Преди няколко дни българската преса ни информира за едно интересно и странно събитие от съседна Гърция. Ето как е представено то във „VESTI.BG” от 27.05.2012 г.
„В Атина бе възпроизведен съдебния процес срещу Сократ и древният философ бе оправдан 2500 г. след смъртта му, съобщава радио Франс 24.
В театрализирания процес участваха десет известни юристи от Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария и Гърция и близо 866 зрители.
Мненията на съдиите за виновността на древния философ се разделиха поравно; 584 зрители го обявиха за невиновен и 282 (33%)- за виновен. В резултат той бе оправдан.
Сократ е бил обвинен, че не почита боговете на Атина, въвежда нови богове и развращава младежта.
Тъй като не успява да докаже невинността си на скалъпения процес, той бива осъден на смърт чрез отравяне.
Макар приятелите му да се опитват да го накарат да избяга в друг полис, той остава твърдо на позицията си, че ако направи това, ще обезсмисли целия си живот, защото това би означавало да се откаже от всичко, което е казвал и в което е вярвал като в безусловна истина.
Традиционно средство за умъртвяване в древна Атина е било изпиването на чаша с извлек от отровното растение бучиниш”.
На пръв поглед – нищо интересно. Какви ли не странни игри се играят по света, какви ли не приумици ражда разюздания човешки разум. Но, ако се вгледаме по-внимателно, нещата не изглеждат толкова прости. Този единичен факт, поставен редом с немуподобни по цялото интелектуално глобално пространство, е просто поредната реплика на упорито и целенасечоно насаждана глобалистична идеологема на „Новия световен ред”, известна под названието „За нов прочит и за нова интерпретация на човешката история”. Това е сериозен и много дълбок опит за промяна на човешкия манталитет, на човешките ценности и на човешкия възглед върху света и върху себе си.
Методологическата основа на този опит е безкрайно елементарна, безкрайно проста и безкрайно тъпа – предполага се, че през всички исторически епохи хората еднакво обичат и страдат, еднакво се радват и мразят. От тук по необходимост произтичат наблюдаваните действия за пълно изтриване от историята на всички неудобни факти и емоции некореспондиращи с предлаганите днес, наред със спомена за тях и за времето.
Прекрасно описание на същността на конфликта, в който е замесен Сократ, намираме у Хегел (История на философията, том 2. „Наука и изкуство”, София, 1982, стр. 95-114).
„Обвинението на атинския народ се състояло от две точки : (1) че Сократ не смятал за богове тези, които атинския народ смятал за такива, не признавал старите богове, а въвеждал нови ; и (2), че развращавал младежта... В това обвинение народния дух на Атина се обявил против принципа, който станал пагубен за него...
Духът на атинския народ сам по себе си, неговата конституция, цялото му съществуване почивало върху нравствеността, върху религията, върху онова, което е и във, и за себе си, което е нещо непоколебимо, съществуващо. И тъй като Сократ влага онова, което е истинско, в решението на вътрешното съзнание...той встъпва в противоположност към справедливото и истинното на атинския народ...и затова е обвинен правилно...
Съдебната процедура има две страни : поведението на обвиняемия, заради което той бива обвиняем и отношението му към народа, към компетентността или признаването на величието на този народ. Съдиите намерили Сократ за виновен относно съдържанието на обвинението, но той бил осъден на смърт не за това провинение, а защото е отказал да признае компетентността на народа, неговото величие над един обвиняем...
Тези, които се противопоставят на определени правни норми, на защитата на отечеството, не могат да намерят място в една истинска държава. Там няма място за тази жалка свобода всеки да си мисли и да си въобразява каквото му хрумне, няма място и за това отдръпване в съзнанието за своя дълг”.
Подобен анализ в никакъв случай не намалява историческата и научна стойност на Сократ, а е просто описание на епохата и позиционирането на личността в тази епоха. За да се съди правилно, трябва да се познават както особеностите на времето, така и идеите, които проповядва Сократ. За илюстрация ще се позовем на Умберто Еко, който приповдига отчасти завесата пред всяка практическа политика в областта на изкуството и науката:
„Не всички истини трябва да бъдат чути от всички, не всички лъжи могат да бъдат признати за лъжи от една благочестива душа, работата по даден проблем е свързана в края на краищата с прочитането на точно определени, а не други книги, за да не се подава работещия на всякакво неразумно обхванало го любопитство – било поради слабост на ума, било поради надменност, било поради внушения на нечестивия” (Името на розата. „Народна култура”.София,1985, стр. 70).
Истината може да те заведе където си поискаш – предупреждава Ватикана от Средновековието до наши дни. Препоръката може да е смущаваща, но е хубаво да се помни – най-малкото трябва да се знае за какво ще послужи намерената истина. Тази забележка принадлежи на Сократ.
Ако се обърнем към българската история, може да открием много поводи за подобни съвременни процеси, които водят до непреодолими трудности и предизвикват съвсем закономерни нервни реакции. Тук се цитира откъс от статия на българския журналист Емил Спахийски (в. „Сега” от 12.01.2007 г.) :
„Вземете хартата за правата на човека и я хвърлете в огъня. Същото направете с европейските ценности, с нашата конституция, с многото права и свободи, с които сме свикнали да словоблудстваме. Хвърлете ги, защото, ако се уповаваме на тях, много от великите българи днес можеха да бъдат обвинени за престъпници (в глобален мащаб). Сега погледнете днешния манталитет на политиците, на органите на реда, на обществото и се замислете, кой от нашите герои можеше да вирее днес.
КНЯЗ БОРИС ПЪРВИ, КОЙТО ПОКРЪСТИ БЪЛГАРИТЕ
Няма как да не започнем с най-проблематичния от днешна гледна точка българин – Княз Борис Първи. Още щом произнеса името му, веднага до него изплува в съзнанието ми едно друго име : Карла дел Понте. Твърдоглавата жрица на Хагския съд щеше да гони нашия покръстител повече от Милошевич и цялата му генералска кохорта. От хълма на нашето време Борис Първи е събрал кент флош роял от престъпления срещу човечеството : потиснал е правото на вероизповедание, употребата на майчин език, самоопределението. Положението му се влошава и от факта, че това е станало по един насилствен и кръвопролитен начин, което може да премине в графата „геноцид”...Освен проблеми с Карла дел Понте Борис Първи щеше да си навлече гнева на американския посланик у нас, на Българския хелзински комитет, на Евророма и цялата европейска общност. Нелека съдба за един велик българин.
СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ?
Много сериозни проблеми щяха да срещнат и светите братя. Първо срещу тях щяха да скочат младите хаймани, които и без това са отрекли кирилското слово. Интернет обществото щеше да излезе по улиците и да крещи : „Не ни откъсвайте от Европа !” Щеше да има кръгли маси от сорта „нужно ли ни е да усложняваме езика в свят на глобалното общество и глобална (поп)култура, където трябва да се стремим към интеграция, а не към отчуждаване”. Нашите писатели щяха да ревнат, че никой няма да разбира какво пишат и гениалността им отива на кино. Националистите щяха да ги нарекат „византийски мекерета”, защото щяха да видят във въвеждането на кирилицата активно мероприятие на гръцките тайни служби. Естествено, разни общественици щяха да заклеймят новата азбука като висша форма на егоизъм и себеизтъкване на солунските учени”...
Е какво ?, Да съдим ли Раковски за създаване на терористична българска армия на чужда територия, Левски за убийство на малолетни, а Ботев- за явен речен тероризъм?! По какво се различават нашите националреволюционери от Априлската епопея от афганистанските муджахеди, от кюрдските възстаници и иракските бунтовници ? А обруганото Септемврийско възстание от 1923 г. не прилича ли на събитията от „арабската пролет”, която толкова много се харесва на днешните демократи ? За всеки случай, по тези въпроси си струва да се замислим.
Когато емоциите надделяват над разума, а говоренето - над мисленето и образоваността,претенциите за интелигентност стават смешни.Наблюдаваното не е само посегателство върху история и минало, то е насочено срещу това, което наричаме хоризонтален човешки прогрес, без чието осмисляне и разбиране в пълния обем на неговото диалектическо единство, е невъзможено изобщо човешкото бъдеще. .
Ако обобщим, изложената гавра с историята е нещо „дежа вю”, което се е правило не един път досега и което със сигурност не е последно. По-важното е какво се предлага като замяна, с какво и за какво ще живеят нашите деца и внуци. Ако съдим по изказвания на политици, услужливи учени, продажни „интелектуалци” и недоучени журналисти, очаква ни „щастлив” живот на „голи охлюви”, на биомаса, която само се храни, размножава и тори природата със своите естествени отпадаци. Но като гледаме себе си днес, май и това ни е много.
ТУРСКАТА ТЕМА В ТВОРЧЕСТВОТО НА МОЦ...
Нотр-Дам, Париж това вече е друго, - тов...
30.05.2012 20:18
Що се отнася за словото славанобъргарско, трябва да се види, дали то е способствало за подобряване живота на българското общество или не. Иначе може да се ползва всяка азбука, вече за какви цели се използва, то е отделен въпрос.
В момента то ни дава само авторски права. Нека ни измъкне от депресията
31.05.2012 09:21
