●Бележката е цензурирана изцяло във в. „Дума”

                                         МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА

            Изглежда, честването на 9 май – Денят на Победата – в Москва още дълго ще бъде предмет на анализи, тълкувания и интерпретации не само по света, но и у нас. Ще бъдем свидетели на умни и глупави, злобни и доброжелателни, гневни и примирени писания и изказвания. Не изостава и в. „Дума”. В броя от 15.05.2010 г. се появи интересен материал от Иво Атанасов, който ни отвежда в езотеричния свят на свърхсетивното и ни повежда по пътя на възвишените етажи на християнските добродетели. Признавайки, че „юбилейната годишнина от победата във Великата отечествена война е достатъчно основание духът да бъде приповдигнат”, г-н Атанасов обръща вниманието ни, че „по-чуствителните сетива ...долавят нюанс, който е особено важен”. Става дума за историята и съдбата на храма на Христос Спасителя в Москва.

            Приравнявайки храма към образа на самата Русия, авторът проследява накъсо премеждията и необикновените събития свързани с проектирането и строежа на храма, г-н Атанасов не забравя да спомене за безбожника Сталин, за разрушаването на храма от омразните болшевики и за пропадналата идея за построяване на неговото място на  415 метров дворец на съветите със стометрова фигура на Ленин. Но идва освободителното управление на Елцин и започва въстановяване на взривения храм. На 19.08.2000 г. тогавашният руски патриарх Алексий ІІ освещава новия „демократичен” храм и по този случай Господ прави чудо – облаците в небето застават във формата на кръст. „Исторята  на „Христос спасител” поражда много въпроси, чиито отговори обаче са невъзможни извън територията на вярата” – твърди г-н Атанасов, макар че отговори има и извън тази територия : Господ се е отвърнал от омразните болшевики, чиито червени орди благославяше по време на войната и от небесната си обител благославя и ще закриля модерните правоверни християни на демократична Русия. Оттук по необходимост следват и задълженията на благодарните миряни, които се разясняват подробно : „Божията промисъл е видна за всеки, който не е притъпил сетивата си. Ето защо възстановяването на храма е проникнато от мисията за покаяние. И от желанието да се изкупят греховете - толкова силно, че за един от главните олтари е доставен камък чак от Голгота.Има ли покаяние, ще има и прошка. А има ли прошка, ще има и нови победи”.

            И така, става дума за покаяние. Излиза, че в Деня на Победата не трябва толкова да отдаваме почит към победителя и да скланяме глава пред загиналите за Победата, а „като се вслушваме в по-чувствителните си сетива”, да се пречистим чрез покаяние. Интересно, за какво трябва да се покае руския народ ? Ако се следва примера на немския народ, когото накараха да се покае заради любовта му към Адолф Хитлер и към нацизма, нещата се проясняват. На тези, които не са разбрали, предлагам да прочетат коментарите за материала в мрежата. В тях всичко е уточнено : „Понеже капитализма в България се поставя под съмнение, аз мисля, че трябва да се борим за да се установи капитализъм и той да се усъвършенства...При социализма съзнанието бягаше назад, а при капитализма съзнанието изпреварва материалното развитие”. Кристално ясно казано и удивително напомня препоръките на Иван Костов : „Лозунгът „Демокрация за източноевропейските страни” може би не беше много пълен. Повече капитализъм – това е моя лозунг” (в. „Дума” от23.02.2002 г.).