Четиридесет и седем годишният Михаил Ходорковски, бившият президент на процъфтяващата петролна компания „Юкос”, смятан някога за един от най-богатите и най-талантливи руски олигарси, днес е най-прочутият руски затворник.
Кариерата на Ходорковски е обобщение на съдбата на руските олигарси от 90-те години на миналия век. Тези нови капиталисти се появиха при президентството на Борис Елцин и заграбиха цели отрасли от икономиката чрез множество приватизации и благодарение на своите връзки с властта. Ходорковски произхожда от скромно московско семейство на инженери. Той е завършил химия и икономика, преди да се втурне в бизнеса. По времето на СССР е член на Комсомола. Още преди разпадането на СССР Ходорковски, само на 26 години, основа банката „Менатеп” (1988 г.), което му позволи да купи мажоритарния пакет акции на петролната група „ЮКОС”. В крайна сметка той придоби контрола върху компанията при доста неясни обстоятелства.През неговата банка минаваха държавните пари към държавните предприятия. Печалбите бяха огромни и те биваха веднага обръщани в долари. Трябва да се допълни, че компанията „ЮКОС” беше купена на търг проведен от банката на Ходорковски „Менатеп”. За кратко Ходорковски беше министър на енергетиката през 1993 г., когато бе на 30 години.
Случаят „Ходорковски“ потвърди една българска и една руска поговорка и опроверга световна сентенция : „Срещу ръжен не се рита“, „Не казвай, че никога няма да стигнеш до просешка тояга и или до пандиза“, „Това, което не се купува с пари, се купува с много пари“. Най-богатият руснак, собственик на $18 млрд., преди да бъде осъден на 22 септември 2005 г., сега печели 1,5 евро месечно, като шие в затворническия цех примитивни ръкавици и калъфи за матраци. Държавата е прибрала почти всичките му пари.
Ходорковски си спечелва много врагове - принуждава чуждестранни кредитори да му опрощават дълговете, като ги заплашва с дела в корумпираните руски съдилища, мами инвеститорите, като издава нови акции, за да разводни собствеността им. "В началните години той играеше разни игри, казва Сара Кери, американска юристка, която по-късно става член на управителния съвет на ЮКОС. Не смятам, че бяха незаконни повечето от тях, защото нормативната уредба беше твърде рехава"
Но към 2001 г. Ходорковски вече мечтае да играе на международната сцена и заявява, че ще изчисти дейността си. Реинвестира в компанията част от печалбите си, подобрява техническата база, наема западни специалисти и възприема западни счетоводни практики, междувременно удвоява производството на компанията и я превръща в най-големия руски нефтопроизводител, който се намира пред прага на сливане на стойност 45 млрд. долара.
Освен това Ходорковски набира и влияние в руското общество. Той учредява благотворителната организация "Открита Русия" и раздава десетки милиони долари на правозащитни организации, фондации и опозиционни десни политически партии., старателно култивира контакти във Вашингтон и други западни столици в процеса на своите преговори с международни петролни гиганти за евентуални сливания.
Финансовата му битка срещу Кремъл се води в европейски съдилища, а престоят му в затвора е систематичен дразнител в руско-американските отношения. Американският президент Барак Обама постави въпроса преди посещението си в Москва миналата година, а в доклада на Държавния департамент за човешките права от месец март Ходорковски бе включен в групата от шестима посочени поименно руски политически затворници. "Задържането, осъждането и по-нататъшното третиране на Ходорковски, се казва в доклада, поражда загриженост относно спазването на законовите процедури и върховенството на закона."
В Русия има безброй богаташи, които едва ли могат да обяснят, камо ли да докажат „чистия“ произход на парите си. И властта не ги закача. Защото спазват правилата на играта или поне не ги нарушават явно. По време на една от срещите си с „каймака” на частния бизнес Владимир Путин каза приблизително следното : няма да правим ревизия на приватизацията, но отсега нататък всеки да плаща на държавата това, което й се полага.
Президентът не се интересува кой, какви, колко и къде има коли, къщи, вили и яхти. Но, разбира се, на него никак не му е безразлично дали интересите на т.нар. олигарси не накърняват интересите на държавата. Ходорковски обаче започва прекалено да „американизира“ бизнеса си. Сигурно не е случаен факт, че след ареста на олигарха Джордж Буш се обажда на Владимир Путин, за да изрази своята „загриженост“ по повод събитията около ЮКОС.
Но дали Хозорковски е жертва на личната омраза на Путин и на неговия страх от мощна политическа конкуренция подплатена с много, много пари ? Не, не е. Отдавна е известна максимата, че и най-богатия милиардер е по-слаб и от най-слабата държава. Ходорковски трябва да благодари на руската държава, че го съди и осъди за укриване на данъци, а не за това, за което трябваше и за което беше виновен. А то е много, много сериозно – става дума за държавна измяна.
Опиянен от парите, връзките в чужбина и откриващите се пред него перспективи, Ходорковсик загуби чувството за реалност и започна да се смята за недосегаем. В него се възбуди апетит не само за пари , а и за власт. Изневери му усетът за самосъхранение. Бившият председател на Централната банка на Русия Виктор Геращенко разказва :”През 2003 година, на срещата на Руския съюз на промишлениците и предприемачите, Ходорковски се обръща към президента Путин с предложение : „Владимир Владимирович, разрешете ни до построим тръбопровод към Китай. Половината ще финансира ЮКОС, половината – китайската страна”. Путин отговаря : „Не, отначало ще построим друг тръбопровод”. Ходорковски добавя : „Вие си стройте където искате, а на нас ни трябва само Вашето разрешение”. Путин е непреклонен : Не ! Тогава, преди да седне, Ходорковски казва : „Мисля, чи Вие не разбирате от икономика. Вие даже не знаете какви отношения с Китай трябва да се развиват”. Това е казано на висок глас, пред всички.
След като сяда, Ходорковски, предизвикателно облечен с поло вместо с риза и връзка, защити идеята, че трябва да се действа срещу корупцията по върховете на властта. Като пример за корумпирани висши чиновници той посочи имената на приближени на Путин. Путин го попита :
-Господин Ходорковски, сигурен ли сте, че сте уредил всичките си сметки с данъчните?,
- Напълно! - отвърна му Ходорковски
- Ще видим тая работа, заяви Путин насред възцарило се смразяващо мълчание.
На излизане от срещата, Ходорковски се обръща към стоящия до него друг руски плутократ Владимир Потанин : „Володя, тоя да си такова майката („ну его на фиг, Володя”). Ти ще станеш президент, а аз – министър-председател”. Това чуват всички наоколо”.
След срещата Ходорковски започва геоикономическа операция по привличане в помощ на своите гигантомански планове на американски икономически и политически ресурс.Това вече е прекалено. Навлизането на американски капитали в руския нефто-газов сектор заплашва не само националната сигурност, но може да постави под съмнение енергийната експанзия на Русия, откъдето идва главния валутен поток. Има и чисто егоистична цел.Сливането с американски гиганти гарантира лична безопасност и неприкосновеност на капиталите – кой ще тръгне да национализира американска компания или да й се бърка в сметките.
Ходорковски стартира активно тези комбинации през юли 2003 г. след разговор с американския вице-президент Чейни. Започват преговори с компаниите ЕксонМобил и ШевронТексако (бивша фирма на Кондолиза Райс) за покупка на 25-40% от акциите на ЮКОС. Това, фактически, дава възможност за вето върху бъдещи руски нефто-газови сделки и пряк контрол върху добива на 19,5 милиарда барела нефт и газ в Русия. През октомври 2003 г. сделката е координирана с Джордж Буш-старши и уточнена детайлно с представител на тайнствената Уошингтън Каралай Груп. За същността на тази геополитическа и геоикономическа акция, приличаща повече на политикоикономически преврат, знаят Чейни, Буш и самият Ходорковски, но знае и Путин.
Всичко това съчетано с явната опозиционност на Ходорковски и щедрото финансиране на крайнодесните либерални, западнически, антидържавни и глобалистични сили, прелива чашата на политическото търпение. Ходорковски се превръща в заплаха за Русия като държава. Световно известният банкер Ротшилд свидетелства : „Аз добре познавам Ходорковски, имаме добри отношения с него. Ходорковски се обърна към нас за помощ много късно, два дни преди ареста му. Ние просто не успяхме да му помогнем. Ходорковски го погуби неговата самонадеяност, че всичко му е позволено. Той започна да финансира опозицията на Путин и си плати за това”. Потвърждава се откровението на друг руски плутократ – Олег Киселев : „Аз не съм толкова патриот на страната в която живея, колкото съм патриот на своя капитал!”
И, все пак, руските ръководители проявиха хуманизъм – вместо да лежи в затвора с доживотна присъда без право на помилване за държавна измяна, решиха да го обвинят за неплащане на данъци – нормално и логично провинение за всеки плутократ.
Правилността на решението се потвърди от целия антируски хор и неукротим информационен бяс на световната либералноглобалистична кохорта. Както се казва : каквото повикало, такова се и обадило !
Делото „ЮКОС” предизвиква бурна реакция в Русия и на Запад. То е разгледано от организацията Amnesty International, от Страсбургския съд и от Парламентарната асамблея на Европейския Съвет. В Европарламента е прожектиран филм за Ходорковски. Наказателното преследване на Ходорковски е критикувано от държавния департамент на САЩ, група американски сенатори се опитват да инициират процедура за изключване на Русия от „Голямата осморка”. Американският сенат приема резолюция по „делото ЮКОС”. Във Франция е създаден комитет за подръжка на Ходорковски, Британският парламент също се занимава с проблема. Недоволство изказват ръководителите на Германия, САЩ и Великобритания.
Западната преса в пълен състав започва да громи Руското правосъдие и лично Путин. "The New Times" открива лична колонка на Ходорковски, в "Rambler” редовно се печатат горещи новини от типа : „Михаил Ходорковски написа писмо”, „Жената на Ходорковски даде интервю”, „Бащата на Ходорковски написа песен за сина си”, „Любимият лалугер на Ходорковски скучае по стопанина си”.
Тази дирижирана олелия само показа пълния неуспех на подготвяната акция срещу Русия и цялата дебилщина на западните информационни средства. В Русия има 900 000 затворници, но никой от тях не е удостоен с великата чест на западното внимание и „хуманитарна” грижа. И причината е проста. Със самото си съществуване Русия пречи на безумните западни напъни за планетарна доминация, за пълното подчиняване на планетата на англосаксонската дивотия и за превръщането на 5 милиарда души в нови „цифрови” роби на задкулисната плутокрация и олигархия.
Делото ЮКОС е пример как трябва да се постъпва с плутократи в периоди на финансова и икономическа криза !
