Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2012 11:14 - КАРИБСКАТА КРИЗА – 50 ГОДИНИ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 4499 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В последните дни на октомври 1962 г. се разрази Караибската криза – най-тежката и най-опасната военнополитическа криза след края на Втората световна война, при която опасността от световна атомна катастрофа беше не само най-висока, но и изглеждаше непреодолима. Светаът беше страшно изплашен, в САЩ избухна паника – хиляди и хиляди американци нахълтаха през границата в Мексико, глупаво надявайки се, че могат да се спасят, ако избухне атомен Апокалипсис.

            В социалистическия лагер беше сравнително спокойно. Аз, тогава млад офицер от Българската народна армия, се готвех да салютирам по случай премахването на полумесеца върху покрива на Св. София в Цариград. Такива бяха времената.

            За Карибската криза са написани стотици томове книги, научни трудове, хиляди статии в средствата за масово осведомяване на всички световни езици и като че ли, никакъв детайл от случилото се не е останал неизследван. И все пак си струва някои общи неща да се напомнят, имайки предвид ставащото днес по света. 

            Ситуацията в света беше ужасяваща и страшно приличаше на сегашната – Близкия исток бушуваше, гореше цяла Африка, разтърсваше се от конфликти и граждански войни Латинска Америка. Първопричината, поводът беше победата на кубинската революция и нейното категорично неприемане от САЩ. Първоначално кубинската революция не беше социалистическа, а национално-освободителна, но и тя се оказа неприемлива за САЩ и за нейното надменно, имперско мислене. Фидел Кастро се опита да се договори със САЩ - своята първа държавна визита той нанесе във Вашингтон, но срещна   открита враждебност и презрение. Президентът Айзенхауер предпочете да играе голф вместо да се срещне с него. За кубинското ръководство стана ясно, че страната, ако остане сама, няма да издържи пред съседния си колос. Куба се обърна за помощ към Съветския съюз. Помощ беше оказана. Това окончателно вбеси американците. От край време те се чувстваха в пълна безопосност и ето, само на 90 мили  от Флорида се появява социалистическа държава съюзница на Съветския съюз. САЩ започнаха терор срещу Куба, но забравиха, че тяхни войски и ракети са непосредствено до границите на СССР. В същото време  започна форсиране на военните приготовления. През април 1961 г. беше извършена открита агресия от брагада кубински емигранти, дебаркирали в залива Плая-Хирон (в превод – „Залив на свинете”) с помоща и подръжката на ВМС на САЩ. От тази авантюра не излезе нищо - за 72 часа агресорите бяха напълно разбити, над 1000 души попаднаха в плен – народа застана зад Фидел Кастро. На многохиляден митинг в Хавана Команданте обяви социалистическия избор на Куба. Рубиконът беше преминат, жребият беше хвърлен – Куба отказа да капитулира. Президентът Джон Кенеди официално пое отговорността за организирането и провеждането на операцията. Стана ясно, че САЩ няма да се спрат пред нищо за да унищожат кубинската революция.

            В Съветския съюз се затвърди убеждението, че кубинската революция може да бъде защитена само по най-радикален начин и в частност – с настаняване в Куба на съветски ракети със среден обсег и с монтирани атомни бойни глави. Този вариант беше одобрен и през юли започна изпълнението на операция „Анадир”. В изключителна тайна на Куба беше прехвърлена съветска ракетна дивизия въоръжена с ракети Р-12 (радиус на действие – 2 500 км.) и Р-14 (радиус на действие – 4 500 км.). От въздуха дивизията се прикриваше с 144 ракети „земя-въздух” и полк истребители МИГ-21. Морското направление се охраняваше от ескадрила бомбардировачи ИЛ-26, носители на атомни бомби и тактически ракети „Луна” (радиус на действие – 65 км.) също с атомни бойни глави, както и части  морски пехотинци. Съветската групировка наброяваше 40 000 души.      Наличието на достоверни данни за развърнатите атомни съветски средства в Куба американците получиха едва в средата на октомври. И досега е трудно да се разбере и да се повярва, как огромната американска военна машина пропусна настаняването на съветската групировка.

            Американските военни и американския   истеблишмент  побесняха. Генералите искаха веднага нанасяне на военен удар по Куба, но когато Кенеди им зададе въпроса : гарантират ли те, че атомни бомби няма да паднат над САЩ, всички мълчаха. Трябваше да се действа по друг начин..

          На 22 октомври Кенеди се обърна към американския народ,  разказа за обстановката и обяви морска блокада на Куба. Съветската групировка беше отрязана от снабдяване и помощ, и трябваше да действа самостоятелно. „Играта” загрубя.

            На 27 октомври беше свален американски разузнавателен самолет У-2. Пилотът загина. Край бреговете на Куба се появиха американски военни кораби.

В съветските войски е обявена бойна тревога. В случай на нападение и за самозащита е заповядано да се използват атомни бойни глави. В пълна бойна готовност са и кубинските въоръжени сили. Островът е разделен на три военни зони : централната зона се командва от Фидел Кастро,  западната - от Че Гевара, източната – от Раул Кастро.Ражда се лозунгът : Родина или смърт! Светът притихна изплашен.

            Започнаха денонощни тайни преговори между СССР и САЩ. На 27 октомври компромисът беше постигнат. Битува мнението, че Съветският съюз е загубил тази битка.  На пръв поглед изглежда така – СССР понесе немалки морални и материални щети, отстъплението му от Куба изглеждаше унизително. Но дали външната форма съответства на съдържанието ? Точно след една година е убит американския президент и досега се води спор дали една от причините не е неговата нерешителност в дните на Карибската криза, т.е. дали не е убит от своите. След още една година (есента на 1964 г.) си отива и Хрушчов и за неговата снемане  достоверно е известно, че става дума и за волунтаризма при разгръщането на кризата. Но има и още нещо, което говори в полза на поне равенство в изхода – САЩ бяха пред прага на тотално унищожаване, докато със Съветския съюз това можеше да не се случи.

            Ето за какво става дума.  

            На 1 октомври, на помощ на съветската групировка в Куба и за по-успешно прикриване на морското направление, е изпратена група от 4 дизелектрически  подводни лодки на Северния флот (проект 641 или FOXTROT по натовска класификация) под командването на капитан І-ви ранг Виталий Наумович Агафонов (операция „КАМА”). На всички лодки има атомно оръжие. С цената на огромни усилия, за три  седмици отрядът преодолява без да бъде открит три последователни подводни отбранителни  американски линии и се появява в района на Бахамските острови. Тук е последната отбранителна линия и при нейното преодоляване нарушението е засечено без да се открие групировката. За нейното откриване е вдигнат на крак целия (без изключение) атлантически флот, заедно с корабите на Бреговата охрана. На всяка съветска подводница се падат по 50 надводни кораба, 3 самолетоносача и до 100 самолета и хеликоптера (!!). Такова противоборство световната военноморска история не помни. Като резултат, три лодки са открити проследени и принудени да изплават за дозареждане на акумулаторите. От четвъртата (бордови номер Б-4) няма и следа. На тази лодка е и командирът на отряда капитан Агафонов. Тя е взела курс към Ню Йорк. На 27 октомври (!) Б-4 достига траверса на Вашингтон и столицата на САЩ попада в дистацията на истрела. От тук нататък нищо точно не е известно. Смята се, че Агафонов е радирал с открит текст : „За пуск съм готов. Чакам заповед”. Вероятно американците са прехванали откритата радиограма и това се е оказало „черешката на тортата” – от тук нататък или компромис или Апокалипсис. И разумът е наделял. Човечеството е спасено.

image

Нека отдадем нужното уважение на подвига на съветските моряци, които в неравното противоборство загубиха за 21 дена по 50 килограма от теглото си, но поставиха на колене своят могъщ враг. Може би затова, когато трите лодки изплават в окръжение на американските кораби американските моряци ги посрещат с ръкоплескания и приветствени възгласи.

             Умната сила винаги се уважава !

            Съветският съюз изпълни своя интернационален дълг и спаси братска Куба. Тя и досега е свободна социалистическа държава.

            Нека споменът за Великата държава не само да ни топли, но и да ни учи какъв е начинът за „диалог” със Световния хищник, и че в този диалог няма никакъв компромис, освен компромиса на „равната сила”.








Гласувай:
4



1. анонимен - Ако погледнете историята, още от 19 ...
31.10.2012 16:59
Ако погледнете историята, още от 19 век САЩ провеждат перманентен терор срещу Куба. Събитията от началото на 60-те години на 20 в. са кулминацията на всичко.
цитирай
2. анонимен - Някои уточнения
31.10.2012 18:26
САЩ не са победители в тази криза, каквито се мъчат да се изкарват. Съгласно споразумението със СССР, те е трябвало да изтеглят ракетите "Юпитер" от Турция. Само че Съветският Съюз се е съгласил с тяхното условие да не се дава гласност на това. А сега, когато това вече не е тайна, САЩ излизат с номера, че ракетите "Юпитер" и без това са били остарели. А те са били разположени в Турция едва една година преди това!

Още едно малко уточнение: "Playa Girón" (Плая Хирон) не се превежда като Залив на свинете. Плая Хирон е един плаж на източния бряг на "Bahia de Cochinos" (т. е. Залива на свинете).
цитирай
3. samvoin - Де да имаше развръзка...
03.11.2012 20:18
Де да имаше развръзка...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950767
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031