Професор доктор на техническите науки Евгений Георгиев Гиндев е роден в София, на 7.09.1936 г.

         Завършва ХХХІІ прогимназия „Иван Николаевич Денкооглу”, Суворовското народно училище в София, Народното военно артилерийско училище в Шумен, Военна академия „Г.С.Раковски”,Киевското Висше Инженерно Радиотехническо учелеще на ПВО (редовна аспирантура).

        Служи като офицер във войските на ПВО на София, а след това – като преподавател, старши преподавател и зам. началник на катедра във Висшето народно артилерийско училище „Г.Димитров” в гр. Шумен.

        След получаването на научната степен „кандидат на техническите науки” преминава на работа във военната промишленост на Народна Република България като ръководител на секция в Института по специална оптика и радиоелектроника към ДСО „Металхим” и в Института по специална електроника към ДСО „Електрон”. В тази система става ст.н.с. ІІ степен, доктор на техническите науки и ст.н.с. І –ва ст.

       От 1981 г. преминава на работа в Българската академия на науките като зам.директор на Централната лаборатория по системи за управление (ЦЛСУ), а от 1989 г. е неин директор. Член на първото Общо събрание на БАН в периода 1990-1995 г. Поради закриване на ЦЛСУ и поради политически причини напуска БАН през 1995 г. и възглавява Института по високи промишлени технологии (ИВПТ). Институтът е ликвидиран от правителството на Стефан Софиянски.

      Преподавал е във Техническия университет-София, ВА „Г.С.Раковски”, Института по национално и световно стопанство. Член на различни специализирани съвети и комисии към ВАК (до неговото разтурване) в периода 1976 – 2010 г.

          Научна специалност – теория на надеждността, безопасността и сигурността на технически системи и изделия, теория на оцеляването. Работил е по Изследване на операциите, Теория на системите, Теорията на математическата статистика, Теория на игрите и конфликтните ситуации, Теория на възможностите, Теория на масовото обслужване, Планиране на експеримента (изпитвания и стандаргизация)

          Член на Руската технологична академия и на английското дружество по надеждност.

          Има над 160 статии по научната си специалност, в това число и 10 монографиии.

          Кадрови офицер от Българската народна армия, полковник от запаса.

          Член на Българската комунистическа партия (1965 – 1990 г.).

          След 2000 г. активно работи като общественик. Има над 600 публикации в периодичния печат и в различни списания. Член на редколегиите на списания „Ново време” и „Международни отношения”.

          Член на Националната асоциация за международни отношения и на Българското дипломатическо дружество.

          Бил е член на политическа партия „Обединение за България” от 1991 г. до нейното разпадане през 1995 г., на партия „Защита” (Главен секретар) от 1998 до 2001 г. Понастоящем работи като председател на Централната контролна комисия на политическа партия „Нова зора”.

          Женен, хетеросексуален, има три дъщери от два брака. Пребивава във втория си брак почти половин век.

          Втората му съпруга има две висши образования (театрална актриса и кинорежисьор).

          Атеист, но кръстен в православната вяра при раждането си.

          Умерен консерватор, тоталитарист, народовластник, антилиберал и антикапиталист, технократ, противник на „екология без граници”, човеколюб „с граници”.