Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2019 21:11 - ГЕОПОЛИТИКА НА РУСОФОБИЯТА И БЪЛГАРОФОБИЯТА : Евразия – адските врати
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 489 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Като едно цяло Евразия се явява най-големият по площ континент на Земята. Строго научно  Евразия представлява един континент, но  исторически е прието северозападната част, разположена до планината Урал да се приема като отделен континент Европа, а останалата част — като континент Азия. Спорно е къде точно минава Югоизточната граница на Европа с Азия, тъй като досега тази граница е линията свързваща най-североизточен залив на Черно море с най-северна точка на Каспийско (Краткая географическая энциклопедия. Годударственное научное издатльство „Советская энциклоредия”. Москва, 1961. Стр. 6) , но през последните години задуралски държави като Армения, Грузия, Азербайджан и също така Турция усилено лансират идеята за свое бъдещо участие в Европейското политическо семейство, което евентуално би повлияло за промяна на този възглед.            

            Площта на Евразия е 54 759 000 кмІ. с население от 4 618 000 000 (2011 г.). Това прави  30 % от земната суша (148 940 000 000 кмІ.)  и  60 % от планетарното население (7 000 000 000 към 31.12.2013 г.).

            Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 kmІ или 6,8% от площта на земната суша и  19% от площта на Евразия. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 739 200 000 (2011 г.) жители или около 11% от населението на планетата, или 16% от населението на Евразия.

            Името "Европа" е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови (името ознчава „страна на залязващото слънце” и отначало е означавало малко пространство около Дарданелите)

            Проблемът защо Евразия е разделена на два подконтинента (субконтинета), когато научни основи (физикогеографски) за това няма, е чисто политически и е отворен за изследване.

            Името Азия произлиза от старото название на древната империя Лидия, тоест Мала Азия. Царете на Лидия управлявали от своята столица Сардис, намираща се в западната част на Мала Азия (днешна Турция). Последният цар на Лидия, Крез, натрупал несметни богатства, но около 546 г. пр.н.е. неговата империя била завладяна от Кир Велики, царят на Персия — същият владетел, който покорил вавилонската империя няколко години по–късно.Така най-първо земите на днешна Турция носили името Азия. По време на Римската империя провинцията Азия вкючвала земите на Пергамското царство със столица Пергам, което заемало най-западните части на Мала Азия. Азия била нимфа океанида, дъщеря на Океан и Тетис- богинята на свежата вода, която подхранвала земята и океана. Тя била съпруга на Прометей и Титан-богиня на Лидия в Анатолия. Титаните имали деца. Децата на Океан и Тетис били Азия, Стикс, Метис, Дорис, Евриноме, Амфитрита. Те били наричани океаниди, а сестри им били реките- Потамои.Египтяните наричали Азия Сет Шет. Това се земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.

            Евразия не е само най-големият планетарен континент – той е самата човешка цивилизация. И ако произхода на Човека като вид дължим на Африка, оформянето му като мислещо и социално същество – на Евразия. В нейните необятни простори, равнини и планини, долини и реки се е зародило всичко, което сме ние днес – език и писменост, наука и култура, технологии и религии, доброто и злото, вечното и преходното, империи и републики - всичко идва от Евразия.

            Разселването на древните народи не е нещо необикновено. Знаем, че нито древните траки, нито елините са първото население на нашите земи. Натиск на чужди етноси е усещала непрекъснато Римската империя, турската експанзия стигна до Виена и Полша. Великото преселение на народите също е добре известно. То е от края на късната античност и  началото на ранното Средновековие, когато етническите общности на Азия, Европа и Северна Африка навлизат в един от най-сложните и динамични периоди на своята история. Това е мощен миграционен процес през IV - VII век н.е. на евразийски племена от няколко езикови семейства - индоевропейското, включващо основно ирански средноазиатски племна (напр. алани, чиито потомци са днешните осетинци, прабългари (ако се приеме тезата за индоевропейската им принадлежност) и други (т.н. скитски племена), славянски и германски племена от уралското (маджари или унгарци), и от алтайското (предполагемо авари, хазари) семейства, а в края на 6 век и по-късно - тюркоезични печенеги, кумани.

         Поради съществените разлики (цивилизационни, икономически, политически) между вече уседналите народи и прииждащите от изток, последните наричали варвари. Но точно варварите станали причината за гибелта на заварените етноси и народи и за формиране на новия облик на ЗападнаЕвразия.

          Без претенции за обобщаване може да изброим някои от причините за преселването :

-         климатични промени; засушаване или застудяване( промяна с +/- 1 градус понякога е много) ;

-          засилване на търговията между империите и "варварските" народи ;

-          демографски взрив сред "варварските" народи, когато преминавали към уседнал живот ; -

-          "глад" за нови обработваеми земи и пасища за животните на варварите.◄

Така за първи път се формира отношението към Изтока като варварски. Но се оказва, че термина има по-стар смисъл и той е  чужд”, „чужденец”, „различен”.При това този чужденец не само е грабил, но и е изтребвал местното население.

            Северноизточната граница на Европа минаваща по естественна преграда на уралските планини оставя равнинно пространство от 600 км., което заобикаля Урал и е много удобно за преминаване. Това пространсто е вратата между Европа и Азия, която наричат северноизточната „Адска врата”. През тази врата са минавали големите потоци на преселението на народите.

            На изток от Урал се простира безкрайната степ на Сибир с неговите 13,1 милион км.І Това е пространството на степните народи, номадските народи, скитническите народи, неуседналите народи, които в търсене на препитание непрекъснато сменят местопребиваването си и се обединяват само в името на завоюване на нови, плодородни земи. От тук тръгват знаменитите азиатски завоеватели Атила и Чингис хан. Атила стига до Атлантическия океан, империята на Чингис хан се простира на площ от 33 000 000 кмІ. с 100 000 000 поданици (!!), т.е. три пъти по-голяма от територията на Европа и пет пъти – от днешната територия на ЕС. Жителите на империята са до 40% от планетарното население, което в днешни измерения прави около 3 милиарда. Територията на 28 евразиатски държави е влизала в границиге на империята. Това материализираната азиатска заплаха, която нанася тежки травми на еврпопейските народи и чиито отгласи се чуват до днес. Това поражда желанието да се затвори тази „Адска врата” веднъж за винаги. И тъй като вратата днес се контролира от Русия, западната злоба се излива върху нея, като се забравя, че именно Русия я затвори с цената на много жертви и цивилизационно изоставяне.

           Първи пред източната инвазия в Европа се изправят прабългарите от Волжка България. Волжките българи са единственият народ, дал решителен отпор на монголците при прочутата „овнешка битка“ през 1223 г.

Тази битка между българите и монголската армия се развива в района на Самарска Лука по течението на Волга. Българите са водени от хан Абдула Челбир.      Монголците – 50 000 на брой са предвождани от Бахадир Субадай, най-изтъкнатия монголски пълководец, който до този момент не е знаел военно поражение. Монголците  са избити и разгромени, и само  около 4000 са пленени. Те са били разменени срещу овце (или овни ). Размяната става през една река. На единия бряг пускат овен от другия монголец и т. н. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

            Наследникът на Чингис хан хан Бату  разбрал, че българите могат да бъдат победени само с  усилията на цялата монголска армия. Последвали три последователни неуспешни похода - през 1229, 1232 и 1235. Едва в 1236 г. монголците успели да пробият защитата на нашите братя у поволжието. Според казанският историк А.Халилов: "Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение”.

          Затварянето на “Адската врата” започва с похода на Ермак с отряд от 850 души за завоюването на Сибир през 1581 год., а 26 октомври 1582 година Ермак превзема  столицата на Сибирското ханство Кашлик. Датата се счита за ключова за покоряването на Сибир от руснаците - най-голямото завоевание в историята, за което Западна Европа научава 150 години по-късно.

            За две години отрядът на Ермак се предвижва много навътре в сибирските територии. Присъединява към Русия огромни земи, а и нанася много сериозни поражения на татарските племена. Казано накратко, бил е много добър във воденето на военни действия и през 1583 година е поканен да се яви пред самия Иван Грозни. Царят приема от него богати дарове, а в замяна дава на казаците подкрепления и ги снабдява с всички необходими им държавни гаранции.
Обаче царските подкрепления се оказват недостатъчни – само триста души. А отрядът на Ермак търпи постоянно и все по-големи загуби – “взводните” му командири гинат един след друг. Завоевателският порив е изтлял.
На 6 август 1585 година загива и самият Ермак. Отрядът му е нападнат през нощта и почти всички са изклани. След това казаците са принудени да отстъпят към Урал и Кучма отново става властелин в региона.
            Къде е погребан Ермак Тимофеевич – няма абсолютно никакви данни.

            Южната и югоизточната граница на Европа е изключително морска. Тя върви по западните брегове на Каспийско море, Азовско море, Черно море, Мраморно море, Средиземно  море, до Гиблартар. Най-удобното място за преодоляване на морската граница е при Босфора и Дарданелите : Босфора – 0,75-3,7 км. Дарданелите – 1,3-18,5 км. Другите две граници : Гиблартар при Пиренейския полуостров е 14-44 км. и Туниския пролив при при Апенинския полуостров е 148 км. И в двата случая те излизат на северния край на африканските пустини.

           Юго-източната „Адска врата” е при Балканския полуостров и тук движението Изток – Запад е най - интензивно. Тук се е осъществявала връзката на Европа с цивилизациите на Близкия изток, където са възникнали  основите на човешката цивилизация. Тогава възниква и отношението на Запада към Изтока.

            Има и една особеност – отношението на Запада към Изтока не започва от Великото преселение на народите, а далече преди него, когато по обективни причини богатствата на тогавашното човечество са били съсредоточени на Изток, докато Западът е тънел в безпросветност и мизерия. Томас Мор отбелязва по този повод :„Когато на изток е  имало градове, на Запад е нямало хора”. Може да се издигне хипотезата, че началото на разделението на Запад и Изток по икономически причини е поставено от Троянската война. Описанието на Омир е поетично, докато прозата изглежда по съвсем друг начин.

            Предполага се, че Троянската война е избухнала 1300 години преди Христа. Едва 400 години по-късно разказът за Троя най-сетне е записан в епоси, наречени "Илиада" и "Одисея". Те обаче не са история – по-скоро са развлекателна приказка от друга епоха, измислица със зрънце историческа истина. Техен автор е Умир. Троя е разположена на входа към Хелеспонта – днешните Дарданели, тесния проток, който свързва Черно и Егейско море. По брега тук винаги е имало малки рибарски селища. В морето, обаче, плавали големите кораби на търговци от цял свят. През тесния проток минавала голяма част от богатствата на античния свят. Местоположението на Троя било ключово. Както и днес, в онези години тук духал силен североизточен вятър. Този вятър, помогнал на Троя да забогатее.

         По времето на Троя, цяла МалаАзия, беломорският район, Мизия и Тракия, са изпълнени с тракийски племена. Към този район се стичали богатствата от целия тогавашен свят. Това е била великата цивилизация на протоевропейците -  тези, от които е тръгнало всичко.

            Древна Гърция се разделила на четири основни етнически формирования:ахейци, йонийци, дорийци и еолийци. Обикновено се приема, че най - напред в Гърция се заселили ахейците около 1400 г. пр.н.е. Те са оказали най-силни от протогръцките племена (смята се, че са семити) и бързо завоюват голяма част от Елада, като изгонват коренното население от пеласги. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяват Кносос и остров Крит, където се срещат с минойците. Господствайки в Средиземноморието (по-точно в Егейско море), ахейците установяват първи контакти с цивилизациите от Анадолия и от Средноземноморския свят, в това число и с Троя.

            В завладените земи, ахейците не намират изобилие от средства за препитание, поради което се отдават на морска търговия в северноизточна посока. Това са бреговете на Мраморно  и Черно море, където има процъфтящи градове и поселения (най-вече тракийски). Ахейците са избирали крайбрежието поради своите по-слаби морски умения (това е описано в „Илиадата”). Но се оказва, че Троя им пречи. Така избухва Троянската война – кулминацията в историята на ахейска Гърция. Троянската война е пагубна за всички участвали в нея. Нито Троя ще си върне старото величие, нито ще има светло бъдеще за ахейците – те ще бъдат покорени и асимилирани от африканските гърци, който ще си присвоят историята им.(Смята се, че преди ахейците Троя е била превзета и опожарена от Херкулес).

          Персийската експанзия в Елада (500 – 449 г.пр.н.е.) започва след пълното овладяване на Мала Азия и на елинските колонии по Средиземноморието. Както по времето на Троянската война,  са силно застрашени елинските морски комуникации, т.е. морската търговия, която е критична за Елада. Войната е неизбежна. Този път става дума за самото съществуване на гръцкия свят. Възкръсва старата ненавист от преди 1000 години, подклаждана от поразиите, които правят персите в Елада. След две героични битки : срещу Дарий при Маратон (492-490 г. пр.н.е.),  срещу Ксеркс при Платия (480 г. пр.н.е.) и атинската експедиция в Египет (459 -449 г. пр.н.е.) персийската мощ е сломена и Елада окончателно е спасена от азиатската заплаха. След 84 години, в битката при Иса (333 г. пр. н. е.), Александър Македонски слага край на Персийската империя. Това обаче е краят и на Елада. Повтаря се историята след Троянската война,  остава наслоените предразсъдъци относно източните страни. Но самият опит на Александър да впрегне във впряга на елинската цивилизация целия познат тогава свят показва, че Западна Европа изпада от древните цивилизации. Александър тръгва на изток, където са огромните простори и огромните богатства, той няма какво да прави на Запад. Факт е, че омаян и запленен от Изтока, той никога повече не се завръща в родината си. На историческата сцена изгрява звездата на РИМ.  След разпадането на Римската империя югоизточната „Адска врата” е затворена от Византийската империя. Това станало навреме, точно в началота на възхода на арабските племена. В началото на 8-я век арабите нападнали Византия и обсадили Константинопол (717 г.). Но тук ги чакала неприятна изненада – войските на българския хан Тервел. Зад Византия стояла мощта на българската държава. През лятото на 718 г. двете войски се срещнали на бойното поле и арабската армия претърпяла тежко поражение – загиналите араби били между 20 000 и 32 000 души. Това поражение отказало арабите от повече опити да минат през „Адската врата” и те се пренасочили към Испания (през Гиблартар). Арабите прегазили Испания и били спрени чак при Поатие (732 г.), но Испания останала под арабско владичество  781 години, та чак до 1492 г., когато испанците си върнали Гренада – последната мюсюлманска крепост на полуострова.

            Така в съдбата и историята на Европа българате изиграли същественна роля, която не е оценена от Европа до ден днешен. Но това не било всичко. Предстояло най-главното събитие споено с българска кръв и платено с 500 години чуждоземно робство. Най-картинно и убедително този български подвиг и описан в трогателното стихотворение на Ивайло Балабанов „Принос към европейската история” :

                                                Европа, млада и непохитена,
                                               четеше своя рицарски роман,
                                               когато, във зора незазорена,
                                               загина рицарят Иван-Шишман.

                                               Европа плачеше за Жулиета,
                                              Европа се прехласваше по Бах...
                                              А, с вълчи вой, в тракийските полета,
                                             вървяха глутниците на Аллах.
                                             Когато обкръжена от слугини,
                                             тя тънеше в охолство и разкош,
                                             във Солун, на пазара за робини,
                                             гяурките вървяха пет - за грош.
                                             Когато тя строеше катедрали,
                                             и замъци... Във стария Балкан
                                             скърбяха тънки липови кавали
                                            и плачеха за Алтанлъ Стоян.
                                            Въздигаха се кървави калета,
                                            градени със отрязани глави.
                                              И, всъщност, си остана непревзета
                                              страната на хайдушките орли.
                                             А беше колкото калпак голяма,
                                             широка колкото следа от лъв,
                                             но се превърна в страшна вълча яма,
                                             покрита с кости и залята с кръв.

                                            Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
                                            със камък и стрели от бучиниш,
                                            дедите ни завардиха Европа
                                            и турците не стигнаха Париж!

            Това стихотворение не е нищо друго освен интерпретация на овнешката битка срещу ордите на Чингис хан.

            За разликата между двете врати, решително значение имало мощта на страните охраняващи ги. На  северно изток Русия непрекъснато набирала мощ. На югоизток Византия непрекъснато губила мощта си. От това непрекъснато отклабване на империята се възползвали османските турци. По хилядолетните стари пътища те преотворили „адската врата” и през 1352 г. стъпват на Балканския полуостров като завладяват стратегическата крепост Цимпе на полуостров Галиполи. Турците са само 20 000, но това са закалени в битките професионални войни. Те не влачат след себе си обози със жени и деца – това са безпощадни завоеватели, които само за 130 години завладяват целия Балкански полуостров. Поради вътрешни вражди, балканските народи не успяват да се противопоставят още н началото на инвазията. Та какво са 20 000 османлии, когато балканските народи лесво могат да съберат над 100 000 души. Нищо подобно не става.  През 1369 г. пада Адрианопол, през 1371 г. е битката на Вълкашан и Углиш край Черномен, в която турската войска е 15 пъти по-слаба от армията на балканците. През 1453 г. пада Константинопол. „Адската врата” е напълно отворена.

            1396 г. турците разгромяват кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд І край Никопол.

            1526 г. е битката край Мохач. Загива унгарския крал Лайош ІІ и страната пада под Турска власт.

            1526 г. турците навлизат в Полша.

            1529 г. първата турска обсада на Виена.

            1544 г. край Варна загива полския крал Владислав Варненчик и е разгромена сборна европейка армия командвана от Януш Хуниади.

            Интересно е да се отбележи, че така наречената „западна помощ” не среща съчувствието на балканските владетели. При битката край Варна сръбския деспот Георги Бранкович, албанския воевода Георги Кастриоти – Скандербек и цариградския император Йоан VІІІ отказват помощ на Владислав, а генуезките кораби превозват до Варна турската армия от Мала Азия. Ако си припомним последните думи на византийския пръв императорски министър Лукас Нотарас  при превземането на Константинопол : „По-добре ислямски тюрбан, а не католическо кепе”, поведението на балканските владетели става по-разбираема.

            При превземането на Константинопол трябва да се напомни и за още един позорен факт характеризиращ разединението на балканските народи.На 7 април (1453 г.)османските войски се доближават на четвърт миля от стените на града и се разгръщат по цялата им дължина, като самият султан с еничарите установява лагера си в центъра срещу Романовата порта. На левия фланг към Златния рог са анадолските войски, а на десния към Мраморно море – румелийските (сърбите участват в сражението на страната на турците ), като сръбския контингент е разположен срещу Адрианополската порта. Османските войски се окопават и позиционират артилерията си, а сръбските сапьори започват да подкопават стените на града (??).       

            Западна Европа с наследените подозрения към византийската цивилизация, с духовните си съветници, порицаващи православните като грешници и схизматици, и с гузната съвест, че в решителните дни не помогна на града, предпочете да забрави Византия. Все пак тя не можа да забрави онова, което дължеше на византийците, но сметна, че този дълг се отнася единствено към епохата на класиците.

Елинофилите, които отпосле взеха участие във войната на независимост, говореха за Темистокъл и Перикъл, но никога за Константин. Повечето гръцки учени последваха примера им, подведени от злия гений на Кораис, ученика на Волтер и Гибън, за когото Византия представляваше тъмен, междинен период на суеверия, с основание пренебрегнат.

Но още се  помни този страшен вторник, станал последен за християнския православен константинополски император.Той посрещал ударите на неприятеля, изоставен от западните съюзници, отчаяно задържал многобройния враг, докато безчислените орди надделели, и загинал заедно с империята като негов покров”.(„Падането на Костантинопол”, Стивън Рънсиман; издателство на Отечествения фронт, София, 1984 г.).

            Югоизточната „Адска врата” беше широко разстворена за натиска на източните орди. Днес тези орди се наричат „бежанци” и Запада ги възприема толкова безкритично, колкото безкритично възприемаше тяхните далечни предци преди 600 години. И ако не бяха българите и руснаците, не се знае какво щеше да представлява днес Западна Европа.

           И днес България и Русия са на своя пост пред „Адските врати” и носят своято непостижима есхатологична отговорност за съдбините на Европа. Но дали Европа заслужава нова саможертва от България и дали България ще се съгласи на такава саможертва, ще покаже бъдещето. Защото каквото и да говорим Исляма е в Париж и България трябва да помисли за себе си.





Гласувай:
5
0



1. jelezov - Интересна статия, научих много и ...
07.01.2019 15:02
Интересна статия, научих много и интесни неща, но ме заинтригуво проблем, който се съдържа в следното изречение: „За две години отрядът на Ермак се придвижва много навътре в сибирските територии. Присъединява към Русия огромни земи, а и нанася много сериозни поражения на татарските племена.” Според много и сериозни учени етнонима „татари“ е спорен. Голяма част от днешните Казански татари и може би половината от тяхната интелигенция го смятат за фалшификат, измислен, за да скрие прабългарския им произход. Затова те твълдят, че са булгари а Републиката им трябва да се нарича Булгаристан. По този проблем (нерешен въпрос) очаквам мнението на проф. Гиндев, както и на блогъри, но само на познавачи на проблема.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1551600
Постинги: 367
Коментари: 1554
Гласове: 1268
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930