На 23 август се отбелязва годишнината от подписването на договора „Рибентроп – Молотов”. Този ден е обявен в ЕС като ден за памет на жертвите на тоталитаризма. Под „тоталитаризъм” в ЕС разбират две идеологии – нацизъм и комунизъм.

            Защо е това нечовешко старание на Запада да уравни нацизма и комунизма и да искара и нацистка Германия, и Съветския съюз еднакво виновни за началото на Втората световна война ?

            По много съображения този отговор се премълчава много десетки години, но е дошло враме истината да се каже на висок глас : Втората световна война в Европа се водеше от всички европейски страни срещу Съветския съюз на мирогледна (идеологическа) основа, с цел да се унищожи първата социалистическа страна в света. В тази война европейските народи участваваха с голям ентусиазъм и съвсем съзнателно.

            Ето защо на съвремените европейци е жизнено необходимо да забравят тези свои цивилизационни престъпления, да забравят, че се бяха превърнали в нацисти, че споделяха безумните идеи на Хитлер. Европейците не ги беше страх от Хитлер. Те се страхуваха от комунистите. Ако Хитлер беше победил, съвременна Европа щеше да го почита като велик спасител на европейската цивилизация, а всеки ученик щеше да може да обясни, каква смъртна опасност за човечеството са били евреите, циганите и руснаците.           

          Ето какъв „нов цивилизационен избор” налагат днешните политици на българския народ – този нов цивилизационен избор е нацистки избор, преоблечен в модерните дрехи на демокрацията и правата на човека.

            Да видим защо това е така, като съвсем леко приповдигнем завесата над една от болезнените и срамни западноевропейски тайни – сътрудничеството на европейците с нацизма и фашизма.

            При започване на войната срещу СССР Хитлер не един път заявяваше, че води тази война не само като райхсканцлер на Германия и фюрер на немския народ, но и като вожд на обединена Европа, сплотена от него срещу „руските варвари”. Но ако бъдем обективни, не е Хитлер първият, който обяви руснаците за „врагове на Европа”.

            Ето част от заповедтта на Наполеон по случай победата край Люцерн (8.05.1813 г.) :

            „Войници ! В славната битка на 2 май, вие разбихте и прогонихте руската и пруската армии, командвани от император Александър  и от Пруския крал...в миналата война неприятелят намери убежище от нашето оръжие, само като следваше зверските методи на варварите – неговите прадеди : татарските пълчища горяха села, градове, даже и светата Москва. Днес те пристигнаха в нашите страни, за да проповядват въстания, анархия, гражданска война и убйства...

            Ние ще изгоним татарите в тяхния ужасен климат, извън който не трябва да преминават. Нека останат в своите ледовити пустини, обиталища на робство, варварство и разврат, дето човек стои по-долу и от скотовете”.

            Модерните европейци не разочароваха и не подведоха нацистките наследници на френския император.

            Да започнем с Дания и Норвегия. Когато немската армия нахлу в тези страни, абсолютното мнозинство от норвежците и практически всички датски военни части не оказаха никаква съпротива на агресора. За военните години загубите на тяхните въоръжени сили и на нелегалната съпротива са малко повече от 2000 души (?!). В същото време, общият брой доброволци на Източния фронт от Белгия, Холандия и Люксенбург достигна 110 000 души, а от неутралните Швеция и Швейцария, заедно с Испания – над 50 000 души. Последната войнска част разгромена от Червената армия в Берлин беше дивизията „Норланд”, напълно окомплектована от норвежци и датчани.

            Впечатляват отговорите на ръководителите на датската и норвежката съпротива на опитите на англичаните  за сътрудничество. Господата нелегални настоятелно искаха Англия да спре да им изпраща оръжие, защото някои „горещи и неразумни” глави могат да се възползват от него и немците много ще се ядосат (!?). Същите господа не призоваваха към саботажи на военните заводи работещи за Германия поради страх от немски репресии и молеха англичаните да не бомбардират тези заводи, за да не пострадат добропорядъчните граждани, които там работят.

            „Нещастна” Австрия, анексирана от Хитлер през 1938 г. даде на Вермахта 17 дивизии и елитни части от планинските стрелци, воюващи в Заполярието и на Кавказ. Доказано е, че до 70% от стоманата на германските танкове е шведско производство. От 21 танкови дивизии използвани на Източния фронт, 5 дивизии са въоръжени изцяло с чехски танкове. Само заводите на концерна „Шкода”, ще произведат за една година (август 1938 – септември 1939 г.) повече военна продукция, отколкото всички английски военни заводи.

            Особено интересно е поведението на Франция. Мнозинството французи отказаха да защищават страната си от нацистите и за тях войната завърши на 22.06.1940 г с подписването на премирието. Правителството на маршал Петен в Южна Франция провеждаше лоялна политика към нацистка Германия, толкова лоялна, че Рузвелт и Чърчил смятаха да обявят Франция за сателит и съюзник на Германия. Само благодарение на Сталин Франция получи статута на държава-победителка и на „велика сила” (лицето на Франция беше донякъде „измито” от генерал де Гол). Жертвите на френското съпротива са оценяват на не повече от 20 000 души за 5 години. Общите френски жертви в редиците на съюзниците са 45 000, докато жертвите като съюзници на Германия, и главно – срещу СССР, са над 83 000 души ! Френския батальон „Карл Велики” защищава до последно райхсканцеларията и бункера на Фюрера.

            При подписването на германската капитулация на 8.05.1945 г., когато фелдмаршал Кайтел вижда, че в залата влиза, заедно с маршал Жуков и представителите на Великобритания и САЩ, и френски генерал, очудено възкликнал : „Как ? И французите ли са ни победили ?!”

            Към казаното трябва да добавим и помощта, която оказаха на германците полицейските служби на всички заподноевропейски държави. В Дания им помагаха 10 000 души, в Холандия – над 25 000. Във Франция само в Гестапо и в доброволната милиция служеха над 60 000 души.

            За помощта на официалните съюзници и сателити на нацистка Германия е писано достатъчно и тук ще напомним сбито най-главното.

            На 22.06.1941 г., регентът на Унгарското кралство адмирал Миклош Хорти телеграфира в Берлин : „22 години чакам този ден. Щастлив съм, че заедно ще унищожаваме славянската зараза”.

            Към началото на 1942 г. Унгария има на източния фронт 200 000 войници и офицери сведени  в две полеви армиии воюващи на южното – Воронежко – направление. При Сталинградската битка те са напълно разгромени, губейки 80 000 убити и 65 000 пленени. Общите военни загуби на Унгария през войната са 300 000 души и близо 600 000 мирни жители. И, въпреки това, унгарците се сражават на страната на Германия до последната минута. Така че ексцесиите през 1956 г. не идват на празно място.

            Чокойска Румъния, под ръководството на маршал Йон Антонеску, министър-председател и обявен за кондукетор (вожд), съсредоточва още в самото начало на войната 324 000 души срещу СССР. Румънските управници пропагандират, че ще властват над новозавоюваните и присъединени към Румъния съветски земи два милиона години !! Италианският писател Курцио Малапарте така описва румънските селяни, мобилизирани в “победоносната” армия на маршал Антонеску :

            “ В къща в украинското село Александровка, разположено в безкрайната равнина между Днестър и Днепър, под портрет на Сталин беше написано с молив на румънски  “Aiurea!”    - “Хайде де !”. Сигурно някой румънски селянин беше написал “Aiurea” , някой жалък румънски селянин, който никога през живота си не беше виждал отблизо машина, никога не беше стягал гайка, не беше завинтвал винт, разглобявал мотор. Някой нещастен румънски селянин, когото маршал Антонеску, “червеното куче”, както го наричаха офицерите, беше принудил насила да участва в тази война на селяни против огромната войска от работници-механици на СССР... Те са селяни, но не знаят дори какво значи да си селянин. Законът Братиану раздаде зeмя на румънските селяни, даде им земя, както се дава парче земя на кон, на крава, на овца. Те знаят само, че са румънци и че са православни. Крещят : “Да живее краля !”, “Да живее маршал Антонеску !”, “Смърт на СССР !” Но не знаят какво е крал, какво е маршал Антонеску, какво е СССР.

          Румънската армия участва в операциите на южния фланг на немско - съветския фронт и се отличава с особена жестокост над мирното население в Одеса, Крим и Предкавказието, но показва слаба военна подготовка и е разгромена от Червената армия.Общите румънски загуби за войната са 800 000, от които на Източния фронт - 630 000 (480 000 убити), на Западния фронт – 170 000 души. Румънците твърдят, че участието на румънската армия на страната на Червената армия в последния период на войната, е намалила нейната продължителност с две години (??).

            Интерес представлява поведението на централноевропейските славянски държави. За Полша всичко е ясно, тя от 1000 години е заклет враг на Русия. Но ето, новосъзданената марионетна словашка държава изпрати на Източния фронт – още на 26.06.1941 г. – армейска група от 45 000 войници и офицери под командването на  министъра на отбраната генерал Фердинанд Катлос. Вярно е, че словаците нямаха голямо желание да воюват, но минаха през Украйна и спряха пред Туапсе, като безуспешно – заедно с немци и румънци – го щурмуваха. След това бяха изтеглени от фронта и прехвърлени за борба срещу партизаните в Украйна. Словаците губят общо на фронта 7000 души, от които – 5200 пленени.

            Приносът  на България към войната на Германия срещу Съветския съюз, ще бъде разгледан отделно, но тъй като тук се говори само за чисто военната компонента ще напомним, че през януари 1942 г. България изпрати в Гърция и Югославия за борба срещу партизаните 7 дивизии, което е една пълнокръвна полева армия по вонновременен щат. По този начин българските войски „изпратиха” една цяла германска армия,  да воюва на източния фронт.

            С „братята” чехи нещата са още по-интересни. По съветски данни, в плен се оказват 65 000 души, които се определат като чехи. Но официално чехска държава няма, има протекторат Бохемия и Моравия, и чехи не са призовавани във Вермахта. Остава логичния извод, че те самите са се представяли за „граждани на Третия Райх от немски произход” и чак в съветски плен са се сетили, че са чехи и славяни. А останалите в протектората „братя” честно, почтенно и качествено са се трудили, за да осигуряват на Германия оръжие и продоволствие –техните военни заводи работеха в полза на нацистите до май 1945 г. (???).

            Не е случайно, че в края на войната и нацистите, и фашистите, и тяхните васали от другите европейски страни, с всички сили и въпреки всичко се стремяха да се предават на англичани и на американци, така че не е трудно да се прецени кой режим е им бил по-близък – „либерално-демократичния” или съветския.

            И, ако към казаното добавим всички известни провокации, шмекерлъци и преки предателства на  официалните съюзници на Съветския съюз към него и към другите европейски държави (мюнхенския сговор, „Странната война” след окупацията на Полша, опитите за преговори с нацистките водачи в края на войната, готовността на Чърчил за продължаване на Втората световна война като коалиция от САЩ, Великобритания и остатъците от нацисткия Вермахт срещу СССР), ще лъсне истинската същност на евроатлантическия Запад в мирогледно и цивилизационно естество.

            Яснота по въпроса пролива меморандумът на Уинстън Чърчил от октомври 1942 г., в преломните дни на сталинградската  битка : „Всички мой мисли са отправени сега към Европа. Ще настъпи страшна катастрофа, ако руското варварство унищожи културата и независимостта на древните европейски държави. Макар и да е трудно такива неща да се говорят сега, аз вярвам, че европейското семейство ще съумее да действа като единно цяло, в единен фронт...”.

            Днес „единния фронт” е ясен. Чрез него се търси забрава и отмъщение в полето на историята и идеологията за позорните страници на материалния и идеален съюз с нацизма, за собственото оневиняване за „прегръдката със Злото”, за „демократичното” себеиздигане в собствените си очи.

            Виновник за ужасите на Втората световна война не е толкова нацистка Германия, а нейния вдъхновител, покровител и съюзник – евроатлантическия капитализъм. И, ако е нужно да си спомним за жертвите на тоталитаризма, трябва да си спомним за жертвите на тоталитарната евроатлантическа олигархия и плутокрация, тази родилка на нацизма и фашизма, чиито жертви и в момента падат по огромното пространство от Атлантическия океан до предпланините на Хималаите.

a tova?

Чел съм и по-големи глупости от тази.

Браво авторе! Само така...Истината е една и трябва да се казва винаги ясно и аргументирано...Пещерняците никога не ще я заглушат!

Браво, авторе! Истината никога не ще бъде заглушена от пещерняцитке и "идеоподлогетата"...Фактите са вечни!!!

право куме в очите благодаря ви! европа мрази всичко, което не може да погълне, а това винаги е била Русия колко удобно да забравяме поробени народи по света , инквизиция, войни, и да говорим само за зверствата вСССР Поне бЪдете честни и обективни, отец на лъжата е сатана! Тризна Иванова

Браво и на подкрепящите те анонимни! Колко прав е бил Чърчил през ктомври 1942 г.!!!

Именно! Левичарството винаги, абсолютно винаги се възползва от лумпените....

как може да има толкова заблудени хора, докато прочетох, че авторът е професор (сигурно във военната академия преди 10 Ноември!), само че, теориите му са морално остаряли и неговата "теория на игрите" не работи в съвременното общество с новите игри. Явно и математиката му се нуждае от "ъпдейтване"!

Благодаря ви за просветлението, историята я познавам добре. Наивен бях някъде докъм трети-четвърти клас. А по темата за евтиния наемен труд....Драги ми wladimir, това не са хора на наемния труд. Това са продуктите на прекалено либералното социално подпомагане на Великобритания в последните 20-на години. Справка....обират се магазини за скъпа техника, не за хранителни стоки. Това говори ли ви нещо?

Нищо де, още има-няма десетина години и всички кухи кратуни, пълни с ръждясали сърпове и чукове ще сте в аналите на историята.

Случва се и глупаци да произнасят истини, какъвто е случаят с автора на горния Коментар. Да комунизмът и комунистите отдавна с в аналите на историята. Между другото и защото първи разгадаха и единствени разбират нейната загадка. Но, освен анали Историята си има и бунище, на което се върдалят какви ли не вехтории и боклуци. Между тях най-силно и гадно вонят труповете с "кратуни" пълни със схвастики.