Блогът на gindev :: ПОРЕДНОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ РУСОФИЛИ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.09.2011 18:25 - ПОРЕДНОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ РУСОФИЛИ

Автор: gindev Категория: Други

Прочетен: 12477 Коментари: 20 Гласове:

На 9.092011 Г., в София се проведе руско-българска конференция под наслов „Българо-руските отношения в многополярния свят. Предизвикателства и перспективи”. Тя беше организирана от НД „Русофили”- България и Руският институт за стратегически изследвания към Президента на РФ, със съдействието на

Координационния съвет „България-Русия”. Конференцията беше очаквана с интерес и големи надежди от българските приятели на Русия, най-вече свързани с динамизирането на българо-руските отношения и предаването им на всенародни характер и в България, и в Русия. Представителността на руската делегация и личността на нейния ръководител Леонид Решетников, директор на Руския Инситут за стратегически изследвания, всяваше увереност, че ще чуем добри вести от Великата братска страна. Списък на най-важните участници на конференцията може да намерите на страниците на в. „Нова зора” от 13.09.2011 г. Доколкото ми е известно, никое друго средство за масово осведомяване не отрази мероприятието (?)

Вестите не бяха добри, надеждите бяха попарени.

Самите участници допринесоха немалко това да се случи. Ако погледнeте официалните снимки от конференцията едва ли ще забележите много авторитетни и познати лица на привърженици на дружбата между двата народа, лица, които са били на предния фронт срещу българските русофоби и срещу русофобските моменти на официалната българска политика. Поздравителното писмо на отиващият си български Президент, издържано в изключително политкоректен тон и изпълнено с нескривана симпатия към новата геополитическа и цивилизационна орбита в която се намира България, не върши работа, освен ако не се разглежда като лична заявка за руските симпатии в бъдеще.

Пишещият тези редове отказа участие в конференцията воден от личното си разбиране за българо-руските отношения и за тяхното състояние и в Русия, и в България. Негови приятели му предоставиха пълен аудиозапис на конференцията, той беседва с различни участници от българска страна. Това му дава право да се изкаже по най-главните послания прозвучали на конференцията, както и на някои акценти огласени в лични беседи.

От официалния доклад на Леонид Решетников и от някои негови изказвания от частен порядък, може да се направи извода, че той, по един или друг начин, озвучава премислена и възприета геополитическа и цивилизационна политика на руското ръководство не само относно България, но и спрямо всички държави от бившия социалистически лагер. В тази политика прозира и руската визия за близкото бъдеще. Ако сравним контурите на тази визия с официалните изказвания на руския президент и с видимата официална руска външна и вътрешна политика, подобен извод изглежда обоснован.

Друго важно, което казва и което сподели Решетников :

1. Днешна Русия не е Съветския съюз, тя е продължение на императорска Русия, а Съветския съюз и неговите ръководители са зачеркнат етап от руската история (отминавам без коментар дежурните хули срещу Сталин). Преведено на български език това означава, че паметниците на Альоша в Пловдив и на Червената армия в София са излишни и нова Русия не се интересува за тяхната съдба.

2. Днес „лявото” и „дясното” нямат смисъл в отношенията Русия-България, нас ни обединява общият цивилизационен код. Това може и да звучи хубаво, но кой знае защо българските русофоби са преимуществено „десни”, а българските „русофили” – преимуществено „леви” . Идеологемата за „ляво” и „дясно” трябва да се разглежда като част от незавършилата в планетарен мащаб идеологическа борба, чиято цел е доубиването на комунистическата идея представена като ленинизъм и болшевизъм. В Русия трябва да са наясно, че без съветофилията, в България няма да има и русофилия. Пренебрегвайки този факт, руснаците губят България по същия начин, по който загубиха почти всички бивши съветски републики и превърнаха част от тях в свои явни или тайни врагове. Да базираме днешните си отношения върху спомени от времето на Симеон, Светослав, Кирил и Методи и Шипка, е явно недостатъчно и не особено перспективно. Тук няма да помагнат и християнско-православните ценности, към които Решетников е явно пристрастен.

3. Леонид Решетников смята, че поне 50 години в Русия и в България няма да има „ляво” управление. От тук по необходимост следва, че Русия, руската държава и руската външна политика ще си имат работа с българско „дясно” управление и трябва да укрепват своите контакти и своето влияние именно в „дясното” пространство. Ако възприемем такъм възглед, става разбираема и политиката на руските посланници в България. Това пък означава, че за Русия българската русофилия не е интересна и е без значение. Така е и на практика – известно е, че много руски фирми в България финансираха и помагаха на десни партии и на техни организации.◄

Какво може да се каже за българските участници в конференцията .

В общо взето балансирания доклад на Светлана Шаренкова ( председател на форум „България-Русия, издател на вестниците „Земя” и „Русия днес”), също се намират спорни моменти и неприемливи предложения. Шаренкова твърди : „От края на 20-и и началото на 21-ви век светът има нова архитектура. Многополюсният свят, прогнозиран от Примаков и Кисинджър още през 80-те години на миналия век, вече е факт”. Това не е вярно. През 80-те години на 20-я век света си беше многополюсен и не е било нужно някой да го прогнозира. Днес светът е еднополюсен и който не вижда това, нищо не вижда. Подобна теза води и до друга грешка : „Ние утвърждаваме принципа на равноотдалеченост и равноприближеност на България от трите върха – от Брюксел, от Вашингтон и от Москва”. Това са детски илюзии и то е най-мекото, което може да се каже по повод на предложения „принцип”. Но „принципът” не е само илюзия, той е политически вреден, защото е неизпълним. Особено недоумение буди казаното от Шаренкова, че Съветския съюз и Народна Република България са били „преходни форми на държавност на руси и българи”. Това е ново историческо откритие. Очевидно, русофилката Светлана Шаренкова не си дава сметка какви изводи следват от казаното.

За други двама изказали се – проф. Пантев и Гиньо Ганев – е дори неудобно да се говори.

Проф. Пантев защити един стар свой анекдот, придавайки му космическо значение, че отношенията България Русия са като отношения между любовници. Тази сексуална струя в историческите „открития” на професора е в унисон със „модерните” методи за изследвания , но, освен за последните страници на в. „Уикенд”, за друго не става. Другото професорско „откритие”, че в периода след освобождението значителни връзки и отношения между Русия и България не е имало до септември 1944 г., се нуждае от уточнение, защото по принцип и само за себе си е „опашата лъжа”.

С Гиньо Ганев нещата са по-сложни. Той твърди, че навлизането на Червената армия в България през септември 1944 г. не е било нужно, защото правителството на Кимон Георгиев било свършило цялата работа по смяната на властта и напълно владеело положението. Много интересно как Гиньо Ганев си представя военнополитическото и военностратегическо положение през септември 1944 г. За съжаление, всичко това може да е плод на фамилно обсебване.

Приетата на конференцията декларация в пожелателен смисъл е напълно вярна в констативната си част. Предложението за създаване на Общ аналитико-информационен център е интересно, но неговата жизнеспособност зависи от много външни условия и няма сигурност, че тези условия няма да деформират инициативата до неузнаваемост. А това лесно може да се случи, като се има предвид, че : (1) българската русофилия няма парламентарно представяне, т.е. няма парламентарен политически субект поне с русофилски нюанс ; (2), има тенденция русофилските самодейни организации да бъдат обсебени политически и използвани за теснопартийни егоистични цели ; (3), Русия ще трябва да решава своите външнополитически задачи на властово равнище с „десни” български политици, без участието на истинските нейни приятели, т.е. без общонародна подкрепа ; (4) общонационален дебат по българо-руските отношения едва ли е възможен.

Чутото от другите участници не представлява сериозен интерес (като това на Румен Овчаров), носи „технически” характер, още повече, че втората част на конференцията е преминала в силно редуциран български състав.

Подценяването на поведенческия анализ, липсата на мирогледни исторически ориентири, повърхностното отношение към природноисторическия процес не позволяват вярно да преценяваме настоящето и да предвиждаме бъдещето, отдалечават ни драстично от младото поколение и в България, и в Русия, което не притежава нито русофилия, нито българофилия и няма да притежава. Идеална илюстрация на казаното е интервюто на авторите на проекта „В крак с времето”, групата от деветима младежи между 17 и 21 години, наричаща се Destructive Creation , която на 17 юни т.г. боядиса паметника на Червената армия. Ето главното от това интервю :

"Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци.

Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни.

Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои.

За нас паметникът не е символ на комунизма.

Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи.

Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него. Той отдавна е загубил значението си като символ на руската армия.

Около паметника могат да се видят подпийнали младежи и всякакви други неприятни гледки, но също така той е и свърталище за младите артисти.

Това е място, което заради разположението си се е превърнало в зона между центъра и Борисовата градина, двете места, които са важни за хората около нас" (VESTI.BG от 14.09.2011 г.)

Интересно, ще се наеме ли някой от присъствалите на конференцията български рукофили да се срещне с тези младежи и да встъпи в диалог с тях. ? И ще може ли след всичко чуто на конференцията да ги убедят , че не са прави, когато, според мен, са прави в основното, главно послание : разривът между поколенията?

Ако има сериозни русофилски организации в България, те би трябвало да решат този проблем в съзнанието на младите хора.

Ако в Русия има сериозно и перспективно отношение към България, би трябвало да анализират случилото се не през призмата на емоциите (което се наблюдаваше в руската преса), а с цялата сериозност на собствената си политика, на собствено осъзнатото си битие, на собствената си история.

Не знам до колко ще помогне бъдещият Общ аналитико-информационен център в решаването на такива и подобни проблеми, но ще цитирам два типични руски информационни подхода чрез техните заглавия : Болгария: спрут русофобии.По страницам болгарской прессы ; Болгария на распутье.Народ ждет появления политиков, осуждающих русофобию, и готов поддержать их (И двата материала са подготвени от Олга Решетникова и са публикувани в www.stoletie.ru). Интересен е акцентът на тези публикации : „Реальность такова, что Болгария превращается в средоточие антирусских интересов на Балканах. А за последние девять месяцев русофобия достигла своего апогея... Знаки именно такого развития можно найти повсюду – в энергетике, в политике, торговле, а немногим ранее – в размещении американских военных баз на территории Болгарии, в снабжении Грузии оружием. Повергло в изумление последнее заявление главы болгарского правительства после его возвращения из Праги, заявившего, что Болгария сама должна энергично настаивать на размещении на своей территории системы ПРО. Можно не сомневаться, это предложение исходило не от американцев. Опять характерное навязчивое болгарское подобострастие перед сильными мира сего на фоне провалов в экономике и финансовой системе. Повинную голову меч не сечет!” Нито един от тези проблеми не беше повдигнат на конференцията нито от руска, нито от българска страна. Не стана ясно какво стои зад фактите, доколко те очертават някаква тенденция, каква е устойчивостта на тази тенденция и какво може да очакваме в бъдеще. Като че ли и българи, и руснаци ги е страх да погледнат истината в очите, страх ги е да кажат на висок глас това, за което мърморят „под мустак”. Даже елементарна научна дискусия, по този начин, няма да се получи. За съжаление, конференцията не предизвика обществен резонанс.

Очевидно, предварителната подготовка на конференцията е била лоша, руската страна не е проучила сериозно какво й се предлага в България и е попаднала в политически и идеологически капан. Това не й даде възможност да почуства в пълен обем истинските настроения в България относно днешна Русия., но пък затова, даде възможност за изява на неподходящи личности. Българските организатори блокираха по недопустим начин изразяването на мнения противоречящи на тяхната крипторусофобия и внесоха допълнителен (може би – предварително планиран) „шум” в една толкова важна и критична област на българската политика. Отново се прояви и тежката руска „болест” с игнорирането на поведенческия анализ и със странното злагане на непроверени и неподходящи контрагенти в България.

Обективно погледнато, конференцията спомогна за разпространяване на русофобията в българското обществено пространство и колкото по-бързо тя бъде забравена, толкова по-добре.

Какво ще прави руската страна с нейните последици, си е нейна работа.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

БЕЗСИЛИЕТО НА ВЛАСТТА И ПРЕСТЪПНОСТТА НА СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ

АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ ВЧЕРА И ДНЕС

Коментари

1. анонимен - Жалко!
26.09.2011 21:02

Жалко!