Напоследък в някои части на политическото и обществено пространство, преди всичко – в „лявото” пространство – зачестиха случаите на използване на словосъчетанията „цивилизационна идентичност” и „цивилизационнен код” в усилията да се придаде тежест на политически, цивилизационни и геополитически процеси и да се защитят определени чисто политически тези. Не изостават особено и в „дясната” част на политическия спектър – там отдавна се мотае призрака на „европейската цивилизационна идентичност”. И макар, че смисъла на използваните термини отдавна е решен научно, си струва негово популярно изложение имайки предвид неподготвеността на българските политици и журналисти към подобни разговори.
Всеки човек рано или късно си задава въпроса : кой съм? Отговорът до голяма степен определя неговата съдба. Самият въпрос е повече от въпрос. Той съществува откакто съществуват човекът и обществото и възниква от усещането, че има нещо по-важно от отделното човешко същество, взето само по себе си и отделно като такова. Че човека е само част от нещо друго. Отъждествяването на себе си с някаква общност може да се нарече самоиндентификация, а самата „отъждественост” – идентичност. Идентичност (лат. identicus – тождествен, еднакъв) означава , че човек не само се чуства, но се и осъзнава като част от цялото. Няма народ без идентичност. Идентичността е гръбнак. Счупите ли го и народът изчезва. Точно затова срещу идентичността глобализмът води война на унищожение, налагайки на народи и страни някаква нова европейска или планетарна идентичност. Защото от идентичността се раждат и други важни качествени определения, като например – патриотизма. Защото, като знаеш кой си ти, ще знаеш и какво трябва да защитаваш, за кого трябва да работиш и ако се наложи и да умреш.
Класическото определение за цивилизационна идентичност е следното : тъждествена с популацията (етнос, народ, нация), непосредствена с популацията определеност. Имайки дадена цивилизацонна идентичност, популацията е това, което е и, губейки своята цивилизационна идентичност, престава да бъде това, което е.
Атаката срещу българската цивилизационна идентичност е очевидна и тя е успешна, особено сред някои слоеве от интелегенцията и сред неукрепналото морално, духовно и образователно юношество. Ето какъв коментар открих в българския НЕТ :
„Аман от гол патриотизъм” ! "Против България" ... какво значи "против"? Ако разбираш това хич да не се гордея, че съм оттук, то и аз съм "против". Ти с какво по-точно се гордееш, патриоте? Айде стига с глупостите, живеем 21 век - да се "гордееш" с произхода и държавата си е пълно безумие, гордей се със собствените си постижения и това, което си .. ама с това, къде си се родил, все едно е твоя заслуга?
Да не говорим, че хич не сме уцелили място, наследник си на народ, който половината си история е бил под нечие робство и има най-сбърканата народопсихология не само в Европа, еми бий се в гърдите щом те кефи, ама чак такива патриотични призиви .. де да знам ..”.(из българските коментарии на статия от Sportni.bg – 22.08.2012) .
Писания в подобен стил може да се цитират десетки и то от далече по-мастити личности. Такъв е известния журналист Петър Волгин, който във в.”Сега” написа следното (1.11.2005 г.) :
“Аз не мечтая за Велика България –захластнато се изповядва г-н Волгин – Тази мечта ми се вижда скучна и глупава. Така и не успявам да изпитам интелектуална възхита нито от снопчетата на Кубрат, нито от маниите на Симеон Първи да бъде император на българи и ромеи, нито от чутовните подвизи на хайдутите, за които обирането на някой османски керван е било висша форма на патриотизъм...
Колкото и да се стараят учителките по литература, колкото и патетично да звучат гласовете им, учениците не се покъртват интелектуално при анализите на “За буквите” или “Опълченците на Шипка”. И това е така, защото учениците, а и техните майки и татковци, си имат къде-къде по-важни работи, за които да мислят, отколкото да се прехласват пред стародавното величие. Родителите трябва да изкарват пари, а отрочетата им не искат да слушат за Крали Марко и Петко войвода, защото предпочитат да имат друг тип знания, които да им помогнат да продължат образованието си не в София или Свищов, а във Франция, Германия или Америка”.
Такива словестни изстъпления са плод на едно вредоносна мутация на процеса на идентификация, наричана самоопределение. В днешно време тя е много популярна и разпространена идеологема и, което е най-важно, се превръща в инструмент на политиката.
Под самоопределение на народите се разбират две различни понятия : системно самоопределение и политическо самоопределение.
Системното самоопределение е близо до понятието суверенитет. Това е правото на народите свободно да избират своята политическа, икономическа и етническа система и да живеят в съответствие със своята ценностна система.
Политическото самоопределение е право на народите, много често разбирани като етнически единици, на политическа независимост, на създаване на своя държава, на отделяне или присъединяване към друга държава.
В личен план „самоопределям се” означава, че аз сам определям къкъв съм – англичанин или турчин, италианец или мексиканец. Излиза, че ако реша, може да се самоопределям като марсианец.
Това както и да е –луди има всякакви. Но изниква въпроса : какви са главните характеристики на цивилизационната идентичност по които тя може да бъде разпозната и доколко тези характеристики могат да се смятат за обективни, т.е за инвариантни във времето и достатъчно постоянни. Очевидни са следните : произход, език, история, словестност и книжнина. Вижда се, че единствената наистина константна характеристика е произхода. И съвсем неслучайно, еврейския етнос, като един от най-консервативните по отношение на цивилизационната идентичност, разпознава „своите” според произхода по майчина линия.
Това затруднение е породило и най-новата категория цивилизациннен код. Според академичното определение КОД е правило (алгоритъм), което на всеки изходен сигнал, знак, символ, дума съпоставя строго определени други сигнали, знаци, символи или думи. В такъв смисъл цивилизационният код съпоставя на главните цивилизационни характеристики, практически лесно разпознаваеми и лесно определяни други характеристики, например, религия, начин на живот, ценности (житейски предпочитания), идеали и въжделения.Вижда се, че цивилизационния код, не предполага константност на използваните характеристика, поради което във времето е много подвижен (взема предвид и придобитите характеристики от обществената практика). Но цивилизационният код в никакъв случай не трябва да се бърка с генетичния код. Генетичния кодт няма нищо общо с цивилизационните характеристики. Цивилизационният код е свързан с произхода на човека като ВИД, докато цивилизационните характеристики са преди всичко ОТНОШЕНИЕ - отношението на индивида към РОДА, към ОБЩНОСТТА, към ЕТНОСА.
Разликата между двете категории проличава особено при българо-мохамеданите наричани помаци. Работата е там, че религията не се отнася към основополагащите цивилизационни характеристики – тя е привнесен елемент. Има обаче световна религия – исляма – която дотолкова е обсебваща, че поставя религията като най-важния и определящ признак на цивилизационната идентичност. Исляма не признава родовите отношения, той е наднационален, той определя, че човекът е такъв, на какъвто бог се моли.Не подлежи на съмнение, че такова твърдение не е вярно не само теоретично, но и практически. Достатъчно е да споменем, че в България има не само българомохамедани, но и българокатолици и българопротестанти и доста други българи с неправославно вероизповедание, но с изключение на българомохамеданите, останалите се чустват българи. Погледнете ставащото в Сирия. Там различни мюсюлмански групи се избиват едни други и в тази кървава вакханалия връх взема родовото отношение (кюрди-турци), което не е смекчено от общата религия.Само привържениците на радикалния ислям се мъчат да налагат наднационално религиозно сплотяване, което в цивилизационен план е най-опасната тенденция отблъскваща други етноси и народи от заробващата „диктатура” на исляма. Основният постулат на исляма : всичко, което става по света е по волята на Бога. Хората не могат да разберат и постигнат божествената воля. Затова трябва да й се подчиняват.От този постулат следва основен практически извод : когато АЗ, мюсюлманина, действам, аз изпълнявам божата заръка и може да ме съди само БОГ (?!).
Интересното е, че в геополитически аспект исляма „играе” в полза на големия англосаксонски глобален проект отричащ цивилизационната идентичност и насаждащ със сила планетарна цивилизационна нивилировка, но в полза на друга цивилизационна идентичност. Оказва се, че тя видимо е по-приемливия вариант – поне оставя на човека, при обществената му дейност, някаква свободна воля.
На базата на цивилизационните характеристики и на цивилизационния код може да се търси близостта между различни цивилизации и народности, макар че подобна процедура е проблемна и съмнителна, тъй като не може да бъде докрай обективна – много често обективната оценка се заменя със симпатии и подсъзнателни емоции.
Така например, по сравнителна линия сме най-близо до руския етнос, тъй като с него имаме най-много съвпадения и по цивилизационни характеристики, и по цивилизационен код : по произход, по религия, по обща история, по писмена (обща азбука) и по близост на езиците. Но от това не може и не трябва да се прави извода, че нашите два етноса имат един и същ цивилизационен код и една и съща цивилизационна идентичност. По този начин се оказват нам близки славянски страни като сърби, харвати, чехи, словаци, но там близостта е доста по-малка. За останалите европейски страни не е нужно даже да говорим.
Сега ще покажем за какво става дума.
Съвсем скоро (3.10.2012 г.) на ресурса nstarikov.ru се появиха серия статии на главния консултант на ресурса Евгений Чернишов. Сред тях се откроява статията „Кои сме ние (нашата идентичност)”, в която се третират ключовите стълбове на руската идентичност. Според автора те са : голямото пространство, цялостта, държавността, вярата. По няколко думи за всеки от тях.
1.Руснаците възприемат своето огромно пространство като ценност, приписват му сакрален смисъл и чувстват непрекъснато неговото притегляне.
2.Руснаците са убедени, че частта не може да бъде по-важна от цялото и че обществото е първично пред отделния човек. За тях реда е цялостност, в която всяка личност внася своя принос, а не е механична сума от индивидуалности.
3.За руснаците, цялостта намира своето реализиране в държавността, начело с ръководител-баща. Това е центърът около който се върти руската история.
4.Основното руско чувство е справедливостта. Към всички около тях руснаците се отнасят като към братя.
5.Вярата е духовната основа на руския народ. Даже в своето неверие руснакът дълбоко вярва в мисията на това неверие. Имено тази форма е приела вярата при атеизма и комунизма, които са се възприемали като заповеди на боговете.◄
Днес тези стълбове на руската идентичност са атакувани от либерализма съвсем съзнателно. Стремежът е да се заменят държавата с „гражданското общество”, владетеля – с „наеман менеджър”, справедливостта – с „ефективността”. Тази подмяна неизбежно води към разрушаване на традиционната руска идентичност.
Няма да разглеждаме статията в подробности, но прави впечатление, че автора третира цивилизационните характеристики предимно в ценностен аспект, което ги прави по-близки до цивилизационния код.Това впечатление се засилва при сравняване на статията на Чернишов с друго изследване, появило се на сайта RINMARKET.RU (3.09.2012 г.) – „Културният код пречи на Русия да се модернизира”.
Роксана Михет от Международния валутен фонд е изучила поведението на 50 000 компании в 400 различни сектори на икономиката от 51 държави и е определила зависимостта на поведението им от културата (начина на живот) на страните, в които те работят.Като теоретична основа Михет използва класификацията на „културата” предложена от холандския учен Герд Хофседе. Тази класификация съдържа множество от индекси, които се изчисляват по стобална шкала. От това множесто Михет подбира 4 направления, които според нея най-много влияят на поведението на бизнеса и които много бавно се променят във времето : страх от неопределеност, индивидуализъм, силата на властта, маскулинност (мъжественост) на обществото. По всички тези частни цивилизационни кодове, руската цивилизация и руснаците са оценени отрицателно в сравнение с руските цивилизационни стълбове на Чернишов.. Това просто означава, че руската цивилизационна идентичност се различава съществено от евроатлантическата (западническа) цивилизация, и че тази разлика влияе отрицателно върху вписването на Русия в съвременността. По това сравнение българската цивилизационна идентичност, като най-близка до руската, попада в неблагоприятната група държави, чиято идентичност трябва да бъде променена. Дали това е за добро или за лошо и за двете държави и етноси в еднаква степен, е въпрос от друго естество. Такъв подход изразява простия факт, че българския цивилизационен код не е идентичен с руския. В това няма нищо страшно, подобно разминаване има и сред западните страни. Но от гносиологична гледна точка тази разлика се използва без да се разбира от българските адепти на западничеството. Да си спомним, че бивш български министър беше казал : „Майната му на православието !”, а друг мечоносец на глобализма и атлантикофил - „Не се ли откажем от славянството и от православието няма да ни приемат в Европа”. Очевадно и двамата не си дават сметка, че българското Православие и българското „славянофилство” са твърде различни от възприемането им от руснаците и са точно такива, каквито са нужни на българите. И ако има нещо общо в тези онтологични области на човешките общества, това е отговорът на въпроса : Какви искаме да бъдем в бъдещето ? – и ние, и руснаците.
Ако искаме да бъдем като западниците и да станем като тях, ще трябва да си сменим идентичността и кода, т.е. да престанем да бъдем такива, кавито сме по определение. Ако това определение ни е мило, скъпо и непрежалимо, трябва да помислим за историческа алтернатова на глобализма и на евроатлантическото западничество. Такава алтернатива има.
Ако искаме да се борим за цивилизационната алтернатива, трябва да превърнем страната си във военен лагер и да живеем според законите на военния лагер.
Ако искаме да капитулираме цивилизационно, трябва да го признаем открито и да живеем по законите на цивилизационната капитулация. И без това нашите „мили капитулатори” ни доказаха, че да се живее под „присъствие” е нещо много хубаво, полезно и изгодно.
