Очевидно е, че за да разсъждаваме на тема „има ли „леви” медии в България”, ще трябва да е налице споразумение, какво е „ляво” и „дясно” в политиката. Тъй като по въпроса съм писал достатъчно, пък има и много литература, ще смятам и ще се придържам към моето становище в смисъл на работно определение. В началото ще кажа, че на равнище битово общуване има поразително разнообразие в интерпретациите, особено при превода от художествено-политически на граждански-политкоректен език или обратното. За да не бъда голословен ще цитирам от един признато „десен” вестник : „Бях на дясно гости в София. Всичко беше дясно : поканата, обстановката, отношението. Имаше цветя там, които бяха десни. Нищо не разбирам от градинарство, но веднага си личеше. От едно време беше дясно да отглеждаш цветя или кучета в къщи” (Милена Бордън във в. „Седем” от 6-12.12.2006 г.) – без коментар !

            По какво може да се познаят „десните” медии ?

            Преди всичко по удивителното постоянство при разпространяване на явно измислени  новини, избирателно подбрани факти, глупави измислици, преувеличения, словесни пируети от най-долна класа, общи и нищо незначещи фрази и термини, подбрана агитка от навлеци, обявени за всезнаеща компетентция. Една от най-централните български телевизии има потресаващо нахално лого : „Всички гледни точки”, като е добре известно, че чрез нея се представят едностранчиво само някои гледни точки. По различните телевизии, радиа и печатни медии непрекъснато шестват до болка познати личности, чиято обективност е последно професионално качество. Обикновенно тази информационна напаст се прикрива с красивите думи за свобода на словото, без да разбира, по силата на своята некомпетентност, една банална истина : никой не се бори срещу свободата на словото, обикновенно се борят срещу свободата на чуждото слово !

            Тези медии, които се позиционират или се смятат за „леви”, също са с дълбоко объркана визия. Тук не става дума за някои и други седмични и месечни издания, които са без значение. Мизерните „леви” медии, доколкото ги има, често не знаят какво искат, не могат правилно да поставят акцентите, робуват на личните пристрастия на издатели и редактори, публикуват материали, които замъгляват проблемите,създават обстановка, която няма отношение нито към болките на народа, нито разкрива истината за това, което става около нас и по света. „Левите” медии не са воюващи медии. Те са примирени, беззъби, страхливи, отбраняващи се, скатаващи се, излъчват чувство на вина и много често са жертва на исторически илюзии и долнопробни заблуди.

            По своята същност, в България няма „леви” медии – те са клонинги на едно умиращо дърво и съществуват единствено като паразити върху остатъчната историческа носталгия.

            Могат ли заинтересованите зрители и читатели да се противопоставят на описаната  медийна тоалетна и имат ли шанс да се ориентират в програмирания хаос на манипулацията, лъжите и полуистините ?

            Могат, но това изисква упорита и всекидневна работа на ума, търпелива и мъжествена интелектуална борба, която е много изтощителна и не е по силите на всеки.

            Ако вие нямате време да се ориентирате в ставащото, но не искате да бъдете овца, най-простия изход е да се оградите от масово изливащия се пиар.Опитайте се да филтрирате всичко, което можете, за да не гледате като зомби. А ако искате да се ориентирате в заобикалящия ви свят и да си формирате свое мнение, трябва малко да се поизпотите. Трябва винаги да помните, кой ви дава информация и да се питате : „Защо той го прави ?” Трябва да съпоставяте различните източници на информация (желателно – най-враждебните), да отстранявате коментарите от голите факти , да търсите първоизточниците. Тук интернет може много да помогне. Лошите и, общо взето, тъпички чичковци, които ви поднасят информацията, нямат време и възможности да закопават дълбоко истината  - анализирайте, проверявайте и съпоставяйте. Обикновено, спама се открива бързо – той е фантастичен и неграмотен (за подробности виж „Переводика.ру” от 17.02.2012 г.).

         Тук излиза на преден план ролята на политическия субект – авангард. Само такъв „ляв” субект може да канализира и материализира живителна струя на „лявата” информационна среда и чрез нея да предостави на народа единствената историческа перспектива намираща се извън съществуващата система, да я обоснове теоретично, да я изчисти от манипулативната мръсотия и да покаже истинския лик на днешния свят с величавите краски на трагизма и в неподправената надежда за бъдещето.

_���
�w8tзабъркана и на русофобия, е много полезна точно днес, за да ни подготви за предстоящите изблици на отрицателна емоция по време на Националния празник и идващата кръгла годишнина на Балканската война (още от сега бяха огласени поразителните инициативи на Божидар Димитров, които може да бъдат квалифицирани само с медицински термини – виж в. „Нова зора” от 20.02.2012 г.За Б.Димитров такива „инициативи” са рецидив).

 

            Характерна черта на „десните” медии е използването и на най-малкия повод, за обругаване на всичко, което не им харесва. На 25.02.2012 г в. „24 часа” дава информация за митинга в Москва в подкрепа на кандидатурата за президент на В.В.Путин като привежда аналогия с битката край Бородино през 1812 г. Журналистът завършва с напомнянето, че  ”тази година Русия чества 200 г. от Бородинската битка, когато е победен Наполеон”. Бдителните коментатори от нета реагират веднага : „скъпа редакция, в Бородинската битка Наполеон не е победен, а побеждава, макар и с цената на много жертви. След което завзема Москва”. Подобна прецизност би била радваща, ако е постоянен метод в работата с исторически събития, но в случая пак се чувства предубеденост. Работата е там, че победителя в Бородинското сражение и до днес не е определен. Наполеон смята това сражение за своя победа, руския император Александър І обявява, че е руска победа. Той произвежда руския главнокомандващ  Кутузов във фелдмаршал и награждава всички живи долни чинове с по 5 рубли. Кой е прав ? Да чуем самият Наполеон, цитиран от генерал Пеле, участник в битката : „От всички мои сражения, най-ужасното е Бородинското сражение. В него французите показаха, че са достойни за победата, а руснаците заслужиха славата на непобедими”. Както се вижда, нещата не са толкова еднозначни и ако се пише : „след сражението Наполеон превзема Москва”, е коректно да се добави, „а след това Наполеон е изгонен от Русия и от неговата 800 000 армия оцеляват 5 000 души”.

            За разюздената „дясна” тъпотия в мрежата е излишно да се говори, защото ще отнеме твърде много време. Какво може да се иска от индивиди, които пишат : „Ще изчакаме комунетата да ревнат !Те още са на инструктаж на Позитано 20 , Кутев им набивал Червените манерки , че слабо се представяли напоследък . А те гладни Червените копелдачета не са виждали кебапчета от изборите ! А и свикнали на бонуси и да Крадат , а сега няма "аджо" ! Щели да стачкуват , гладна стачка замисляли щото и без това гладували , Киро Добрев -контрабандиста стиснат , все по-празна им била копанката ! Затова ревяли , за копанята , .... не против ГЕРБ и Борисов !” (из коментариите в мрежата към прегледа на печата във VESTI.BG от 25.02.2012 г.).

            Ако някой си мисли, че подобни простотии правят само неидентифицирани човекоподобни същества, се лъже. Има определен кръг „десни” хора смятани за интелектуалци, чийто език е по-невъздържан от езика в нета. Ето един типичен пример на „интелектуално варварство” демонстрирано от българския съвременен поет Ани Илков : „Комунистите имат нещо, което не може да се нарече иначе освен свинска психика.Те са в постоянен шизофреничен разлом между материалното и идеалното. В смисъл,че ядад всичко, което могат да докопат. Но след оргията на изяждането те винаги се отдават на идеалистични духовни изживявания в един отвратителен маниловски стил (болестта на комунистическия елит : хълцане и оригване по хегеловски неспирно). Гнусни типове. Селкори” (Ани Илков - в.”24 часа” от 31.08.2002).

          Без коментар !

          И все пак, има ли „леви” медии в България ?! 

Има достатъчно ясен критерий, кои медии са леви и кои десни - леви са тези, които публикуват писанията на автора, а десни - онези, които не го печатат и не приемат обругаването на всичко, което не му харесва..

Примитивно, Иванчо, примитивно! Защо? Примитивно е всяко съждение, което, претендирайки за истинност, се основава на привидността. Векове наред хората са мислили Земята за плоска, защото такава са я виждали. И дори са мислели, че причина за съмването е кукуригането на петлите. Проф Гиндев никога, нищо и никого не е обругавал. Винаги ерудирано и логично е доказвал искрените или преднамерени заблуди на своите опоненти. Нещо което не може да се каже за тях.

Дедо Железе, а теб публикуват ли те в истинските "леви" медии или и те броят за маргинал?