Пиша тези редове по повод на колонка от Веселин Стоянов във в. „Дума” от 21.11.2011 г. Основното безпокойство на г-н Стоянов е във въпроса : „Ние социалисти ли сме или мошеници”. Интересен въпрос, още повече зададен след „избори-11”. Още по-интересен и вълнуващ е поводът, от който Веселин Стоянов стига до този въпрос. Това е речта на Сталин пред 19-я конгес на КПСС и нахлулите в Стоянов емоции и виртуални преживявания от едно „филмче” посветено на тези събития. В тези емоции и преживявания ще намерите всичко : и „зловещо проблясващите очи на Лаврентий Павлович Берия”, и личността на Вълко Червенков, който „сред гостите от братските партии с една глава над всички висеше”, е „заради онова време, когато царувал страхът. Защото страхът във всяко едно общество е по-страшен и от едрата шарка, която нашарила даже лицето на Йосиф Сталин”. И след като се сблъскал с тези екзистенциални въпроси, г-н Стоянов осъзнал, че за всичко е виновен страхът и по-конкретно – страхът в левицата.

            Няма да се занимавам с цялата статия на г-н Веселин Стоянов – всеки може да прочете колонката във вестника. Най-интересното е в една констатация : „Когато на различни нива на една партия, обявила се за социалистическа, виреят политически тарикати и мошеници, както и да ги наричате, това вече е непростимо”.

            Честно казано, тези вътрешнопартийни въпроси не ме интересуват. Интересува ме политиката на БСП и нейните тенденции в перспектива.Тези две неща имат пряко отношение към речта на Сталин на 19-я конгрес, но остават незабелязани за г-н Стоянов.

            Ясно е, че г-н Стоянов не обича Сталин и СССР. Това се е негова работа, аз например също не обичам сумата неща и персони. Но натрупаните един върху друг своеволни определения и просто лъжи не правят чест даже на силно емоционално зависимо есе.

            Г-н Стоянов твърди : „Речта не беше нищо особено – познатите клишета за бъдещата победа на комунизма над капитализма по целия свят”. Така ли е наистина ?

            Ето пълният текст на тази реч :

 

                     РЕЧ НА Й.СТАЛИН НА 19-Я КОНГРЕС НА КПСС

 

              Другари !

            Разрешете ми да благодаря от името на нашия конгрес на всички братски партии и групи, чиито представители почетоха нашия конгрес със своето присъствие или които изпратиха до конгреса приветствия – за дружеските приветствия и пожелания за успехи, за доверието.

            За нас е особено ценно това доверие, което означава готовност да бъде подкрепена нашата партия в нейната борба за светло бъдеще на народите, в нейната борба против войната, в нейната борба за запазването на мира.

            Би било грешка да се мисли, че нашата партия, като стана могъща сила, не се нуждае повече от подкрепа. Това не е вярно. Нашата партия и нашата страна всякога са се нуждаели и се нуждаят от доверието, съчувствието и подкрепата на братските народи от чужбина.

            Особеното на тази подкрепа е в това, че всяка подкрепа на миролюбивите стремежи на нашата партия от която и да е братска партия означава същевременно подкрепа на своя собствен народ в неговата борба за запазване на мира. Когато през 1918-1919 г. през време на въоръженото нападение на английската буржоазия срещу Съветския съюз английските работници организираха борба против войната под лозунга „Долу ръцете от Русия !”, това беше подкрепа, подкрепа преди всичко на борбата на своя народ за мир, а след това и подкрепа на Съветския съюз. Когато другарят Торез или другарят Толиати заявяват, че техните народи няма да воюват против народите на Съветския съюз, това е подкрепа преди всичко за работниците и селяните на Франция и Италия, борещи се за мир, а след това и подкрепа на миролюбивите стремежи на Съветския съюз. Тази особеност на взаимна подкрепа се обяснява с това, че интересите на нашата партия не само не противоречат, а напротив, сливат се с интересите на миролюбивите народи. Що се отнася до Съветския съюз, то неговите интереси са въобще неотделими от делото на мира в целия свят.

            Разбираемо е, че нашата партия не може да остава длъжна към братските партии и тя сама на свой ред трябва да им оказва подкрепа, а също и на техните народи в борбата им за свобода, в борбата им за запазване на мира. Както е известно, тя именно така и постъпва. След като нашата партия взе властта през 1917 г. и след като партията предприе реални мерки за ликвидиране на капиталистическия и помешчически гнет, представителите на братските партии, възхищавайки се от смелостта и успехите на нашата партия, я удостоиха със званието „ударна бригада” на световното революционно и работническо движение. С това те изразиха надеждата, че успехите на „ударната бригада” ще облекчат положението на народите, които пъшкат под гнета на капитализма. Аз мисля, че нашата партия оправда тези надежди, особено през периода на Втората световна война, когато Съветския съюз, като разгроми германската и японската фашистка тирания, избави народите на Европа и Азия от заплахата на фашисткото робство.

            Разбира се, много трудно беше да се изпълнява тази почетна роля, докато „ударната бригада” беше една-единствена и докато й се налагаше да изпълнява тази почетна роля почти сама. Но това е минало.Сега нещата са съвсем други. Сега, когато от Китай и Корея до Чехословакия и Унгария се появиха нови „ударни бригади” в лицето на народнодемократичните страни – сега на нашата партия й е  по-лесно да се бори, а и нещата тръгнаха по-весело..

            Особено внимание заслужават онези комунистически, демократични или работнически партии, които още не са дошли на власт и които работят под ботуша на драконовските буржоазни закони. На тях, разбира се, им е по-трудно да работят. Обаче на тях не им е толкова трудно, колкото беше трудно на нас, руските комунисти през периода на царизма, когато най-малкото движение напред се обявяваше за най-тежко престъпление. Обаче руските комунисти устояха, не се изплашиха от трудностите и победиха. Същото ще стане и с тези партии.

            Защо все пак на тези партии няма да им бъде толкова трудно в сравнение с руските комунисти през царския период ?

            Първо, защото те имат пред очите си такива примери на борба и успехи, каквито съществуват в Съветския съюз и в народнодемократичните страни. Следователно, те могат да се учат от грешките и успехите на тези страни и с това да облекчат своята борба.

            Второ, защото самата буржоазия – главният враг на освободителното движение – стана друга, измени се сериозно, стана по-реакционна, загуби връзките си с народа и с това се отслаби. Понятно е, че това трябва да облекчи дейността на революционните и демократични партии.

            По-рано буржоазията си позволяваше да либералничи, отстояваше буржоазнодемократичните свободи и с това си създаваше популярност сред народа. Сега от либерализма не е останала и следа. Няма я така наречената „свобода на личността” – права на личността се признават само за ония, които имат капитал, а всички други граждани са смятани за суров човешки материал, годен само за експлоатация. Потъпкан е принципът за равноправие на хората и нациите, той е заменен с принципа на пълноправие на експлоататорското малцинство и безправието на експлоатираното малцинство. Знамето на буржоазнодемократичните свободи е захвърлено като ненужно. Аз мисля, че това знаме трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократически партии и да го понесете напред, ако искате да съберете около себе си мнозинството от народа. Вече няма кой друг да го вдигне.

            По-рано буржоазията се смяташе за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше „над всичко”. Сега не е останала и следа от „националния принцип”. Сега буржоазията продава правата и независимостта на нацията за долари . Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като ненужно. Няма съмнение, че това знаме трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократични партии  и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията. Вече няма кой друг да го вдигне.

            Така стоят нещата сега.

            Разбираемо е, че всички тези обстоятелства трябва да облекчат дейността на комунистическите и демократични партии, които още не са дошли на власт.

            Следователно, имаме всички основания да разчитаме на успехи и победи на братските партии в страните с господство на капитала.

            Да живеят нашите братски партии !

            Да живеят и да бъдат здрави ръководителите на братските партии !

            Да живее мирът между народите !

            Долу подпалвачите на война !

 

            Предлагам на всички непредубедени читатели да намерят в цитирания текст „познатите клишета за бъдещата победа на комунизма над капитализма по целия свят”. Няма да намерят, но за сметка на това ще намерят други неща, които пряко кореспондират с днешния ден на БСП и на левите сили в България. Това е убягнало от зоркото око на есеиста, убягнало е и от вниманието на редакционния колектив на в. „Дума”. Подробен анализ на тази реч има в моята книга „Векът на Сталин”, книга втора. „Из-во Зора”. София, 2008. Стр. 334-342.

            Какво всъщност казва Йосиф Сталин ?

            1.Днес капитализмът е друг, той се промени и е нужно да се променят и формите, и начините на борба с него. На първо място трябва да се променят левите сили носители на  основната алтернатива на капитализма начело с тяхния идеологически авангард, защото вече няма кой друг да  бъде авангард.

           2. Дошло е време да се изтръгнат от буржоазията нейните основни идеи и принципи и да се поставят в услуга на мнозинството от хората, на експлоатираното мнозинство. Дошло е време отново да се върви към буржоазно-демократична промяна на обществото и да се движим по-нататък, и това трябва да го стори авангарда на левите сили, защото вече няма кой друг да го стори!

          3. Колкото и парадоксално да звучи, капиталистическите глобалистични тенденции след разпадането на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер доказаха правотата на Сталин – както винаги в преломни исторически епохи, на дневен ред излиза проекта за Народните фронтове създадени на социално-патриотична основа. Нужно е съчетаване на патриотичното със социалното и това трябва да го направи авангардът на левите сили, защото вече  няма кой друг да го направи ! ◄

       Това казва Сталин без всякакви  „познати клишета”, „царство на страха” и без другите измишльотини на един болен разсъдък. По времето на Хрушчов, веднага след знаменития антисталински 20-и конгрес на КПСС, генерал де Гол такара резюмира  станалото : „Хрушчов влезе в двубой с умрелия лъв и беше победен !”. В случая с Веселин Стоянов, нещата са още по-прости, защото кой е той и кой е Йосиф Сталин ?! Това дори не е смешно.

            Що се отнася до БСП, независимо от това дали на „различни партийни нива виреят политически тарикати и мошеници”, тя трябва да се вслуша в гласовете на историята, защото в противен случая нейният път е път в небитието.

            „Така стоят нещата сега”, казваше в такива случаи Йосиф Сталин.

И този човек е в ръководството на (квази)партия, която е член на Коалиция за България?! Впрочем, след като там присъстват криминални елементи, като циганския бос Дон Цеци, що да няма и криптосталинисти... Да му мисли "социалдемократическата" БСП.

Няма нищо по-хубаво от истината и от документите, защото иначе лесно се попада под внушения. Е, още по-хубаво е да се намери и кой да ги изкара наяве. Поздрави!

Да му мисли и новият председател на ПЕС Сергей Станишев...

но ако това не е клише, не знам на кое друго би могло да се сложи такова определение.