор - това е елинистичната  традиция “по пътя на Александър Македонски”, или евроатлантическият вектор. Това ще остане задълго основното геополитическо и геостратегическо вътрешно противоречие на ЕС.

            С други думи, с тези показатели на ЕС ще му бъде трудно да бъде свръхдържава и глобален играч. Той може само да се прави, че играе подобна роля.

            И все пак, има ли на какво да се надява ЕС в новия глобален свят? – Несъмнено има.

            Той обхваща “златния милиард”,а това не е малко. Той плаши със своята история и това също не е малко. И, накрая,той импонира с цивилизационния си статус, а това вече е много.

            Но диалектиката на историческия процес може да превърне изброените достойнства в недостатъци. Главното противоречие е в самия факт на съществуването на ЕС, в неговата генерална цел. От гледна точка на световното развитие съществуването на ЕС е предизвикателство към останалите субекти и обекти на процеса, предизвикателство към субективните основания на създаването му, към неговата философия-глобализма.

            Каквото и да говорим, географската основа на ЕС е преплетена със силни цивилизационни мотиви – една религия (независимо от някои дълбоки противоречия между християнските конфесии/), една история, един културен пласт. Ако на подобно нещо и по подобен пример се подлъже друга цивилизация простряна на три континента, опираща до три океана, с над 1,2 милиарда население върху площ от 20 милиона км  ? Цивилизация, притежаваща огромни природни богатства, със сплотено по мирогледен признак население и с голям положителен прираст? Тогава какво - до Хънтигтън ли ще стигнем?

 Към казаното може да се добавят няколко интересни щрихи.

            Като географска реалност ЕС не е единен  релефен организъм. В него са налице сериозни географски противоречия между таласократичните и телурократичните му елементи.

Като изключим Гърция, балканските народи не са морски народи. На Балканите няма големи плавателни реки. Сърбия, Унгария, Чехия, Словакия, Швейцария, Беларусия, Молдова са без морски излаз. България, Румъния, Полша твърде условно са морски страни. Югоизточна Европа е трудна за комуникационно интегриране и мердианните и паралелни пътища са неудобни поради планинския характер на Балканите. Наистина,такова е положението и с границите на Иберийския и на Апенинския полуостров, но тамошните държави ги спасяват откритите морски пространства.

            Европейският популационен фонд също създава проблеми. Нехристиянските анклави в Европа наброяват 23 милиона души. Над 15% от жителите на Франция между 15 и 25 години изповядват исляма, в Брюксел те са 25%. Към 2015 година се очаква нехристиянското население на Европа да надхвърли 20% т.е. ще бъде около 140 милиона. Тенденцията за намаляване на коренното европейско население може да доведе неговата численост през 2050 година до 585 милиона. В момента, годишния.

планетарен прираст на населението е 80 милиона и в този прираст “златния милиард” няма никакъв забележим принос (Тимъти Севидж – сп. „Геополитика” – 1/2004, стр. 73-95).

 В югоизточна Азия съществува регионално обединение известно като АСАН и интересно с това, че обединява страни с различни цивилизации: Индонезия (210 милиона)    , Виетнам (80 милиона), Филипините (75 милиона), Тайланд (61 милиона), Манянма (45 милиона), Малайзия (22 милиона), Камбоджа (11 милиона) ,Лаос (5 милиона), Сингапур (3 милиона) и Бруней (0,3 милиона) или общо 520 милиона - близо до числеността на ЕС. Това обединение има среден темп на нарастване на БВП от 4% през последните 10 години. През този период само в социалистически Виетнам са вложени 40 милиарда щ.д. чужди инвестиции! В Индонезия младите хора до 25 години са колкото в целия ЕС ! Наистина впечатляващи числа.Има върху какво да се разсъждава (Глобальная империя Зла – „Крымский мост-9Д”. Москва, 2001. Стр. 359-360).

            Не трябвя да забравяме и Русия,чиято само европейска територия е колкото ЕС.Тя Европа ли е или не ?

            Опасни и малко страшни въпроси. И никой не знае в каква посока ще тръгне историческия процес, особено ако се мъчим да го направляваме по наше желание.

            Няколко думи за жизнеспособността на ЕС като държавно образование. Няма съмнение, че проектираната форма на управлиние може да се наложи принудително (силово). Няма съмнение, че в ЕС ще се опитат да направят точно това. Само че да не се превърне в карикатура. Малко вероятно е 100 милионна Германия да се съгласи на “равенство” с двумилионна Естония или 70 милионна Франция да се съобразява с мнението на България. Добре е да се напомни, че евроатлантическите страни заедно с Германия и Италия са 2/3 от населението на ЕС, и според проекта за европейска конституция имат квалифицирано мнозинство в европейския парламент. Ами какво ще правим с европейските монархии? Как си представяте английската кралица като поданичка на ЕС  да получава указания от Брюксел? Ами Канада,Австралия и Нова Зеландия, на които кралицата е суверен?

            Много подобни казуси може да бъдат посочени и те нямат разумно решение. Има опасност европейският парламент да заприлича на българския парламент – самопроизвеждащ се елит, задкулисни пазарлъци, купуване на гласове, измислени или изкуствено създадени балансьори,търговия с интересите на цели народи. Ето какви мнения и становища съществуват в Европа по тези въпроси.

            Даниел Ханън, консервативен депутат от Великобритания пише:”Невероятно е станалото в еврокомисията по сигурността,защото тя се състои от преквалифицирани пенсионери,апаратчици и тъпанари (става дума за скандала по повод кандидатурата на италиянеца Роко Бутильоне за член на комисията заради неговите уж назадничави възгледи,които либералния демократ Греъм Уотсън обобщи така:”Бутильоне иска бежанците да бъдат пращани в лагери,жените в къщи,а гейовете в ада”)” (в. „Седем” – 3-9.11.2004 г.).

            Оказва се,че евродепутатите сега са по-силни от преди,но те се отнасят с презрение към демокрацията,не зачитат правилата,които сами са гласували,и са нетолерантни към различното мнение.

            Списание “Икономист” резюмира:”Големият недостатък на конституцията всъщност е,че не прави почти нищо за да се почустват европейците комфортно в ЕС. Тя улеснява правителствата в ЕС, но не и гражданите. Подобна конституция не може да бъде изготвена само чрез междуправителствени преговори .Тя трябва да бъде изискана от гражданите. За това те трябва да кажат  НЕ  на този договор и да поискат по добър” (пак там).

            Източното разширение на ЕС – подчертава Кристиан  Шмид Хойер във в.”Ди Зейт” – е едно недоносено дете. То ще трябва задълго да остане в кувьоза,надявайки се, че ще му се разминат тежките странични ефекти, за да оцелее”(в. „Седем” – 5-11.05.2004 г.)

            Да чуем и известният съветски дисидент Владимир  Буковски, който от  много години живее в Западна Европа:

            Чисто и просто става въпрос за нов опит да се създаде набързо и успешно “общ европейски дом”, преди някой да е имал време да реагира-връщане към вечната мечта за издигане на нова Вавилонска кула. Какво значение има,че в Европа с нейната повече от неспокойна история това наложено обединение със сигирност ще отвори стари рани, ако не създаде нови Босни...Какво стана с прехвалената европейска демокрация,че се превърна в такава кариканура на самата себе си ? И то до такава степен, че датчаните бяха заставени-след като мнозинството все-пак бе  гласувало срещу договора от Маастрийт-да се върнат при урните, докато на британците-за които се знаеше, че са против-дори не се даде възможнаст да гласуват. И въпреки това, този насилствен брак между европейските нации може да завърши единствено като всички други съюзи от този род в нашата история. Принудителното съжителство е най-добрия начин за създаването на врагове. НО, след десет или петдесет години, когато това  стане, може ли да се надяваме, че архитектите на обединена Европа ще признаят вината си ? О, не, няма никаква вероятност! Те ще хвърлят тази вина върху национализма и нетолерантността,върху ксенофобията и алчността,от които европейците ще се окажат неочаквано заболели без видима причина. Те ще осъдят всички, освен себе си”.

            Настъпилите катастрофални процеси в последните две години поставят по новому въпроса за бъдещето на Европейския съюз. Очевидно е, че в досегашния си вид той няма исторически перспективи, освен като общ пазар на стоки и услуги, и възможности за свободно движение на капитали. Даже от формални позиции той няма признаците за единна държава : няма европейски етнос (народ), няма общ език (енглейския език е език за комуникация, а не език на народа), няма обща армия (НАТО е  създаден за други цели и неговата военно-европейска компонента е несъществена), няма общи финансии Ролята му на стратегическо евразийско предмостие на САЩ намалява и все повече тежи на европейските страни като воденичен камък. Ако иска да има важна роля в глобалната политика ЕС трябва да се еманципира в някаква степен от американското протежиране. По това направление има два пътя :

            Първият е реформирането на ЕС по унитарен принцип. Неизбежна последица ще бъде възникване, под някаква форма, на Пети Райх и край на англосаксонската доминация.

            Вторият е ориентиране към евразийското пространство под форма на някаква конфедерация с Русия.В крайна сметка, това е Глобалният съветски проект на базата на геостратегическата връзка Берлин-Москва.

            И в двата случая главната роля в ЕС ще играе Германия. Това ще бъде окончателна победа на телурокрацията.

            Германия отдавна наричат „главното звено” на ЕС. Бъдещето на цяла Европа пряко зависи от немците, както не веднъж е било в историята. Началото на германизация на Европа може да се смята, условно, датата 3.10.2010 г., когато се случи символично събитие : Германия завърши изплащането на гигантските репарации по резултатите от Втората световна война – сумарно еквивалентни на 100 000 тона злато.

            Второто знаменателно събитие стана на 4.04.2012 г. Тогава беше публикувано стихотворението на Гюнтер Грас „Това, което трябвяше да бъде казано”. В стихотворението рязко се критикува Израел, като се поставя редом с Иран. Но не това е важно, а местата на едновременно публикуване на стихотворението : „Зюддойче Цайтунг” (Германия), „Република (Италия), „Ел Паис” (Испания) и „Ню Йорк Таймс” (САЩ). Несъмнено, решение за подобна едновременна публикация в 4 различни страни, от които 3 са бивши нацистко-фашистки, се вземат само на равнището на наднационалните структури на световно Задкулисие. Главното в стихотворението не е критиката на Израел по повод близкоизточния въпрос, а самият факт, че за първи път след 1945 г. немците получават правото да критикуват евреите и еврейската държава – разрушава се доминантата за „вечната вина на немците пред евреите”. На евреите се сочи и тяхното място в новото преструктуриране на Близкия Изток. Показателна е и фигурата на автора на стихотворението – Нобелов лауреат по литература, през периода 1944-1945 г- служил във „Ваффен СС” – това също е символ и послание.

            Третото знаменателно събитие е дело на канцлера на Германия Ангела Меркел. Тя даде първия залп по мултикултуризма, централният елемент на неолибералния глобализъм на англосаксите. След нея краха на един от стълбовете на днешната евроатлантическа цивилизация признаха и Никола Саркози, като президент на Франция, и министър-председателят на Великобритания Камерън, като Камерън го направи в Мюнхен, градът от който Хитлер започна своя поход към властта.

          На Германия Евросъюзаът в своята стара форма не е нужен – докато в ЕС текът процеси на регионализация, т.е. той се превръща в съюз на махали, етнически хомогенната Германия, поради падане на държавните граници, притегля в своята орбита Австрия, част от Швейцария и Италия – нещо като мирен аншлус.

            За нова Германия всички тези „продобивки”се оказват явно недостатъчни. За решителен технологичен пробив, който да върне позабравената германска слава на високотехнологична, интелектуална водеща световна държава, са нужни съвремените суровинни ресурси, каквито на запад от нея няма – там са разбойническите морски колониални държави, дължащи своето икономическо процъфтяване на колониите, каквито Германия няма. За кой ли път се повтаря жизнено важният за Германия въпрос : накъде ? Отговорът е известен от векове : на Изток ! Към безкрайните простори на Евразия !

          През 11-и век Ватикана почти завършва подчиняването на собствено европейските етноси : келтската и славянската народности на територията на бившата Западна Римска империя са частично унищожени, част е подложена на жестока асимилация. Достигнати са границите на Западна Европа и трябва да се решава накъде ще продължава експанзията, тъй като Запада от времето на Рим се развива като цивилизация-паразит. На Юго-западното направление Ватикана  се сблъсква със силната съпротива на ислямския свят (Пиринейския полуостров), а подчинената територия не може да  задоволи нуждите на Запада откъм ресурси и работна ръка. Остава източното направление към земите на източните славяни, на Византия и кръстоносните походи в Близкия изток.

            Непрекъснатите източни войни изискват не само постоянна мобилизация на западните феодали, но и постоянни въоръжени сили. Нужни са били професионални войни, предани на Ватикана, готови да жертват жизнени радости, да живеят в най-сурови условия, сплотени в желязна организация и дисципилина. Раждат се духовно-рицарските ордени. За сто години се създават над десет такива ордени : тамплиери, хоспиталиери, бенедиктинци, иезуити и др. Ордените се подчиняват само на Ватикана, владеят собствена земя и се превръщат в мини държави. Във военната област, възприетата организационна и възпитателна система ги прави мощна бойна машина.На 19.11.1190 г. е основан Тевтонския орден.

            Инициативата принадлежи на рицари от Бремен и Любек и е подкрепена от немския херцог Фридрих Хахенштауфавен. Отначало орденът  се занимава с обслужване на кръстоносците при обсадата на Акра и неговото пълно име е Немски хоспиталски орден Св. Мария. След поражението при Акра, тевтонците се завръщат в Европа.

            През 1217 г. папа Хонорий ІІІ обявява поход срещу пруските езичници. В 1225 г. полския княз Конрад І Мазовецки поисква помощ срещу прусите.Така Прибалтика става база на Тевтонския орден. От 1237 г. започва борбата на тевтонците с Русия. Експанзията на ордена приключва през 1246 г. когато новгородският княз Александър Невски издавя в ледените води на Чудското езеро елитните части на Тевтонския орден.

            Пътят към Близкия изток беше поверен с предимство на франките. Но през 1203 г. българският владетел Калоян разгромява най-силната кръстоносна армия, армията на ІV-я кръстоносен поход. Сухопътната врата към Азия беше затворена.

          Окончателно пътят на Ватикана към изтока  беше преграден през 13-14 век, от две могъщи империи : Руската империя на Северо-Изток и Турската империя на Юго-Изток. През 19-20 век опитите на Наполеон Бонапарт и на Адолф Хитлер (пак франки и немци !), също пропаднаха. Особено тежко си изпатиха немците. Германия катострофално загуби Втората световна война и беше наказана жестоко - територията й беше разчленена, а германския народ беше подложен на невидима, но много успешна „терапия”, която доведе до сериозно антропологично противоречие между икономическите и политически постижения на наново обединена Германия и качеството на човешкия материал. Числеността на немската народност започна драматично да намалява и към средата на 21-я век се очаква да достигне 59 милиона вместо сегашните 82 милиона. Към количествената страна се прибави и качествена. Съгласно последни анкетни данни (2012 г.), 40% от германските мъже искат да бъдат домакини, 30% смятат семейството за „излишна отговорност”. С такъв човешки материал не само никакъв нов Райх няма да построиш, нищо не можеш да построиш. Могъщият немски интелект и работоспособност, практически са изгубени.

            Германия беше първата европейска страна, която падна жертва на таласокрацията. Нейните геополитически планове са до болка елементарни : не трябва да се позволява на телурократичните страни чрез обединение да отстояват своите геополитически интереси. За тази цел трябва в началото да се прикрият евроатлантическите таласократични замисли, като се контролират средствата за масова комуникация и се унищожава интелектуалния елит на „проблемните” страни.

            Но някои нови „полезни” неща германците са усвоили и най-важното от тях е, че тяхните геополитически и цивилизационни врагове не са на Изток, а на Запад, че тяхния път е на Изток, защото на Запад няма какво да правят. Този път не може да бъде изминат с война, той може да бъде само интеграционен път. Има и теоретична обосновка за такъв избор – това е геополитическата школа на Карл Шмит (Carl Schmitt). Основния геополитически постулат на Шмит е европейската доктрина Монро – невмешателство на извъневразийски държави (атлантическите държави) във евразийските работи и проблеми и преди всичко за  ограничаване на суверенитета на отделните евразийски държави.Макар самият Щмит да е бил твърде далече от всякакви евразийски проекти, неговата теория много по-добре може да регулира геополитическата ситуация в Евразия от провежданата днес евроатлантическа политика.

            Никой не може по-добре от самите германци отново да въздигне страната си до равнището на сериозен геополитически играч и този играч в своя изгода няма друг реален исторически път, освен заедно с Русия да положи основите на модерна и преуспяваща Евразия, предлагаща на света модела на политическа и икономическа свобода в духа на своите най-добри традиции за освобождаване на човека от чужда експлоатация.

            Евроатлантическите държави изразходваха неимоверни усилия и средства, за да представят световната сцена като арена на геополитически битки и като таласокрации примамваха много телурократични държави да сменят своя геополитически код. Това почти направиха с Германия, това се мъчат дъ направят и с Русия. Но, не трябва да се забравя, че „шахматната геополитика” има и много интересна крайна интерпретация.

            В шаха белите винаги започват първи, а черните правят своите ходове изхождайки от маневрите на белите. И, само когато белите започват да грешат, черните поемат инициативата. Но в играта настъпва криза и възприетите правила и принципи стават неопределени. И точно тогава една от страните може за изхвърли фигурите от дъската и с нея да мацне противника по главата. И, докато той се мъчи да осъзнае какво става, може отново да сложи фигурите , но в своя полза, и да заяви, че всичко така е и било.

            И така, кой е геополитическия противник на Евразия се знае. Шахматната геополитическа дъска е пред играчите. Телурокрациите трябва просто зорко да следат играта и да потриват ръце в изчакване на подходящия момент. И в този момент ръцете не трябва да трепнат.

            Както се казва : бития – бит и бръснатия – обръснат !




Гласувай:
5



1. stefbelchev - Много съдържателен и аналитичен труд е положен за този материал!
14.05.2013 15:24
Този публицистичен труд на автора трябва да се появява периодично, с цел да привлича вниманието на непросветените и мързеливите читатели, вместо да носят от 9 кладенеца вода и да я изливат в десетия кладенец...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951022
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031