Дата 26.07. 811 г. е забележителна за България и за българската история. От своето основаване новата Българска държава е преимуществено държава на прабългарите – върховната държавна и военна власт е в ръцете на прабългарските родове. Почти 100 години върви междуродовата борба, много често България е на ръба на оцеляването, изреждат се на ханския престол 12 хана, просто чудно е защо византийските императори, с по-голяма настойчивост, не са се възползвали от удобните случаи , докато не се появява могъщата фигура на хан Крум (802-814 г.).
Крум произхождал от онези прабългари, които след разпадането на Велика България се установили в Панония – днешна Унгария. Там неговия род дълго робувал на аварите ;по-късно родът се прехвърлил южно от Дунав и една негова издънка станала български хан. Крум се смята за родоначалник на нова династия, към която принадлежат най-забележителните владетели на Първото българско царство.
Живота и делата на Крум са ярка илюстрация за беззаветно служене на държавните интереси, за точно и безпогрешно преценяване на международната ситуация, за първопоставяне на основните геополитически и геостратегически цели на България. Идеята за обединяване на славянските племена от Балканите и Централна Европа под скиптъра на българския владетел принадлежи на хан Крум. Може би воден от родови спомени Крум си обърнал първо на запад, доунищожил загиващата Аварска държава и влязъл в съпрекосновение с франките. До конфликт не се стигнало, особено след като Крум демонстрирал своята военна сила и включил западните части на аварския хаганат в границите на българската държава.
Хан Крум правилно преценил, че за да се утвърди трайно България на Балканския полуостров, трябва да надмогне ограничението на естествената граница по Стара планина (в това отношение първенството държи хан Тервел) и да завладее земите на Юг от нея, главно там, къдего има големи маси славяни. И Крум стремително се насочил към Сердика (София) и по поречието на Струма. Начертаното от него направление става традиционно за разпространяване на българското влияние по тези земи чак до наши дни.
След това Крум се обърнал към вечния враг – Византия. За неговите победи се знае и е писано много, но една от тях – на 26.07.811 г. – е особено знаменателна. В ранната юлска утрин, във Върбишкия проход е изклана като стадо елитната византийска войска (поне 60 000 души) заедно с император Никифор І Геник. Легендата разказва, че Крум е чествал победата с голям пир, на който пил вино от черепа на Никифор. По всяка вероятност, това е измислица на потресените византийски летописци, които не могли да си представят такова отношение към плътта на римски (ромейски) император. Гордата и надменна Византия не помни такова поражение от времето на император Валент, който загива през 378 г. в битка срещу възстаналите траки в съюз с готите.
Традицията за очерняне на българите като диваци и варвари не е от днес. И ако има нещо положително в нея, тя е, че ужасът от тази битка надживява времето и векове по-късно само при спомена за нея византийските войски се бунтуват и отказват да преминават през злокобните проходи на Хем.
От формална гледна точка не е излишно да припомним, че в римското право съществува термина “tu quoque” , което значи “като другия”. Според него, ако нарушителят на международното право докаже,че неговият военен противник е вършил същото като него, обвиненията се снемат и срещу двете страни.
Геополитическите последици от победата на Крум били изключително важни за България. На Византия е нанесен тежък удар, от който тя дълго няма да се оправи. Отстранена е опасността българската държава да бъде унищожена. Стратегическата инициатива на европейския Югоизток минава в ръцете на българските владетели. България простряна от Централна Европа и руските равнини до подножието на Родопския масив, се издига до равнището на Велика Европейска държава заедно с империята на франките и с Византия. Тя започва да твори европейска история.
Сто години след Тервел победоносните български войски отново се оглеждали във водите на Босфора, а Крум преценявал здравената на Цариградските стени. Владетелят вярно пресметнал, че щурмът на византийската столица е подранил и си дал сметка, че държавата му не разполага нито с материални, нито с морални ресурси за осъществяването на подобно дръзко начинание. Но посоката била без съмнение правилна и тъкмо на Крум българската държава дължи високите цели на своята политическа и народностна доктрина.
