На 27.102012 г. в. „Дума” ни информира, че в Стара Загора, по покана на национално движение "Русофили", сътрудници на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) и техни български колеги обсъдиха възможностите православното славянство да стане ядро на ново междудържавно обединение.Като най-важно послание на сбирката вестника извежда част от изказване на Николай Малинов, обявен от руснаците за „русофил № 1” : "Радвам се, че успяхме през годините да покажем, че българските патриоти са русофили, а русофилите в България са патриоти! Ще продължим да утвърждаваме идеята за евразийството, като го превърнем от път в посока. Русофилството не е само в сантименталния спомен за братството, а и в ясното осъзнаване, че в условията на глобализирания свят не бива да се губят особеностите на различните народи. ЕС не е цивилизационен избор, а мултицивилизационен съюз, в който православната общност има правото да бъде чута”. 

                Подобна презентация веднага предизвиква стъписване и желание по - дълбоко ориентиране в посланията на събитието, доколкото това е възможно по един вестикарски отчет.

                Според Малинов, русофилството било „спомен” и „осъзнаване”, но спомените биват различни, както впроем и осъзнаването. Например, дали осъзнаването, че „в условията на глобаризирания свят не бива да се губят особеностите на различните народи” непременно води до русофилия ? Или дали всеки мултицивилизационен съюз води до загуба на цивилизационна идентичност ?

            Когато погледнем нещата от такава гледна точка се вижда, че в изказването на Малинов няма нищо по същество, а натрупване на понятия и термини от политиканството. И когато става въпрос за научна дискусия (в. „Дума” обяви на 27.010.2012 г., че са дискутирали над 30 учени повече от 14 часа), тя трябва да се води на научно ниво, а не на нивото на изказванията в парламента.

            А що се отнася до това, какво е русофилията за българския народ, най-точното определение в емоционалин план принадлежи на Петко Славейков– в онези далечни години на турското робство, то е било  надежда, надежда за освобождение.

                                     Руски цар е на земята

                                     най-велик, над всички пръв ;

                                     русите са наши братя,

                                     наша плът и наша кръв.

                                     Кат Русия няма втора

                                     тъй могъща на света ;

                                     тя е нашата опора,

                                     тя е нашта висота !

                                     Руска сила, руска воля,

                                     руска кръв и руски пот

                                     ще избавят от неволя

                                     нашът падналий народ.

                                     ......................................

                                     О бъди ни покровител

                                     и защитник, и спасител,

                                     ти държавний руски цар !

            Стихотворението носи заглавие : „Вярата и надеждата на българина към Русия”.

          След Освобождението, смисълът на надеждата се променя - това е неизбежно - и постепено се превръща в съветофилство, защото от русофилството ни остана противоречив спомен – та ние даже воювахме един срещу друг през Първата Световна война, както и бяхме криптопротивници през Втората. Тази трансформация обикновено не се споменава, подминава се, за нея е някакси срамно да се говори и по този начин от русофилството остава наистина само далечния спомен, без нищо друго, а както знаем, спомените имат свойството да избледняват.И, което е интересно, премълчава се и от руснаците, както става ясно от дискусионното изказване на Михаил Ширяев на тема "Взгляд Запада на Болгарию как антироссийский инструмент на Балканах". „В кулоарите Ширяев настоя на това, че след революцията през 1917 г. русите са били ограбени, като са били лишени за десетилетия от истината за дълбоките корени на българо-руската обща душевност и култура” – пише в отчета за конференцията в. „Дума”. Но ето, какво още е написано : „бизнесменът от Екатеринбург (бившият Свердловск) Александър Топорски сподели вълнението, което го е обхванало при първото му посещение на връх Шипка и храм-паметника в едноименното градче в подножието. Там прочел надписа в прослава на загиналите по време на Втората световна война войни от Трети украински фронт. "Този надпис, редом с редовете на преклонение пред техните предци, погинали за свободата на братята българи през Руско-турската война, показва, че обществено-политическите промени у нас не са довели до промени в историческата памет. Няма да ги доведат и сегашните промени в света...", настоя дълбоко религиозният мъж, който от години успява да намери подкрепа в широки слоеве на руската общественост, за да възстановява и строи нови православни храмове”. Мога само да предполагам какво толкова е развълнувало религиозния руснак – това е първият стих от надписа поставен от войните на Трети украйнски фронт на Червената армия :

                                   Отчизна нам безмерно дорога

                                   И мы прощли по дедовскому следу

                                   Чтоб уничтожить лютого врага

                                   И утвердить достойную победу.

            Е, за какво ограбване от болшевиките на „ истината за дълбоките корени на българо-руската обща душевност и култура” става дума ? Да не би в днешна „демократична” Русия да няма подобно „ограбване”. Има и още как, но и за него не се говори, а се бращолевят измислени несъстоятелни и манипулативни приказки.

         Аз мисля, че без съветофилството русофилството е празно понятие, без никаква съвременна приложна стойност. За да подчертая тази си теза ще попитам :  какво ние, българите, очакваме от Русия на базата на нашата русофилия ? Надяваме ли се на нещо, чакаме ли нещо и какво собствено казано Русия може да ни даде днес ? Всичко това са въпроси с повишена трудност – не може да се отговори с една дума. Аз се съмнявам, че днес повечето българи ще се подпишат под вдъхновената поетична емоция на дядо Петко Славейков.

        В България се прокрадва тенденцията да се разделя българското русофилство на „дясно” и на „ляво” и трябва да се каже,че в това има смисъл.  Знае се, че представители на най-десните български партии са ходили в Москва да преговарят с партия „Единна Русия” .  Всичко това трябва да се има предвид, когато говорим за Евразия.

             Ако се придържаме към научния подход, както трябва да бъде при дискутиране между 30 учени, трябва да спазваме основни научни принципи и временно да загърбим личните си емоции.Имам предвид следното.

            В медицински смисъл „филиите” и „фобиите” са дълбоки и крайно опасни психически разстройства (психически отклонения), които могат да доведат до разрушаване на личността. В исторически смисъл, те водят началото си от Емпидокъл, който проповядвал, че света и човека се развиват благодарение на конфликта на две извечни начала – филиите и фобиите. Философията на такъв конфликт принадлежи на иранеца Мани.

            В по-„политкоректно” тълкуване „филиите” и „фобиите” са прекалено напрегнати емоционални състояния, което силно затруднява и деформира обективното възприемане на заобикалящия ни свят.

           На личностно равнище,  като паталогия или като светоусещане, тази дилема се лекува с помоща на  позитивната динамична психотерапия (Positive Dynamic Psychotherapy) – психодинамичен метод, базиран на екзистенциално-хуманитарния поглед към природата и обогатен с транскултурния подход и други поведенчиски техники.

            Друго препятствие за интерпретацията на двете понятия е значителната трансформация на тяхния смисъл, което още повече обърква нещата. Така например „филията” е древногръцка дума, която се превежда като „дружба” или „любов”, но няма точно съответствие в другите езици. С нея се означават още „разположение”, „притегляне”, „влечение”, „любов”, но има различни видове любов – например думата „филаделфия” означава любов към брата. Но каква любов ? Имам предвид, че в съвремието „филията” се трактува като полово влечение, пристрастие, фетиш, т.е. психическо разстройство свързано с най-различни сексуални удоволствия.

            Ще напомня, че в социалистическа България не се говореше за „русофилия”.Спомняте си Георги Димитров : „Дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. Едва ли може да се формулира по-точно българската „русофилия” от 21-я век, като развитие на Славейковата „надежда”, но въпросаът е дали ще бъде точно.

            От политическа гледна точка, русофилията и русофобията са социокултурни вируси (елементи на консциенталната война) създадени от „просветения Запад” за интелектуално разлагане и съкрушаване на постсоциалистическите страни. Те са пуснати в оборот в края на 20-я век и нямат място при научно разглеждане на различни въпроси.

            Преди да се задъхваме от умиление пред „българската русофилия” , като скандираме овехтели лозунги за благодарност и преклонение и на тази база да търсим пътя към Евразийския съюз, трябва да се замислим за същностите на развиващият се планетарен процес и да се помъчим да дадем съвременна интерпретация на социокултурния вирус „русофилия”, като по този начин привлечем за ефикасна борба с него могъщите резистенни сили на идеята за оцеляване. Мисля, че много добре днешната всеобща историологична тенденция е описана от Александър Дугин, въпреки цялата предпазливост, с която се отнасям към неговите постановки.

            „Сили, групи, мирогледи и държавни образования, които съвкупно наричаме „Запад” и които след победата в Студената война еднолично владеят голямата част от света, изповядват исхатологична богословска доктрина, според която събитията от световната история, технологичния прогрес, международните отношения, социалните процеси и т.н. се тълкуват в апокалиптична перспектива...изхождайки от древни виждания за „ордите на цар Гога от страната Магог” - носителите на абсолютното Зло. Чрез различни „научни” методи интерпретациите на тези отминали видения се насочват за доктринално демонизиране на източноевропейската цивилизация във всичките й аспекти : исторически, културни, богословски, геополитически, етични, социални, икономически и т.н.

            Всичко това е много, много сериозно. Световните войни и разрушаването на империи, изчезването на цели народи и раси, класовите конфликти и революциите са само епизоди от великото противостоене, чиято кулминация трябва да стане последната апокалиптична битка - Endkampf, в която на източноевропейската цивилизация се  пада ролята на поваленото Зло. Западът няма да спре, докато не постигне пълна победа, докато с вехтозаветна жестокост  и либерален цинизъм не избие всички нас, заедно с нашите деца, старци и жени”.

            Изхождайки от цитата, преразглеждането на „българската русофилия” е неизбежно. С други думи - трябва да се стремим, на първо време, към възстановяване на автономността на българо-руските отношения, жестоко потъпкана в началото на 90-те години на 20-я век.

            Очаквам с интерес обещания  самостоятелен сборник от форума, за да мога по-точно да се аргументирам по въпросите за българската русофилия и за Евразийския съюз.Моята основна теза е развита в  последната ми студия „Евразийския проект и България”.

Най-добре е да си организирате отделно Движение на съветофилите в България и да се разграничите идейно от набедения за "русофил №1" (а отскоро и за "български евразиец №1") мастит роден бизнесмен. Така всичко ще си дойде на мястото.

Уважаеми др./г-н сталинист,
явно русофилите открай време бъркате нац интереси с руските : )))
Вие лично имате ли представа какви вреди е нанесла русия и преданите й русофили на нашто Отечество?!
Явно освен Златарски друга история не сте учил, а вероятно и чели, затова сте толкова тесно скроен и свободно плямпащ за припокриване на руски и бълг нац интереси

Българската история е показала, че няма по голямо национално предателство от РУСОФОБИЯТА !!!

Винаги когато Русия е била силна и България е била силна.

Винаги, когато Русия е била слаба, България е преживявала години на най-голям упадък.

Дали е случайно ?

Само два примера.
През втората половина на Х век Русия (Киевска Рус) силна, България отслабва и изчезва.
1878 -1912 - Русия непрекъснато отслабва, България е в непрекъснат подем.

Помислих, че на Хелуин тролите имат почивен ден, но явно съм се лъгал.
Но нека го погледнем и от хубавата страна, поне няма да чакам кандидат-студентската кампания, за да се начета на "бисери".

Ти и за много други неща се лъжеш, но нейсе...

Може, но при всички случаи относно тебе не се лъжа...

САЩ и Великобритания принадлежат към една и съща цивилизационна общност. Великобритания е първоизточника, а САЩ е продължението. Това е прозряно от Уинстън Чърчил в началото на Студената война. Затова от онзи момент на сетне американци и британци винаги ще бъдат съюзници, каквото и да стане.

Същото е и по оста България - Русия.

В зората си руската култура е силно повлияна и дори до голяма степен формирана благодарение на български мисионери и духовници. Така че няма съмнение редом до кого се намираме в цивилизационен план.

Когато искаш - стопляш...

Нека първо да бъдем БЪЛГАРОФИЛИ...;)

Добре, нека бъдем българофили. И като такива, какво трябва да правим? Ще се репчим, ще тропаме с краче и като ни духнат само и се отлетели на едно твърде дълечно място.
Добрата дума, истинското приятелство между всички хора, в това е истината. Тоест, истината е в нравственото прераждане!
Иначе винаги ще има някой по-корав от нас, който да ни пребори.

САЩ и Великобритания, са наши десетилетни - последователни неприятели, а Великобритания и вековен.
Великобритания или по - точно Англия - и като народ, а също и като държавна политика и властваща потомствено там върхушка.
Това е по много причини, коренящи се в древността - както при гърците и при талмудизираните 9 век хазари, неправилно наричани днес "семити" или "евреи" и особено новата им генерация - ционистите, най - големите антисемити на света.
САЩ, макар и не толкова като народ и вкореняване в последователното му мнение за нас, колкото като властваща върхушка - държаща скришом народа в подчинение и робство, чрез дългове и други неща, чрез медийна промивка на мозъка - заглушаваща наличните прогресивни гласове в тази страна - някога създали я и изградили я със своите възгледи като така мощна и измислили всички неща в политиката и, на които днес се възхищаваме и които са я съхранили и създали като велика и мечтана за живот сила - независимо колко заслужено и оправдано или не.
Просто, народа там е много инертен и разрушително инертен, с много различна история от нашата и респективно нрави и незапознатост с нея, а дори противоположност.
Няма как и от този народ, да очакваме трайно и истинско съчувствие и разбиране.
Тази страна, беше изградена в голяма степен като прогрес и от нашия гении, частично, но също от германския и ирландския - населил Севера и някога и смазал робовладелския кървав строй - крепян от англо - еврейските (хазаро - талмудски) банкери и "патент" на латинските - главно на испанските преселници в Юга.
Англичани и евреи или талмудо - хазари обаче, успешно я обладаха с подлост и се проявиха като успешни консуматори и "пътеводители" на моща и, която обаче за това и взе да гасне.
Днес там е налице един все по - силен ционистки апартейд и заробване на "гоите" - създатели на прогреса и напредъка.
Сред руския народ, ние можем да имаме съчувствие и сме имали, като от езиково, в голяма степен генетично и в огромна степен верски идентичен народ, народ с оста

нала някъде памет, за нашия културен, военен, технически и друг древен принос за неговата страна, а дори езиков и писмен.
В същото време обаче, на великоруските имперски амбиции, не са били през историята чужди и комплексите - именно по тази причина и известен страх от наше величие и разрастване, което може да постави или поне можеше да постави руската източна доминация и безспорно величие и лидерство - под сериозен въпрос.
От там точно и идва "пъпната връв" исторически на великоруския империализъм - понякога успешно укриван под мъглявия панславизъм с великосръбския шовинизъм, иначе създаден и направляван от западните "канцеларии" - срещу нас и индиректно и срещу Русия в определени периоди, след 1878-а година и нашето Освобождение.
Ето защо, една бъдеща наша политика и Национална доктрина, трябва да е сериозно обърната в поне днешната ситуация на Изток и главно към Русия в Европа - търговски и културно, но винаги с "едно на ум" и с една "критична бележка" - макар и изразявана, само по "целесъобразност" (Така както прави Лукашенко, много умело днес пред Путин, както правеха в някакъв смисъл Хелмут Кол и отчасти и Герхард Шрьодер, както го прави и Украйна - до някаква степен днес.).
Безспорен е факта, че на този етап - руските суровини нямат алтернатива за нас, колкото и да не ни се иска.
Въпроса ще е в баланса на силите и доколко последния ще ни позволи, да си "играем картите добре", ако някога си върне суверенна и относително независима България.
Въпроса е винаги да държим сметка, за една балансирана външа политика и силно - прагматична, особено към географски близки нам страни и особено пък към велики сили.
В миналото, наличието на силна Германия и на една - две близки до нас още империи с интереси при нас, сериозно са ни помагали за лавирането и като "коз" пред руската политика.
Днес я няма нито Германия, нито Япония и особено за Германия, това е много лош факт за Европа и сериозен минус за България, че от 1945-а година я няма почти като фактор, а след Хелмут Кол

и като някакво полувасално, дипломатическо - икономическо образувание изчезна.
Това не е добре, за баланса на силите в Европа.
Не е добре нито изцяло силна Русия без Германия, нито изцяло доминираща на Изток Германия без Русия.
И двете биха означавали, крайно голяма зависимост и "изкушения" на някои властващи там "умове".
Днешната обаче ситуация на напълно отсъстваща Германия, напомняща напоследък с предимно лошо отношение към нас Франция и опитваща да се "събуди от зимен сън" напоследък, но тежко ранена от битка с по - малки "хищници и плячки" и от своите "руска голяма мечка" и все пак гарантирала си енергийния монопол на някои кръгове у нас, свръхзадкулисно и частично икономическа власт по черноморието, на фона на нашето разпадане като страна и нация, е това е най - лошия вариант за нас.
Един велик държавник, макар навярно който е отричан силно от автора на този блог, а именно професор Богдан Филов беше казал: "Винаги с Германия и никога срещу Русия.".
Днес обаче, ние трябва да държим сметка и за нарастващите нови фактори в Азия, с все по - силно и определящо влияние за в бъдеще.
Тодор Живков разбра тези неща също, но малко позакъсняло и за това само успя да удължи малко своята власт - вече в агония, към каквато вървеше и самата Германия.
Нека си спомним, кой помага на България в последните пет години от властта му, когато вече СССР с 'концесиите" на Брежнев ни изоставя - заслужено или не.
Това в голяма степен са арабски и мюсюлмански страни, страни от "Третия свят" (Вече, много по - "първи" от нас!), частично Япония и доста осезаемо е присъствието на ФРГ, особено в научно - технически, но и финансов план.
Ние обаче, както при Кобурга - първия, сме вече длъжници и на другите - задкулисни сили.
И ако Кобурга направи смелата крачка, да им се "опне" с война за "Национално Обединение", от каквото имаше нужда и която тръгна успешно за нас, ако не беше неговия хитлероподобен по - късно егоцентризъм, то Живков нямаше как да си позволи тоя "лукс" и направи един "възродит

елен процес", при който за добро или зло, войната беше избегната на косъм...
В крайна сметка, Живков беше предаден от своите източни - кремълски "наставници" и някога "архитекти" също.
Богдан Филов, също някога беше предаден и убит на практика от Кремъл, макар и да не позволи българин да изстреля и един куршум срещу руснак и срещу червеноармеец.
Нещо повече, малко след агресията на Царска Русия в Царство България през 1917 година - разгромена на Дунав от великия и безсмъртен генерал Колев, българите отвориха широко сърцата си, с най - братски чувства към своите прогонени само година или буквално броени месеци след това, казашки и "белогвардейски" довчерашни противници, защото бяха запомнили 1878-а година и техния тогавашен подвиг.
Тези хора, бяха прогонени от "родните" си болшевици и "революционери", а доколко им бяха последните "родни", темата става друга и коя държава първа призна властта и "пуча" им - показал съм го в моя блог...
Тук мисълта ми беше друга...
С Русия - да и днес!
Но без емоции и слепи и едностранни "братства" и особено без "големи братства" вече.
Прагматично, с уважение, памет и подобаваща благодарност, но без историческата подмяна и забравата кои сме били, кои сме и кои трябва да бъдем НИЕ!
Пресен пример за това е Беларус.
Беларус успешно води днес, именно такава политика с Русия.
Пример за правилна политика и отношение към Русия в нашенски план, това е политиката и визията за Русия, в периода на управлението на доктор Константин Стоилов и периода на просветното ръководство на безсмъртния Иван Вазов.
Няма тука да се спирам, на далеч по - радикалното "едно на ум" И към Русия, от страна на нашите национални революционери - Раковски, Левски, Ботев, Каблешков и Бенковски.
Дано да са грешили, но май времето доказа друго, колкото и ние да нямаме никакво право днес, да търсим "грешките" у тях и още по - малко пък да ги съдим за тях...

Тъкмо взех, че се зарадвах, че нещо ти е светнало, и ти та вземеш, че ме разочароваш.
Иначе завидна логорея.
Ако основата е "баланса" и "съчувствието" както казваш, още повече, че това не са устойчиви критерии. в сегашния свят никой няма да те остави да бъдеш самостоятелен и предвидлив играч.
Търсиш изход в сегашната схема. Но тази схема е направена не за да ти даде изход, а за да ти запази статуквото.
Накълвал си се с факти, но виж да ги разтълкуваш, ти е трудничко.
Но - "топло", както се казва и ще истигнеш до решението....гледам, че имаш желание.

Посоката ти е правилна, но пътят ти не е...

Дедо, ама на теб май ти е фикс идея на всяка цена да имаш последната дума?

И в предположенията не си силен, дядо може и да стана след някоя десетилетка.
Между впрочем, дори в шоплука думата "дядо" се пише с Я...

Не знам след колко десетилетки можеш да станеш истински дедо, но разсъждаваш по дедовски и като некакъв стар върколак не спиш по нощите. Нейсе, тури си и тук последната дума та дано спиш спокойно довечера...

Охо, нещо нервите не те държт, значи няма аргументи и крясъците са достатъчни...
Е, щом това можеш, няма да те мъчим, който го може, го може...