Има съвсем малко публикации, които търсят в Посланието скрити пластове от надсистемна философия. Една от тях е на Алексий Чадаев – („Идеология четвертого срока Путина – войнствующий сциентизм и техницизм” – Москва, 4.03.2018 г. Блокът на Чадаев). От нея публикуваме отделни цитати за ориентация на читателите.
„Почти всички изследователи се фукусират върху двете части поотделно, при което изпускат това, което е между тях. А там е всичко и то лежи на повърхността. То е войнстващ сциентизъм и техноцизъм, т.е. вярата в науката и технологиите, че те са универсална панацея от всички днешни и бъдещи проблеми.
Новите цифрови технологии ще оздравят нашата икономика.Мобилните фелшерски пунктове ще спасят медицината. Детските школи за научно-техническо творчество ще преобразят образованието. Електронните данни и тяхната прозрачност ще ни спасят от корупцията. Новите ракети и бомби ще ни защитят от външните врагове.
Но ще заработи ли всичко това ?
Сциентическият подход не е нов. Още Ленин го беше предложил за създаваната от него държавна система. И доста време такава система успешно работеше. Научно-техническата революция (НТР) даде мощен импулс за развитието на разорената от световната и от гражданската война страна. Но в този подход се криеха конфликти, които марксизмът не беше предвидил.
Главният от тях беше конфликтът между интелектуалците, стоящи на върха на НТР, и съветската партийна номенклатура. Но когато заложиш на науката, трябва да създадеш и цяла нова класа, каквато няма в марксизма – това са професионални учени, инженерите, интелектуалците. И не само да създадеш и да делиш с тях материалните блага, но и властта. В проекта такова нещо не се предвиждаше, „умниците” се смятаха за обслужваща прослойка, професионали-наемници, създаващи и развиващи нужните технологии. Но много скоро се оказа, че този слой има собствени представи за устройството на обществото и тези представи не съвпадат с ортодоксалната доктрина. И започнаха да се плодят учени-дисиденти, хуманитарии – дисиденти. И Системата отговори така, както си беше свикнала, защото тя не можеше и не искаше с никого да дели властта – блокира част от иновационните проекти, част от учените изрита на Запад, хуманитариите – по периферията на империята в постоянен конфликт със Системата. Но тези високопрофесионални и умни хора продължаваха да разяждат Системата от вътре и тя не издържа.
Ако Путин си представя този път за изход от кризата и за възраждането на Русия, той бързо ще попадне в съветската ситуация, без да знае какво да прави. И наистина,, на днешните „умници” няма да противостоят стареещите съветски номенклатурчици, а новото номенклатурно-олигархично братство : „силоваците”, „етноолигарсите”, „спортистите”, „системните либерали”, а това са хора прости, жестоки и винаги предпочитат простите решения пред сложните и краткосрочната полза пред дългосрочното чакане. „Ти си умен – ще кажат те – тогава си се занимавай с твоята наука и не се пъхай при сериозните хора и техните проблеми”. И битката ще почне отново без шанс учени и интелектуалци пак да победят”.
Проблемът описан от А;Чадаев наистина е между редовете и не е обозначен открито. И въпреки това той не е главното в Посланието, макар загатването му да намеква за главното.
Главното в Посланието, че Путин отговори на най-важния въпрос задаван му от привърженици и врагове в последните години : каква държава строи Путин, какъв е идеалът на тази държава и какъв ще бъде нейният обществено – икономически и обществено-политически строй. В тази сфера, почти незабелязано Путин се стреми към равнището на Платон и Аристотел.
С голяма доза вероятност може да се предположи, че става дума за своеобразна „Корпорация Русия” със свръхзадача -транснационална корпорация „Евразийски съюз”, в която ще се намери място и за националния плутократичен „елит”, и за простия народ. Но, за да бъде ефикасна корпорацията, трябва да има управленска йерархична структура (вертикал на властта) : топмениджмънт, линеен мениджмънт, специалисти и изпълнители. Ако това се проектира върху обществените структури, схемата става следната : олигархичен и властови елит (топ мениджмънт), чиновническа властова прослойка (линеен мениджмънт), специалисти (наука и техника) . Православието се замества с вярата и оповаването върху конкуренцията (свободния пазар), а монархичния принцип – с властовата вертикала.
Такава корпоративна формация е част от глобалния съюз на транснационални корпорации. Но суверенната корпорация, каквато е днес Русия, е непригодна за цивилизационната война, която се води. Корпорацията се базира на интереси, цивилизацията - на ценности. Когато цивилизацията се утвърждава, нейните ценности придобиват институционален характер, стават база на правото и реда. Това, което наблюдаваме в Русия говори, че корпоративният ред ще се гради върху „бялата”, а не върху „червената” идея. Съвременото руско общество не е готово за преход от корпорация към цивилизация и то по модела на „червения” проект. Тази болезнена руска колизия ще завърши само ако една от двете идеи капитулира. Сложно е да се каже кога това ще стане и може ли въобще да стане и останалия народ (изпълнители).
Подобна корпоративна схема много прилича на схемата на Платон за „Идеалната държава” : властта - на философите, отбраната - на стражите, „бачкането” – на останалите. Но Платон, а след него и Аристотел, предварително поставят в основите на „идеалната държава” редица други редица други идеи, за които в корпорацията няма място – общото благо, законност, справедливост, съборност, безсребърност, граждански дълг, истинска (класическа) демокрация с переодична смяна на елита и др. Освен това, проблемът описан от Чадаев по-горе присъства в етажа «нomo progressus».
Любимата на Путин военна компонента на държавата, с която той се гордее, също няма място в корпоративния свят. Глобалната корпорация няма армия, тя има Частни военни компании.
Следователно, Путин казва : Аз готвя Русия за заемането на достойно място в бъдещият глобален планетарен свят и чрез военната компонента й предоставям място сред доминиращите корпорации с възможности за управление на планетата.
Това е парафраза от ранните години на новата Руска държава, която се надяваше, че като е свалила и изтрила от историята си съветския социализъм, западните капиталистически държави ще я приемат братски като съуправител на глобалния капитализъм.
Тогава нищо не стана, няма да стане и сега. Мечтата на Путин за идеалната държава на егалитарния глобален капитализъм, не е дори илюзия, тя е бълнуване.