Неочакван малък „скандал” с моя публикация в голям ляв вестник !

                       В РЕДАКЦИЯТА НА В.”Дума”

        ИЗПРАЩАМ ВИ КРАТКА БЕЛЕЖКА ПО ПОВОД НА ВАШ  И МОЙ МАТЕРИАЛ.

                                                                                  Проф. Гиндев

                                  „ШУМИМ БРАТ, ШУМИМ” ...

Във в. „Дума” от 21.04.2011 г. е публикувана статия на Георги Георгиев като коментар-отговор на моя статия от 15.04.2011 г. (моята статия в блога може да намерите на дата 20.04.2011 г. със заглавие „Какво искат и какво ще намерят руснаците в своята история”). Много рядко коментирам коментари на мои материали по простата причина, че те винаги изразяват становище, а не спорят с никого. Така бих отминал и статията на Г. Георгиев, която, освен  че не засяга основния проблем в моята статия, е пълна с лични нападки, метафизика, схоластика, люти клетви  и със скрити заплахи с мистичен отенък.

Материалът на г-н Георгиев издава небългарски характер, като че ли е писан от друг и само е подписан от българин – при това в лош превод. Не е български стилът на изложение, построяването на изреченията, лексическите обороти и дори – използваните термини и словосъчетания. Каквито и резерви да имам към българските средства за масово осведомяване, в тях не се пише и не се разсъждава по този начин. Очевидната нервност, възбудимост, екзалтираност и многословност са характерни за друга медийна среда. В мен възникна основателно съмнение, че имам работа със скрита анонимка. Съмнението става още по-силно като се вземе предвид очудващата неосведоменост и пренебрежение на автора към обществено-политическата реалност в нашата страна. . Демонстираното удивително самоубйствено самочувствие изисква съвсем друг тип политическа подкрепа, друга аргументация, съвсем друга ментална и национална нагласа, и друга протекция. Във всеки случай, всички те не са български.

Статията излъчва и пропагандира чужда, не още напълно официализирана държавана политика, не кореспондираща с българските  национални интереси и работеща против Русия и против България.

Това окончателно ме лишава от желанието за диалог и го прави безмислен в условията на силен  високопарен емоционален хаос и клинична извратеност на ума. Тук трябва не диалог, а лечение.

Извинявам се на читателите на в. „Дума” и обещавам, че ще намеря друг начин за обсъждане на  повдигнатите въпроси.

Впрочем, кой сте вие „товариш” Георгиев ?