На 23.08.2011 г. Страните от ЕС за първи път ще отбележат деня за памет на жертвите на тоталитаризма. Под „тоталитаризъм” в ЕС разбират две идеологии – нацизъм и комунизъм. В България също се раздвижиха различните маргинални групи на така наречените „репресирани” – настояха за създаване на Инситут за националната памет.

            В подобни мероприятия няма нищо чудно – това са прояви на нестихващата класова борба в международен мащаб. Днес, както и по-рано, тя ефикасно се съчетава с борба на два фронта - на материалния и на идеалния. И отново, както и по-рано, левите извънсистемни опозиционни сили проявяват слабостта на идеологическия фронт от късните години на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер. В годините на Студената война съотношението на социалистическата пропаганда към антикомунистическата пропаганда беше 1 : 1000 (?!). Какво можехме да очакваме като краен резултат ?

            Едно от популярните, ефикасни идеологически оръжия на Запада, стана Теорията на тоталитаризма. Нямаме възможност да обсъждаме подробно тази теория, но ще отбележим главната, основополагаща категория на теорията – тоталитарно. Както в повечето буржоазни социални теории, първата работа беше да се изнамерят подходящи работни наименования. Обикновенно, термините се взаимстват от вече съществуващи, като от тях се изтръгва научния им смисъл и се влага нов, необходим за случая. Да видим за какво става дума.

            Във философията „тотален”, „тоталност” означава всеобщ. Кант обяснява достатъчно ясно : „Тоталността не е нищо друго освен множеството, разглеждано като единство... Тя е качествена завършеност” (Критика на чистия разум. Из-во на БАН. София, 1967. Стр. 155, 158). Както се вижда, терминът сам по себе си, не носи никакви отрицателни нюанси. Но, ако се обработи по дребнобуржоазните спекулативни методи, прибавим към него някои черти на авторитаризма и изтръгнем от неговата социална трактовка безусловната необходимост на природноисторическия процес, ще получим  мутанта на Студената война. Чрез тази мутация капиталистическата пропаганда сполучи да освободи капитализма от обвинения с много по-големи основания в това, в което обвиняваше социализма, защото има ли нещо по-тоталитарно от властта на парите ?!

            Ако освободим явленията от оковите на чистите понятия за тях и се вгледаме в техния исторически наглед,  може да открием много скрити нелицеприятни факти и точно от това се боеше и се бои буржоазната философия и пропагандна манипулация. На капитализма в глобален мащаб дължим около 3 милиарда непосредствени (преки) жертви, от които приблизително 80 милиона само в последните 20 години. Ако само за минута се опрем на буржоазния подход за тълкуване на историята през призмата на абсолюта от поредица безобидни понятия, то къде ще намерят място „жертвите от тоталитаризма” в поредицата жертви от демокрация, авторитаризъм, нацизъм, фашизъм и милитаризъм ?

            Това фатално привличане към окончателна глобална победа води началото си от  корените на съвременната европейска идентичност. Едно нещо са своите грехове, които се мислят за преодолени и опростени и съвсем друго тези, за чието преодоляване е родена съвремената Европа. А следвоенна Европа се основава на отрицанието на нацизма и на комунизма, като онова „зло”, в борбата с което западната цивилизация е „доброто”. И точно в разработването на тази елементарна, но действена тема се прояви диалектическото противоречие, което след това беше преодоляно.

            Западноевропейските държави заедно със САЩ много се надяваха, че нацистка Германия ще си свърши работата и ще унищожи СССР. Но тогава, на базата в прилагането на антикомунизма тези две страни не успяха да се разберат и носителите на „абсолютното добро” изпитаха част от прелестите на нацизма. Изпитаха и го намразиха както учител намразва талантливия си, но непослушен ученик и го нарекоха за отмъщение „Голямото зло”. По примитивната западна логика „доброто” винаги побеждава „злото”, но в случая „Голямото зло” беше победено от също такова зло, а да признае Запада СССР за нещо друго, освен за зло, не става по исторически културни традиции. И тъй като напълно да се игнорира съветската победа над нацистка Германия  е невъзможно, остава да се представи войната като сговор между двете зла и, следователно, тяхно общо мероприятие. Поради тази причина победата от май 1945 г. не представлява за Запада абсолютна Победа. Близо до такава победа беше разпадането на европейския социализъм и на СССР. Но и победата във Студената война не ги задоволи, та нали „демократичните” танкове на САЩ не влязоха в Кремъл. Да, Злото стана слабо, но още е живо и още е опасно. То трябва да бъде довършено. Как ? – Като идеологически се разбие, организационно се разруши и легитимно се осъди неговата философска основа. Западът има такъв прецедент – Нюрнбергския процес и ще се стреми по същия начин да се разправи и с комунизма. Подготовката вече е започнала и мероприятията от 23.08.2011 г. ще бъдат част от подробно разработения сценарий.

          Защото мирогледната битка между „лявото” и „дясното” не само не е завършила, но не е и както трябва започнала. Защото всичко останало зависи от изхода на тази битка : и съдбата на отделният човек, и съдбата на глобализма, и съдбата на държавата, и съдбата на човечеството. Защото самото „дясно” непрекъснато подклажда тази борба, води тази борба, няма да забрави за нея.

        „Дясното” много добре разбира, за разлика от „лявото”, че ако не спечели бързо, сега, битката, няма да я спечели въобще и няма да има историческа перспектива.Затова бърза и в негова съзнателна или в безсъзнателна услуга са „левия” опортюнизъм, параполитическите медийни среди и световната плутокрация.

       Изглежда, нужно е да се напомнят някои позабравени факта.

       На 26.04.2000 г. 38-то Народно събрание прие „Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен” (ДВ от 5.05.2000 г.).   

       На 25.01. 2006 г. ПАСЕ прие резолюция № 1481 и препоръка за „Необходимост от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими” заради „масови нарушения на човешките права”. Констатира се, че „виновниците за комунистическите престъпления не са осъдени от международната общнаост като нацистките престъпления”. Препоръките настояват да се създадат в бившите комунистически страни комитети от експерти за събиране на информация за престъпленията на тоталитарните режими, да се осигури достъп да архивите, да се преразгледат учебниците, да се определи ден за почитане на жертвите на комунизма и да се насърчат местните власти да им направят паметници. През септември 2008 г. инициативен комитет за изграждане на „Паметник на жертвите на комунистическите режими в света” обяви конкурс за изграждане на паметника и откри банкови сметки за набиране на дарения. Във Радомир вече е отделена площ за друг подобен паметник             През месец юли 2008 г. от Прага отново дойде пореден сигнал – проведе се международна конференция „Европейската съвест и комунизма”, приета е декларация под мотото „Европа няма да се обедини, докато не обедини отново своята история”. Иска се международен съд над комунизма и премахване на давността за „престъпленията” на комунизма. На 18.09.2008 г. и в Българея се случи логичното – българският парламент, с гласовете на опозицията и на коалиционните партньори на БСП във властта – ДПС и НДСВ – прие решение в подкрепа на пражката инициатива за отожъдествяване на нацизма и комунизма. България се присъединява към идеята 23 август, денят на „съглашението” между Хитлер и Сталин, да бъде обявен за ден за възпоменание на жертвите на нацистките и комунистическите тоталитарни режими.

            Ескалацията е налице, идеологическите кръстоносци стават все по-нагли. Моментът не е най-удобен за довеждане на тази ескалация докарай в най-бедната страна на ЕС, но антекомунист умора няма, пък и историческото му нахалство е повече от достатъчно. Но, трябва да се помни и друго нещо.

            След като си „сменихме чипа” и направихме „новия си цивилизационен избор”, ние, българите, не може напълно да се дистанцираме от този сценарий. Не можем, въпреки, че в „новия” Нюрнберг ще съдят не само комунизма, Русия, но и България и то пак поради културни и ментални причини. Може би ще бъде завоалирано, приглушено, но ще ни напомнят много неща, както безпощадно ни напомнят и сега, като ни държат в икономическия фризер на ЕС. Това, което може да направим, е да им покажем, че разбираме техните идеологически игрички, че когато се наложи  и, ако се наложи, също ще им припомним много неща и този път няма да бъдем хуманисти. Защото сме сред най-пострадалите от тяхните исторически наглости, простотии и с нищо неоправдана културна надменност.

             Така наречения „преход от тоталитаризъм към демокрация” струваше на България около 2,5 милиона преки и косвени жертви, което е съпоставимо със българските жертви през турското робство – около 40-50 милиона за 5 века ! И тъй като паметник на жертвите от робството нямаме и едва ли се предвижда, ще трябва да се задоволим с паметника на жертвите от комунизма.

            Аз мисля, че ще бъде исторически и научно справедливо да започне всенародна акция за набиране на средства за издигане на монументален паметник на жертвите на българския „преход”. Това ще бъде всенароден тест за зрялост на нацията и на нейните политически представители, за всички, които обичат думи като „патриотизъм”, „социална справедливост” и милеят за бъдещето на народ и Родина.

            Включването на подобно искане в предизборна платформа ще донесе на приносителя несъмнени предимства и ще повиши значително неговата политическа конкурентноспособност.

За тази статия мога да кажа само две неща: първо, е прекалено дълга и второ, тя е отличен пример за това, как дори и с твърде много думи може да не бъде казано нищо умно и съществено. Всъщност тя е олицетворение на комунистическата риторика – празнословие, инсинуации, лъжи, клевети, обиди ... и никакъв смисъл. Все пак поздравявам автора. С тази демонстрация на умствено безсилие той илюстрира на разумните хора какво точно представляват комунистите: безмозъчни индивиди с примитивно мислене.

Анонимният автор на коментара под това заглавие или не знае как се пише ”комуноид”, или е направил неволна грешка. Допускам, че се е случил първият вариант, защото самото съдържание на коментара говори, че авторът му е що-годе образован, но природно глупав човек. Дори допускам, макар и с малка вероятност, че зад „анонимен” се крие философът Ангел Грънчаров, за което го моля за извинение. Хората, като нашия „анонимен” например, които не знаят и не могат да различат трите възможни типа дискурс (ментален опит) – идеологически, научен и разсъдъчен (т. нар. „здрав човешки разум”) са глупаци по рождение, дори когато са високо образовани. Статията на проф. Гиндев е научен трактат с много серизни достоинства, макар че авторът й не крие своите комунистически убеждения. Коментираният тук Коментар е идеологически пасквил, в написването на който авторът му е вложил целият си здрав човешки разум. Ще смятам тези квалификации за основателни, докато автърът на Коментара не разкрие своята самоличност и не им отговори с научно обосновани аргументи .

жертви на прехода към какво? Към демокрация? Къде я виждате, "другарю" Гиндев. Всъщност, знам къде. Там където представяте посткомунистическото псевдомногопартийно управление, трайно подменило истинската демокрация у нас за такава. И по тази начин насъсквате огладнелите и обосели българи срещу истинската демокрация, макар че такава в българия няма.
Говорите за "икономическия фризер на ЕС." А зако сме там, скъпи "другарю" Гиндев? Не знаете или не искате да знаете? Ще ви обясня тогава. Защото в България истинска пазарна икономика така и не бе изградена. Замени я монополната икономика, създадена и представяна за пазарна поради същите причини, посочени по-горе. Разбирам, наближават избори. Пропагандната машина трябва да се върти. Но проблемът ви е, "другарю" Гиндев и всички останали, че тук все още са останали помнещи и мислещи хора....

Само последното изречение от горния коментар съдържа истина. Но на науката отдавна е известен фактът, че в индивидите паметта и разума се развиват онтагонистично, т. е. силно паметливите са с по-ниски мисловни способности и обратно. Мисля, че случаят с нашия коментатор е точно такъв. Защо? Защото тезата му, че в България истинският преход не се е състоял, доколкото нашенските демокрация и пазарна икономика не са истински, и за което естествено са виновни единствено комунистите, е изключително глупава теза, макар че е широко разпространена. Този тип хора са си изгредили идеал за демокрация и пазарна икономика и когато действителността не съответства на идеала им, я обявяват за недействителна. Причина за съществуващото несъответствието естествено са не самите те, а някой друг. „Пазарна икономика и демокрация”, са евфемизми, с които страхливите антикомунисти заместват понятието „капитализъм”. Научно аргументираният анализ обаче ще устатови безпогрешно, че у нас е реставриран капиталистическият обществен строй с всичките му плюсове и минуси. Защо сме и ще си останем във „фризера на ЕС”? Отговор на този въпрос може да откриете в моя постинг „Предизборно: внимание компрадори!!!” в блога ми //jelezov.blog.bg//.