Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2018 08:37 - ЗА ДЕВЕТОМАЙСКИЯТ ПАРАД В МОСКВА И ЗА НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДИЦИ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 4972 Коментари: 6 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Парадът на победата – 2018 г. – случайно или преднамерено – придоби особено значение сред подобните паради през последните 18 години. В него и в следващия парад на „Бесмъртния полк” се вплетоха в едно цяло президентската инаугурация на В.Путин с личните, идейни и есхатологични отзвуци от Духа на историята. Политическото ехо от събитието най-добре изрази един участник от „Безсмъртния полк” : „Това велико народно шествие показа на света, че ние не сме електорат, а сме народ!” Няма съмнение, че празника стана кулминация на управлението на В.Путин и на подръжката, която той има от руския народ.

            Главната цел на това триединство е да покаже причастността на Путин към руската история, т.е това, което стои зад неговато президенство, това, на което той се опира за своята историческа легитимностл.

          Изхождайки от тази база е очевидно, че :

            - опитът за глобална изолация на Русия не даде очаквания резултат. Ако има някаква „изолация”, тя е от страните доминирани от англосаксонството, т.е. от страните възприемащи Глобалния проект на „Златния милиард”;

            - нагледно е потвърден статусът на Русия като непреодолима световна сила способна да влияе на историческия процес в свой интерес и готовността на руския народ да защитава своя статус ;

            - очевидно става, че на този момент от своята история руския народ подържа и споделя политиката на управлението, независимо от социално-икономическите проблеми и, следователно, носи пълната политическа отговорност за ставащото ;

            - проличава отчетливо историческата мъка на хората от разпадането на Съветския съюз и тяхната носталгия по съветското време. Те продължават да смятат, че Победата принадлежи преди всичко на Съветския съюз, на съветския народ, на Съветската армия и на държавното и партийно ръководство на СССР ;

            - явна стана голямата скръб по милионите загинали в титаничната битка, но и стана явно, че те загинаха за една Велика кауза – спасяването на своята страна - Съюзът на Съветските Социалистически Републики.

            - руснаците искрено се надяват, че това юбилейно честване на Деня на победата ознаменува нов етап на  руско възраждане и прераждане, което е в сила да промени света към по-добро. ◄

            Анализът и изследването на всички аспекти на направените изводи ще ни отведе много далече. Затова ще се ограничим само с най - популярните, тези, които правят най-голямо впечатление.

            Цялата тази дандания и екзалтация беше добре премислена и изпълнена пиар-акция, която, освен всичко друго, цели да прикрие политическите реалности от всъпването в длъжност на В.В.Путин, за 6 път, като президент на Русия и за смътно очертаващите се обществено-политически и обществено-икономически черти на руското бъдеще.

               В тази връзка е актуален проблемът за ролята на народа като такъв. Много се говори по този въпрос, той е сложен и труден, защото като говориш за това става дума за твоята Родина и за теб самият. На философско равнище проблемът е решен от Хегел, практически – от Чърчил : „Всеки народ трябва да се съди съгласно ролята, която играе в Историята”. Следователно, народите подлежат на съда на Историята по същия начин, както хората се съдят според законите. Народите приличат на хората – те не са нито вечни, нито безгрешни, нито добри, нито лоши – те са НАРОДИ. И народът също плаща сметките за своето късогледство, както и отделната личност. И щом днес определяме като главна причина за победата във Втората световна война героизмът и саможертвата на съветските хора, на съветския народ, по същия начин трябва да определим като главна причина за най-тежката геополитическа катастрофа на 20-век – разпадането на Съветски съюз -  съветския народ. Защото разпадането на СССР е и главната причина за настъпилия планетарен хаос и за огромните жертви породени от този хаос – оценяват ги на над 30 000 000 ! Съветският съюз завърши Победата на р. Елба. След 55 години границите между двата свята вече бяха по реките Буг и Неман, за да появят след още 25 години по р. Днепър. Ако историята се движи с такова темпо, след още 12 години границата ще минава по Москва река или по уралския хребет. Има над какво да се помисли.

        Обективно погледнато днешният празник е окончателният развод на Русия със своята социалистическа история и практически отказ от духа и сърцевината на Великата победа. Без да иска самият Запад подчерта този Дух, като съвмести „Деня на победата” с „Деня на Европа”. В 1945 година Съветския съюз победи не само нацистка Германия. Той победи хитлеристкия Европейски съюз, колониалния англо-саксонски Дух на престъпления срещу човечеството и срещу неговото бъдеще. Той  победи Обединена Европа на мародерството и ескплоатацията на хората от „изключителната” нация.

            Днес, този отвратителени зловонен труп пак е тук и пак е над нас.

Много от решенията и действията на върховната власт, меко казано, са съмнителни от гледна точка на целесъобрацзността и даже от «здравия смисъл». Но да се обясняват те изключително с «тайни заговори» и намеса на външни сили, е толкова глупаво, колкого да се твърди, че Путин е евреин и агент на Ротшилдови. Точно толкова струват и заклинанията на «путинското мнозинство», че Путин знае какво прави и, че има «таен план» за възраждането на Русия като велика държава. 

            Нека видим за какво става дума.

         Да напомним, че в инауругационната си реч за поредния 6-гоздишен срок, Путин ясно и на висок глас обозначи главните приоритети на този срок :

    „Влизането на Руската федерация в числото на петте най-големи икономики в света, ще осигурят темпове на  икономическото развитие по-високи от световните при запазване на макроикономическата стабилност"

        Тези думи чу целия свят. В тях няма никакъв таен план – всичко е ясно ! Запад не ни е приятел – това беше казано още в Мюнхен преди 11 години.

       Ако има някаква тайна тя  - новия стар Путин няма никакъв план за действие. Никаква стратегия за развитието. Няма дори идея ! Има само хубави надежди мечти за нещо голямо.

            Той има всичко, за което може да мечтае не само обикновения човек, но дори и най-големия олигарх – пари, власт, обожанието на масите. Защо да не помечтае и за по-отвлечени неща - за вечното и безсмъртното. И Путин честно мечтае.

        Преди пет години, в Посланието си до Федералното събрание (12.12.1913 г.) той каза :

        "По обем на БВП Росия влезе в петицата най-големи икономики в света – и това е хубаво !»

       И преди шест години, отчитайки се в Думата за работата на правителството за 2011 г. :

      "Уважаеми колеги, по наши оценки, в близките две-три години Русия ще влезе в числото на първите пет най-големи  световни икономики по паритета на покупателната способност».

      И преди седем години (24.09. 2011 г.) в речта си на конгреса на партията «Единна Росия» :

      «Има едно задължително обективно изискване : темповете на нашето развитие трябва да бъдат много по-високо от което имаме сега – някъде към 6-7 % годишно, за да можем в следващите пет години да влезем в петцата най-големи световни икономики. И това увеличение трябва да бъде не чрез увеличаване на износа на суровини,а чрез създаване на съвременна индустрия на базата на най-напредничави технологии».

      И преди десет години, на 15.01.2008 г., при срещата с членовете на Съвета на Федерациията :

      «Ще напомня, че ние си поставяме най-сериозни задачи : към 2020 г. Да влезем в петицата на най-големи световни икономики. И ние можем успешно да решим тази задача»

         И преди единадесет години, на 21.11.2007 г. ,на форума на привържениците на президента на Русия :

         "Русия се върна в  първата десятка на най-големите световни икономики. Но за нас това не е границата. Ние сме убедени, че за 10 години Русия може да влезе в първата петица на най-развитите световни икономики».

            Придържането към такава продължителна илюзия толкова дълго време, без никакви реални резултати, е много опасно. Когато това е съчетано с липсата на всякакви репери във формата на идеология и стратегия, а властта непрекъснато повтаря, че единствената стратегия е да нямаш стратегия, празното говорене се превръща в тежка болест, което може да доведе до трагични последици.( «Есть ли у Путина план? Безусловно. Но насколько хитрый?» – Валерий Мироненко – «publizist.ru» - 13.05.2018 г.).

            Широко известно е, че Путин не обича Сталин. Той не обича социализма, не обича Сталин и възникващия „когнитивен дисонас” по въпроса не го засяга. Но не само заради социализма Путин не обича Сталин. По базовото си образование Путин е разузнавач (шпионин), а тази категория хора са крайно безидейни и цинични. За тях идеологията не е въпрос на лична вяра, а е начин за манипулиране на агентурата. Много често под агентура се разбира максимален брой хора, та чак до населението на страната.

            В живота често професията предопределя мирогледа. За учителите всички хора са ученици. За лекарите – пациенти и болни, За съдиите – подсъдими. За полицаите – престъпници. За директорите – подчинени. За готвачите – хора, които трябва да бъдат нахранени. За поповете цялото човечество е от грешници. За академиците – заблудени профани. За разузнавачите – или агенти, или други разузнавачи. Или манипулатори или манипулирани. Това е положението. Ако не манипулираш, тебе ще манипулират, а за разузнавача това е недопустимо – това е професионална непригодност.

            Съсловието на разузнавачите смята, че то е държателя на мъдростта и знанието, само на основание, че знае неща „много секретни” и тайни. По това разузнавачите много приличат на астрономите, които се мислят, че са най-близо до Бога само поради факта, че непрекъснато гледат небето.

            Подобни взаимоотношения между политиците и държавните ръководители и специалните служби са причината за обтегнатите отношения помежду им -политиците и държавните ръководители не вярват на своите специални служби. Те ги подозират в опити да бъдат манипулирани и за превръщане на самите служби в държава в държавата. Затова, те периодично прочистват службите и то, твърде често, много жестоко. Специалните служби отвръщат със скрито презрение и омраза. Те изпитват истинска наслада, когато на някой висш политик или държавник му извиват врата. Тогава те тръгват да търсят друг „началник”, с който всичко се повтаря до най-малките подробности.

            Путин наследява цялото това светоусещане, характерно за всички сътрудници на Спецслужбите, независимо от тяхните лични убеждения. Той е свидетел как съветските специални служби постепено се превръщат в „корпоративно разузнаване”, което започва да говори с езика на враговете на СССР. Отделните личности в Спецслужбите  бяха искрени, когато страдаха за деградацията на държавата, за загубването на нейната мощ, но отнасяха погрома за сметка на политиците и държавниците, за тяхното пренебрежение към реалните факти и прекалено осакатената идеология. Те искрено смятаха, че щом народа не иска да бъде управляем по „марксически”, трябва марксизмът да бъде изхвърлен и да се търси нещо ново : или идеята „Москва е третия Рим” или триадата „Православие – самодържавие – народност”, или нещо друго, колкото то да е цинично.

        Такъв подход ни позволява да разберем по- добре, защо Путин, оставайки патриот и държавник, не обича Сталин – най-добрия държавник в историята на Русия. Но тази омраза в днешните исторически условия вече престава да бъде отвлечен въпрос за нечии лични предпочитания, а се превръща в главно условие за оцеляването на Русия. („Спецслужбы и государство или почему Путин не любит Сталина”  – Александр Халдей – „zavtra.ru” , 24.12.2017 г.).        От такава гледна точка може по новому да интерпретираме последното изказване на Путин, насочено против Зюганов, при обсъждането в Думата на състава на новото правителство на Д.А.Медведев :

        Наистина, под ръководството на КПСС, нашата страна СССР постигна и покори много високи върхове. И Генадий  Андреевич изброи много от тях – и космоса, и ядрения щит и т.н. Но Генадий Андреевич не спомена само едно : че под вещото ръководство на Комунистическата партия Съветският съюз се разпадна”.

         Путин се изпусна да говори такива неща, защото той самият носи частица отговорност за разпадането на СССР. Може би съвестта му е проговорила ? ЕДВА ЛИ ! («Защо Путин се изпусна да говори глупости по повод разпадането на Съветския съюз» – „politikus.ru”, 9.05.2018 Г.).

            Още първите минути от Парада на победата обеспокояват – по Червения площад се пренасят две знамена : първо върви знамето под което воюваше срещу СССР предателя Власов, след него – знамето на победата ! В своята реч пред парада президента Путин нито един път не спомена словосъчетанието „Съветски съюз”.

            Излиза, че руските властващи се боят като дявол от тамян от своето съветско минало, неглижират го и го пренебрегват. Изграждането на новата руска държава се прави по „белия” проект. В него няма място за Съветския съюз.

            За по-малко от 1000 години Великата отечествена война 1941-1945 г. беше  третият опит на колективния Запад да покори европейския Изток (битката на българския цар Калоян с обединеното западно рицарство през 1205 г., агресията на Наполеон заедно с обединения Запад срещу Русия през 1812 г.). В титаничната битка се срещнаха Западът с Истока, англосаксонството – със   славянството, нацизма и капитализма – със социализма. Победи социализма. Ето, това иска да забрави днешна Русия, ето от това се притеснява руският властващ елит.

            Мавзолеят на Червения площад е един от най-узнаваемите символи на СССР и на съветската власт. Шперплатната драпировка на Мавзолея е първия явен сигнал, че към предстоящия празник Съветския съюз няма никакво отношение.

            А какво отношение има Мавзолея към Деня на Победата ? Според някои – никакво...На 7.ноември 1941 г. пред Мавзолея преминаха съветските войни отиващи в своя последен бой в името на Родината си. На 24 юни 1945 г. победителите хвърлиха в подножието на Мавзолея и пред своя Върховен Главнокомандващ знамената на разгромения враг. На ордена на Победата е изобразен Мавзолеят. Мавзолея не е само символ на съветската власт, той е и един от символите на Победата, която днес се оказа  скрита зад шперплата. В дните преди празника Централната руска телевизия нагло и безцеремонно лъжеше  затъпялото население, че при Парада на победата – 1945 г.  червеноармейците са хвърляли знамената на победената нацистка Германия не пред Мавзолея, а под кремълските стени. (??!!)

            През 2005 г. руската дума с гласовете на 311 депутати гласува решение за премахване от Знамето на Победата на „комунистическите символи” – сърпа и чука. Това решение смути даже Путин и той върна законопроекта за преработване. И как го преработиха ?

            По предложение на депутата Гризлов, се въвежда понятието „копия на Знамето на Победата”, което е декомунизирано и може да се използва по време на тържествени мероприятия, посветени на деня на Победата. Самото Знаме на Победата не декомунизираха, а просто го скриха далече от хорските очи ! Помни се колко трудно и мъчително се връщаше истинският вид на Знамето (скандала на парада в Сталинград).

            Помни се и как тайно и конспиративно изчезна върху шлема на Юрий Гагарин надписът „СССР”. Колко много реклами за Деня на космонавтиката бяха издадени в Русия със знаменитата снимка на Гагарин и всичките без надписа.

И на паметната монета на Централната банка с Гагарин няма надписа „СССР”.   В град Перм забраниха носенето на Знамето на Победата на шествието на Безсмъртния полк   („Бессмертный Полк. Об одной очень хорошей статье – cont.ws, 21.05.2018 г.). От тук възниква въпросът : какво празнуват съвремените руснаци на 9 май ?

          И, собствено казано, какво е това „Безмъртен полк” ?

        Мнозинството ще отговори, че това е дан на паметта на всички, загинали за Великата победа – с други думи : „Никой не е забравен и нищо не е забравено !

            Но опитайте се да застанете в редиците на „Безсмъртния полк” с портрета на Сталин или с оригинала на Знамето на победата, или с транспарант „Помним подвига на 28-те панфиловци !” Веднага вежливо ще ви обяснят, че това мероприятие е за запазване на личната памет за поколението на Великата отечествена война. Всеки помни и почита своя  ветеран от Великата война и затова в редиците на Безсмъртния полк е забранено ползването на каквато и да е символика – знамена, портрети на политически дейци, транспаранти с наименования на организации и др.

Смята се, че „Безсмъртния полк” е базиран на семейната памет и даже не се препоръчва да се носят портрети на неродственици. При роднините това е емоционална връзка със загиналите, която е толкова силна, колкото кръвната. От една страна са добрите и храбри ваши родственици, а от другата – кървави сталинисти, като маршал Жуков, за които няма място в редиците на полка ! Или на комисаря  на Брестката крепост Ефим Фомин и на комбат Алексей Еременко от световно известната снимка „Комбатът зове за атака”. Много малко хора знаят, че Еременко е убит няколко секунди след снимката. И защо да ги няма в редиците на „Безмъртния полк” ? - Защото са били комунисти и сталинисти, т.е. лоши хора !?
       Към денят на победата раздаваха Георгиевски лентички. Каква е връзката на лентичките с Победата ?

      Такава лента имаха съветският орден „Славаи” и медала   „За победата над Германия във Великата отечествена война 1941 – 1945 г.” Да, лентата беше върната в Червената армия за подчертаване на военната приемственост, но никаква „георгиевска” награда в онези времена нямаше. Защо тогава тези лентички да не се наричат „лентички на славата” ?  На някой може да се струва, че това са дреболии, но силата на дреболиите е , че са много, а в нашия контекст – прекалено много !

       В СССР този празник се наричаше „Ден на Победата на  Съветската армия и на съветския народ над фашистка Германия във Великата отчествена война”, макар, че по - точно и по - правилно би било : „Ден на Победата на съветския народ над фашистка Германия и над нейните съюзници и помагачи във Великата отечествена война”. 

            Може да се скрие Мавзолея зад шперплата украсен като за гей-парад, може да се изтрият от знамето на победата сърпа и чука. А след това може да се приравнява фашизма със социализма и съветските войни с изродите от „СС”. Руснаците сега тихичко и по малко ги тикат натам под грохота на празничните оркестри и кривенията на лицедеите по телевизионните екрани.

            Кой изобщо старателно изтрива паметта за СССР ?

         Какво празнува руската власт скрита зад шперплата на Мавзолея ?

         Какво празнува всеки отделно взет руснак ?

(Что празднуют в России 9 мая – Сергей Ясинский – „x-true.info” – 4.05.2018 г.).

            Безсмъртния полк – семейно-фамилна панахида ! ?

            Военният парад – търсене на място в глобалния свят !?

            В руската преса вече се появи многозначителна статия “Вклад императора Николая II в победу в Великой Отечественной Войне” – („cont.ws”, 9.05.2018 г.).

            Нацизмът беше разгромен от Съюза на съветските социалистически републики, чийто лидер беше Йосиф Сталин, от Работническо-селската Червена армия, чийто Върховен Главнокомандващ беше Йосиф Сталин, от Всесъюзната комунистическа партия болшевики,  чийто секретар на ЦК беше Йосиф Сталин, от съветската социалистическа икономика, чийто създател беше Йосиф Сталин, от съветския човек, чийто главен „акушер”  беше Йосиф Сталин. Това е историята, останалото е демагогия !

            Защо тогава се правят такива дребни информационни провокации, като появяването на подобна статия ? По-лесният но правдив отговор е : за откъсване на Сталин от Победата на Съветския Съюз ; за откъсване на Съветския съюз от Победата; за приписване на Победата изключително на руския народ-богоносец ; за изтриване на съветската история от историята на Русия !

            Наистина ли съвременният „демократичен” политически башибозук мрази Сталин заради тиранията, колективизацията, ГУЛАГ и изселванията ? Не, разбира се. Причината е много по-дълбока и фундаментална. Мразят Сталин защото е комунист, защото превърна утопията в реалност и й придаде космически измерения. В негово лице мразят комунизма, мразят неговия мироглед, неговите принципи за правата и задълженията на човека, за самите основания на човешкия живот и на човешкото общество.

            Сталин е първият държавен ръководител в човешката история, който започна изграждането на реален социализъм, в реална страна, с реални хора, с реални врагове и в реално време. Всеки, който що-годе се е занимавал с управление на големи групи хора, знае какво значи това. Едва ли някой може да си представи, че Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин или Жуков биха се справили по-добре от Сталин, да не говорим за Деникин, Мамонтов, Врангел, Колчак и цялата «бяла гвардия» какво биха направили от Русия.

            Фактически Третият райх беше създаден, като му беше предоставена и почти цяла Европа, с една цел – да разгроми Съветския съюз, съветската цивилизация. Западните хора и до днес силно мразят Хитлер и нацизма, но е огромна заблуда да се смята, че ги мразят поради холокостта, славянския геноцид, крематориумите, расизма и арийското расово превъзходство. Нещата стоят съвсем другояче. Мразят Хитлер и нацизма, защото излъга надеждите им и затри парите, които те му дадоха. Мразят го, защото доведе Червената армия в Берлин заедно със социализма, което им причини големи морални страдания и животински страх. 

            Днешна Русия не е Велика държава. На Великата държава признават победата във Втората световна война,не свалят самолетите, не убиват посланиците, не я гонят от Съвета за сигурност , не позорят нейното знаме,   пускат на всички световни спортни състезания, не  налагат тотални санкции,не забраняват  езика и културата, не  я  наричат  „затвор за народите” и  обявяват за заплаха за Европа. Днешна Русия е просто огромна страна и в това е проблемът – не се държи „възпитано” в компанията  от VIP-персони ?! На всички пречи !

            Още по-зле стоят руските успехи в перспектива.  Липсата на ясна и разбираема  предизборна програма не дава възможност да се разкрие каква държава се предполага да стане Русия към 2024 г. Подобен въпрос дори не се анонсира и по него не се говореше на изборните дебати, освен познатите пропагандистки клишета лишени от конкретно съдържание. Това, което може да се сглоби по откъслечни намеци и реално наблюдавани действия не вдъхва никакъв ентусиазъм. Някои личности, особено приближени до президента, откровенно говорят, че главната цел и главния извод от президентските избори е окончетелния демонтаж на СССР и на неговото наследство. Един от застъпниците на Путин на президентските избори – Владимир Сунгоркин – заяви : ,Тези избори бяха краят на комунизма в Русия. Ние се излекувахме от тази болест”(„cont.ws” – 19.03.2018 г.).

            Казано обобщено, Путин иска Западът да признае „нова” Русия за европейска, равнопоставена страна, която заедно с другите евпопейски страни, ще се включи в новия глабален свят на транснационалните капиталистически държави.

       „Трябва да се стремим към създаването на обединена Европа от Лисабон до Владивосток. Ако постигнем това, ще имаме шанс да заемем достойно място в в бъдещиат глобален свят” – това пак е Путин в пряката телевизионна линия на общуване с руския народ (2014 г.) („topcor.ru” – 21.05.2018 г.).

            Може ли такова обобщение да се свърже с конкретната ситуация вътре и вън от Русия ?

        Тъй като като цяло, новото правителство повтаря старото, не може и дума да става за промяна на социално-икономическия курс и преминаване към мобилизационен проект. Такова преминаване е малко вероятно в бъдещите 5-10 години , освен ако руските западни „партньори” не започнат да трансформират днешната „хибридна” война срещу Русия в „гореща”. Изглежда, на Путин, независимо от всичките алармистични речи, му е изгодно съвременото развитие на събитията  и в страната, и на международната арена, и няма нужда нито от смяна на правителството, нито от смяна на социално-икономическия курс.

        Следователно, фиктивният „ръст на икономиката”, стагнацията на реалните доходи на мнозинството руски граждани, технологичното изоставане и увеличаване на безработицата, изглеждат най-вероятен сценарий за периода 2018-2024 г.

            Във външната политика ще продължат усилията за запазване на геополитическия пояс от дружелюбни режими в „постсъветското пространство”. Това ще се прави в режим на „активна отбрана”, без да се поставя като цел разгрома на противника и постигане на окончателна победа. Подобна „лабилна разкраченост” в руския стратегически курс, още повече задълбочава свърхсериозните икономически, финансови, и военно-политически проблеми на страната и новото руско правителство, съставено от твърди либерали, няма да бъде в състояние да реши ( Александр Нагорный , Николай Коньков – „Путин: срок четвёртый” – „zavtra.ru” – 17.05.2018 гц).

            Трябва да се има предвид, че когато на 18 март  т.г. руснаците гласуваха за Путин, те гласуваха за неговата непоколебима политическа воля в противопоставянето със Запада и за неговия стил на политическо лидерство. Нищо от тези характеристики не е свързано с новото правителство. Вече сред мнозинството от руснаците възникнаха сериозни претенции към него ( Андрей Полунин -«km.ru» - 19.05.2018 г.).
             Главната слабост на Владимир Владимирович Путин е,  че зад гърба му няма нищо освен КГВ. Той получи властта даром и като „зестра”, няма нито гръмки победи, нито горчиви поражения. Това се нарича „самобитен феномен” (такъв  в България  е Бойко Борисов).

          Очертаващата се перспектива за егалитарен капитализъм в епохата на транснационалните компании не е решение на основното противоречие при изграждането на Новия световен ред – противоречието между  англосаксонския Глобален проект  и руската държава заедно с руския народ (перспективния проблем е много добре обяснен в материала на Владимир Хомяков – „Путин победил. Что дальше ?” - „zavtra.ru” – 21.03.2018 г.).

Ролята на България в този процес е малка, но особено важна. Българските русофили трябва да осъзнаят, че България възприема Русия като преродена България и, че русофилството не е само лозунги от миналото и не е само ядене на кебапчета край Казанлък. Борейки се за бъдещето на Русия, българите се борят за собственото си бъдеще. Няма какво да се сърдим за руската сърбофилия и за руската българофобия. Щом сме  заровили главите в пясъка, това ще получим. (сръбските „братя” вдигнаха дори паметник на Виталий Чуркин, починалият постоянен представител на РФ в Съвета за сигурност на ООН – “cont.ws” от 2.11.2017 г.).

            Новото българско русофилсто е преди всичко борба за менталното единство на два народа, които споделят обща история и общи надежди за бъдещето. Имали сме общи врагове, изпълнявали сме волята на Духа на историята и сме били рамо до рамо в защитата на тази воля. Да си спомним тези величави дни от природно-историческия процес, без да делим общата история и да спорим кой е по-велик пред Загадката на Историята и Загадката на Вселената.

            Колкото и да вълнува, впечатлява и възторогва Парадът на Победата проведен на 9.05.2018 г. в Москва, колкото и да пробужда велики надежди, трябва да признаем, че като цяло, съвременното руско общество още не е готово да си върне името и делота на Сталин и на Съветският съюз.То е в началото на Великия катарзис, защото когато го направи, трябва да признае, че в началото на 90-те години на 20-я век се е оказало на страната на планетарните сили на Злото, а такъв грях трудно се изкупва и защото, ако от историята на 20-я век махнете името и делата на Йосиф Висарионович Сталин, няма да остане нищо освен Хитлер и нацизма – това вече се случи в Украйна !

            Самобитна Русия и самобитна България никому не са нужни, дори и на самите себе си !

            България е “член на голямото европейско семейство”, колкото слугите са били членове на семействата на феодала и аристократа !

         Пътят на България и на Русия е във  великия евразийски проект на ген. Де Гол  (Жан Тириар, виж „Свръхчовешкия комунизъм” – писмо до немския читател – 1982 г.).

            Мы - мирные люди, но наш бронепоезд стоит на запасном пути!(Андрей Иванов – Песен о Каховке)




Гласувай:
6



1. krumbelosvet - Изкуство на възможното
31.05.2018 14:49
Ванга е по-права от проф. Гиндев. Че народът се води. А професорът натоварва НАРОДА с вината за предателството (или капитулацията под ултиматум) на ръководството на СССР. На тая основа се трупат още грешки на автора. Путин мразел Сталин. Щом е главно разузнавач, според професора, Путин не се води от чувства. Авторът е много по-близо до тоя грях. Руският народ беше заразен от западната и Горби-Елцинска пропаганда, а преди това и от Хрушчовата, и Путин е ДЛЪЖЕН да се съобразява с това. За него и капитализмът е ДАДЕНОСТ, победила контрареволюция, която е НАСЛЕДИЛ. И сигурно по-добре от нас познава обстановката, за да е на мнение, че Русия не може да издържи нова революция. "По горло наелис революциями." И т.н. Наскоро цитирах един нов пловдивски хит "Ни съ нъучихти ейиии"...
Да, Сталин е победителят във ВСВ. Да, той е геният, който напраВи НЕВЪЗМОЖНОТО - да победи врагът си в съюз с враговете си. Да мобилизира страната и военното производство както никой дРуг в историята, в условията на НЕМИСЛИМИ ЖЕРТВИ и ПОРАЖЕНИЯ. Но и неговото име РАЗДЕЛЯ русите, след ДЕСЕТИЛЕТИЯ анти-Сталинска пропаганда. И държавният глава е ДЛЪЖЕН да се съобразява с тая ДАДЕНОСТ. Той е принуден да търси МАКСИМАЛНО обединение. Щото ако не беше спечелил с над 70%...
цитирай
2. tres1 - най-трудното
01.06.2018 02:19
в оценките, приказките и делата е постигането на баланс недопускащ крайностите. В материала както политическите, военните, материалните и социалните проблеми се предлагат и обсъждат с гледни точки близки до крайностните такива. Това което днес все още наричаме реален социализъм е бил един не съвсем успешен опит за реализацията на тази идея, изграден без необходимия фундамент и предимно с ентусиазъм. Сталин като най-ефективен узурпатор се справя радикално с ентусиастите, оставяйки симпатизантите им да проявяват контролиран ентусиазъм. Имперско-тоталитарните му приоми го превръщат във вожд. Опитите на Путин днес показват една стара традиция - да се говори за величието на матушка рус, но без дори да се намеква, че някъде там има и батушка. В исторически аспект на света се появява от нищото една велика Рус и смътно се загатва, че преди това там някъде е имало велика Тартария /или България/. Колкото до нашето слънчогледово положене /да се кланяме на там където е слънцето/ въпреки по-меките сътресения ни е коствало доста болки и лишения /Победени във ВСВ и заплатили наложените ни репарации на всичките ни "обични" съседи към които неизвестно защо нямаме претенции/ Тоест в различни времена и епохи историята се повтаря, но на различен етап на развитие и това което евентуално предстои е възстановяване на духовно-историческото и културно осъзнаване на т.н. бели арийци за възстановяване на тяхната цялост и традиции в един свят завещан преди хилядолетия от предците ни, без вождове, императори, фюрери и т.н. в който "СИЛАТА ДА НЕ ВЛАСТВА НАД РАЗУМА". И да не забравяме, че крайностите винаги са вредни.
цитирай
3. krumbelosvet - Ето - комент 2
01.06.2018 07:09
Ето следите от анти-Сталинската пропаганда. "Имперско-тоталитарните му приоми го превръщат във вожд." И аз бях повярвал в тая пропаганда по Хрушчово време, 17-18 годишен. Но по-късно, с придобиването на ДЕЛОВИ и ЖИЗНЕН опит и природо-научни знания, стана ясно като ден, че тоя човек е имал изключителни качества, и ги е използвал ИЗЦЯЛО в интерес на държавата и народа си. И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ВРАГОВЕ на тая държава и народ, англосаксите ЯХНАТИ от печатарите на пари, пускат цялата си пропагандна мощ срещу ГЕНИЯ. Показват го "документално" как агонизира в локва от урина... Защото с един жалък и престъпен Сталин, руският ХХ-ти век става жалък и отблъскващ. В интерес на новите претенденти за световно господство. И мъдрецът Слави Трефонов е запомнил само едно "има човек има проблем". И май печатарите са решили ТОЙ да наследи износения ББ....
цитирай
4. russofil - Путин просто изпълнява задачи
02.06.2018 16:20
Като основна причина за колапса на СССР бих посочил липсата на икономическа самостоятелност на населението - приходите от износа на суровини и печалбите от експорт на стоки се изземваха от апаратчиците на КПСС и чрез агентурата на КГБ се изпираха в чужбина, процесс който се масовизира по времето на Брежнев.

Поради пълната централизация на Совецката империя далаверите на висшите комуняги бяха лесно изпълними и капиталите на "совецките" (разбирай окупираните от Русия) народи попадаха в личните банкови сметки на висшето партийно ръководство, семействата на които трайно се установяваха в "загнилия" Запад, там израстваха и там се изучаваха децата им - дъщерите на Путин и Ларвов не са изключение.

Всъщност Путин беше един от перачите на големи пари и го бяха сгащили за крупни далавери в Ленинград, та тогава Боря Елцин си го набеляза, защото поради криминалното му минало му държеше малките топчици на Владимир Владимирович в едната си ръка. Боря също имаше проблеми с краденето на пари - от банка в Ню Йорк се получиха течове от личните му "спестявания" и му беше необходим някой сръчен перач като КГБ агент Путя да замаже дирите.

Още през 70-те години империята на СССР изпадна във вегетативна кома и по времето на Андропов КПСС реши да изключи състемите - капиталите които комунягите ограбиха от населението вече станаха законни, символиката на макрсизма-ленинизма под егидата на която ставаха кражбите вече беше ненужна, дори вредна за оялите се комунистически тартори и КГБ агент Горбачев беше натоварен със задачата да я отстрани - сърповете и чуковете най-демонстративно бяха изкъртени от стените на сградите, имаше малки недоразумения между комунягите в Москва с които Елцин успешно се справи, а Путя наблегна на канализиране потоците на ограбването от народите злополучно попаднали в Руската империя, като изгради мрежата от олигарси и се справя забележително: Денги-Вокзал-Цюрих.

@russofil
цитирай
5. krumbelosvet - Ето
03.06.2018 10:53
Ето, появиха се скодоумните анти-СССР и анти-Сталински коментари на дежурната футболна агитка. Равнище "добиче". "Червени свине" против "сини говеда". Те са неспасяеми. Май само военно поражение на яхнатите от банкстерите англосакси, може да им избие идиотията от главите.
цитирай
6. krumbelosvet - Да не спорим
04.06.2018 08:13
Да не спорим кой е чел повече. Ще пропусна и хазарската конспирация след Сталин. Ще пропусна и защо падна СССР, защото са спорни причините.
Безспорното е, че Б Ъ Л Г А Р И Я се срина СЛЕД 10-ти. И сега изчезва планомерно ПОД ВЪНШНО УПРАВЛЕНИЕ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948376
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031