Много е смешно, ако не беше тъжно, да слушаш и четеш езика на коментарите по световните и българските средства за масово осведомяване по повод на някои специфични събития. И веднага на ум ми идва препоръката на д-р Гьобелс : „Масите наричат истинска информация тази, която им е най-позната. Обикновените хора са много по-примитивни, отколкото си мислим. Затова пропагандата, по същество, трябва да бъде проста и безкрайно повтаряща се. В края на краищата, най-добри резултати на влияние върху общественото мнение постига този, който е способен да сведе проблема до най-простите думи и има мъжеството постоянно да ги повтаря в тази упростена форма, без да обръща внимание на протестите на високочелите интелектуали” ( http://regnum.ru/news/analitics/1448134.html#ixzz1YkqcQgLq).
В България голям почитател и приложник на Гьобелс (може би без да подозира), е премиерът Бойко Борисов („за всички лоши неща в управлението е виновно наследството от правителството на тройната коалиция!”). Това все пак е поносимо, но кагато последователи на Гьобелс се оказват прочутите „демократични” и „обективни” информационни средства на „демократичните” и „законови” държави, възниква чувството, че живеем във времето на Адолф.
Всичко започна от базовата постановка на американските президенти : „Иванчо е мръсник, но е наш мръсник !” От тук непосредствено следва, че който не ни харесва вече е половин мръсник, а който ни се и ежи, е вече пълен мръсник, защото не е наш. Тогава на него му подхождат като апликации всякакви гадни епитети : диктатор, тиранин, убиец, бандит и т.н. Такива бяха обявени личности като Кастро, Ким Чер Ир, Кадафи, Мубарак, Садам Хюсеин, Башер Асад, Слободан Милошевич, Уго Чавес, Осама бен Ладен. И когато някой от тези личности бъде убит или си отиде естествено от този свят, в обществото на „правилните” и „демократични” ръководители започва канибалска веселба. Много интересни са и тяхните вербални реакции :
„Убийството на Удай и Кусай (синове на Садам Хюсеин.Бел. моя) е знак, че искаме свободен Ирак” . Дж.Буш-младши цитиран от в. „Сега” от 26.07.3003 г.
Целият свят беше свидетел на зловещия екстаз на държавния секретар на САЩ и на нейният сатанински смях при вестта за смърта на Кадафи : „Ние дойдохме, видяхме и той умря”, се изкиска мадам Клинтън.
След смъртта на Ким Чен Ир, отново се изля помия върху него и върху страната му. „Издъхна Ким Чен Ир - самотният диктатор, който държеше Северна Корея на ръба на глада и разрухата, който изпращаше в лагери гражданите, които му изглеждаха нелоялни, и който превърна страната в ядрена държава” (превод от английски във в. „Сега” от 20.12.2011 г.).
„Ким Чен Ир блудствал с Мел Гибсън” (в. „Уикенд” от 24-30.12.2011 г.Впрочем, оказа се, че Ким е „блудствал” със снимката на Гибсън, но това е дребна подробност, пък и кой ли го е видял).
Ако последваме примера на световните средства за масова информация и се опираме на фактите, а не на измислици, лесно може да съчиним следните текстове на емоционална информация :
●„Кървавият деспот Саркози обсъди с крадеца и развратника Берлускони проблема за външната задлъжнялост на Италия, Испания и Гърция”.
●„Вчера масовият убиец Обама поздрави военния престъпник Натаняху с годишнината от Голямата етническа чистка в Палестина. Убиецът увери престъпника, че лично той, полицейската държава САЩ и всички наши диктатори-съюзници ще оказват на терористичното ционистко свърталище безвъзмездна военна, политическа, дипломатическа и финансова помощ до последния рулон тоалетна хартия в принтера на Федералната Резервна Система”.(двата цитата са взети от „ЛЕФТ.РУ от 17.11.2011 г.Виж статията на И.Йофе – Прерванная революция ).
При такава информация „демократите” веднага ще се разпищят, че това е злобна комунистическа пропаганда. Даже и да е така, с какво тя се различава от поднасяната ни мила капиталистическа и империалистическа пропаганда ?!
На 22.12.2011 г. представителите на САЩ, ЕС и Япония бойкотираха в ООН минутата мълчание в памет на Ким Чен Ир (www.iraqwar.mirror-world.ru -23.12.2011 г.). Това нямаше да е изненада, ако си спомним, как се отнесоха същите тези страни с друг „тиранин и диктатор” (Муамар Кадафи) и как се отнасяха с него в близкото минало. Проявената „принципност” е удивителна (сравни със снимката).
Може би от прословута политкоректност, ще направим една аналогия с България, като се задоволим със следната новина, появила се във в. „24 часа” от 15.12.2011 г.
„Вълна от възмущение заля фейсбук, след като се разчу,че с декоративно прасенце студенти от Габрово се подиграли на 12 декември. Сигналът е подаден от организацията “Помощ за животинки в беда”. Снимките от купона във фейсбук породиха гневни коментари. Вчера кадрите още стояха на официалната страница на заведението.
Всичко започнало като игра, казват студенти. Намазаното с олио животинче било пуснато сред 350 посетители. То било награда за човека, който успее да го хване. Пияни гости изпотрошили от стискане ребрата на малкото животинче, става ясно от писмо на студент от Габрово до организацията “Четири лапи”. След тези мъчения младежите завлекли безпомощното прасенце пред едно от общежитията, гаврили се още с него, а накрая го заклали.
Потресаващият разказ на различни свидетели обиколи интернет. Десетки потребители изразиха бурно възмущението си, като сигнал е изпратен до прокуратурата.
Полицията в Габрово се самосезира и започна проверка.Измъчването и убийството на животно вече са криминално престъпление в България след промяна в закона от тази година. Тя бе направена, след като издевателства над кучета взривиха общественото мнение. Предвиденото наказание е до 3 г. затвор и до 5000 лв. глоба”.
„Взривеното обществено мнение” веднага се прояви в разгневен коментар от социалния антрополог Васил Гарнизов (във в. „24 часа” от 16.12.2011 г.) със следния завършващ извод : „Всяко цивилизовано общество спазва едно общоприето равнище на ограничения и забрани, което не бива да се надхвърля. Естествено, че в Северна Корея няма кой да пали коли. Поради няколко елементарни причини - няма частни коли, не можеш през нощта да ходиш по улиците и пази боже да носиш запалителни вещества. Ако идеята е да спрем престъпността чрез мерки както в Северна Корея - да извикаме специалисти от там и да въведем правната им система - престъпността тутакси ще секне”.
Интересното тук е кой кой е в „общественото мнение”, кога и от кой е прието „общоприетото равнище на ограничения и забрани”, и дали това „общоприето” е и „общоспазвано” у нас и по света.Предполагам, че г-н Гарнизов току що се е завърнал от КНДР, добре е запознат със живота там и е важна част от българското и световно „обществено мнение”. Впрочем, каквато е новината, такива са и коментаторите. Каквито са коментаторите, такива са и коментариите.
Христо Ботев се е изказал достатъчно определено по този въпрос : „Ние знаем твърде добре, че в Европа, която се гордее с всякакви „богоугодни” и „човеколюбиви” учреждения и в която има съставени общества даже за състрадание към животните – в тая същата Европа е съществувал и съществува заговор против...свободата на всичкото човечество” (Христо Ботйовъ – Съчинения. Пълно събрание. София,1940. Стр.309).
Да живее свободата на словото !
