Напоследък глупостта шества на шир и длъж по родната земя и обхваща не само политици, интелегенти, интелектуалци и политици, което е нормално, но и различни местни деятели бързащи да заемат своето място в общият строй на адептите на новия цивилизационен български избор.
По стечение на обстоятелствата пред погледа ми попадна броят на варненския вестник „Черно море” от 16.09.2011 и в него открих любопитна кореспонденция от Девня. Там зам.кметът на Девня г-жа Росица Попова открила паметник на загиналите от холера британски войници по време на Кримската война (???). При откриването г-жа Попова заявява : „Паметникът е доказателство за богатата памет на народа ни, която не бива да избледнява с времето...Кримската война е сред най-важните събития през 19-я век”.
Мойте дълбоки уважения към историческите познания, пристрастия и интерпретации на девненци и на тяхното кметско ръководство, но очевидно ситуацията се нуждае от известно пояснение, тъй като има общобългарско значение..jpg)
Първото, което трябва да се каже е, че войната се води от западните държави (Франция и Англия) заедно с Турция срещу Руската империя (1853-56 г.) Геополитическата цел на западните държави е да сдържат стремежите на Русия за излизане към топлите води на Средиземно море и изобщо – в южно направление.
Цивилизационната цел е да се отнеме правото на Русия да покровителства православните народи в Турската империя и по този начин – да попречи на тяхните борби за национално освобождение.
По тази причина и обективно Кримската война носи откровенно антибългарски характер.
Кримската война не е „сред най-важните събития на 19-я век” и никога не се е преценявала като такава. Ако г-жа Попова иска да си опресни знанията по природноисторическия процес, да прочете знаменитата статия на Ф.Енгелс „Външната политика на руския царизъм”, част ІІІ – може и да разбере нещо сериозно за Кримската война и за нейното място в европейската история.
Много интересно е, как експедиционния англо-френски корпус съсредоточващ се във Варна и варненско не е разбрал, че се намира не на турска територия, а на територията на поробена страна, не се е ориентирал в положението на жителите на тази страна и не е отнесъл спомени за тяхния робски живот. За сметка на това, поробените българи със своята „богата памет” си „спомнят” за умрелите от холера на българска земя 724 англичани. Но българската „богата” памет не си спомня за загиналите във същата война руски войници край Силистра. Изобщо българската памет стана напоследък странно избирателна и то за „спомени” в ущърб на българите и на България. Да припомня, че беше открита и паметна плоча на загиналия при англо-американски терористични бомбардировки на Бълтария (1944 г.) американски летец Дейвид Кинсли. Главният идеолог на тези бомбардировки е Уинстън Чърчил.
Големият английски политик и държавник е особено зле настроен срещу България.През октомври 1943г Чърчил започва подготовка за бомбардировките с аргументацията , че познава българите от 30 години и те са “грешен народ,който заслужава да му бъде преподаден строг урок”. Той е категоричен, че англичаните не могат да търпят повече “действията на тези български чакали”. Целта на бомбардировките е да принудят българските управляващи да скъсат съюза с Германия, а Турция да се включи във войната.
Първите бомби падат над София на 11.01.1944г при което загиват 300 души. Избухва паника, 300 000 софиянци напускат столицата. Следват бомбандировките на 24,29 и 30 март. Равносметката на “ символичната война” е бомбандировката на 168 селища с разрушаването на 12000 сгради, убити 1828 души и над 2 300 ранени. След намесата на Й.Сталин (по молба на Г.Димитров), бомбандировките спират през месец май. Лесно можем да си представим на какво би заприличала страната ни, ако те бяха продължили с нарастваща интензивност над цяла България.
Примерите може да продължим и с налудничевите предложения да се построи паметник край Шипка на загиналити турски войници, което намери изненадваща подкрепа от видни български историци като Божидар Димитров.
И в същото време българският министър на външните работи почти се зарадва, че македонците продължават кражбата на българската история и я овековечават с паментници на различни чужди владетели, в това число на българският цар Самуил. Както е тръгнало, може да видим скоро и паметник на френските рицари, изклани от джентълмените на Калоян през далечната 1205 г., а защо не и на ромеите и на ромейският император Никифор І Геник, паднали във Върбишкия проход (общо 60 000 души) от войните на Крум (26.07.811 г.). Ще почетем и паметта на умрелите и загинали членове на македонските банди на Иван Михайлов, които през 1923 г. клаха българите, както и турчин не ги е клал.
Наистина, глупостта е божи дар, но чак толкова, като в България, не трябва да се злоупотребява с нея !
