Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2012 10:33 - ЕВРОПЕЙСКИТЕ РЕАЛНОСТИ, РУСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ И БЪЛГАРСКАТА ТЪПОТИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 8664 Коментари: 18 Гласове:
4





На 23.01.2012 г. в. „Независимая газета” публикува програмна статия на кандидат-президента В.В.Путин – „Националният въпрос в Русия”. Около тази дата в Европа и в България също станаха събития, които може да отнесем към националния въпрос като такъв. Във Франция, горната палата на парламента прие законопроект, който обявява за геноцид гоненията на арменците в Турция през 1912 г. и предвижда наказателно преследване за тези, които го отричат (23.01.2012 г.). Десетина дена по-рано, българското Народно събрание гласува Декларация, която признава така наречения „Възродителен процес” за геноцид срещу ислямистите в България.

            Такова странно съвпадение по време на събития в толкова различни държави, може да се разглежда и като някаква поличба или просто като шега на историческия процес, но такава шега, която по гол задник боли.

            И докато във Франция размахва мускули някакво призрачно подобие на Бонапарт, а в България тържествува най-елементарно лумпенско невежество, статията на Путин е интелектуалун опит върху болезнен проблем, превърнал се в Глобален Проблем. Във Франция имаме работа с политически интерес, в България – с кръчмарска изцепка, а в Русия става дума за не особено сполучлив опит за „политическа наука”.  Точно този опит е интересен за нас, българите, защото пряко кореспондира с нашата обществена, политическа и национална реалност.

            Основният въпрос в статията на Путин е, как да се изгражда по най-ефикасния и позитивен начин, при днешното състояние на света, многонационална държава като единен жив организъм.

            В свата много трудно ще се намерят етнически еднородни страни. Това е разбираемо, тъй като самата същност на съвременния глобализъм предполага създаване на етнически световен буламач, от който би трябвало да изкристализира новата планетарна човешка нация, съставена от човеци-земляни, хора без история и без родители, без минало. Както се вижда, поставения руски проблем се оказва съпосочен по смисъл с Глобалния замисъл.

           Другата особеност е, че по времето на Съветския съюз, проблемът беше решен на базата на марксизма и , в частност, на историческия материализъм. Съветският съюз беше единна многонационална държава споена от мощта на атеистичния мираглед. В тази страна нямаше руснаци, таджики, грузинци, евреи и т.н. – имаше съветски хора, граждани на своята Велика Държава . В популярна съветска песен се пееше : мой адрес не дом и не улица, мой адрес – Советский союз !”И макар националното да беше заложено в самото създаване на СССР, като съюз на национални държави, бурните и жестоки исторически събития изживяни и изтрадани  заедно, бяха започнали да свързват отделните етноси в единно цяло. Беше започнал да се формира съветският човек.

          Може да изглежда странно, но в Съветския съюз беше реализиран моделът на Илин –монархист, убеден и краен враг на комунизма, привърженик на „бялото” движение и идеолог на Руския общовойнски съюз (РОВС) – очистен от антикомунизма, монархизма и симпатиите към Хитлер. Илин пише :  „ Не трябва да се изкоренява, да се потиска, да се поробва чуждия племенен и духовен живот, а на всички да се предостави ново дихание и велика Родина...От всички да се вземе най-доброто и то да се въвлече в държавното и културно строителство”. Слабостта на модела на Илин е като всички слабости на стайната интелигенция – общи постановки без никаква конкретика.

            Ако сравним състоянието на Съветския съюз и състоянието на днешна Русия ще забележим както огромната разлика, така и пътищата, които бяха използвани по решаването на националния въпро

            В началото на 30-те години на 20-я век руският социум беше разделен на различни „поднароди” : бели и червени (в съзнанието), хора с различно по степен социалистическо съзнание, селячество, опониращо на градовете, на идеите за колективизация и индустриализация, вярващи и атеисти, образовани и неграмотни, националисти и интернационалисти.

            Сдъветската власт положи титанични усилия за обединяване на социума и за неговото сплотяване. Какво беше направено ?

            1. Беше поставена обща цел – строителството на „рая на земята”, на най-справедливото и хуманно общество.

            2. Въз  основата на общата цел беше формирано Общото дело.

            3. Беше създаден сплотяващия народа образ на врага : агресивните самураи, полските панове, Антантата, а след това и Германия.

            4. Беше създадена канонична версия на историята, в която СССР се разглеждаше като продължител на най-доброто и положително от царска Русия. И редом с това, непрекъснато се изтъкваше съветския интернационализъм –едно от главните неща, които Сталин взе и продължи от ленинското наследство- той добре помнеше ранната съветска история.

            В същото време, когато Кемал Ататюрк доубиваше „болният човек на Европа”, превръщайки го в „процъфтящ азиатски труп”, Ленин сплотяваше разпадащата се руска империя не с чудо-оръжие, а с чудо-идея, коята силно вълнуваше сърцата и на китайския селянин, и на американския докер. Никога 11-а Червена армия на Фрунзе не би превзела мусаватския Баку и емирска Бухара, ако не бяха надигналите се могъщи народни сили от националните покрайнини. Същите сили, които се бореха през царската епоха за сепаратизъм, станаха интеграционните сили на съветската власт.

            5. Сталин задейства и патриотизма с помоща на новата историческа версия и с кампаниите срещу космополитизма (демонстиране на приоритета на руските изобретатели и мислители).

            6. Бяха по новому осмислени връзките с религията.

            7. Бурно и въодушевено се създаваше „общият език” на обществото – система разбираеми от всички от половин дума образи и общи асоциации - Пантеона на реални герои (челюскинци, покорителите на стратосферата, сталинските соколи – герои, стахановци, героите от войната, учените-гении, титаните на новата промишлиност, исторически персонажи като Нахимов, Ушаков, Суворов) наред с измислени герои в киното, литературата, живопистта. Формираха се общи модели на поведение, общи морални и културни „пътепоказатели”, корпус от свещенни текстове, даващи възможност у хората от разни части на страната да се пораждат общи образи. Например, изразът „обидно е за държавата” веднага се свързваше с образа на честния и смел митничар Верещагин от филма „Бялото слънце на пустинята”,  изразът „крадеца трябва да бъде в затвора” – с образа на следователя Жеглов от многосерийния филм „Времето на срещата не може да се променя”. Особено силно развитие получи съветската мултипликация, коята успешно замени продукцията на Уолт Дисни.

            8. Беше създаден ярък и привлекателен образ на бъдещето :  желано и достижимо. И досега се помнят шедьоври като филмите „Ако утре започне войната”, „Кубанските казаци” , построяването на „сияещия град на хълма” – изложбата на постиженията на народното стопанство (ВДНХ). Започна масовото издаване на интересни и занимателни списания, като футуристичното списание „Техника-молодежи” („Техниката- на младежта”).

            И много важен нюанс. Цялата тази работа с общественото съзнание беше съпроводена с реални успехи на страната в социално-икономическито развитие.

            Така отново беше събрано разделеното след революцията руско общество и точно това се оказа гаранцията за титаничната победа на СССР във Втората световна война и за подвига при въстановяването на страната. (Максим Калашников- Соединяя расколотое. В. „Завтра” от 19.08.2009 г.). Това беше Великата Победа на социализма.

            Какво представлява днес Руската Федерация?- механичен сбор от етноси,религии, писмености,  някои от които не се понасят взаимно, а други мечтаят за национална или за регионална независимост. И ако нещо ги държи заедно, това е мимолетния егоистичен интерес и остатъците от общата история, от която, практически, не е останало нищо – няма обща цел, общо дело, общ враг, общ асоциативен език, общо привлекателно бъдеще, обща надежда. Като замяна на всичко това, В.В.Путин предлага поликултурно общества, а като средство – нормален капитализъм, капитализъм за всички !(според статията му „За нашите икономически задачи”. В. „Ведомости” от 30.01.2012 г.). Путин така обобщава проблема и неговото решаване : „Съединяващата тъкан на нашата уникална цивилизация, е руския народ и руската култура. Тази държава-цивилизация,  останала като достояние от нашите предци, е способна органично да реши задачата за интегрирането на различните етноси и конфесии. Що се отнася до прословутото национално самоопределение, което, борейки се за власт и за геостратегически дивиденти, спекулираха политици от най-различни направления – от Владимир Ленин до Вудро Уелсън – руския народ отдавна се е самоопределил...Ние векове сме живяли заедно. Заедно победихме и в най-страшната война. И ще продължаваме да живеем заедно и по-нататък”.

            Колко красиви думи и каква липса на капка практическа политика почерпена от собственото минало, какво пълно неразбиране на това минало. В Руската империя неруските етноси и народи се адаптираха и асимилираха, най-страшната война я спечели съветския народ, а що се отнася до Ленин, по-добре е Путин да не го закача, защото е неприлично и да се мери с него, и да го критикува. Недоумение предизвиква и прикритото сакрастично отношение към геополитиката. Известно е, че Путин много обича сарказъма и насмешката, но в случая, те се обръщат срещу него. Та нали в геополитическото поле Русия понесе най-тежките загуби от разпаденито на СССР. Какъв тук сарказъм, каква тук насмешка – просто изглежда несъстоятелно (меко казано).

           През 90-те години на 20-я век в Русия беше въведен в обръщение нов термин  - „руссияне”. За разлика от „руснаци”, „русияне” не е свързано с етнопроизход, а с „местоживеене”. На български терминът може да се преведе като русиянци, по подобие на добруджанци, тракийци, родопчани и др. (например, марсианци), Но се оказа, че много от етносите отказаха да се именоват така (кавказките народи), останалите - тактично мълчат (българите и татарите). Руският проблем има още една компонента, която се срамуват да изтъкват – расовата принадлежност. В Русия тя е притъпена от национлния и от верския проблем, но рано или късно  ще се прояви. Има такива анонси с „новите руски нацисти” и те стават все по-активни. Та какво значат лозунгите на американските „бели” от 60-те и 70-те години на 20-я век : „Расово разделение днес. Расово разделение утре. Расово разделение завинаги !” Не разонира ли този лозунг със класическата уварова формула „самодържавие, православие, народност”, по която живееше Руската империя ? 

            В такъв ред на расъждения е интересен българския опит с така наречения „възродителен процес”. След всичко, което българската държава направи за турското малцинство, а то беше много, трябваше ли да се постъпва така от гледна точка на самата държава? Интересното е, че самите „турци” го признават. „Вече освободен от ареста, Тодор Живков отива на местно тържество в Юндола, до Велинград. Там най-бурно и възторжено го приемат присъстващите помаци. Те му благодариха, че през неговото управление са живеели заможно и спокойно, че са си построили нови къщи, че са имали сериозни трудови доходи. Народното съзнание е сложно функциониращ организъм : то не се влияе единствено от спомена за възродителния процес, обемащ около 3-4 години, а „помни” всичките три десетилетия, през които хората са се раждали, възпитавали, получавали безплатно образование, трудили са се със стабилни заплащания, получавали са самочувствие. И затова сега благодаряха на бай Тошо” (Чавдар Добрев във в. „Нова зора” от 11.11.2011 г.).

Трябва накрая да се изрече истината : с изключение на малка група неориентирани „интелектуалци”, българския народ одобри възродителния процес. И тъй като в такива случаи е прието да се разказват лично преживяни истории, ще разкажа и аз спомен от тогавашното време.

Тогава работех като директор на научен институт в БАН. Едно от моите административни задължения беше  в началото на всяко лято да формирам и изпращам бригада в помощ на селското стопанство. Можете да си представите каква трудност е да формираш такава бригада от колектив от професори, старши и младши научни сътрудници. През 1989 г., когато този въпрос отново се постави, при мен дойде делегация мои сътрудници и ми заяви, приблизително, следното : „При възникналите обстоятелства, сме готови всички да отидем на бригада и да заместим тези неблагодарници, за да помогнем на страната”. И отидоха !

Такива ми ти работи.

Преди десетина години проведох „социологически експеримент” в няколко града, където имах възможност да говоря пред многолюдни събрания. Казах приблизително следното : „Знаете за „възродителния процес”, по който сега толкова много се плюе. Неговата същност беше в смяната на турските имена с български. Знаете и какво стана. Турците се вдигнаха, започнаха конспирации, терор и гражданско неподчинение. Сега си представете, че българското Народно събрание гласува закон според който всички българи трябва да си сменят имената с „евроатлантически” -. Иван да стане Джон, Петър – Пиер, Евгений – Юджийн, Георги – Жорж, Стоян – Стенли и т.н. Как ще реагирате вие ? Ще излезете ли масово по улиците ? Ще правите ли завера ? Ще тръгнете ли дори на въоръжена борба, защото се променя личната ви идентичност ?”

            След тези въпроси аудиторията зашумяваше и отговорите бяха еднозначни и категорични : никой никаква завера няма да прави, никакви протести няма да има, само масово ще се подсмърча и псува по кръчмите. Та нали името на човека не определя изключително неговата национална и етническа идентичност – вижте какви бисери има в днешната именна българска система.

          В началото на октомври 2011 г. чух по БНР някаква дама, която увещаваше слушателите, че трябва да изоставим голямата част от българската именна система и да преминем към „европейски имена”, защото имена като Гена, Цецка, Бонка, Златка, Совка, Борко, Пенчо, Тотю, Гюро само усложнявали интегрирането на нашите деца в  Глобалната система и подкопавали тяхното самочувствие. Може би затова ние нямаме аристокрация, защото наистина баронеса Бонка или лорд Гюро не са съвсем подходящи словосъчетания (имаме и интересни фамилии : Гъзибаров, Дупинов). Искам да кажа, че при днешната ситуация, нас българите,ни чака „възродителен процес” и тогава всички ще разберем, осъзнаем и почустваме дълбочинната разлика между единия и другия, и в целите, и в средствата. И ако някъде има Бог, той да ни е на помощ !(по този повод препоръчвам интервюто с видния български ономаст проф. Тодор Балкански – виж http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-08-09_02.htm).
        Тъжен е този пример, мрачна прокоба блика от него – става дума за много важни неща, които  ни карат да забравим и което навират в народа, без да се съобразяват дали средствата за това „навиране” съответстват на целта. И въпреки всичко, народът търпелив. Самият факт, че турците живеят нормално сред нас повече от 100 години е толерантност, каквато света не познава. Какво повече искат от българите ?

Турското малцинство отговори на възродителния процес с пасивна и активна съпротива, преминала в открит тероризъм. В цивилизования свят няма разумно обяснение защо името на човека легитимира и религията му (в България има и протестанти и католици, и будисти, но всички те са с български имена). И българските евреи и българските арменци спокойно вземаха български имена и активно се вписваха в българската култура, изкуство, политика и наука, без ни най-малко да губят своята етническа идентичност. Те отлично разбираха, че само такава гражданска еманципация им открива пътя за пълна реализация в българското общество. И я постигаха.

„Турското” малцинство отказа подобна еманципация и предпочете да се капсулира в своята общност на верска основа. При това неговото вероизповедание беше изключително  консервативно и не прощаващо никакво отклонение от верските норми. По този начин възродителният процес трябва да се разглежда като последен опит за помощ и приобщаване към съвременния живот и култура. Опитът не успя. И до ден днешен „турското” малцинство се намира в неравностойно цивилизационно отношение и е изпаднало от българския обществен живот поради собственото си нежелание да се раздели със своите верски предубеждения, догми и ограничен хоризонт. В този си вид то няма историческа перспектива в българската държава, независимо че определен ограничен кръг негови представители участват във висшата власт. Тези честни и почтенни труженици трябва да разберат, че не заслужават този животински живот, на който ги обричат чужди емисари и да продължават да остават жертви на отминали предразсъдъци, без да се отворят граждански към държавообразуващата нация, защото нямат друг полезен избор и защото търпението на другата страна не е безгранично. 

            Днес е много модерно да се мисли за толерантност между религии и цивилизации и колко е прекрасно те да живеят заедно, като етносите си сътрудничат и взаимно се обогатяват духовно. Може да е модерно, но е абсолютно непрактично, т.е. не може да стане. Когато хората от различните цивилизации обсъждат своята обща история, те обикновено не си спомнят за величавото време на взаимна толерантност и любов, а за загубените битки на бранното поле.

        Ето как иранския посланик в Бразилия описва във в.  „IrгNews  „арабската пролет” : „Ние наричаме великото движение на мюсюлманското население в региона не „арабска пролет”, а „ислямско пробуждане”. Близкият Изток възстановява своето ислямско самосъзнание. Хората се борят за своите права и искат да се върнат към своите исторически корени – това е въстание срещу подтисничеството на прозападните режими” („Война и мир.соm” – 1.02.02.2012 г.).

        И след всичко казано, на 11.01.2012 Народнато събрание на РБ гласува Декларация, която приравни „възродителния процес” с геноцид срещу малцинствения мюсюлмански етнос в страната ни. Тя поставя България в една група с престъпленията в Босна, Косово, Руанда и Судан, където имаше граждански войни, съпроводени от   етническо прочистване,   довело до десетки хиляди човешки жертви.  Фактът, че до днес няма  никакви международни решения и документи, обвиняващи България в  етническо прочистване или дискриминация, говори за  абсолютната правна несъстоятелност на Декларацията. Но най-важното е, че Декларацията демонстрира изключително юридическо невежество, което открива вратата за политическа разправа с политическия противник, с неугодни лица и с целия български народ.

            Геноцидът (от гръцки: γενο - род, племе и латински: caedo - убивам) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена националнаетническарасова или религиозна група посредством :

        ●убийство на членовете на тази група;

        ●тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;

        ●насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;

        ●причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;

       ●насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.◄

            Геноцидът е признат за международно престъпление. Според някои тълкувания отговорността за извършен геноцид се приписва не на държавата, а на властта.

           По българското законодателство Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години за геноцид.

          Призовават се читателите да открият поне един от описаните инструменти на геноцида приложен към към турското малцинство в България и да обосноват с факти както неговото прилагане, така и неговите последици. Българският парламент нанесе тежка обида на народа, на неговата история, на неговата цивилизационна памет. Такъв парламенет не заслужава, в пълен състав, да заседава в светая светих на българската държава.

            Мутантът ГЕРБ не можа да измисли нищо по-ново, освен да се преоблече в износините и позабравени одрипавели носии на умрялото СДС и да призове мумиите на неговите главатари  в ново издание на гражданска война. Така ГЕРБ се надява да управлява още 30 години (виж поучителната статия на Галя Горанова във в. „Сега” от 2.02.2012 г.).

            Мултикултурезмът в Европа умря, това го признават всички европейски ръководители. Може би затова Путин му противопоставя някакъв поликултуризъм, който като понятие изразява същото – многокултурност (polys  гръцко = много, например, полифония =многогласие ; multi – латинско = много, мнозина, голям, значителен).  Противопоставянето или нюансирането на двата термина не е нищо друго, освен симантичен трик без значение. Може би Путин търси в поликултурността универсализъм на духа, докато приема мултикултурата като адаптивност в широк смисъл, но условията на Русия изискват заедно с признаването на универсалността и нагласа за адаптивност, към каквато Путин открито призовава. В такъв смисъл идеята може да работи, но признаването на универсалността идва след осъзнаването на адаптивността като гражданска еманципация до ролята на държавообразуващия етнос. Такава беше и идеята на българския възродителен процес. Няма друг път към изграждане на многонационална държава, ако не броим конфедаративния път, който не работи нито в България, нито в Русия.

            Остава неясно, защо демократичното правило за мнозинството яростно се атакува в Европа и също така яростно се защищава навсякъде другаде. С риск за повторение ще бъде напомнено, че в „най-демократичната” държава – САЩ, гражданската клетва изисква именно адаптиране чрез гражданска еманципация : „Тържествено се заклевам (1) да спазвам Конституцията на Съединените щати ; (2) да отхвърля и да отрека абсолютно и изцяло всякаква преданост и вярност към какъвто и да било чужд монарх, владетел, чужда държава или върховна власт, на които преди кандидатстването си съм бил подчинен като поданик или гражданин ; (3) да бъда истински верен и предан на САЩ ; и (5) ) да воювам в името на Съединените щати, когато законът го изисква ...”.

            Историческият опит и на Русия, и на България, влиза в сериозно противоречие с теоретичните постановки на Путин – статията е писана не от В.В.Путин, а от неговите помощници, а те са ,очевадно, твърде посредствени хора – нито знаят какво да кажат, нито знаят как да кажат това което искат (Руслан Хасбулатов в интервю пред в. „Свободная пресса” от 17.01.2012 г.). Но са сметка на това знаят какво искат – те да останат вечно на власт.

            През 2000 –та година Путин спаси елцинския  капитализъм. Сега се предлага путински капитализъм, който е стария, но в нова опаковка. На Давоския форум-2012 г. открито, но неформално, се обсъждаше „руския възел”. На това обсъждания, членове на руската делегация, включително и първия зам.премиер Игор Шувальов, са изразили недвусмислено желание за сериозни промени в структурата на руската държавна власт чак до смяната на бъдещия президент Владимир Путин по сценария на Елцин („меко изритване” преди края на третия срок). Всичко това говори, че самите руснаци не са наясно по историческите си проблеми, че „руския въпрос” още не е решен и как той ще се реши никой не знае („Завтра” от 1.02.2012 г.).

            В статията на Путин има всичко за масова употреба : и че Русия има особен, свой път на развитие ( „Умом России не понят” – по Тютчев), е че американския национален модел на „буламача” се е провалил (идеята за „поликултуризма”), е че съветския национален модел също се е провалил (споменаването на Ленин), и за ролята на държавообразуващия етонс (срамежлив реверанс към Сталин), и за адаптирането на чужденците (имигрантския въпрос), и за ролята на руската провославна църква (все пак Уваров не е забравен). Такива адресати показват многовекторността на путинското послание (за всекиго – по малко), неговия явен предизборен характер с прикрит шовинистичен елемент (интеграцията на базата на руския етнос се схваща като интеграция по цялото постсъветски пространство) опитът да се превлекат широки социални и народностни слоеве към главната задача, която Путин си поставя – укрепването на моща на руската държава във формата на някакъв нов модел на Руската империя на базата на „народен” капитализъм като по-интегриращ инструмент от съветския проект. Трябва да се признае, че подобни идеи се харесват на изстрадалите руснаци, но не трябва да се забравят и предупрежденията на големия белгийски геополитик и приятел на Съветския съюз Жан Тириар, за дълбочинната разлика между руския императорски проект и съветския проект от гледна точка на интернационалните глобалистични  тенденции като такива (виж http://arcto.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=521).

          Политическият старт на В.В.Путин се базираше на още живото съветско наследство в езика, в остатъците от вчерашната солидарност, в идеята за възстановяване на СССР. Използвайки идеята за световното братство Путин преодоля разпокъсването на страната и тоталното разцепване на обществото, и на тяхно място изгради безидейна държава. (Глеб Павловски- Равнение на СССР. „Независимая газета” – 17.01.2012 г.). И в това е слабостта на путинския план за решаване на националния въпрос – всеки етнос, който прегърне някаква стимулираща идея, ще се стреми да напусне Руската Федерация, защото такава огромна държава като Руската Федерация не може да съществува, ако не бъде идеократична държава.

          Нека да се надяваме, че Владимир Владимирович, омъдрен от личния си политически и държавнически опит, ще се обърни към Държава на Идеята по-рано от много други, защото настанало е време разделно ! - става дума не за неговата лична съдба, а за съдбата на Русия и на света.





Гласувай:
4



1. анонимен - levitra online 14852
20.10.2012 06:49
[url=http://orderlevitrahere.com/#iqtvf]levitra 20 mg[/url] - <a href=http://orderlevitrahere.com/#dnutz >levitra 20 mg</a> , http://orderlevitrahere.com/#pkziy buy generic levitra
цитирай
2. анонимен - kamagra soft 14614
20.10.2012 11:07
[url=http://orderkamagranow.com/#yunjg]buy cheap kamagra[/url] - <a href=http://orderkamagranow.com/#mmime >buy kamagra jelly</a> , http://orderkamagranow.com/#hhuch kamagra online
цитирай
3. анонимен - payday loans 906 20995
20.10.2012 23:34
[url=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#18887]payday loan[/url] - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#14723>payday loans</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#13849 payday loan
цитирай
4. анонимен - viagra online 845 8264
21.10.2012 01:51
[url=http://buyviagraonlinemall.com/#2718]buy generic viagra[/url] - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#9468>generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#19381 buy generic viagra
цитирай
5. анонимен - buy cheap levitra
21.10.2012 05:51
If you want to buy levitra use keywords [url=http://onlinelevitrabuy.com/#6062]cheap levitra[/url], <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#4809>purchase levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#7739 online
цитирай
6. анонимен - viagra online without prescription 1443
21.10.2012 08:36
[url=http://ordercheapviagrahere.com/#vnmzf]viagra without prescription[/url] - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#bondm >viagra 25 mg</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#aqlhf viagra 120 mg
цитирай
7. анонимен - buy cialis online 15266
22.10.2012 06:09
[url=http://ordercheapcialishere.com/#rkpcy]cheap cialis[/url] - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#ukfzv >buy cialis</a> , http://ordercheapcialishere.com/#frjau cialis 20 mg
цитирай
8. анонимен - payday loans 337 7561
22.10.2012 17:18
[url=http://paydayloansveryquickly.com/#17237]payday loans[/url] - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#20722>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#10231 payday loans
цитирай
9. анонимен - buy cialis 307 18358
22.10.2012 18:33
[url=http://buycialisonlinesafe.com/#535]buy cialis[/url] - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#6547>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#19974 buy cialis online
цитирай
10. анонимен - levitra without prescription
23.10.2012 20:40
If you want to buy levitra use keywords [url=http://onlinelevitrabuy.com/#5069]buy levitra[/url], <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#4218>cheap levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#7414 online
цитирай
11. анонимен - cheap viagra 10190
24.10.2012 06:42
[url=http://viagrastorehere.com/#gzevz]cheap viagra[/url] - <a href=http://viagrastorehere.com/#vdlme >buy viagra</a> , http://viagrastorehere.com/#chgqx buy viagra online
цитирай
12. анонимен - buy cialis 21075
24.10.2012 10:56
[url=http://cialisstorehere.com/#dlqwb]buy cialis online[/url] - <a href=http://cialisstorehere.com/#cnjoz >cheap cialis</a> , http://cialisstorehere.com/#xgcxj generic cialis
цитирай
13. анонимен - buy levitra online 6180
25.10.2012 04:21
[url=http://levitrastorehere.com/#vztuq]buy levitra[/url] - <a href=http://levitrastorehere.com/#slkuq >buy levitra</a> , http://levitrastorehere.com/#giyls levitra online
цитирай
14. анонимен - generic kamagra 7081
25.10.2012 22:43
[url=http://kamagrastorehere.com/#xtiza]buy kamagra[/url] - <a href=http://kamagrastorehere.com/#pozaj >cheap kamagra</a> , http://kamagrastorehere.com/#pcyno generic kamagra
цитирай
15. анонимен - payday loans 459 4068
27.10.2012 21:47
[url=http://paydayloansonlinenofaxusa.com/#13792]payday loans[/url] - <a href=http://paydayloansonlinenofaxusa.com/#17275>payday loans online</a> , http://paydayloansonlinenofaxusa.com/#11265 payday loans online
цитирай
16. анонимен - generic drugs
30.10.2012 12:46
http://cheapviagraqual.com | [url=http://cheapviagraqual.com/#8036]generic viagra[/url] | <a href=http://cheapviagraqual.com/#1665>buy viagra online</a>
цитирай
17. анонимен - buy viagra online 364 16826
04.11.2012 14:51
[url=http://buyviagraonlinexpress.com/#3317]buy viagra online[/url] - <a href=http://buyviagraonlinexpress.com/#14812>buy viagra</a> , http://buyviagraonlinexpress.com/#20646 buy viagra online
цитирай
18. анонимен - payday loans online 620 9309
04.11.2012 16:24
[url=http://paydayloansonlineusa1h.com/#3950]payday loans online[/url] - <a href=http://paydayloansonlineusa1h.com/#18093>payday loans online</a> , http://paydayloansonlineusa1h.com/#16733 payday loans online
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950769
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031