Георги Готев във в. „Дума” от 2.06.2011 г. подробно се спира на световнтоизвестната интернет-организация „Уикилиикс”, на нейния принос към свободата на словото и истината. Г-н Готев пише : „От близо 250 000 шифрограми на американските посолства, с които организацията разполага (според мен е правилно да се говори именно за организация, макар и тайна), над хиляда са за България. Само около 70 са били публикувани досега, ще има още. Най-голямо впечатление направиха грамите, описващи семплата душевност и мутренската естествена среда на настоящия премиер. Но като цяло пресата у нас избягва да ги цитира и коментира.
Част от организацията "Уикилийкс" е сайтът на български език Bivol.com, който се списва от български журналисти, част от които са в чужбина и който се хоства извън България, което го прави недосегаем за цензура от страна на основния засегнат. Част от организацията "Уикилийкс" е и сайтът Балканлийкс, който освен че отразява грами, отнасящи се за балкански лидери, които медиите в техните страни биха се страхували да публикуват, призовава за предоставяне на документи, уличаващи политическата класа в това, в което всички сериозно я подозираме - в липса на всякакви морални задръжки, сякаш компенсирано от склонност за корупция в голям излишък”.
Едва ли не най-популярно четиво се оказват две грами на бившата американска посланичка в България Нанси Макълдауни, които разкриват американския поглед върху България и американската оценка на българската обществено-политическа обстановка в навечерието на парламентарните избори преди две години. Една от грамите съдържа станалото вече нарицателно заключение на посланичката : "Garbage in, Garbage out". Буквално преведено: "Боклук на входа, боклук на изхода"; Фигуративно това е идиоматичен израз, който може да се преведе като: "От лош материал, лош резултат”. Очевадно, става дума за лична емоция и остарели предразсъдъци, тъй като ако разглеждаме Барак Обама, Никола Саркози или Силвио Барлускони като „входящ материал”, резултатът на изхода трудно може да се определи като „добър”. Няма да напомняме за Дж.Буш-младши.
Бегъл поглед върху сайта на „Бивол” открива неприятна за мен тенденция – списващите сайта са открити носители на политическа тенденция, което всява съмнения и в подбора на материала и в собствените коментари. Доказателството е в рубриката „Биволът чете ...”, където са изброени : mediapool.bg, kafene.net, dnevnik.bg, capital.bg, e-vestnik.bg, e-vestnik.bg, Western Balkans, Иво Инджев, Едвин Сугарев, Пламен Асенов, Иван Бедров, Даниела Горчева, Антоанета Цонева. В такава компания не очудва и следния редакционен коментар : „В страна, наподобяваща Дивия запад преди 200 години, не е особено трудно за сегашния цивилизован Запад да направи точен анализ на ситуацията. Много по-трудно е, обаче, да се предложи работещо решение за промяна, докато скачените съдове на бандити, националисти и лешояди, експлоатиращи етническата карта, се захранват от тръбите на един необятен Див Изток” (Бивол- 22.05.2011 г.). Подмяната на информацията с интерпретацията едва ли подхожда на тези, които се кълнат в истината и само в истината.
Що се отнася до „точния анализ на цивилизаования Запад”, той никога не е бил нито „точен”, нито кой знае колко „цивилизован” и това го доказват сегашните световни събития.
Все пак е от полза отвреме навреме да се поглежда в „Бивол”, ако не за друго, то поне за да се насладим на опредметена информационна война и как тя се води срещу конкретна страна. Последният казус стана с грама на сегашния американски посланик Джеймс Уорлик, която веднага беше обявена за фалшификат и има защо. Добрият и компетентен фалшификат говори еднакво добре и затова, което се фалшифицира и за този, който фалшифицира. Ето скандалния текст взет от руския сайт www.iraqwar.mirror-world.ru - 1.06.2011 г. (в сайта на „Бивол” не го открих) :
„Г-н президент, щастлив съм да заявя, че задачите, възложени ми за тази страна, са практически изпълнени. Новото правителство и министър-председателят приеха с радост нашите предложения за разполагане на част от планираната противоракетна система, особено след като получиха солидни суми пари. Отбелязвам специално помощта на председателя на Атлантическия клуб, г-н Соломон Паси, който работеше за нашите интереси и бързо се ориентираше в новите политически условия.
След развръщането на четири американски бази в районите със смесено население, ние може да ги използваме, ако се наложи, специално при положение, че нашите български приятели станат непослушни след поредната победа на нашия бизнес. Аз виждам такава победа в полученото правителствено разрешение за строителство на завод за Генномодефицирани организми. Той трябва да бъде готов след пет години и на българите за това разрешение им е добре платено.
Този неочаквано бързо постигнат успех се дължи на алчността на българските управници, поради което се надявам нашия план по разполагане на елементи от противоракетния щит в България, ще бъде реализиран също така бързо в течение на идващите 2-3 години. Министър-председателят вярва на нашите измислици и това за нас и добре дошло.
Нашата цел е победа над тази традиционна руска крепост на Балканите и в същото време нейното използване за създаване на нестабилност в региона, което ще дестабилизира Обединена Европа. Мисля, че тази цел ние сме я постигнали. Доколкото ми е известно, руснаците са помолили сърбите за настаняване на руска военна база и молбата почти е приета, което отлага европейското обединение за неопределено време.
В България идват сигнали от Русия, че проекта „Южен поток” може да заобиколи страната, но аз се успокоих и посъветвах министър-председателя да се фокусира към форсиране на проекта „Набуко”, за което той има нашата пълна подкрепа.
Шансове за възможен военен конфликт на Балканите са почти нулеви. Вземайки предвид договореностите с нашия постоянен партньор Турция, съм убеден, че при нужда тя ще се погрижи за своето етническо малцинство в България. Тъй като подобни обещание се дават от Русия и на Сърбия, изглежда участта на България е да бъде разделена между двете страни.
Всичко това не би било възможно, ако не беше реализирана нашата отдавнашна политика за източване на мозъци от този регион, нашата активна подръжка за ликвидиране на образователните системи на балканските страни. Понастоящем, по-голямата част от българското население е неграмотно, а тези, които имат образование са доведени до границата на оцеляване и нямат време да мислят по глобални проблеми...”
Не са нужни специални знания, за да се схване, че един посланик, колкото и да е тъп, не може да пише такива неща по този начин на своя президент. От друга страна, фалшификаторите добре са уловили и схванали някои важни черти от реалната американска политика в България. И тъй като главната подчертавана теза е антируската насоченост на тази политика, оттук може да се правят далече отиващи изводи. Доколко тази политика е антибългарска лесно може да се установи и без дипломатическата поща – води се война за българската територия, в която война населението е без значение.Това е още един довод за запознаване дори с фалшификати, които често вършат по-добра работа от разхвърляните клюки и предположения в другите грами, които на нас, българите, са по-добре известни, отколкото на американците и които със сигурност по-добре ги разбираме от тях – все пак се имаме такива вестници като „Галерия” и „Уикенд”, пък и някои други. Знаем си министър-председателя, знаем и неговия евентуален приемник – той ще ни „разкаже играта” !
Едва ли ще прочетем в „Бивол” сериозни неща и анализи от дипломатическата поща, но все пак е полезно да поглеждаме в сайта, стига да сме в състояние да отличим „зърното от плявата” и сполучливо да се ориентираме в потискащия поток разнообразна информация. Така или иначе, интересът към „Уикилийкс” мина своя максимум и в световните медии нарастват анализите, свързващи тази организация със световното задкулисие, т.е. представящи го като елемент на световната конспирация.
