Когато преглеждах българският вестник с чуждото име „Уикенд” изписано с кирилица – нещо, което винаги ме е отвращавало – се натъкнах на две фотографии, чиито придружителен текст ме заинтересова (бр. 9/ 25.02 – 2.03.2012 г.).
На стр. 75 има снимка под която пише : „1922 г. министър-председателите на Украйна и България – Кръстьо Раковски и Александър Стамболийски, по време на конференцията в Генуа”. Този текст излъчва лъжливи послания.
Конференцията в Генуа (10.04 – 19.05. 1922 г.) е международна конференция по икономически и финансофи въпроси. В нея участвуват 29 държави от целия свят, в това число и Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република. Тя предстовлява интересите на всички съществуващи тогава съветски държави РСФСР, УСР, БСР и Задкавказката съветска република (Азербайджан, Грузия, Армения, Бухара и Хорезъм), малко преди формалното образуване на Съюза на Съветските социалистически републики (22.12.1922 г.). Делегацията се ръководи от Народния комисар по външните работи на РСФСР Г.В.Чичерин и в нея влизат : Л.Б.Красин, М.М.Литвинов, В.В.Воровски, Я.Е.Рудзутак, А.А.Йофе, Х.Г.Раковски, Н.И.Нариманов, Б.В.Мдивани,, А.Бекзадян, А.Г.Шляпников. Следователно, българският министър-председател Александър Стамболийски се среща не с министър-председателя на Украйна – такава понятие тогава няма – а с Предсовнаркома (Председател на съвета на народните комисари) на Украйнската съветска република, като една от съветските републики асоциирани с РСФСР, българина, К.Раковски. Ето как – уж дреболия – а ни внушават, че още през 1922 г. е имало самостоятелна украйнска държава, а не съветска република. Колко мило, колко политкоректно.
Още преди образуването на Украйнската съветска социалистическа Република (10.03.1919 г.), създадената Комунистическа партия на Украйна (болшевики) (5-12.07.1918 г.), е по устав неразделна част от единната Руска комунистическа партия (болшевики). На 1.06.1919 г. всички съществуващи съветски републики сключват военен съюз, обединил техните военни, икономически и финансови сили за победа в гражданската война. От 1918 г. до 1921 г. на територията на Украйна Червената армия води продължителни и тежки сражения срещу германските и полски интервенти и срещу белите армии на Деникин, Врангел и Петлюра.
На стр. 77 на същия вестник има снимка с още по-идиотски текст : „Станко Тодоров на среща с другаря Сталин, чиито повели за развитие на социалистическото общество обещава да изпълнява през далечната 1949 г.”
Ще започнем с простия факт, че човекът в съветска военна униформа не е Сталин, а Климент Ефремович Ворошилов. Така че основното послание на снимката е лъжливо.В „далечната” 1949 г. Станко Тодоров няма 30 години и Генералисимусът на Съветския съюз Йосиф Сталин едва ли ще си губи времето да обяснява на политически „памперс” как да строи социализма в България, когато има до себе си световни политически величини като Георги Димитров и Васил Коларов.Тайното послание на текста към снимката просто илюстрира широко разпространяваната днес лъжа, как „тиранинът и диктатор” Сталин командва своите послушни сателити. Неуки медийни шарлатани пак дърпат пеша на шинела на Сталин.
Във в. „Стандарт”, на стр. 13 в броя от 24.02.2012 г., в рубриката „На този ден”, наред с напомнянето, че през 1942 г. е излъчено първото предаване на радио „Гласът на Америка”, е съобщено че „през 1942 г. съветска подводница торпилира край Босфора българския кораб „Струма” със 778 евреи, емигриращи за Палестина, и 13 души български екипаж. Оцелява само един моряк”. Как да не се възхитиш от манипулационния гений на редакционния екип – мръсните комуняги избиват дори беззащитните евреи и затова ги приравняваме с нацистите.
Случаят „Струма” е много объркан, неясен, до този момент какво точно е станало е неизвестно и всичко друго е само предположения. Знае се само, че той няма отношение към българските евреи , че корабът не е български, че негов собственик е евреин,че плава под панамски флаг и че е отплавал от румънското пристанище Констанца, и че на борда на това старо корито преоборудвано от платноходен кораб (построен е през 1867 г. в НюКасъл) , с водоизместимост от 7000 тона е имало наистина 791 души, натрупани като сардели и без никакви елементарни човешки условия.
По този въпрос има достатъчно публикации в българската преса, казани са много от истините и те тука няма да се обсъждат ( материали има в "Морски вестник", справочника "Българските кораби" на Илия Тодоров и от Интернет). Но е ясно, че съветофобията на в. „Стандарт”, забъркана и на русофобия, е много полезна точно днес, за да ни подготви за предстоящите изблици на отрицателна емоция по време на Националния празник и идващата кръгла годишнина на Балканската война (още от сега бяха огласени поразителните инициативи на Божидар Димитров, които може да бъдат квалифицирани само с медицински термини – виж в. „Нова зора” от 20.02.2012 г.За Б.Димитров такива „инициативи” са рецидив).
Характерна черта на „десните” медии е използването и на най-малкия повод, за обругаване на всичко, което не им харесва. На 25.02.2012 г в. „24 часа” дава информация за митинга в Москва в подкрепа на кандидатурата за президент на В.В.Путин като привежда аналогия с битката край Бородино през 1812 г. Журналистът завършва с напомнянето, че ”тази година Русия чества 200 г. от Бородинската битка, когато е победен Наполеон”. Бдителните коментатори от нета реагират веднага : „скъпа редакция, в Бородинската битка Наполеон не е победен, а побеждава, макар и с цената на много жертви. След което завзема Москва”. Подобна прецизност би била радваща, ако е постоянен метод в работата с исторически събития, но в случая пак се чувства предубеденост. Работата е там, че победителя в Бородинското сражение и до днес не е определен. Наполеон смята това сражение за своя победа, руския император Александър І обявява, че е руска победа. Той произвежда руския главнокомандващ Кутузов във фелдмаршал и награждава всички живи долни чинове с по 5 рубли. Кой е прав ? Да чуем самият Наполеон, цитиран от генерал Пеле, участник в битката : „От всички мои сражения, най-ужасното е Бородинското сражение. В него французите показаха, че са достойни за победата, а руснаците заслужиха славата на непобедими”. Както се вижда, нещата не са толкова еднозначни и ако се пише : „след сражението Наполеон превзема Москва”, е коректно да се добави, „а след това Наполеон е изгонен от Русия и от неговата 800 000 армия оцеляват 5 000 души”.
За разюздената „дясна” тъпотия в мрежата е излишно да се говори, защото ще отнеме твърде много време. Какво може да се иска от индивиди, които пишат : „Ще изчакаме комунетата да ревнат !Те още са на инструктаж на Позитано 20 , Кутев им набивал Червените манерки , че слабо се представяли напоследък . А те гладни Червените копелдачета не са виждали кебапчета от изборите ! А и свикнали на бонуси и да Крадат , а сега няма "аджо" ! Щели да стачкуват , гладна стачка замисляли щото и без това гладували , Киро Добрев -контрабандиста стиснат , все по-празна им била копанката ! Затова ревяли , за копанята , .... не против ГЕРБ и Борисов !” (из коментариите в мрежата към прегледа на печата във VESTI.BG от 25.02.2012 г.).
Ако някой си мисли, че подобни простотии правят само неидентифицирани човекоподобни същества, се лъже. Има определен кръг „десни” хора смятани за интелектуалци, чийто език е по-невъздържан от езика в нета. Ето един типичен пример на „интелектуално варварство” демонстрирано от българския съвременен поет Ани Илков : „Комунистите имат нещо, което не може да се нарече иначе освен свинска психика.Те са в постоянен шизофреничен разлом между материалното и идеалното. В смисъл,че ядад всичко, което могат да докопат. Но след оргията на изяждането те винаги се отдават на идеалистични духовни изживявания в един отвратителен маниловски стил (болестта на комунистическия елит : хълцане и оригване по хегеловски неспирно). Гнусни типове. Селкори” (Ани Илков - в.”24 часа” от 31.08.2002).
Без коментар !
И все пак, има ли „леви” медии в България ?!
Поредна пирова победа на отрицателната с...
Турското разузнаване: очаквайте 8 по Рих...
27.02.2012 09:22
01.03.2012 09:30
