Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2011 09:29 - ПРЕД КАКВО СМЕ ИЗПРАВЕНИ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3728 Коментари: 2 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                                  СВЕТЪТ ДНЕС

Ако поразмислим върху широко употребяваните и натрапвани думи, понятия и словосъчетания като: глобализъм, глобализация, глобален свят, глобално общество и производните им ще установим, че те се схващат като глобално общество доминирано от група страни наричани с обобщаващия термин “златен милиард”. Това са страните с най-силна капиталистическа икономика и военна мощ от евроатлантическата зона (като приближение – ЕС), Северна Америка (САЩ и Канада), Австралия и Япония    Какво представлява по определение глобалния свят (общество)?

            Очевидните компоненти са: глобален (общ) пазар, глобална (обща) икономика, глобална (обща) информационна среда, глобална (обща) цивилизация, глобална (обща) власт.

           Глобализацията е обективен природно-исторически процес на развитието на човешкото общество и произтича от самата същност на обществено-икономическото развитие. Този процес се декретира от непосредствено свързания с теорията на оцеляване принцип за оцеляването на човечеството като вид.

            По един или друг начин глобализацията на човечеството ще продължи. Някои учени рисуват нейните перспективи така :

                 1.  Създаване на единна световна религия – след 50-70 години.

                 2. Възникване на глобална свръхкултура – до 15-20 години.

                 3. Възникване на частни компании с признаци на суверенни държави до 10-15 години.

                4. Глобално управление на ресурсите – до 25 години.

                5. Субконтинентална териториална глобализация – до 50 години.

                6. Планетарен етнос – не по-рано от 250 години

 

           Може да се смята за общоприето становището, че развитието на човечеството е достигнало равнище, на което стават актуални не само планетарните, но и космическите проблеми. С други думи, задачата на днешния ден е да се мисли с хоризонт от 100 години. Причината е проста – глобализацията поставя въпроса за съдбата на човечеството, за неговото оцеляване. Това не са високопарни думи. Има прекалено много факти, които за съжаление, не могат да бъдат интерпретирани по никакъв друг начин.

            Човекът като вид стои на върха на еволюционната верига в смисъл, че неговият разум го прави най-приспособен към условията на околната среда и следователно, има най-голяма вероятност за оцеляване. Възникването на разумния живот (човека) не е края на еволюционния процес. В човешката еволюция се отбелязват две важни преломни точки с далеч отвиващи последици.

            Едната е формирането на човека като вид чрез отделянето му от животинския свят. От този момент започва съзнателното взаимодействие и усвояване на природни ресурси и съзнателните отношения вътре във вида. От първия истински разумен човек ни отделят някакви си 100 000 години.

            Втората преломна точка е възникването на първите структурирани човешки общности наречени цивилизации. От тази точка ни отделят 7-8000 години (за сега се смята, че първа е шумерската цивилизация). В тази точка става нещо много важно – превръщането на индивидуалния разум в обществен (цивилизационен). От тук нататък борбата за оцеляване на човека като вид се води не на индивидуално, а на обществено равнище. Следователно, в планетарния природен баланс участват не отделни човешки индивиди, а човешкото общество. Историята на борбата за оцеляване на човешкия вид е история на човешкото общество. Тази история доказва, че поединично, самостоятелно оцеляване, оцеляване на отделния човек като планетарен вид, е невъзможно.

            Главното оръжие в борбата на човешкото общество за оцеляване е развитието на производителните сили (за добиване и преработване на ресурси) и на производствените отношения (за разпределението на ресурси) като част от общественото производство. В такъв и само в такъв смисъл борбата на човешкото общество за оцеляване става политически въпрос, т.е. въпрос за типа социално-икономическа организация на обществото.

            Последните 300 години са години на неимоверно развитие на производителните сили (средствата за производство).Според Световната банка днешния брутен планетарен продукт (БПП) се оценява на $ 60 трилиона. Този          БПП осигурява среден БПП на глава от населението от $ 6500, колкото е на България. Но географското му разпределение е изключително неравномерно. На “златния милиард” принадлежи 55% от БПП, което прави $ 40 000  среден БВП на глава от населението или $ 70 на ден.В същото време 57% от планетарното население (около 4 милиарда души) живеят с по-малко от $ 2 на ден. Ако страни като Китай и Индия решат да достигнат средния БПП, общият БВП на двете страни ще достигне  $ 30 трилиона. За да се изравни БПП с БВП на “златния милиард”, е нужен БПП от $ 250 трилиона – нещо немислимо и абсурдно.

            Печалният извод от тези сметки е, че планетарното население извън “златния милиард” никога няма да достигне жизнения стандарт на “златния милиард” – това е физически невъзможно.

            При глобализацията нараства разрива между богатите и бедните страни. Според ООН, разликата между петте най-богати и петте най-бедни страни, се е движила така : 1960 г. – 30:1 ; 1990 – 60:1 ; 1997 – 74:1, 2009 – 95:1. В просветения 21-и век всеки ден по света измират 120 000 души от глад, липса на вода и болести. Има кътчета на земята, където хората живеят в каменния век.

Основното противоречие на глобализационния процес в настъпващата епоха се формулира на днешния политически език по следния начин : Насилствено задържане на вертикалния прогрес или пряко влошаване на условията за съществуване на основната и увеличаваща се част от човечеството (континентални страни, индустриална периферия, неутрални страни) за сметка на ускореното развитие и увеличаване на благосъстоянието на абсолютно и непрекъснато съкращаващо се малцинство (морски страни, постиндустриален център, “златен милиард”).

            На всекидневен битов език това означава : бедността срещу богатството, Юга срещу Севера, континенталната сърцевина срещу външния полумесец, индустриалната периферия срещу технологическия център, “излишните страни” срещу “Златния милиард”.

            Генералната задача на „златнишя милиард” е да се сломят всякакви форми на организирана и институциализирана съпротива на страните от „индустриалната периферия”, да се капсулира осевия ариал от Централна и югоизточна Азия и да се ремонтира поразклатеното обкръжение на евроатлантическите държави (островния полумесец от таласокрации).

            В началото на 21-я век евроатлантическите държави начело със САЩ, вдъхновени от победата в „Студената война”, започнаха форсиране на планетарната глобализация по свой образ и подобие. Началото беше поставено от агресията на НАТО срещу Югославия (1999 г.), последваха две войни срещу Ирак, войната срещу Афганистан, събитията около „арабската пролет”. Още през 2007 г. бившият върховен Главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО американския генерал Уесли Кларк заяви във ефира на „Гласът на Америка”  , че през следващите пет години ще бъдат „демонтирани” политическите системи в 7 страни – Ирак, Сирия, Ливан, Либия Сомалия, Судан и Иран. Започнаха да се очертават контурите на Глобалния проект и с неговото прецизно формулиране и структуриране се нагърбиха, както и трябва да се очаква, САЩ – лидерът на “златния милиард”.

            Свръхидеята на Глобалния проект е подбран ограничен брой хора да живеят като в рай. Останалите просто няма да ги има.

             Кои са тези избраници ?

            “Златният милиард” плюс още един милиард, милиард и половина. Това означава, че от днешното планетарно население 4 милиарда, че и повече, трябва да бъдат елиминирани,т.е. терминирани. Подобна цел не е тайна, и не е част от някаква световна конспирация. По нея се пишат статии в пресата и в сериозни научни списания, изказват се открито министри, министър-председатели, президенти и известни интелектуалци.        

           Вертикалната структура на бъдещето свръх общество се очертава по следния начин.

            На най-долното равнище са трудоваците и обслужващия персонал, защото все пак трябва да се произвеждат и обслужват блага. По всяка вероятност, за това са достатъчни около 1 милиард души.

             На следващото равнище са надзорниците, което отговаря на управител на имение в нашите разбирания. Около 200 милиона надзорници стигат.

            Следват реалните управленци съответстващи на древните феодали. Това са около 400 милиона души.

            На най-високото равнище са истинските господари на света  на брой около 200 милиона души. Както се казва, останалите да му мислят !

            Но точно когато всичко вървеше по план и „златния милиард” пируваше върху крилата на ентусиазма и близката победа, когато все повече се говореше за еднополярен свят, започнаха изненадващо да се случват все по-неприятни и лоши неща.

            Всичко започна с ипотечната криза в САЩ. Плавно и неизбежно тя премина във финансова, след това – в икономическа и на края се случи най-лошото. Кризата стана системна.

            Това просто означава, че възможностите на „златния милиард” се оказаха недостатъчни и не в състояние да управляват глобализационния процес. Неговата обществено-икономическа система влезе в дълбоко противоречие с природноисторическия процес, оказа се неспособна да управлява сама себе си. Започна стремително обедняване на населението на „златния милиард” и това повлече след себеси катастрофално раздрусване на всички планетарни икономики. „Златният милиард” почуства, че планетарната доминация е много скъпо удоволствие и трябва или много да се „охарчи” или да „похарчи” останалите. Той страшно се изплашеи че ще бъде разкрита дълбоката тайна на неговото благосъстояние – експлоатиране и ограбване на другите народи. Алтернативите не са  тайна : или рязко намаляване на благосъстоянието на „златния милиард” или поголовен геноцид за всички останали. Опитите за излизане от кризата показаха : излизат от криза богатите за сметка на бедните.

            Историческият процес, който се развива вън и независимо от нас позволява да се обобщи.

               Събитията, които стават по света, предизвикват тревога. Тревожи философията на шепа преситени държави  (доходите на 358 най-богати хора в света, са колкото доходите на 2,3 милиарда души в “третия свят”). Ако те решат да запазят тази система, ще има трета световна война. Народите няма да позволят системата да бъде запазена в този вид. Този свят е несправедлив и трябва да бъде променен. Никой не смее да каже открито : както живеят 20-те западни държави светът никога няма да живее. Просто е невъзможно. Навлизаме в период на невиждана концентрация на власт в ръцете на малцина. Въпросът е : или власт и нормален живот за народите, или власт на тази шепа хора. Трети път няма. Те или ние !

Той е единствения логичен и неизбежен извод от изложеното. Не е приятен и противоречи на всичко налагано в масовото съзнание от информационната машина на “златния милиард”, но затова пък е верен.

 

                                       БЪЛГАРИЯ ДНЕС

Като член на Европейския съюз България е подложена на общите световни тенденции, които бяха описани. Но, както винаги в подобни случай, са налице и наши, български, особености.

На първо място, капитулираха всички илюзии от ранните години на българския „преход” като „демокрация без граници”, „държава на общото благоденствие”, „заедно с културата, реда и парите на Западна Европа”. Капитулира нашето безхаберие и нашата неблагодарност.

На второ място, бяха погребани уродливите идеологеми на крайния либерализъм заедно с уродливите принципи на „универсалния свободен пазар”. С други думи – основанията на днешната система.

На трето място, рухнаха утопиите за „европейска солидарност и взаимопомощ”. Оказа се, че на Западна Европа не и трябва българския народ – Европа като разнообразие от култури - а българската територия. Лъсна жестоката истина : България не е нужна на никого, освен на себе си !

Двадесет и две години поредица от политици-дърводелци ни водеха като скот към скотобойна, за да дойдат най-после посланиците на Световната банка и да ни „разкажат играта”. Българският народ беше лъган и продължава да е лъган, защото искаше да бъде лъган. През цялото това време той, народът, не можа да излъчи от своята среда пасионарни личности, способни всеотдайно да се грижат за общото благо.

Партиите на прехода се изчерпаха и от мъртвата си утроба родиха погребалната компания ГЕРБ.  Всичко, което може и което не може бе превърнато в стока, която могат да си купят само богатите - тържествува „ефективния мениджмънт на печалбата”. Дребни предприемачи и пенсионери, интелигенити и лица в неравностойно положение, учени и болни са обявени за „излишни хора” подлежащи на утилизация. Това е геноцид в чист вид, геноцид невиждан и при нацизма, и фашизма. Българският народ не познава подобен материален и интелектуален терор и по време на турското робство !!

Може би тази архитежка обстановка, това стесняване на хоризонта на историческата перспектива, е обективната причина мнозинството от хората да се пристрастят към   мистиката за мисията.

Първият беше „царя”, който обеща да ни оправи за 800 дни и наистина ни „оправи”. После дойде „човекът от народа”и хората си го харесаха. Толкова си го харесаха, че пак си го избраха да ни „дои и стриже”. Беше забравено суровото предупреждение на философията : не могат да прокопсат народи, които с ентусиазма на проститутка се хвърлят на шията на първия срещнат политически шарлатанин.

Историята на България е в руини, настоящето е тревожно, бъдещето е ужасно.Хората са изплашени, солидарността липсва, разбирането за последиците от конкретни действия е на ограничено примитивно равнище. Да погледнем на стачното движение. Досега няма повод да празнуваме стачна победа. Ентусиазмът от преди 20 години изчезна, победиха битовите подробности. Няма я саможертвата от преди 70-80 години. Наистина, няма я и МОПР, а трябва да се яде. С такава капитуланска нагласа няма да има никакви успехи.

Страната се намира в екстраординерна ситуация и за излизането от нея са нужни екстраординерни мерки и усилия.

Трябва дълбоко осъзнаване и разбиране на положението, трябва мислене в перспектива. Ако днес не стачкуваш, за да си получиш надницата, утре, въпреки всичко, ще те уволнят (съкратят) и няма да имаш заплата.

Трябва признаването, че врагът, капиталът, е много силен и ти, като индивид ,нямаш никакъв шанс. Единственият ти шанс е в обединяване със себеподобните, защото само обединени представлявате могъща материална сила, способна да се противопостави на капитала.

Трябва да разбереш, че само икономическата борба е недостатъчна. Не трябва да бягаш от политиката, защото, искаш или не искаш, политиката ще те намери и може да те закопае в гроба. Политика просто означава да търсиш и откриеш корените на твоите проблеми, и да си готов на всичко за да ги решиш.

Но най-важното е да се превърнем отново в народ, а не в гражданско общество - сега българите са съвкупност от индивиди.  Превръщането ни в народ означава прегръщането на наша нова национална идея. За да я осъзнаем трябва нещо много повече от желание, трябва историческа настройка и политическа дълновидност. Във тази насока трябва да се насочи цялата остатъчна народна енергия. Дошло е време комитетско и на беззаветното съвременно мисионерство.

           Политици и граждани, президенти и министър-председатели  все още не могат да разберат, че я няма предишната България. Че е почти невъзможно да се формулира национална идея и каквато и да е представа за бъдещето в страна със шизофренична политика, с вечно мятане в различни посоки, страна, която въпреки всичко маниакално искат да направят част от Европа, заставяйки я да работи за чужди интереси. Че в страна, в която собственият й “елит” се прослави с унищожението на родината си, друго не може да стане. Националните идеи се ражда от лъвове, а и да събереш хиляди чакали, от тях няма да се получи дори лошо лъвче. Че на територия, заграбена от вътрешни конквистадори, на която няма нито общество, нито народ, никаква национална идея просто не може да има

Трябва да е ясно едно – ние, българите, никога няма да отстоим националната си кауза в съгласие с близки или по-далечни съседи и съюзници. Ние ще я осъществим против тях. Няма как. Така е било винаги. Не е казано, че трябва да се бием. Но трябва да знаем, че ще получим тяхното неодобрение, тяхните укори, тяхните удари в гърба, тяхните интриги, както и в момента сме свидетели на тези неща, но не искаме да си го признаем. Ако ние не се откажем от това пораженчески преследване единствено и само с цел да запазим и защитим някакво статукво, нямаме никакви перспективи на Балканите, пък и в Европа. Трябва да имаме достатъчно сили да надмогнем това малодушие, което в течение на 50 години формулира българската външна политика – страх, малодушие, комплексираност.

Съединяване на патриотичното със социалното, обединяване в името на националното благо, безкомпромисна борба с политическия егоизъм и националното предателство – ето какво трябва на българския народ в жестоките бури на историческия процес. Всички и всякакви промени в обществено-икономическото пространство са достижими, ако народа ги иска и е готов да плати цената за тяхното осъществяване.

Очакват ни трудни дни и за тях трябва да се готвим. Пасивността и конформизма не са нашето оръжие. Който днес пасува, утре ще гладува. Който днес е един, утре-друг, в други ден няма да го има. Нашите деца няма да ни простят, ако им завещаем нашата апатия, нашето безразличие и нашето невежество. Още по-малко ще ни простят едно опустошено и продадено Отечество. От сега трябва да се мисли за съдбата на България след ЕС и НАТО – с това започва новата национална идея.

     Националната сигурност и националното бъдеще не се просят и не се залагат в документи. Националната сигурност и националното бъдеще се осигуряват с надеждни съюзници и с добро оръжие. Останалото е демагогия !!





Гласувай:
5



1. reader1 - Изключително точно казано. Поз...
29.11.2011 10:29
Изключително точно казано .
Поздравления !
цитирай
2. jelezov - За утрушния Свят
03.12.2011 20:09
Надали има здравомислещ човек, който да не се замисли и развълнува от прочетеното. Към човешкото общество, като към обект на научно познание, професорът прилага три възможни подхода: цивилизационен, геополитически и формационен, като акцентира на първите два. Картината която рисува на Света пред който сме изправени е верна, точна, но и апокалиптична. По-оптимистична става тя, когато към изследването на ”природно-историческия процес” се приложи формационенният подход, създаден от Карл Маркс. Според него Историята преминава през три обществени формации (ОФ): първобитно-общинна, икономическа и комунистическа. Днес ние живеем към края на икономическата ОФ. (Повече за резултатите от този подход, ако това Ви е интересно, вижте в продължението в моя Блог - jelezov.blog.bg
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948406
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031