Яшко-кишиневската операция на съветката армия е фронтова операция на силите и средствата на Втори украински фронт командван от армейски генерал Радион Малиновски и Трети украински фронт командван от армейски генерал Фьодор Толбухин срещу германската групировка „Южна Украйна” включваща и 3-та румънска армия и части от УПА (украйнска възстаническа армия). В интервала 20-29 август 1944 г. германста групировка е разгромена. Германците губят 250 000 убити и пленени, съветската армия – 13 197 убити, ранени и безследно изчезнали. Напълно разгромена е 3-та румънска армия, всички румънски, войски воюващи на източния фронт, и части от УПА.

           Червента армия форсира реките Дунав и Прят и на 29 август превзема Констанца. Румънската армия престава да съществува като въоръжена сила.

            Като цяло, Яшко-Кишеневската операция може да се интерпретира от различни позиции, затова аз ще се спра тезисно само на някои от тях, които смятам за важни.

            Главната последици от операцията е  кардиналната промяна на военно-политическата обстановка на Балканите :

          А) Червената армия завършва освобождаването на съветската територия на юго-изток и са готви за освободителния поход на Балканите.

         Б)Провален е чърчиловия опит за съюзнически десант на Балканите с цел съюзническте войски да пресекат пътя на Червената армия на запад в Централна Европа.

            След Яшко-кишеневската операция ще последват: Букурещ, София, Белград, Будапеща, Виена. Особен български проблем отеква в ехото на операцията. Ще се спра на него съвсем схематично, защото той заслужава самостоятелно задълбочено изясняване.

            Излизането на Червената армия на границите на България хвърля в ужас българската буржоазия и тя прави последен опит да се спаси – започва сепаративни  приговори със съюзниците за слючване на премирие. Още в началото Съюзниците предупреждават, че премирието е възможно ако Турция окупира  България :"Ако българите не искат да бъдат окупирани от съветски войски, те трябва да се съгласят веднага България да бъде окупирана от турски войски преди да са дошли тук руснаците", - казват те. На южната българска граница са дислоцирани 26 турски дивизии срещу 3 български. Турция предлага на Съветския съюз да му помогне в настъплението му през България.По нареждане на представителя на главното командване на съветската армия ген. Бирюзов обаче, на срещата се явяват съветски офицери, които заявяват: "Съветският съюз не се нуждае от съюзническа помощ в България. Моля да напуснете територията на тази страна, тъй като ние започваме бойни действия."

            При преговорите съюзниците поставят изрично условие за изтегляне на българските войски от всички заети след април 1941 г. земи. Същия ден съветското правителство научава за това намерение и изпраща следната нота до Чърчил: "Съветският съюз не е обвързан със сепарастичните преговори, които Англия едностранно води с България, и си запазва правото да действа на Балканите както намери за добре.". На срещата в Кайро новите гръцки искания обхващат достигаща близко до Пловдив голяма част на Родопите.

            Оценило новата обстановка, Съветския съюз обявява война на България и Червената арми стъпва на българска земя. Молотов съобщава на Турция: „Благодарим за помощта, сами ще се справим.”

           При придвижването си през България , представителна част от Трети украински фронт посещават Шипка и поставят паметна плоча :

                                   Отчизна нам безмерно дорога

                                   И мы прошли по дедовскому следу

                                   Чтоб уничтожить лютого врага

                                   И утвердить достойную победу.

            Минало и настояще се сливат в заглъхващото ехо от Яшко-Кишеневската операция- реанимираната историята продължава своя неумолим път.