Днес модерната и най-употребявана дума в българския политически речник е „алтернатива”. За нея говорят всички политически субекти, но най-вече телевизионно представените партии. Терминът е насочен срещу управляващата партия ГЕРБ, т.е. всички те са алтернатива на сегашното управление и са спасението на България. „БСП е ясна алтернатива на сегашното управление и има свое виждане как страната ни да излезе от кризата”, заяви председателят на НС на БСП Сергей Станишев на среща с посланиците на страните-членки на ЕС, Хърватия и Турция. Работната среща беше по покана на посланика на Република Унгария в България – Юдит Ланг и е по повод унгарското председателство на СЕ на ЕС. (Аргументи бг от 29.03.2011 г.).             Но що е алтернатива ?             Според „Речник на чуждите думи в българския език” от проф. Стефан Младенов, алтернатива е „двуяка възможност, да се избере едно или друго решение ; неизбежен избор между две възможности. Идва от латинското alternus –сменлив, редуващ се един по друг ; alteдругr – ”.            Според „Български тълковен речник” (1973 г.) алтернативата е избор на едно от две единствено възможни решения, които се изключват взаимно.             „Уикиречник” (2011 г.) : (1) избор на едно от две възможни решения, които се изключват взаимно ; (2) новооткрита възможност за решаване на даден проблем (в опозиция към досегашното). Вероятно поради логическия смисъл („или“), липсата на подходяща дума (за „едно от няколко“) или поради всеобща грешка разговорно по-често (напр. след 1989 г.) се среща употребата по (1). Под англоезично влияние (напр. след 1995 г.) се наблюдава (2), основно чрез производното прилагателно име.             Вижда се общото във трите определения – избор, две противоположни възможности, вземане на решение. Акцентът е, че двете решения са противоположни. Това ни води към съвременната Теория за вземане на решения. В тази теория, терминът „алтернативи” рядко се използва, а когато се използва се има предвид цялото множество от възможни решения. Това е така, защото за теорията е важно построяването на дървото на решенията и оценката на всяка траектория по крайния резултат (полза). Това е малко трудно за бързо възприемане и затова е важно да се знае, че теорията се интересува, главно, от последиците от взетото решение и според тях дава препоръки как да избираме. Преведено на всекидневен език, преди да изберем дадена алтернатива (както тя и да се схваща), трябва да сме наясно с последиците от такъв избор. От тук пък следва, че самите алтернативи трябва да се формулират съвсем строго и точно.             В българската политическа практика понятието „алтернатива” е неограничено разтегливо и се използва достатъчно безотговорно, за да има какъвто и да е смисъл, например, „алтернатива на днешното управление”. Елементарният въпрос е напълно логичен : на цялото управление ли е алтернатива ?             Смея да твърдя, че идеологията на цялото управление на ГЕРБ е напълно съвместима с идеологията на установената у нас обществено-икономическа система. Така че нито една парламентарно представена партия не може по този пункт да бъде алтернатива на ГЕРБ. Алтернатива е възможна само по отделни решения на управляващите. Но и тук има трудности. Много от решенията на ГЕРБ са просто продължение на решения взети от предишни правителства и предлагането на алтернативи от тяхни представители сега изглежда неетично и не вдъхва доверие. Още не са забравени множество екзотични изказвания на бивши управници и е смущаващо, че те са в първите редици на говорещите за алтернатива. Не алтернатива трябва да бъде днес водещия политически лозунг, а спасение на Отечеството и на българския народ. До издигането на лозунга за политическа алтернатива има още доста време.           Спасението на Отечеството може да бъде цел на мнозинството от народа и предполага неговата политическа мобилизация под формата на Единен национален фронт, който да издигне и пропагандира няколко много прости и изпълними неща :            1. Да се върне на народа и държавата денонсираната българска конституция. По смисъл това означава да се върне на държавата статутът на социална държава с всички произтичащи от това следствия. Днес България не е социална дължава.           2. Да се върне в обществото принципът на социалната справедливост, според който икономическите тяжести се разпределят пропорционално на богатстовото на нейните членове и икономическите субекти. Днес основната икономическа тяжест от така наречената „криза” се носи от бедните и крайно бедни слоеве от населението. В социална държава това е недопустимо.             3. Да се насочи българската политика (вътрешна и външна) към базовите български национални интереси. Днес тази политика е прислужница на чужди на България интереси, което води до разпиляване на националната енергия и на националното богатсто в обслужване на човеконенавистнически конквистадорски мегаломании. Сляпото робуване на различини съюзнически задължения изсмукани от пръстите на наднационалната бюрокрация е пагубно за страната. Срамно е да се помисли, че България се пъне да бъде империалистическа държава !!             4. Да се загърбят тарикатските принципи за „политическата отговорност” и за „политически решения”, и да се премине към принциа за отговороност пред народа и по волята на народа. Властта не само произтича от народа, тя и принадлежи на народа. Като начало, това предполага разширяване на територията на пряката демокрация.             Тези лозунги и принципи не могат да бъдат реализирани самостоятелно от нито една политическа сила без всенародна електорална и интелектуална подкрепа. Те могат да бъдат реализирани само с помощта на мнозинството от народа. И тогава няма да говорим за „алтернативи”, а за единение под националното знаме !             Политическата алтернатива ще оставим за понататък.

Кратко, но брилянтно изразена идея. Според думите на един велик мислител тя може да стане материална сила когато (и ако) овладее масите. Два момента от статията, поради краткото им изложение, може да затруднят някои слушатели.
1. "Срамно е да се мисли, че България се пъне да бъде империалистическа държава!!" Империализмът е понятие с много широко и не общоприето съдържание. За пръв път е употребено от Джон Гобсън (1858-1940) Най-съществен принос в научната му разработка имат Вл.И. Ленин и Роза Люксембург (1871-1919) Според марксизма-ленинизма империализмът е господство на монополите и финансовия капитал. Разпределение на света на сфери на влияние и непрекъсната борба, в т. ч. и с войни, за преразпределянето му. Господство на финансовата олигархия в национален и глобален план. България не е, не е била и не може да стане империалистическа държава, въпреки че, поне два пъти, се е напъвала. Веднъж през 1941-44 г. в съюз с Хитлеристка Германия и втори път вече като членка на НАТО и ЕС. Но участието й в т. нар. мисии не я правят империалистическа, защото не ограбва чужди народи. По скоро, в тази си роля тя е послушен обект на империалистически грабеж. Така мечтаните стратегически чуждестранни инвенстиции в действителност са износ на капитли и завоюване на пазари, т. е чиста проба империализъм.
2."Политическата алтернатива ще оставим за понататък". За колко по нататък - никой не може да каже. За да сереализира, т. е. да се появи друг обществен строй, са необходими поне две условия. Трудовите хора да изсърбат до край постната буржуазна чорбица, която сами си надробиха и второ, алтернативата изисква солидна научна и политическа подготовка