В последните дни, седмици и месеци българската съдебна система е подложена на огромен натиск от страна на изпълнителната власт. Особено е активен министъра на вътрешните работи, който където седне и където стане напада съда и съдиите, обвиняваги в спъване на усилията на правителството в борбата му срещу престъпността и корупцията. Рефренът : „Ние ги хващаме, вие ги пускате” вече е станал като „алилуя”, народът е убеден, че съдът не раздава справедливост. Още малко и съдиите ще ги линчуват. Обвиняват ги ,че са подкупни.
Както винаги в критиките и обвиненията има истина, но тя е половинчата, деформирана и манипулирана.
Че юридическата култура на обществото е примитивна, е ясно. Че компетентността на правителствените чиновници е никаква – също. Че справедливостта е индивидуална, и че всеки има своя собствана справедливост, и това е ясно. Но че българите не са общество, а механичен сбор от различни индивиди, е вече тревожно.
Никой съд не се занимава с търсене на истината и с раздаване на справедливост. Това са метафори формирани от общественото съзнание чрез абстракця на целокупния обществен живот. Те произтичат от цялостната държавна уредба и от всекидневното функциониране на държавната власт. Те са дооформят от възпитание, образование, култура, изкуство, средства за масово осведомяване, цивилизационни ценности завещани от векове.
В съда не се решава кой крив, кой прав. Очевидността на един факт няма нищо общо с неговото процесуално доказване. Съдът преценява чии доводи са по-силни съгласно законите – на обвинението или на защитата и според това отсъжда. Затова везните са символът на юриспруденцията. Моралът е извън съдопроизводството, освен ако не е закрепен със закон. Морално съдеха едно време другарските съдилища. Моралният съд е опасен, защото е емоционален. Не чувства ръководят законодателя, а интересите на обществото. Каквото е обществото, такива са неговите закони, такива са и неговите съдии. И ако нещо не ни харесва в съдопроизводството, трябва да обвиняваме, на първо място, себе си.
Обществото, народът избра своите народни представители. Той постави на власт днешното правителство. Косвено, той отговаря за приетите закони и за назначаване на съдиите. Тези неща не падат от небето. Народът трябва да заяви своите претенции на висок глас и да се стреми те да бъдат чути. Не трябва да се чакат избори, трябва да се предизвикват, ако е нужно. И не трябва да ни плашат с революции – българите са твърде инертни и неспособни на решителни действия. Оказва се, че дори Симеон Дянков не е в състояние да ги мотивира за решителни действия. Не е случайно, че при протестите в съседна Гърция се издигат призиви: „По-тихо, да не събудим българите !”
Така че Цветанов не е главния виновник. Той е само илюсткрация как „човек от народа” управлява държавата – като виртуалното управление така разпространено по кръчми и кафенета.
Преди много години разказваха виц, убедително показващ обществената нагласа за преминаване от очевидността към процесуалността.
На плаж била арестувана двойка (мъж и жена) за подкопаване на обществения морал – правили секс пред очите на всички. Намерил се и убедителен свидетел – старец, лежал на няколко метра от скандалната двойка.. Съдията го разпитва :
-Дядо, разкажи какво видя.
-Лежаха си мирно двамата, но по едно време мъжът започна да натиска жената и са качи върху нея.
-А после какво ?
-Как какво ? – се очудил стареца.
-Ами факта на мъжа да влиза в жената – пояснил съдията.
-Точно факта не видях, но ако е улав да го вкарва у песко, значи не е наред и требве да го пуснете – с усмивка пояснил свидетеля.
Усмихнете се и вие читатели. Така може би по-добре ще разберете и днешните съдилища, и днешното министерство на вътрешните работи, и министър Цветанов.
