Както нито едно политическо действие не трябва да се разглежда откъснато от обкръжаващата го политическа и икономическа обстановка, така не трябва да се разглежда извън историческата рамка. И още нещо, оценката на минали събития не трябва да се дава от гледна точка на съвремените критерии, съвремения морал и съвременните законодателни актове.
Нищо в политиката не се върши под влияние на моментни настроения и емоции, поради хуманитарни или антихуманитарни нагласи, макар много често така изглежда. Всяка политика изразява, защищава и провежда интересите на едни или други социални, етнически или религиозни групи. Често обаче тези постулати се пренебрегват от различни изследователи и популяризатори и така се стига до исторически авантюризъм и манипулации.
На 23 октомври се навършват 56 години от контрареволюционния метеж в Унгария. За съвремените „демократи” и антикомунисти това е поредния удобен повод за развихряне на тяхните идеологически страсти срещу комунизма, социалистическия лагер и Съветския съюз със страховитите обвинения за реакционност, деспотизъм, антихуманност, тоталитаризъм, тероризъм и антидемократичност.
Но за какво става дума ?
Става дума, че в една централноевропейска, католическа, монархическа страна, страна съучастник на нацистка Германия във Втората световна война и на неговите зверства на окупираните територии, началния опит за строителство на социализма се провали десет години след края на войната и този провал се изля в кървава и жестока антикомунистическа вакханалия. Но днешните „демократи” не жалят провалилия се първоначален опит, а неизбежното разгромяване на метежа. За днешните така наречени „десни”, това е обяснимо, но има и достатъчен брой „леви”, които леят крокодилски сълзи за потушаването на „първата революция за обновяване на социализма” (виж в. „Нова зора”, бр.бр. 41,42/2012 г.). След години те ще пролеят същите сълзи за „потъпканата Пражка пролет”, а днеска ще се тръшкат за последиците от последното „обновяване”.
Нака да видим за какво всъщност иде реч.
МАЛКО ИСТОРИЯ
След битката при Мохач (1526 г.) Кралство Унгария е ликвидирано от Османската империя. Голямата част от унгарската аристокрация предпочита германското владичество пред османското и сключва договор с ерцхерцога на Австрия Фердинанд І, като го обявява за крал на Унгария. От този момент бъдещето на Унгария е свързано с католическата история на Западна и Централна Европа (до 1844 година официален език в Кралство Унгария е латинския). След продължителни и тежки вътрешни борби (унгарската национална революция през 1648 г.), през които у унгарците остават отрицателни исторически спомени за ролята на Русия в тяхната история (потушаването на революцията), през 1867 г. Австрийската империя е преобразувана в дуалистичната монархия – Австро-Унгария. Тя просъществува до 1918 г.
Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя. Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и се повишава до 50 млн. през 1914 година, като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно.
През Първата световна война Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия.
Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разделена по безпринципен начин от окупационите войски и от Сен-Жерменския договор.
Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината - 2 милиона вТрансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 вСърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи вПолша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившето унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.
СВОБОДНА УНГАРИЯ
Веднага след Октомврйската революция в Русия, във всички победени страни във войната (Германия, Австрия, България) избухват пролетарски революции. Не закъснява и Унгария. На 19 март 1919 г. е създадена Унгарската съветска република (съществува до 1 август 1919 г.), провъзгласена от Социалдемократическа партия и Унгарска комунистическа партия обединили се в Унгарска социалистическа партия. По настояване на влизащите в състава на правителството комунисти (Б. Кун, Т. Самуели и др.) са национализирани промишлените предприятия, мини, банки, поземлени владения над 100 холда (57 ha), въведен е 8-часов работен ден. Създадена е Унгарската червена армия. Приета е конституция.
Съветската власт в Унгария е сломена от военните сили на държавите от Антантата и от вътрешни сили. Причините за поражението са много, но една от тях е пресния спомен в унгарците, и главно в оцелялата аристокрация и едрите земевладелци, на императорското минало. Самият народ не може да си представи как ще експроприира своя „достоен императорски елит”. Народът се оказва неподготвен и не приема социалистическите идеи. Въпреки усилията на цяла плеада унгарски комунисти, тази неподготвеност заедно с товара от миналото му оказа много лоша историческа услуга. От тази идеологическа бъркотия се възползва адмиралът на Австро-Унгарската империя Миклош Хорти. Унгария продължаваше да се нарича Кралство и на 1.03.1920 г. Националното събрание избира Хорти за „управител на държавата”. Унгария става кралство без крал – Хорти се води за регент. Той получава големи пълномощия : главнокомандващ на армията и правото да разпуска Националното събрание.
След войната унгарците са изпитвали силен национален позор от поражението и им бил нужен „външен враг”. Вместо да осъзнаят грабителската и колонизаторска роля на западните страни, заедно с предателската роля на собствения им експлоататорски „елит”, унгарците, вманиачени върху своята героична история, започнаха да търсят друг враг. И Хорти им го даде – комунизма и Съветския съюз. Антикомунизма допълни християнско-националната идеология на католичеството и се превърна в стожер на създаваната от Хорти система.
От западните държави първа установява тесни контакти с Унгария фашистка Италия (1927 г.). През 1933 г. същото се случва и с нацистка Германия – унгарския министър-председател Дюла Гьомбьош се среща с Адолф Хитлер (1933 г.). Нацистката политика за преразглеждане на условията на Версайската система среща пълната подкрепа на унгарските политици и на унгарския народ. През лятото на 1936 г. Хорти се среща с Хитлер и те достигат до пълно взаимно разбиране и сплотяване на силите под знамето на антикомунизма и антисъветизма.
След като Хитлер присъединява Австрия към Третия Райх, Хорти обявява национална програма за въоръжаване и денонсира Трианонския договор. Унгария не участва в разчленяването на Чехословакия, но взема своя дял по дипломатически път. На 2.11.1938 г. с решение на Виенския международен арбитраж Унгария получава 12 000 км.І в Южна Словакия заедно с част от Задкарпатието с население почти 1 000 000. Документът е подписан от министрите на външните работи на Германия, Италия, Унгария и Чехословакия, Лондон и Париж приемат случилото се „за сведение” (!?).
През 1940 г. Втория Виенски арбитраж връща на Унгария северната част на Трансилвания (територия 43 500 км.І с население 2 500 000 души). Хитлер става пълен господар на Европа и Унгария се присъединява към Тристранния пакт.
На 22.06.1941 г. адмирал Хорти телеграфира в Берлин : „Този ден съм чакал 22 години.Аз съм щастлив !”На 27.06.1941 г. Унгария обявява война на Съветския съюз.
УНГАРЦИТЕ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
В края на юни 1941 г. на Източния фронт е изпратена Карпатската група в състав : 8 Кошицки корпус под командването на генерал-лейтенант Ферен Сомбатхеи, подвижния корпус на генерал-лейтенант Бела Миклош включващ две моторизирани дивизии и една кавалерийска бригада, общо около 100 000 души. Карпатската група е придадена към 17-а немска армия от армейската група „ЮГ” и на 1 юли влиза в бой с 12-та съветска армия. По-късно Карпатската група прераства в 1-ва унгарска армия.
През 1942 г. унгарските войски получават още 100 000 души, формиращи 2-ра унгарска армия. Тя взема участие в Сталинградската битка, в която губи 80 000 убити и 65 000 ранени и всъщност - престава да съществува. След тези загуби Хитлер изтегля унгарците от бойната линия и им възлага тилови охранителни функции.
Независимо от това през 1944 г. е създадена 3-та унгарска армия, която воюва до март 1945 г. Унгарски части се сражават и край езерото Балатон.
В тила унгарците се изявяват в особено жестоки наказателни акции срещу партизаните и мирното население. В Югославия, например, в Сръбска Воеводина, войниците от Сегедския корпус на генерал Фекетхалми устройват истинско клане на сърби и евреи. Унгарците не са си хабили патроните , а колят с брадви и давят хората в Дунав.
Съветски ветеран преминал войната от Сталинград до Виена се изказва много отрицателно за унгарците (маджарите), като специално изтъква тяхната животинска умраза към съветските хора и особената им упоритост в боя („Военное обозрение” от 21.07.2012 г.).
Общите унгарски загуби от втората световна война са около 1 000 000, от които безвъзвратните военни загуби – 300 000 души.
УНГАРИЯ В СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР
Към 1.01.1946 г. страните от бъдещия социалистически лагер бяха : Албания, България, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия.
След три години към тях ще се присъедини и Германската демократична република. Положението в различните страни беше различно. Три от тях : Румъния, Унгария, България и „част” от Чехословакия (Словакия) бяха победени страни, воювали като съюзници на хитлеристка Германия срещу страните от Обединените нации и то - изключително срещу Съветския съюз. По военната логика тези страни трябваше да бъдат окупирани и да живеят под надзора на окупационен режим. Голяма част от населението на Унгария имаше лоши спомени от СССР (до 50%). Тези страни бяха и икономически най-изостаналите в Европа.
Съгласно Ялтенските споразумения, през ноември 1945 г. в Унгария се произвеждат свободни избори спечелени категорично от Партията на дребните земевладелци - 245 мандата от общо 409. Под натиска на Съветското командване е създадено коалиционно правителство, в което ключовите министерства – на отбраната и на вътрешните работи – са дадени на комунистите. Изборите ясно показват унгарската социална действителност и разположението на класовите сили. Унгарската интелигенция в мнозинството си беше ярко националистическа, антикомунистическа и антисъветска. Очертаваше се продължителна и тежка вътрешно-национална борба за социализъм.
Всичко се промени след 1948 г.
Какво всъщност се беше случило ?
Първоначалният следвоенен геополитически план на Съветското ръководство предвиждаше само едно : да се огради от своите съюзници-противници с пояс от буферни държави, които да гарантират неговата безопасност и спокойствие. Какъв ще бъде обществено-политическия строй в буферните държави зависеше от много неща и на първо място от поведението на западноевропейските страни и САЩ и от съотношението на класовите сили в отделните държави и в света. В страните, където комунистическите партии бяха силни, движението към социализъм беше неизбежно, другаде можеше да се мине с буржоазна демокрация и дори – с монархия. Социалистическото бъдеще на Европа и на света можеше да почака.
Историческият процес обаче, реши другояче.
Съветският съюз смяташе, че обединяването на Запада структурно и на идейни антикомунистически позиции, ще стане в рамките на 10 години. Но на 4.04.1949 г. беше създаден военния съюз НАТО, през април 1951 г – Европейската общност за въглища и стомана, преминала в Общ пазар (1957 г.) и накрая – в Европейски съюз (1992 г.). Стана ясно, че Западния свят значително се е променил, и че целенасочено се готви за решителен сблъсък със света на социализма. При тези условия в буферната зона никакви буржоазно-капиталистически държави няма да бъдат доброжелателно настроени към Съветския съюз, т.е. без диктатура на пролетариата в тези страни няма да мине.
В края на 1947 г. (28 септември), на съвещанието на европейските комунистически и работнически партии в Шкларска Поремба (Долна Силезия, Полша) , пред факта на началото на Студената война, се взема решение за ускоряване на революционните процеси в страните от Източна Европа. Съветският съюз не можеше да си позволи да бъде заварен неподготвен от очертаващото се ново световно обединяване на капитализма.
На съвещанието присъстват представители от България, Италия, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Франция, Чехословакия и Югославия. Целта на съвещанието е да анализира състоянието и разположението на класовите и политически сили в света и да формулира най-общите принципи и задачи на комунистическото движение в борбата срещу настъплението на империализма и в развитието на революционния процес. Отначало са изслушани информационни доклади за положението в отделните страни, а след това участниците преминават към обсъждане на общите проблеми на международното положение и на актуалните задачи на световното комунистическо движение.
В края на заседанието Владислав Гомулка (Полша) предлага да се създаде Информационно бюро (Информбюро) на комунистическите и работнически партии и да започне издаването на международен печатен орган. Това не е възстановяване на Комунистическия интернационал , а нова форма за общуване между комунистическите и работнически партии, за обменяне на опит и идеи. В отговор на интегрирането на усилията на капиталистическите страни в противопоставянето им срещу изграждащия се свят на социализма, комунистическите партии подчертават нуждата от ускоряване на обществено-революционните преобразования, независимо от изостаналостта и незрялостта на източноевропейските страни.
Надеждите - социалистически страни да преминават към социализъм постепенно и еволюционно, не се сбъднаха. Историята отново тегли разделителната черта по мирогледен признак, демократичните утопии пак претърпяха провал пред историческия процес.
Така се започна.
Началото беше оптимистично - още не беше заглъхнало ехото от епохата на Коминтерна. Комунистическата партия на Великобритания ръководеше Хари Полит, на Франция – Мориз Торез, на Италия – Палмиро Толиати, на Испания – Долорес Ибарури – все видни дейци на Коминтерна. Същото беше и в новите народни демокрации : Вилхем Пик – в ГДР, Борислав Биерут – в Полша, Матиаш Ракоши – в Унгария, Геори-Георгиу Деж – в Румъния, Клемент Готвалд – в Чехословакия, Георги Димитров – в България, Йосип Броз Тито – в Югославия. Това бяха закалени в нелегалните битки комунисти, непримирими и смъртни врагове на буржоазията и на капитализма, изпитали всичките ескплоататорски прелести на собствените си гърбове, лежали по десетки години в затворите. Класовите компромиси за тях бяха непозната политика.
През 1948 г. Унгарската трудова партия взе пълния контрол върху цялата власт. Начело на партията стоеше Матиаш Ракоши. Започнаха социалистическите преобразования : национализация на промишленоста, банките и транспорта, коопериране на селското стопанство, интензификация на труда. В типично аграрна страна, с неразвит пролетариат и с аристократично настроена интелигенция, с още живо пронацистко минало нямаше как да не възникне силна вътрешна съпротива. Партията не можа да я овладее, засилваше се външния западен натиск, противоречиви сигнали започнаха да пристигат от Съветския съюз (ХХ-я конгрес на КПСС). Менталноста на кралското минало започна да наделява. Избухна контрареволюционен метеж.
Историята на метежа не е интересна за изложението – по нея има достатъчно литература. Интересна е същността на метежа и дали той наистина е имал за цел „обновяването на социализма” като днес твърдят „левите антикомунисти” и твърди еврокомунисти.
Затова са показани няколко автентични снимки от метежа, които от ясно по-ясно онагледяват унгарското „обновяване на социализма”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ
Разгледан извън геополитическите и исторически „игри”, унгарския метеж съдържа много парадокси и необясними постъпки. Във вихъра на този неизбежен „революционен” хаос прозират и някои известни от векове принципи като : „и най-добрите намерения могат да те заведат в ада”, т.е. да те доведат до неща противоположни на намеренията или „национално, народно, социално-политическо движение без компас задължително се изражда”, което е друга формулировка на първия принцип. Историята е пълна с илюстрации на принципите.
Ето типичен пример от унгарския метеж.
Идолът на унгарците от времето на метежа е Имре Наги. Но кой е Имре Наги ?
Имре Наги е роден през 1896 г. в Капошвар. През 1915 г. попада в руски плен, става член на партията на болшевиките и отговорен работник в ЧК. На 17 юли 1918 г. го виждаме сред наказателната група, която екзекутира семейство на император Николай Втори в подземието на Ипатиевия дом в Екатеринбург. Повечето от останалите в групата - Лаонс Хорват, Анзелм Фишер, Исидор Еделщайн, Емил Фекете, Виктор Грюнфелд и Андраш Верхази, са не само негови съпартийци, но и сънародници. Година по-късно повечето от тях напускат Съветска Русия, за да създадат втората комунистическа държава в света - Унгарската съветска република (УСР), а след нейното поражение се връщат в Съветска Русия. От 1919 г. до края на Втората световна война Имре Наги работи като агент на НКВД под псевдонима "Володя".
След войната се връща пак в Унгария и активно участва в социалистическите пробразования като министър на земеделието. За 2 год. е министър-председател (1953-1956) през които прокарва своя "нов курс". Партията не одобрява либералните тенденции, които внася. Наги е отстранен и изключен от партията. Става пак министър-председател по време на метежа. На 31 октомври той обявява, че Унгария се оттегля от Варшавския договор и на 1 ноември се обръща към Обединените нации и по-точно към САЩ и Великобритания да признаят Унгария за независима. След потушаването на метежа Наги се скрива в Югославското посолство. Арестуван е на 22 ноември и е прехвърлен в Румъния. Върнат е в Будапеща и след закрит процес е обесен на 16 юни 1958 г.
Оново жестоко време е пълно подобни „трансформации”. В манифестациите участват предимно студенти, млади работници, а последна съпротива на Съветската армия ще окаже пролетарския Чепел – бившата опора на унгарските комунисти. Това не е кой знае каква голяма изненада – социологично е доказано, че даже в периоди на остри кризи, конфликти и войни само 20-25% от възрастното население е способно да схване и съзнателно да реагира на политико-идеологически въпроси.
За да си доизясним нещата си струва да си припомним статията на Ленин „За някои исторически особености от развитие на марксизма”, написана през 1910 г.
„Именно защото марксизма не е мъртва догма, не е завършено, готово, неизменно учение, а живо ръководство за действие, именно затова той не може да не отрази в себе си поразително рязката смяна на условията на обществения живот. Такова отражение е дълбокият разпад, идейно объркване и лутане, с една дума – сериозна вътрешна криза на марксизма. Решителен отпор на такава криза и борба за основите на марксизма отново е на дневен ред. Извънредно широкият слой от тези класи, които не могат да игнорират марксизма при формулиране на своите задачи, са усвоили марксическата теория едностранчиво и крайно извратено, усвоили са едни и други „лозунги” и отговори на тактически въпроси, без да знаят марксическите критерии на тези отговори.
„Преоценката” на всички ценности в различните области на обществения живот доведе до „ревизия” на най-абстрактните и общи философски основи на марксизма. Повтарянето на заучени, но неразбрани и непремислени „лозунги” се изля в широко разпространение на голи фрази, водещи на практика към напълно немарксически, дребнобуржоазни течения”.
Непостижимо е, че комуниста Ищван Ковач, един от малцината участници в съпротивата срещу режима на Хорти, завършил Военната академия „Фрунзе” и началник на Оперативния отдел на ГЩ на Унгарската народна армия, се съгласи да възглави Генералния щаб по време на метежа при министър на отбраната Пал Малетер – изключително спорна и нееднозначна личност – вместо да вдигне армията в защита на социализма.
Както отбелязва и подчертава Ищван Бибо – интелектуалец, министър в правителството на Имре Наги, автор на „Проект за компромисно решение на унгарския въпрос” : “Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма.”
Това , което компрометира „добрите” намерения на инициаторите на унгарския метеж беше формата, която те придобиха и която форма беше неизбежна според тогавашното съотношение на класовите сили в Унгария. Само с добри намерения политика не се прави и държава не се управлява.
Точно това ни кара да се обърнем към така наречените поведенчески причини, които изиграха решаваща роля за обществените настроения. За добро или за лошо и днес болшинството от западното население съзнава привързаността към империализма на своите управляващи класи и високо цени тези изгоди, които му се падат от експлоатацията на народи и природни ресурси на други страни - класовия сговор дава на народните маси усещането за превъзходство над тези народи. Ето защо тези народни маси не могат да допуснат символите на капиталистическата мощ и на западното превъзходство да бъдат разрушени от разните „маргинали”, да не говорим за омразните комунисти. Желанието за запазването на сегашния „статус кво” на западния плебс не е по-малко от желанието на неговата управляваща прослойка. Тяхното политическо въображение не отива по-надалече от връщане към „правилния капитализъм”, който уж съществувал в близкото минало. Реакционната утопия е всичкото, на което са способни работниците и дребната буржоазия на Запад. Така беше и в Унгария през есента на 1956 г.
И все пак, обективните данни показват, че да се нарича метежа „народно въстание” и твърде пресилено. Без съмнение, имаше унгарски комунисти, които веднага схванаха природата на събитията. Такъв се оказа Андраш Беркеши (1919-1997 г.)– известен унгарски интелектуалец-комунист, най-четения писател на Унгария. Без никакво колебание Беркеши застава на страната на социалистическия строй и взема активно участие във военното подавяне на метежа.
Каквото и да говорим , унгарският метеж от 1956 г. беше предупредителен „звънец” за социалистическите държави и главно за провежданата от Хрушчов вътрешна политика. Този „звънец” не беше чут и необходимите изводи не бяха направен - поводи имаше повече от достатъчно. Като пример може да споменем микроантисъветските събития в Грозни през август 1958 г. („Военное обозрение”, 8.09.2012 )
Ако бегло погледнем случилото се в България по време и след промените от 1989 г., ще установим удивителни аналогии с „трансформациите” отпреди 56 години в Унгария –всичко започва с добри намерения и завършва с контрареволюция.
30.10.2012 09:41
31.10.2012 06:38
Напълно несъстоятелни тези се представят за истини от последна инстанция. Каквито и да са намеренията на т.н. унгарска "революция", тя се оказа на практика кървав метеж. Щом имаш претенции за изключителност, защо използваш методите на политически режими, които отричаш?
Авторът Ч. добрев типично като евреин е извъртял нещата и е представил желаното за действително.
03.11.2012 18:24
Още повече, че ако изключим "богоизбраните" сред "унгарските" комунисти - които самите Червенков и Чанков визират, като провокирали унгарския народен и работническо - селски трудов - национален гняв, след съветските "ботуши" в Източна Европа - национални буржоазии просто няма задълго и дори средна класа, до към 70-е и 80-е на миналия век, както и национален капитал.
Еестествената национална интелигиенция е изтребана, както и военния елит на нациите ни.
Унгарците обаче, запазват повече от нас, своето национално единство и солидарност, своята национална чест и доблест...
Може би и защото там с повече кръв влиза Червената армия от тук, където генералитета ни от сантименти към руснаците, се предаде без бой - за разлика от 1917-а година.
Може би и това чувство за възмездие им помага.
И какво като Хорти е бил с Хитлер?
Първо, с какво Хитлер е по - лош от Сталин и победителите и в кое?
После, какъв е избора на България и Унгария, освен лавиране между СССР и Третия Райх в онзи момент, професор Гиндев?
Кажете ми, като исторически и политически обективен анализатор, а не като политически и идеологически обременен?
Дали България направи това успешно и някой го направи по - късно, по - успешно от управляващите ни в 1941-а година, това историята ще отсъди обективно с времето, ако ни има и тя вече го прави.
Резултатите на жертвите от първата фаза за нас на ВСВ и на втората, показват.
Суровите и студени цифри и постиженията, в следствие на тях.
Какво ни предлагаха на нас и Унгария, противниците на Адолф Хитлер в онзи момент?
Ако ние бяхме отказали на Хитлер и бяхме влезнали във война с него, а Райха ни беше прегазил през 1941-а, на път към самозабравилата се и сателитна Гърция -
Или "помощ" и "милост" можеше да чакаме от самозабравилата се и хомосексуална свиня Чърчил и САЩ - имащи интерес да ни доограбят в полза на съседите ни, част от които щяха да се и притекат тогава в охотен "тил" на Хитлер, като сърбите и румънците срещу нас?
Да припомним съдбата на Полша и други...
Може би разгромената Франция и покровителка на Югославия, би ни спасила, а?
А дали Хитлер и Германия бяха основните подпалвачи на ВСВ и главните виновници, че и "военнопрестъпници" и такива "срещу човечеството", това е вече тема на друг разговор и от друго естество, по която също мога да говоря с факти, както и защо Хитлер се появи и взе властта в Германия и как.
Също и кой, кога и защо планира и започна ВСВ, а сега планира и ТСВ, за ПСВ - също...
Впрочем, Сталин също не е подпалвач и "архитект" на ВСВ, колкото и "нелюбим" да ми е като окупатор и "Пилат Понтийски" пред "Голготата" на целокупна България, но оставям настрана тази тема, защото се отклонихме...
Прочие, срамувам се, че и днес Унгария тръгва повече от нас, дори несравнимо повече към своята Свобода и Независимост, както тогава.
Ние тогава, колкото и да ми се изтъква нашата антикомунистическа съпротива (В която се пропуска най - важната и част - нашата Вафен СС - бронеизтребителна и противотанкова Легия - "Георги Раковски" в Австрия, състояща се изключително от български патриоти - отказали по - късно заплата от чужди разузнавания и веднага след амнистията за участниците в антисъветската съпротива - завърнали се в България и починали повечето в нея.) - за съжаление немасова, зле организирана и откъслечна, макар и преди унгарската - пак бяхме "на опашката", а днес сме съвсем повече.
Справка: Днес Унгария има дясно - консервативно правителство, противостоящо активно на брюкселския диктат.
Има и в опозиция, вече втора политическа сила
Ние имаме псевдодясна партия, от бивши комунисти, доносници и номенллатурчици и псевдонационалисти - "етнопатриотари" - както веднъж уважаваният от мен Валентин Вацев ги определи и то на заплати при Сорос и МОСАД, при това...
Имаме на власт отново върли интернационалисти и още по - големи национални нихилисти от тогава - недоносчета на първите и в чието име на партията дори, няма нищо българско, а още по - малко родолюбиво и национално, ама поне вече и на демократи и антикомунисти не се правят, защото и те не знаят какви са.
04.11.2012 17:05
Да страдаш от комплекса на азиатско-монголския произход на етноса ти и в същото време да свръхкомпенсираш с някакви напъни за "европейска принадлежност" и "цивилизованост".
И ние българите сме от азиатски произход, но поне не се срамуваме от този факт.
После, крайно неграмотно е Азия да се приравнява с монголоидната и жълта раса и да се смята, че тя принадлежи на Азия и Азия изцяло на нея, когато Европа и арийската раса, произхождат от там.
Не е случайно, че е наречена за това и "индо - европейска".
И трето, не знам унгарците какви комплекси имат и са много по - "млад" и нов народ от нас, много по - нова национална цивилизация (С тях - хуните тоест, имаме доста дълго общо древно минало и държави, но нас ни има много по - отдавна под това име.), но май днес и специално през 20 век, ние сме тези които трябва да се учим от тях.
Те са по - малък народ и държава, но много по - единен и доказал, че МОЖЕ и малка държава да е значима и достойна и че може и малък народ да е "чешит".
И не на последно място, не зная какво значи ние сме "азиатски народ"?
Кой е по - европейски от нас?
Я ни "светни"?
