На 2.10.2011 г. руският в. „Известия” публикува статия на В.В.Путин „Нов интеграционен проект за Евразия – бъдеще, което се ражда днес”. Статията разбуди духовете по света и се възприе като част от предизборните обещания и проекти на бъдещия руски президент. Както ще видим по-нататък, леко информационно вълнение премина и в България.
Очевиден повод за написването на статията е стартът на Единното икономическо пространство на Русия, Белорусия и Казахстан. От 1.01.2013 г. влиза в сила неговата първооснова – Единното митническо пространство. Това е важно събитие за Източна Европа и кандидатът за президент на най-голямата страна в него, не може да го отмине, особено в предизборен период.
В началото на статията Путин подробно се спира на съдържанието на новата наднационална структура, на нейните цели и задачи и на нейните основни принципи.
„В същност, става дума за превръщане на интеграцията в разбираем и привлекателен за гражданите и бизнеса, устойчив и дългосрочен проект, не зависещ от промените в текущата политика и от всяка друга конюктура...Създаваме колосален пазар с повече от 165 милиона потребители, с унифицирани законодателство, свободно движение на капитали, услуги и работна ръка... Много е важно, обществеността на нашите страни, предприемачите да възприемат интеграционния проект не като игри на висшата бюрокрация, а като напълно жив организъм, като дава добра възможност за реализиране на инициотиви и за постигане на успех... Изграждането на Митническия съюз и на Единното икономическо пространство(ЕИП) поставя здрава основа за формирането в перспектива на Евразийски икономически съюз (ЕИС). Едновременно с това ще продължават усилията за разширяване на участниците в Митническия съюз и в ЕИП чрез пълноценото привличане на Киргизия и на Таджикистан”
Не може да се отрече, че предлаганото обединение е изключително амбициозна задача, която включва икономически, геополитически, цивилизационни и военни компоненти. На североизточната граница на Европейския съюз се кани да възникне нова наднационална структура, която ще има изключително влияние върху процесите в Европа. Но това още не е всичко. В.В.Путин добавя :
„Ние няма да спрем до тук и си поставяме амбициозната задача : да преминем към следващия, по-висок интеграционен етаж – към Евразийски съюз (ЕАС).
Как ние виждаме перспективите и контурите на този проект ?
Първо, изобщо не става дума за възсъздаване на СССР. Наивно ще бъдат опитите да се реставрира или копира нещо, което е вече в миналото, но тясната интеграция на нова ценностна, политическа и икономическа основа е повля на времето.
Ние предлагаме модел на мощно наднационално обединение, можещо да стане един от световните полюси и да играе ролята на ефективна връзка между Европа и динамичния Азиатско-Тихоокеански регион. Това изисква, на базата на Митническия и на ЕИП да постигнем по-тясна икономическа и валутна интеграция и да създадем пълноценен икономически съюз.
Обединяването на природни ресурси, капитал и силен човешки потенциал, ще даде възможност на Евразийския съюз висока конкурентноспособност в индустриалната и технологична надпревара, в съревноваването за инвеститори, за създаване на нови работни места и високотехнологични производства. И заедно с другите ключови играчи и регионални структури – такива като ЕС, САЩ, Китай, АТЕС – ще осигури устойчивост на глабалното развитие.
Второ, Евразийския съюз ще послужи като център на по-нататъшни интеграционни процеси, т.е. ще бъди формиран чрез постепеното сливане на съществуващи структури – Митническия съюз и Единото икономическо пространство.
Трето, ще бъде грешка да се противопоставя Евазийския съюз и Съдружеството на независимите държави. Всяка едни от тези структури има свое място и своя роля на постсъветското пространство. Русия заедно със своите партньори ще се стреми да напълва с ново съдържание Съдружеството, да го освърменява с нови идеи.
Четвърто, Евразийския съюз е открит, отворен проект. Ние ще приветстване присъединяването на нови партньори, преди всичко от страните на Съдружеството. Нямаме намерение никого да доканваме и да бързаме. Евентуалното присъединяване трябва да бъде суверенно решение на държавите, продиктувано от тяхните собствени дългосрочни национални интереси...
По такъв начин, нашият интеграционен проект излиза на ново качествено равнище, открива широки перспективи за икономическо развитие, създава допълнителни конкурентни приимущества. Такова обединения ще ни позволи не само да се впишем в глобалната икономика и търговия, но и реално да участваме при вземането на решения, предписващи правилата на играта и определящи контурите на бъдещето.
Убеден съм, че със създаването на Eвразийския съюз ефективната интеграция е пътя по който участниците в Съюза ще заемат достойно място в сложния свят на 21-я век. Само заедно нашите страни ще могат да се наредят сред лидерите на глобалния цивилизационен прогрес и да постегнат успех и просперитет”.
Това вече е много сериозно. Преминаването от икономическа регионална интеграция, каквато е Единното икономическо пространство между Русия, Белорусия и Казахстан (евентуално – и Киргизия и Таджикистан), към отворен за присъединяване на всяка пожелала го държава, Евразийски съюз, иманентно, съдържа в себе си предположението, че този съюз може да обхване и цяла Азия. Макар че подобна идея изглежда налудничаво и нереално, не трябва да забравяме, че идеите имат свойството често да се превръщат в реалност (така се случи с идеята за Европейския съюз). При такава реалност картата на планетарната глобализация ще претърпи кардинална промяна.
В случая, обаче, е важно да се ориентираме под какви лозунги ще се върви към реализирането на тази архиважна, архисложна и архитежка задача.
Путин откровенно казва, че по примера на ЕС, Евразийския съюз ще се изгражда върху принципите на либералния пазар. Очевидно се предполага, че либералния пазар върху необятната територия на Азия и на част от Европа, в комбинация с неограничени природни ресурси, автоматично ще гарантира висок жизнен стандарт и високо качество на живота.
Много е съмнително, че подобна парадигма може да привлече огромните човешки маси в Азия, пък и другаде. Либералния капитализъм, с неговия зверски и жесток свободен пазар, съюзил се трайно с олигархия и плутокрация, тежко катастрофира в Европейския съюз, помитайки прехвалените западни социални държави. Самият Путин декларира : „Днес вече е очевидно, че световната криза носи структурен характер – вече се виждат нейните остри рецидиви. Коренът на проблема е в натрупаните глобални дисбалански. Заедно с това много сложно вървят процесите по търсене и намиране посткризисни модели на глобалното развитие, защото сериозна криза изпитва самият принцип на свободната търговия и на откритите пазари”.Путин не казва какви са тези „натрупани глобални дисбаланси” по простата причина, че това са самите основи на съществуващата социално-икономическа система.
Ако се вгледаме в днешната Руска Федерация, нищо утешително в това отношения няма да открием. Не е нужно да описваме нейното цялостно състояние, но ше бъде полезно да чуем становището на един от най-известните съветски десиденти Александър Зиновиев :
„Постсъветската социална система възникна като хибрид от остатъците на съветизма, рениамираният дореволюционен феодализъм и взаимствания западнизъм.По законите на хибридизацията, те образуват единно цяло, а не са просто механично съединени. Така се появи социално копеле, каквото историята на човечеството не познава. То може да оцелее и да съществува неограничено дълго. Романовската монархия беше такова социално копеле и съществува 300 години.
В съвременния свят, повечето социални организации и социални схеми са социални копелета. Живеем в интересен исторически период, когато в много страни се извършва хибидизация и възникват подобни социални чудовища”.
(01.12.10. Виж www.warandpeace.ru – лекция на Александр Зиновиев).
Ако се вгледаме по-внимателно в същността на огласената идея, не е трудно да открием и редица сериозно смущаващи неща.
Първото, което бие на очи е, че от където и да се погледне, идеята на Путин е геополитически отговор на ЕС,НАТО и САЩ, като опит да се затвори европейската геополитическа „бутилка” насочена към разпространяване на евроатлантизма дълбоко в Азия (Збигнев Бжежински – Голямата шехматна дъска. „Обсидиан”. София, 1997 . Стр. 69). Подобна идея не е за очудване, ако се вземат придвид войнстващите изказвания на различни видни американски политици. Предполагаемия кандидат за президент от Републиканската партия Митт Ромни (Mitt Romney) обещава да „ликвидира Путин и неговата „Империя на злото” и обяви за превъзходството на американската нация, която си осигурява „жизнено пространство”. Ромни вижда задачата на Америка в отстраняването на държавите-аутсайдери : Русия, Китай, Иран, Сирия, Венецуела, Куба... и заявява, че пред никого няма да се извинява от името на Америка. ( Д.Рогозин в „Независимая газета” от 2.12.2012 г.)
Второ, геостратегически, идеята на Путин стана актуална и настоятелна, предвид модефицирането на евроатлантическата „демократична” експанзия към Азия по успорледен път през Северна Африка и МалАзия. Ако на западните страни се удаде да проведат сирийската кампания, те ще излязат на удобна позиция за удар по Иран и ще завършат формирането на антируския фронт от Прибалтика до Централна Азия. Третото е, че Путин не спомена нито един път Украйна, като евентуален член на Евразийския съюз. Тук интерпретациите и предположенията може да бъдат най-различни, но едно е очевадно – без Украйна нито една геополитическа структура на територията на бившия СССР не може да бъде евразийска – тя е просто азиатска. Това е едно от ключовите противоречия на бъдещ Евразийски съюз с евроатлантическата геополитическа глобална визия. Ще припомним становището на Бжежински, че Украйна – заедно с Франция, Германия и Полша – е ядрото на европейската сигурност в разбирането на САЩ (виж Бжежински, стр. 101).
Четвърто, Евразийския съюз е преграда пред китайската икономическа експонзия в Централна Азия, която, в момента, е значителна и безпокои Русия (виж икономическия анализ във „Военное обозрение” от 30.11.2011 г.).
Пето, военностратегическата ситуация на Русия е изключително тежка. Като никоя друга страна в света тя съседтва с 6 държави притежаващи ядрено оръжие : Израел, Иран, Пакистан, Индия, КНДР, Китай, като не броим Западна Европа. Намаляване или неутрализиране на рисковете от такова „съседство”, е въпрос на оцеляване на Руската Федерация. Очевидно, Евразийския съюз се разглежда като ефикасна крачка в това отношение.
Шесто, от друга страна витаещото между редовете предположение за бъдещо включване на Евразийския съюз в „Голяма Европа” от Лисабон до Владивосток неизбежно предполага придвижването на НАТО до границите на Китай – в пълно съответствие с интересите на САЩ и противно на интересите на Русия – и значително увеличава риска от руско-китайски военен конфликт.
Седмо , за председател на наднационалния орган на Единното икономическо пространство – Евразийската икономическа комисия - е назначен Виктор Христенко, министър на промишлеността и търговията на Руската Федерация, водеща фигура сред руските либерални монетаристи от „групата на Чубайс”. Това повдига съмнения, че обявения реинтеграционен процес ще се извършва под бдителното наблюдение на лидера на „Златния милиард” – САЩ, т.е. в интерес на крупния транснационален капитал (виж А. Нагорный, Н. Коньков във в. „Завтра” от 23.11.2011 г.)◄
Такава картина едва ли може да се хареса на китайския селянин, японския самурай, тибетския монах, иранския шиит, да не говорим за европейски държави. Из България се чува, например, следния повик : „Ако става дума за капитализъм, по-добър е западноевропейския и американския”. С други думи това означава, че от Русия се очакват други послания, друга нравствена нагласа, други обществени акценти и друг исторически хоризонт (какво се има предвид показват ценостите обявени от ЕС и НАТО : върховенство на закона, пазарни икономически отношения, демократични институции – достатъчно общи, достатъчно мъгливи, достатъчно заинтригуващи и достатъчно нямащи отношение към всекидневните нужди на хората). Съвременото вътрешно духовно състояние на Русия не вдъхва особен ентусиазъм. Така наречения „руски елит” не произвежда значими послания и поставя под въпрос собствената си етническа и народностна принадлежност. „За какъв ваш елит става дума ? –злъчно коментира термина Бжежински – Всичко, което има този елит се съхранява у нас и ние напълно го контролираме. Те са наши клиенти, а не ваш елит !” Същият този елит храни призрачната убеденост, че може да е партньор на САЩ в управлението на глобалния свят. Собствено казано, идеята за Евразийски съюз подразбира и такава възможност.
Днешният руски „елит” не обича да се спомна „завета на Кутузов” : Русия няма какво да прави в Европа. Тя не й трябва !(А.П.Паршев – Почему Россия не Америка. „Крымский мост-9Д”.Москва,2002.Стр. 256). Нека тогава да припомним едно забравено и премълчавано изказване на Сталин : «Опитът от последната война показа, че най-много жертви в нея понесоха съветските народи и германския народ и, че тези два народа притежават най-големите възможности в Европа за извършване на велики дела от исторически мащаб» - (цитира се по Жан Териар – Свръхчовешкият комунизъм. http://arcto.ru/mondules.php?name=News&file=article&sid=521). За разлика от Кутузов Сталин очертава новите граници на съветските интереси, породени от резултатите от Втората световна война и преформулира «завета на Кутузов» в смисъла на по-късно провъзгласената парадигма на Териар – ако СССР се опита да наложи на Европа руският имперски възглед, такъв опит ще се провали много бързо.Напротив, ако СССР се постарае да използва съветският национализъм от имперски тип, т.е. интегриращ национализъм, шансовете за успех са много големи. Понятията «Великата Рус» и «Съветска империя» изразяват две противоположни концепции – конципциите на поробващия и на интегриращия национализъм. Поробващият национализъм ражда, плоди,усилва и изостря национализма в обединяваните държави, и така създава своите противници и антагонисти. Тези вътрешни противоречия много бързо ще доведат интеграцията до пълен провал.
При наблюдаваната днес динамика на световните събития се появяват нови „прозорци на възможности” и за защита на интересите на Русия, и за съдбините на планетата в смисъл друго „кадрово попълване” на Евразийския съюз. Но това е възможно при „укротяване” на днешния руски „елит” или неговата кардинална смяна.
Руският „елит” може да се раздели, условно, на две части. Едната част – западниците, мечтае за пълна интеграция със Запада, мечтае свободно да купува недвижимост на френската Ривиера и в Лондон, да пазарува в бутиците на Париж и да се ползва в САЩ със статуса на планетарен хегемон.
Другата част –евразийците, искат митичното възвръщане на статуса на Имперска монархична Русия, в която те ще управляват награбените богатства и ще се наслаждават на споделена със САЩ световна доминация.
По всичко изглежда, че и двете части бъркат в прогнозите си. Интеграцията със Запада ще доведе до унищожаване на руския „елит” заедно с богатстата му, защото руския „елит” не може да се конкурира по никакъв начин със западния. Надеждите за възглавяване на азиатския суперрегион са призрачни, тъй като руския „елит” няма нужните затова материални и духовни възможности.
Добра илюстрация към казаното са събитията около парламентарните избори в Русия през декември 20011 г. На 5.12.2012 г. в Москва, в района на Триуфалния площад започнаха вълнения, които продлъжиха и на 6 декември. В тях взеха участие лидери на руските опозиционни партии и организации : Митрохин, Гончаров, Лимонов, Немцов. Анализът на видео и фотоматериалите показва, че това не беше народна демонстрация. Млади хора, добре облечени и охранени, въоръжени със съвременни технически средства (видеокамери и фотоапарати), демонстрираха добра социална осигуреност. Това беше руската необуржоазия, превържениците на либерализма и на западнизма.Но самите избори, каквото и да говорим за тях, убедително показаха, че руснаците категорично отхвърлят „европейския избор”, независимо с каква гарнитура той се поднася.(„Военное обозрение” – 7.12.2011 г.)
С днешния сборен „елит”, вманиачен до грандоманщина, сериозните исторически проекти изглеждат празни фантазии, независимо от бодрата увереност на Путин : "Който не съжалява за СССР, няма сърце, който мечтае да върне СССР, няма глава, а който се съмнява, че ще създадем нов съюз - той е просто глупак". „Путин използва идеята за световно братство и изгради безидейна държава, защото бе невъзможно да изгради идейна - никой не бе готов за това – коментира в. „Независимая газета” в статията „Равнение по Съветския съюз” - Руската федерация е принципно безидейна държава, без никакви механизми, никаква апаратура, контрол, възгледи, идейност сред гражданите и чиновниците. Всеки опит да й се натрапи някаква идея незабавно ще предизвика нейното разпадане”. (VESTI.BG от 17.11.2011 Г.). Това е крайно мнение обобщаващо възгледите на съвременните руски „демократи” от опозицията. - руските правозащитници Валерия Новодворска и Константин Боровой заявиха, че руските граждани гласували в парламентарните избори за „Единна Русия”, за КПРФ или за ЛДПР, не са народ, а „безпросветно простолюдие”, което се управлява от напълно „безумно ръководство”. И това на фона на неопровержимия факт, че това „безпросветно простолюдие” е 80% от гласувалите (виж пак „Военное обозрение”).
В своето развитие светът прехвърля висок превал. Всичко се променя, всички се променят. Социалният хаос е неизбежен, но това не е мистичният край на човечеството, пък е и известно, че хаоса и по-висок етаж от реда. Скоро планетата ще се окаже на прага на формирането на ново общество, на нов морал и на нови основи на това общество. Дали ЕАС ще бъде част от това общество, ще поживеем, ще видим.
Това ми дава основание да премина към следващия въпрос – какво в проекта на Путин развълнува българското общество ? (виж пак VESTI.BG).
На 16.11.2011 г. партията „Единна Русия” организира кръгла маса посветена на Евразийския съюз. На това обсъждане прозвучаха предложения при създаването на Евразийския съюз да бъдат поканени за участие страни като : Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България, Куба и Венецуела. Руският политолог Дмитрий Орлов пояснява : "Целите на модернизацията изискват Русия да се обедини не само с бившите съветски републики - днес членки на ОНД, но и с държави, лоялни към руските икономически интереси”. Ето я заблудата на руския „елит” – обединителната идея за създаване на Евразийския съюз е „лоялност към руските икономически интереси” !!! Слава Богу, до такива прозрения висшите руски държавни ръководители още не са достигнали, а да се обръща внимание на политолози не е крайно необходимо. И, все пак, такива сигнали са индикатор на битуващи у „елита” настроения и предпочитания, които не трябва в никакъв случай да бъдат игнорирани. Засега в идеята за Евразийски съюз господства икономическата компонента и тази компонента не е приемлива за България. Защо ? Защото пазарната икономика е поле на личния, обществен и държавен егоизъм и България е в правото си да запита : какво страната ще получи от такова членство, което в икономически план да е повече от това, което получава в Европейския съюз ? С формулирането на въпроса веднага проличава дефицитът в идеята с липсата на духовна съставна. В тази плоскост би било възможно да се дефинират ползите за България от участието й в геополитически съюз с духовната доминация на Русия. Това, разбира се, е много, но не е всичко. И Русия и България са капиталистически държави и пренебрегване на ползата в общата калкулация на държавно равнище, е неуместно. Това изглежда трагично и е така, но историческият баланс не може да се търси в арсенала на емоциите. Ако все пак се наемем да дадем превес на емоциите, на духовното, навлизаме в хлъзгавата почва на ценностния апарат, където съжденията са категорични и тяхно оправдание е само пасионарността на народа. Изпитвам силни съмнения, че това качество е същността на българския народ днес и си представям изключителната трудност за неговото отстояване. Саможертвата не е сред качествата, които се толерират в съвремеността, както в България, така и в Русия, и не трябва да се заблуждаваме, че подобна агитация ще заинтересова мнозинството от народа. На 7.12.2011 г. България излезе от проекта „Бургаз-Александрополус”, което може да се тълкува като още една стъпка в отдалечаването на страната от Русия.Какво всъщност може да предложи Русия на световния тезгях на идеи : ново славяновилство, модерно православие, народна монархия, православен комунизъм, капиталистическо-икономическа инвазия или ще продължава да се утешава с „особената си роля” в човешката история ? Проумяването на дълбочината на историческото битие във времето на планетарна глобализация, когато понятия като държава, нация, народ, етнос се еманципират от очевидния тренд на процеса, когато либералната представа за индивида-номад, необвързан нито с история, нито с място за живеене е на път окончателно да погребе няколкохилядолетно наследство, не е подходящата атмосфера за плодотворна и съдържателна дискусия. Тук идва наум онтологичното възклицание на Лукас Нотарас, последният пръв министър на Византия, в трагичните и кървави дни на падането на Константинопол : „По-добре султанския тюрбан, отколкото кардиналското кепе” (Стивън Рънсиман – Падането на Константинопол. „Из-во на Отечествения фронт”. София, 1984. Стр. 32). Трудно е да се предположи, че някой днес ще се наеме да актуализира Лукас Нотарас и да посочи утишителната награда от този принудителен избор. Още по-неутешителна за България изглежда геополитическата среда сега и в перспектива.
България се намира притисната между държави, които или не са членове на ЕС (Турция), или не са членове нито на ЕС, нито на НАТО (Сърбия и Македония). Членството на Турция в ЕС е проблематично, а влизането на Сърбия и на Македония в ЕС и в НАТО няма да реши нито един от геостратегическите и цивилизационни проблеми на България – никога досега отварянето на граници не е разрешавало сериозен европейски проблем (в навечерието на Първата световна война Европа, фактически, беше без граници). Трябва да признаем едно – ние, българите, никога няма да отстоим националната си кауза в съгласие с близки или по-далечни съседи и съюзници. Ние ще я осъществим против тях. Няма как. Така е било винаги. Не е казано, че трябва да се бием. Но трябва да знаем, че ще получим тяхното неодобрение, тяхните укори, тяхните удари в гърба, тяхните интриги, както и в момента сме свидетели на тези неща, но не искаме да си го признаем. Ако ние не се откажем от това пораженческо преследване на „политически реализъм” единствено и само с цел да запазим и защитим някакво статукво, нямаме никакви перспективи на Балканите, пък и в Европа. Трябва да имаме достатъчно сили да надмогнем това малодушие, което в течение на 50 години формулира българската външна политика – страх, малодушие, комплексираност.
Далече сме и от Централна Европа, и от Русия. Да ставаме анклав на Евразийския съюз, подобно на Калининградска област за Русия, е прекалено екзотично, за да бъде актуално. От друга страна, Турция на нашата граница е повече от реалност. Дори обединени европейски Балкани, със общо около 40 милиона население, се изправят до Турция със 80 милиона и тенденция бързо да достигне 100 милиона. Допълнително на Балканите има много големи и сериозни ислямски малцинства и една ислямска държава (Албания). По съвремени оценки, етническите турци на Балканите надхвърлят милион и половина плюс различните други поислямчени малцинствени групи. Това говори за ислямско население от 3-5 милиона души, което е лесно да стане цел на турски иредентизъм. Срещу това възразяват, че никой (съвременна Турция) няма такива намерения. Може и да е така, но в геополитиката намеренията нямат значение, важни са възможностите. Налице са опитите Турция да поеме ролята на регионален лидер не само в МалаАзия и в Централна Азия, но и на Балканския полуостров. Турската дипломация вече огласи новата си инициатива за Балкански парламент като начало за формирането на Балкански съюз – нещо като алтернатива при евентуално разпадане на ЕС. Поради това Турция, извън или вътре в ЕС, представлява дестабилизиращ фактор за България и за балканското поле на сигурността.
Ако отново се обърнем съм географията, то зад 80 милионна Турция е Ирак и 100 милионния Иран. Тук е и основното „речно корито” на потока от сърцето на Азия към сърцето на Европа. Трудно може да се предвиди какъв ще бъде този поток : икономически, цивилизационен или силов, но е сигурно, че ако тръгне, ще бъде агрисивен и с непредвидими последици.
Каквото и да говорим, на нас, българските православни, мюсюлманските народи са ни по-близки от западноевропейците – векове наред сме живели един до друг и един в друг именно с тях, а не с французи и англичани. И, ако ползваме терминологията на Шпенглер, на изток е магическата душа на човечеството, а на запад – фаустовската.
Ето това е дълбокото противоречие, което лишава от яснота въпроса за мястото на Турция в Европа – може така, а може и иначе. На България няма кой да помогне в избора, тя сяма трябва да го направи.
В такъв смисъл , в българският печат се появиха кратки анализи, които поразяват със своята безпомощност и примитивизъм, като оставим настрана буклуджийските мнения в нета.
Статията на Светослав Абросимов във в. „Сега” от 1.12.2011 г. носи неоправдано странно заглавие – „Русия започна нова офанзива на Балканите” : „Организираната молба на 22 000 косовски сърби да станат руски граждани, евентуалното разцепване на Косово, поканата България да влезе в Евразийския съюз и създаването на „славянски батальон” показват, че Кремъл ще се възползва от кризата, за да укрепи още повече позициите си в региона”. Тука три неща се турят изкуствено в общия „кюп” : инициативата на косовските сърби, „славянския батальон” и „поканата” към България да влезе в Евразийския съюз. Но, първо, Русия не е признала „независимостта” на Косово и вниманието й към този региан е напълно естествено и то много по- естествено от вниманието на САЩ към Сирия, Иран и Афганистан. Второ, „славянски батальон” в руската армия не предполага автоматично наплив от българи към него и не е нещо изключително в армиите по света. Ако иска, България може да се направи турски или цигански батальон в българската армия, като привлече кандидати за сметка на европейското гражданство. Трето, никой не е канил България в Евразийския съюз – това са разсъждения от различни неправителствени обсъждания. Четвърто, а защо Русия да не започва офанзива на Балканите ? Защо други за започват офанзиви навсякъде по света, където им скимне, а Русия да не може ? Проблемът не е в руската „офанзива”, а в „театарът на военните действия” в който ще се развива офанзивата, с какво той засяга геополитическото поле на Европа и геостратегическите интереси на основните световни играчи. В случая става дума за българската територия. Ако българският народ не си каже думата и не си избере съдбата, други ще го направят с или без Евразийския съюз.
Страшните и трагични страници от миналото съчетани с не по-малко обезпокояваща реалност на настоящето в началото на 21-век, предизвиква меланхолия и историческа безпомощност – загубени са миналите идеали без да има нови вдъхновяващи, изтрива се цивилизационната идентичност за сметка на нещо чуждо и отхвърлено от векове, методично ни откъсват от свещенните ни корени, за да ни ашладисат на умиращо дърво, подтисната е народната резистентност с обещанието да ни защищават миналите ни врагове, отново ни превръщат във варвари и диви животни въпреки че бяхме едни от първите в Европа слезли от дърветата.
Реализирането на един интересен и по принцип необходим абстрактен проект, който да съдържа алтернатива на съществуващото планетарно състоянии и да открива, като зародиш, нови планетарни хоризонти, е примамлива инициатива, особено за одрипавялата Европа. Той поражда надежди и възбужда съмнения, а неговото бъдеще ще зависи от реалното съдържание, което ще вложат неговите създатели и дали това съдържание ще донесе задоволяване на идеалните и материални копнежи на хората по света, уморени и отчаени от очевадното връщане на човечеството към варварството и към животинското царство.
За нас, българите, едно е обаче извън съмнение, от днес трябва да се мисли за съдбата на България след ЕС и НАТО.Тогава ще настане момента за нов цивилационен избор - към „дявола” или към „бога” – това е хамлетовата дилема на България и всеки да я третира и решава за себе си както иска и както може, един и заедно с всички.Лютви Местан: Няма сила, която да ни спр...
Туск днес посети и Гърция и Турция, а за...
12.12.2011 19:46
19.12.2011 23:46
29.01.2012 22:10
12.10.2012 17:37
