На 13.04.2011 г. мнозинството в българския парламент гласува поредната, 85-та поред поправка на Наказателния кодекс. Според нея журналисти и писатели, които  "чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядват или подбуждат към дискриминация, насилие или омраза", ще бъдат наказвани. Има се предвид „насаждане на дискриминация, омраза или насилие, основани на раса, народност или етническа принадлежност”. Наказанието е глоба от 5000 до 10 000 лв. с обществено порицание (в. „Дума” от 14.04.2011 г.).

            Подобна поправка не е нещо изненадващо. Просто се внедряват в българската законова база европейски препоръки, които целят да ни превърнат в мирни, кротки, любвеобилни и културни индивиди, които контактуват чрез добронамерен диалог, т.е. няма да  сме екстремисти.

            Дотук добре, но подобно регулиране на човешкото поведение чрез превръщане на нравствени изисквания в законова норма превръща самата нравственост в политика, а това вече засяга основите на държваността. От тук е една крачка до подкопаване на народната памет, на народната менталност и – в края на краищата – до промяна на цивилизационния код на народа. Защото оценката на дискриминация, насилие, омраза може да бъде само субективна, т.е. подвластна на корупция, пристрастия, незнание, емоции, двойни стандарти. Дифинитивното постулиране на характерните признаци пък, ще ни отведе до средновековната инквизия, до поставянето в опасност на всякакъв род научни дирения и изводи от тях. Всичко това смрачава обществения хоризонт и ни връща в епохата на дивачеството.

            С прилагането на новите правила от Наказателния кодекс могат да възникват различни смешно-трагични колизии. Ето на, разпален от емоции някой в някакъв ресторант запява :

                                     Стани, стани юнак балкански,

                                      От сън дълбок се събуди,

                                      срещу народа отомански

                                      Ти българите поведи !

                                      ...............................................

                                     Да си развеем знамената,

                                     да светне нашата земя,

                                     да си прославим имената,

                                     да гинат турски племена !

            Или да кажем, популярната песен „Къде си, вярна ти любов народна ?”

                                     За нашето отечество и слава,

                                     за нашата свобода и държава

                                     да си пролеем вси крлъвта,

                                     да си добием волността

                                     от нашите тирани,

                                     неверни мюсюлмани !

            Боже мой, що пари ще събере държавата от глоби !

            Наистина, в България не сме стигнали до съд над класическата българска литература, но всичко е възможно в бъдеще – вече станаха обществен въпрос критиките срещу стихотворението на Иван Вазов „Аз съм българче”, художествени картини отразяващи баташкото клане бяха наречени „манипулативни, възбуждащи етническа вражда и омраза”. Виден българси историк и политик обяви от трибуната на Народното събрание, че при турското „присъствие” в България не е имало никакъв геноцид.

        Някой питал ли се е, защо при завръщането на Симеон Сакс Кобург Гота в България, българският монархически национален химн „Шуми Марица” не измести сегашния „Мила Родино” ? Как ще го измести, като още в първия куплет се оказва, че ние с „генерала наш” трябва в „бой да вървим и враг да победим”. Накъде е този марш ще попита някой и какъв враг трябва да победим в бой ?           

        Но да вземем друго стихотворение на българския народен поет  „ Край Босфора шум се вдига”. Това пък какво е – български владетел дошъл на чужда територия и си устройва весело шоу под стените на чуждата столица. Какви са тези варварски навици ?! Защо се размахват саби и щитове, а не се търси „диалогиране” и „консенсус” ?

            Някой да си спомня текстово изпълнение на един от най-великите български военни маршове „Един завет” ? Леле, какъв съд за екстремизъм ще се получи заради неговия текст. Защо Великият завет е написан с „кръв и меч”, а не с любов и секс например ? И чия е тази кръв ? Може би на невинните чужди и наши граждани ? И от кого да си пазим земите „от близо и далеч” ? Та ние сме в Европейския съюз и в НАТО !! От румънци, гърци и турци не става – те са наши съюзници. Македонците и сърбите също бързат натам. Или, докато не са влезли в тези „братски съюзи” да ги набием хубаво, та да помнят. Но пък ще станем агресори, а в Европа не обичат агресията (виж събитията в Ирак, Афганистан,Либия). Пък и армия нямаме. Получава се порочен кръг и ще бъде по-добре, ако изобщо забравим за този военен марш. Тъй де, ние, българите, сме такива хрисими и любвеобилни хора, че и на мравката път правим. Тогава трябва да забравим цялата си история. Българската история почва от управлението на ГЕРБ !

            Какво ни остава ?

            Осткава ни да четем и да се наслаждаваме на новата българска „култура”, която възбужда само благородни емоции :

                                    Разбрал че фанал спин и че умрял

                                    Ще бъде след година или две

                                    И слънчевото над главата му небе

                                    Се сипнало вдън топлата му кръв

                                    За да каже чрез красивото си first

                                    Ти труп ща бъдеш в глъхнащата пръст

                                    И фърст повярвал : има небеса

                                    Където на ебача е простено

                                    Там женски божества навярно

                                    Кур въртят върху вретено

                                    Аз няма да умра не ми е отредено.

           Това е поета Ани Илков. Цитата може да намерите във в. „24 часа” от 3.03.2009 г.

            Наистина, тъпотията не ходи само по магаретата, пък и в Теорията на идиота се приема като аксиома твърдението, че от нормален човек политик нестава. Става управленец, но политик – не.

Една от най-ранните снимки на храма след клането (1878)


Защитата на църквата, худ. Сашо Рачев

Общи жертви на клането – 1690 души (според Димитър Страшимиров).
Общо изклани около Батак и в Батак –30 000 души (Уикипедия).