Сирия е обречена. Могат да я спасят само руски войски в Дамаск, заедно с някой и друг батальон китайски народни доброволци.
Защо се стигна дотук ?
Когато говорим за ситуацията в Сирия, трябва да сме наясно, че нямаме работа с еденичен случай, е с глобален процес на промяна на световния ред, започнал от 1999 г. с агресията на НАТО в Югославия. Тогава НАТО „не забеляза” ООН и Съвета за сигурност и на своя глава трътна да защищава „човешките права”. Последваха Ирак със Садам Хюсеин, Египет с Мубарак, Либия с Кадафи. Дойде ред на Сирия. И в този си поход, за „нов, голям справедлив свят”, западният „елит” няма да се спре пред нищо. Забравете за „международното право” , за „международната общност” и за други изпразнени от съдържание „интелигентски глупости” – Сирия е крайъгълен камък в проектирания „нов ред” в арабския свят и отваря вратата към Иран. Глобалният хищник няма да я остави намира.
Защо Лигата на арабските държави застана зад Запада и срещу Сирия ?
Просто това е реакция на дълбоките вътрешни противоречия в Исляма между сунити и шиити. Сирийската власт е предимно от алавити – религиозно течение близко до шиитизма. Повечето арабски страни са сунити и страшно се страхуват от създаване на „шиитски пояс” от Иран през Ирак, Сирия до Ливан. Главният враг е Иран и не трябва да забравяме, че иранците не са араби. Това е особено непоносимо за Саудитска Арабия.
Ролята на Русия в сирийската криза продължава да остава двусмислена, в стила „хем сърби, хем боли”. За Русия вероятният „шиитски пояс” е първата южна отбранителна линия и неговото разпадане е много опасно в перспектива. От друга страна, Руската Федерация се смята интегрирана в западната икономическа и културна система, а за да защити докрай Сирия, тя трябва да се противопостави на Запада даже с военни средства, защото с налагането на вето в Съвета за сигурност Русия изчерпи своите дипломатически възможности – очевидно, дипломатическата помощ на Китай е недостатъчна (той също официално се оправда за своето вето).
Характерно за случая - Западът е единен по въпроса за Сирия, каквото единство не се наблюдаваше дори при агресията срещу Либия. Такова поведение може би е свързано и с предстоящите президентски избори в Русия, но, така или иначе, е симптоматично. Ветото на Русия и Китай се възприема изключително емоционално, западните политици са докрай невъздържани в публичните си реакции и това трябва да говори много на руските политици. На Запад се надяват, че рано или късно Русия ще капитулира и ще предаде Сирия – прозападните настроения в страната са силни и плутократите, и офисния планктон не желаят да жертват личните си облаги от контактите със Запада за някакви сирийски араби макар и срещу националните интереси. Пролича и леко дистанциране на Лавров от Асад. Ще видим докъде ще стигне Путин при взимане на окончателното решение, за което се изисква изключително лично мъжество, висока отговорност пред руския народ и смелостта да се рискува.
Сирия могат да я спасат само руски войски в Дамаск, заедно с някой и друг батальон китайски народни доброволци.
08.02.2012 09:51
08.02.2012 14:13
14.02.2012 09:44