Става въпрос за „Радио България“, което е отделна програма вътре в структурата на БНР, предаваща САМО за българите в чужбина и то на съответния чужд език. Да не се бърка с „БГ Радио“, което е съвсем „друга бира“ – частна медия.
Именно защото „Радио България“ е държавна медия, аз като всеки друг гражданин на страната ИМАМ право да коментирам „цвета й“, т.е. нейните политически пристрастия.
Как се определя “цветът” на една медия? Не е особено сложно. Особено пък за медиите с “отворени телефони” към драгите зритело-слушатели, защото при тях контрагентите им сами “се стичат”. Както разните видове пчели имат любими медоносни растения, така и чуете ли на телефона г-жа Янчева от София, г-н Иванов от Казанлък или пък водещия на „Дискусионен форум“ по ТВ Скат Стефан Солаков да отваря разговора с “О, здравейте, полковник! Как е времето в Карлово?”... Какво за цвета? Я се дръпни от телевизора да ГИ видя по-ясно! ... перефразирам ясновидката леля Бистра от ТВ Европа.
А се занимавам ДНЕС с „Радио България“, защото предстоящето ни председателстване на Европейския Парламент от 1 януари 2018г, което може да ни закрепи окончателно в демократична Европа, е смъртноопасно за евразийско ориентираната ни опозиция БСП и С-ие. И разразилият се днешен летен скандал с „Радио България“ е само една поредна брънка от играта ва-банк на „лявата опозиция“. Честно казано, кефя се на безнадеждно тъпите й самоубийствени действия, защото приветствам Демократична България на бъдещето. И присъединявам скромните си усилия да й помагам, доколкото мога, от време на време.
Фактите около скандала:
На 30 май 2017г. генералният директор на БНР Александър Велев обявил закриването на 7 редакции на “Радио България“ – предаващите за българите зад граница на български, албански, гръцки, испански, немски, сръбски и френски език. Английската и руската редакция официално не били засегнати, но на практика също останали без собствените си журналисти и материали, защото емисиите им трябвало да представят превод на официалния сайт на БНР. Останала турската редакция, излъчваща на турски език, (Което впрочем е задължително със закон и може да го отмени само НС.)
Това – на 30 май. Целия юни „неспециализираната“ по радиовъпросите българска общественост НЕ БЕШЕ информирана за случващото се. Даже аз, който следя изкъсо, ако не друго, то поне сутрешния „преглед на печата“ по първа програма на БНР „Хоризонт“, не бях чул за този конфликт. Дори вездесъщата хоризонтаджийка Силвия Великова, която се оказа, че е намесена в случая (дефиницията, ще я видите по-надолу, е „подкрепя бунта на мравките от Радио България“) се спотайваше като... няма да напиша като каква. Този факт съм отразил в предния абзац. Затова там употребявам минало невидяно време.
Ако казвате, че “бунта на мравките” в Радио България” не е толкова важно събитие в живота на страната, не е баш така. На 15 юни с въпроса се е занимавала Комисията по външна политика в НС, където по молба на Елена Йончева от ПГ на БСП е била привикана самата министърка на външните работи Екатерина Захариева. Защо Комисията по външна политика се занимава с проблемите на “Радио България”, а не да кажем Комисията по Медиите или СЕМ, питайте депутатите на БСП. А, да не забравя да напиша, че въпросното заседание на Външната комисия е било закрито за медиите. Защо? Нали се обсъжда медия?!
Само ден по-късно, на 16 юни, президентът Румен Радев се е срещнал с представители на Радио България (обърнете внимание – САМО със засегнатите журналисти от Радио България). В сайта на Президенството пише за тази среща следното: „Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.” (Ако нещо ви смущава в тези факти, мога да ви напрегна още малко – прочетете постинга ми “Цветът на президента Радев” http://dobronameren.blog.bg/history/2016/11/18/cvetyt-na-prezidenta-rumen-radev.1491058.
И едва на 13 юли пред сградата на БНР започнаха “всекидневните протести на радиожурналистите в защита на уникалната структура, която представя образа на страната ни пред света”. Последните 15-тина думи са в кавички не само защото са точен цитат от българските медии (които опозицията кой знае защо нарича “бойкови”), но и защото вътре по страннотипичен комунистически маниер големите лъжи са подпрени с малки истини.
Кому не е ясно какво искам да кажа?
За невнимаващите в спора повтарям: Споменатото тук “Радио България” НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА Българското Национално Радио. БНР има над 500 журналисти, които работят в двете му програми “Хоризонт” и “Христо Ботев”. А “Радио България” е една пришита структура към БНР, която има около 30 души собствени журналисти, създаващи “свои” материали на езици, различни от българския. В този смисъл Радио България е наистина “една уникална структура”, а “свои материали” е в кавички, защото техните материали са на практика преводи на българските радионовини. Нещо като “българския превод от ирландски вестник” (помните ли тази стара история от 2013-та), направен за нас, българите, от българката Ангелина Пискова, на нейния английски материал, който от своя страна е превод на нейните съобщения за събитията, написани на български език. Или пък журналистката Светла Василева, която пише статии във в.“Дума” и на следващия ден ни ги пробутва като свои постинги в БЛОГ.БГ под псевдонима chara. Едно време на това му викаха “мултиплициращ ефект”. (Който доведе до явлението “10 ноември”! Прощавайте, че не можах да сдържа иронията си.)
Не ме разбирайте грешно. Всеки има право да продава своето. Щом се купува! Но поне да не го обявява за “собствено производство” след като го купува от борсата. И да си плаща наема затова, че продава на общинска сергия за собствена сметка. Така е справедливо. В това отношение генералният директор на БНР Александър Велев е прав да откаже да плаща с държавни пари държавна продукция в частни сметки. (Да му се чудиш на този Александър Велев. Баща му работил цял живот като червен цензор в комунистическото българско радио - по-червен от знамето на “Първа Конна Армия”, а синът – първи европеец. Как ли ще се гледат баща и син на онзи, по-добрия свят?!)
Връщам се на фактологията:
Понеже „бойковите“ медии ни продължават да споменават с неохота този скандал, за разлика от “суджук гейт” например, всичко по-нататък, дадено в кавички, са цитати от журналистически материали на журналистката Силвия Стефанова и блогърка едновременно, обаждаща се на sylviastefanova.blog.bg. Тя, комай единствена от медийния фронт, вее знамето на “Първа Конна” по този скандал. Коя е Силвия Стефанова след малко, Както казах, връщам се на фактологията.
- “Велев определи „Радио България” като „отживелица от Студената война” – очевидно без да подозира, че предаванията за чужбина са стартирали още през 1936 г. Само че и „Радио България”, което искаха да затрият, и Би Би Си, и RFI (Международното радио на Франция) започват да излъчват на чужди езици по едно и също време. Българското радио се ражда на 25 януари 1935 г. с Указ на цар Борис ІІІ, чрез който радиоразпръскването става държавна собственост. Три години по-късно БНР вече има библиотека от 10 000 грамофонни плочи. Първият му директор, писателят и художник Сирак Скитник създава Златния фонд на радиото, предавания за селото, за децата и учениците...Както и първите НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ НА ЧУЖДИ ЕЗИЦИ.”
(Забелязвате ли моралната нечистоплътност на комуниста? “Радио България” наистина е създадено по време на Студената война, за да задава правилния комунистически мироглед у българите, прескочили “желязната завеса”. Обаче Г-жата го сравнява с институцията “Радио изобщо”, като при това трогателно нагло говори за 1936-та година, цар Борис III и Сирак Скитник, а не за периода след 1944-та!, когато ... Знаете ли какво съм чел около историите на българската редакция на BBC за периода около убийството на папата? Че това радио е използвано за предаване на шифровани указания на комунистическата ни власт до агентите й, пръснати по света. Ако ТОВА е вярно, то бих могъл да си обясня лесно ЗАЩО ДНЕШНИТЕ ПРОБЛЕМИ на “Радио България” се разглеждат като външнополитически, скрити за демократичната ни общественост и с тях се занимава лично президент Румен Радев, защитавайки ги. Нищо чудно някаква подобна причина да е истинската причина днес за затваряне на “Радио България”! Как мислите? – Инициативата за закриването от Корнелия Нинова ли идва или от Бойко Борисов?! И дали смелостта нечия е станала възможна, защото България все по-стабилно се приобщава към Съюза от европейски държави?!)
“През 1927 г. 21-то обикновено Народно събрание приема първия Закон за радиото, а през 1929 г. след като група инженери построяват 60-ватов радиопредавател, за първи път в родния ефир прозвучават думите: „Ало, ало, тук е Радио София!“
(Ало, ало, тук е Радио София! – Нали?!)
- “През 2018 г., когато страната ни ще председателства Европейския съюз, се навършат 80 години, откакто БНР излъчва политическа, културна и икономическа информация на чужди езици чрез „Радио България”. Какъв ще бъде неговият път оттук нататък? След като почти бяха сготвили златната радио кокошка на супа?
(Отново наглото смесване на “Радио България” с Българското Национално Радио. Защо бе, Силвия, го правиш?)
“Председателството, за което се готвим, освен политически ангажимент, е и шанс за създаването на приятелства, медийни контакти, бизнес реклама, обмен в сферата на изкуството и книгоиздаването, провокиране на интерес към историята на България и нейните личности. В това отношение в богатия фонд на „Радио България” сигурно има безценни предавания и интервюта на чужди езици, част от които биха могли да се качат на дискове и да бъдат раздадени на парламентаристите и чуждите журналисти. Едно такова начинание ще изисква средства, но те надали ще са толкова много. Щом има пари за тефтери и химикалки, защо да няма за гласовете на оперните ни певци, примерно. За размислите и достиженията на българските писатели, учени, поети, художници и исторически личности. Вероятно началото на Председателството ще бъде отбелязано и в посолствата ни в чужбина. Какъв по-добър повод да се разширят връзките с журналистите от съответните държави и те да бъдат насочени към програмата, излъчвана от „Радио България”. Няма никаква пречка ръководството на БНР да се свърже с водещи европейски медии, да проучи възможностите за появата на новини от България на техните страници и да ги регламентира. Така че материалите на „Радио България” да стигат редовно до европейската аудитория, защото в момента почти никой не пише за нас. Председателството е достатъчно сериозен повод това да започне да се случва. Не би трябвало да има проблем културна информация от „Радио България” редовно да се появява на интернет страниците на Дипломатическия институт и на Културния институт към Министерството на външните работи. Същото се отнася и за всекидневниците ни, които биха могли да отделят място по време на Председателството за статии на чужди езици.
Чуждите мисии у нас следят средствата за масова информация и има медии, които печелят като им предоставят бюлетини с различни по характер новини, взети от медиите. „Икономиката” продава и ако „Радио България” засили връзките си с БСК и БТПП би могло да промотира българския бизнес в чужбина.“
(Ама, моля ви се! 30-тина „червени“ журналисти от „Радио България“ – споменати по-долу, били крайно необходими за информиране на демократичния свят какво се случва днес в България. Че той, тоя нов свят не знае, не вижда, не чува как неистово вият против членството ни в ЕС и НАТО разните от Първа Конна стари кадри на комунистическата ДС?! Тия Силвии в кой свят живеят? Ето защо лустрацията им трябваше да се състои! И сега не е късно. Знаете ли колко много морално по-чистоплътно би станало обществото ни?! Но „имала глава да пати“, казва мъдро „Народът“ и продължава „да духа супата“.)
Рязък съм, но аз нямам предимството да съм млад и да имам дълго време да ги чакам тия комунисти да спрат да си разиграват коня. Още повече, че познавам бащите и майките им, дядовците им, на ТИЯ! Помните ли Майкъл Джексън? Полагайки усилия да се “избели” и взе, че умря преди да успее в мечтата си. Комунистите са същите. Само смъртта може да ги смири. Като имам предвид, че евреите, дето са ЕВРЕИ, са си дали срок от 40 години за чакане, и като отчета “къде сме ние” с тия комунистически души ... колко ли е НАШИЯТ срок за Промяната?
Няма значение дали аз ще доживея да видя края му. Защото зная, че духът на нашите възрожденци е жив. И този дух ще се върне в България, когато комунистите си отидат от нея. Лакмусът за връщането на този дух в България е изборът на младите българи (ако кажете “все още неродените”, ще се съглася) да се върнат да живеят в България.
Ето някои имена от всичките 30-тина журналисти в Радио България, които “представят образа на страната ни пред света”, според Силвия Стефанова. Да са живи и здрави, дай Марксе. Поименно:
- Председателката на редколегията на „Радио България” Даниела Константинова
На 43 години, доктор по философия от 2015-та, за месторабота самата тя е посочила „ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", Велико Търново, Филологически факултет, катедра "Славистика". За първи път е представена като работеща и в „Радио България“ (с втори трудов договор ли?) в интервю на Павлета Давидова във в.Дума“ от 15.06.2017. Ако упорствате и потърсите повече данни за нея в Гугъл, ще откриете, че през октомври 2010г. (на 36 години) е била творчески директор на ”Интерпартнерс Комюникейшънс I“ Какво е това животно не може да се разбере – към днешна дата не можах да намеря негов сайт в Мрежата.
- Заместник-председателката на редколегията Дарина Григорова.
Една година по-голяма от председателката на редколегията на „Радио България“, доктор по история в СУ “Св. Климент Охридски от 2002г., в момента преподава „История на Русия“ в СУ. Ръководител на евразийския център Via Evrasia, където работи заедно с професорите Искра Баева, Нина Дюлгерова, Боряна Митева, Андрей Андреев.
- Председателят на дружеството на Съюза на българските журналисти в „Радио България” Атанас Ценов
Той е кадър само на БНР. Щатен протестиращ. Можете да го видите по снимките за протестите от началото на 2015-та срещу премахване на практиката да се изплащат допълнително АВТОРСКИ хонорари в БНР, само на изявени международници, НАЗНАЧЕНИ НА РАБОТА в програма „Хоризонт“, при това с европейски пари. (http://dobronameren.blog.bg/history/2015/06/10/zapiski-po-bylgarskite-vyprosi-mai-2015.1367851 и http://dobronameren.blog.bg/history/2015/06/16/moeto-predlojenie-do-dyrjavnoto-radio.1369338).Там, на тези протести срещу Радослав Янкулов, предишният председател на БНР, Атанас Ценов е редом до Силвия Великова и Петър Волгин. Две години по-късно Силвия Великова и Петър Волгин са само добре дошли гости на протеста на „мравките в Радио България“. На бял кон, чисти, както им се полага тям.
- Борил Караиванов, създател на първия сайт на БНР
От 20 години се занимава с дизайн и реклама и е създател на уеб сайтовете за национални медии, държавни институции, големи корпорации и обществени организации. Има собствено студио за графичен дизайн „Редизайн“. Ще ви цитирам кавво е написал собственоръчно в профила си във Фейсбук: „От малък си мечтая да съм Винету или поне майор Деянов. Малкото свободно време отдавам на една от многото си слабости — бойните изкуства.“ Маминият релоудван Борко!
- Говорителката на „мравчиците в Радио България“ Къдринка Къдринова е представена от Силвия Стефанова като „Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.“
За журналистката Къдринка Къдринова мога да свидетелствувам и аз. Следя я отдавна. Знаете ли например какво е написала тя като свое „лично мнение“ по времето на юговойната на НАТО срещу Сърбия на Свободан Милошевич. Вестникът е „24 часа“, датата 18 юли 1996 („Времето на Жан“ – Виденов):
“Крайно време е поне ние, балканците, да проумеем, че вместо да се чепкаме един с друг, за да уйдисаме на кроежите на великите сили, по-достойно и по-изгодно ще е ние да им се изрепчим хорово. Хаир досега не сме видели от послушно спазване на санкции, ни от метани, ни от претворяване в дела на чуждоземни доктрини. Единствените, които излязоха с достойнство от югокризата, са сърбите. Ако пък Европа така и не пожелае да се застъпи за нас, можем да поставим въпроса директно в ООН. Излязат ли всички балкански страни с единна позиция в Общото събрание, ще имаме много повече шансове да ни чуят. Стига сме се залъгвали с представителни министерски срещи и общи декларации. Време е да действаме за интересите си. По европейски.”
Ашколсун! Такива журналистки, според Силвия Стефанова, ще ни представляват „успешно при предстоящето председателстване на ЕС“ чрез „създаването на приятелства, медийни контакти, бизнес реклама, обмен в сферата на изкуството и книгоиздаването, провокиране на интерес към историята на България и нейните личности...“ – Това с наклонения шрифт е точно цитиране на Силвия Ст. Можете да видите целия нейн дълъг изблик две странички (100-тина реда) по-нагоре.
- Преди да ви представя профила на самата Силвия Стефанова да направя 2 допълнения:
Списание „Тема“, където Къдринка Къдринова е била зам.главен редактор, беше част от медийната империя „Труд“ на агента „Бор“, Тошо Тошев. То, списанието, спря да излиза, заедно с вестника „Труд“, на 1 август 2015г., но за разлика от него не беше заместено от ново списание като вестник „Труд“ с вестник „Преса“. Последните собственици на сп.“Тема“ бяха Валери Запрянов, Денка Василева, Митко Събев, Денис Ершов и Александър Алексеевич Мелник.
Междувременно се разбра, че със свои писма за запазване на предаванията на „Радио България“ на съответните езици са се изказали посланиците на Албания, Аржентина, Венецуела, Испания, Куба и др. Възможно е в др. да се крие посланикът на Северна Корея у нас.
- И последно, за журналистката Силвия Стефанова
Същата стока като Къдринка Къдринова, на същата сергия. Силвия Стефанова помним от в.”Демокрация” в нейния Желев период, когато главен редактор беше Волен Сидеров. После се появи във в.”Седем” (Явор Дачков), където смени Люба Кулезич като негов главен редактор. Предпоследните две години работеше в телевизия СКАТ и бе редовен независим събеседник на Велизар Енчев в „дискусионното студио”. През декември 2011г. бе представена в поетичен алманах за някакви „кактуси”. Какви кактуси, моля ви се! – Велислава Дърева, Ива Николова, Ивайло Диманов, Димитър Дженев...
Имам специален постинг (стар, от 2013-та) за тази журналистка - http://dobronameren.blog.bg/history/2013/03/01/top-socialisticheska-logika.1059596. Тогава тя ми се обиди, че съм се подиграл на нейната логика, като съм я нарекъи „социалистическа“. Ама аз и тогава, и сега, не съм сбъркал с квалификацията на другарката Силвия Стефанова. Ето под какъв текст се е подписала тя на 19 юли 2017 в нейния блог:
„Народът-суверен става по-малко суверен“ – „Кой и защо превърна българското народно събрание в ЧАСТНО събрание? На последните парламентарни избори гласуваха 3 млн. 682 151 души съгласно подписите им в избирателните списъци. Според ЦИК избирателите са общо 6 млн. 838 235. ГЕРБ спечели 1 млн.147 292 гласа. Обединените патриоти взеха 318 513 вота. Парламентарното мнозинството се крепи на 2 гласа, а в 44 НС не са представени предпочитанията на 800 000 избиратели, гласували за партии и коалиции, които не минаха 4% бариера, 3 млн. 156 084 души, които изобщо не гласуваха и 87 850 избиратели, които отбелязаха, че “не подкрепят никого”. Сумарно това прави 4 млн.043 934 души с правото на глас. Отделно са привържениците на опозицията с техните 1 млн.417 003 бюлетини - общо за БСП, Воля и ДПС. С какъв мандат тогава разполага този кабинет и НЕГОВОТО мнозинство?
Управляващото мнозинство, което е всъщност малцинство, ще трябва да потърси начини да управлява съвместно и чрез непосредствено осъществяваната воля на народа. Народният суверенитет е непрехвърляем и поради тази причина никой не може да “отмени” или подмени упражняването на “общата воля”. Еднакви са правата на всички граждани. И тъй като нито една партия или група не може да си присвои народния суверенитет, когато управляващите са в малцинство, би следвало да не постъпват като ДИКТАТОРИ, а ДА ДАДАТ ДУМАТА на народа.“
(И да си дойдем на думата. На истинската „дума“ – заб.моя)
„НЕКА НАРОДЪТ РЕШИ ИСКА ЛИ ИЛИ НЕ ИСКА да продава земеделска земя на чужденци. Нека ГО КАЖЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ. Защото българската земя е негова, тя е неговият патримониум и неговото наследство. Не е на ГЕРБ. Нито на ДПС.“
И това ако не е тип социалистическа логика, здраве му кажи!
„Радио България“, а?! Помните ли имаше една реклама на ДАРИК: „Радиото!“ – с натъртване.
Помните ли, че собствениците на "Дарик радио" и агенция "Фокус" - Радосвет Радев и Красимир Узунов, са били ченгета. Техните имена се обявени с решение на комисията по досиетата за агентите в електронните медии. Компания им правят други известни медийни босове - Красимир Гергов, Георги Агафонов, Петър Манджуков, Константин Тилев, Петър Пунчев. Последният е имал за водещ офицер не кой да е, а бъдещият (тогава) шеф на българското ФБР Петко Сертов. (Къде изчезна тоя Сертов след оная екскурзия до Гърция покрай фалирането на КТБ?)
Ау...! А „новата“ телевизия BIT, стара „7 дни“? С претенциозното лого „България Идва при Теб“. Коя България, моля? Онази ли, която представлява „Радио България“?!
Повтарям се, ама и комунистите се повтарят.
Духът на нашите възрожденци е жив. И този дух ще се върне в България, когато комунистите си отидат от нея. Лакмусът за връщането на този дух в България е изборът на младите българи (ако кажете “все още неродените”, ще се съглася) да се върнат да живеят в България.
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Ала Пугачова на 75
Атмосферата в тази редакция беше отвратителна, душна, отровна. Не издържах дълго и се махнах. След промените узнах, че всички, ама абсолютно всички щатни редактори в тази редакция са били доносници на ДС.
