Избухва, подклажда мечти.
От Рождението до „Онуй Нищо” /може и да е Нещо, ама аз не зная, все още/
Оставя на теб да решиш:
Дали пепел и сълзи ще рониш,
Дали ще страдаш вечер на свещи,
Или светлината ще пазиш на образа,
Душа дал ти, макар и със грешки,
Да помниш и да поправяш,
Да обичаш най-чисто, во веки,
Нещата, които създават
Любов, чистота и Човеци...
Ей го, порастнал си вече,
Акъл на децата раздаваш,
Усмихнат от сутрин до вечер,
Макар че, не всичките знаят
Колко ти коства да имаш
Търпение, дух и взаимност,
Сам да създаваш света,
Който обичаш, интимно...
Обича те, вярвай, обичай и ти,
Живей с пълна сила, отивай, Бъди!
Нямаме време /ама ник’во/ за кървави дни,
Раздавай докрай! Мама ще бди!