Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2017 14:11 - ИСТОРИЯТА НЕ Е НАУКА, ИСТОРИЯТА Е ЛИТЕРАТУРА
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 5961 Коментари: 5 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

            Българските средства за масово осведомяване напоследък „глезят” зрители и читатели с различни исторически предавания (само по БТВ има две). В тях, който не го мързи споделя своите възгледи, сънища и фройдови забежки и трови общественото съзнание. Мъдри исторически „гуру” и  „непълнолетни” същества говорят непрекъснато и свободно научни извращения, за които в къщи близките би трябвало да ги  ругаят и мъмрят. Съвсем наскоро подобно същество заяви, че „Византия” е измислица”  („24chasa.bg” – 15.07.2017 г.). Масово се рекламират две исторически книги на харизматични хуманитарии (Стефан Цанев и Иво Инджев) плод на фантастични и заблуждаващи излияния. Всички подобни и много други индивидуални и групови изпълнения поставят остро въпроса за смисъла и състоятелността на историята като наука. Това ми напомня любопитен цитат от М.Е. Салтиков-Щедрин от неговото известно произведение „Историята на един град” :

                „Идиотите са много опасни не затова, че те са зли, а защото  са им  чужди всякакви други съображения, и че винаги са с „рогата” напред, сякаш пътя по който вървят принадлежи само на тях.

                От далече те може да изглеждат като сурови и настойчиви личности със сериозни убеждения, които съзнателно се стремят към твърдо набелязана цел.   Но тава е оптична измама, от която не т трябва да се увличаме. Те са напълно невъзприемчиви същества, които се тикат напред, защото не са в състояние да осъзнаят себе си във връзка с каквато и да е поредица от явления” (цитира се по cont.ws”-10.07.2017 г. )

          Отговорът на поставения въпрос за състоятелността на историята  е много прост : историята не е наука. Тя е литература (някой чул, друг видял, трети казал, четвърти сънувал, пети измислил, шести записал !). По своята методология тя не отговаря на научните критерии и изисквания.

            Известно е, че документите, върху чиято основа историците възстановяват картината на отдавна минали времена, са изключително оскъдни и противоречиви (това се отнася напълно към българската история). Няма никаква гаранция, че цялата история, която познаваме, не е плод на въображението на историците. Даже когато се разполага с множество документи, резултатът не е задоволителен. И в древната, и в най-новата история всеки излага по своему събитията.

            Нещо повече.Историята, каквато я познаваме и изучаваме, е субективно творение на Ватикана и на ватиканския учен Скалигер, и  е изградена върху фундамента на Стария завет от Библията. Това Ватикана го прави още в ранните години на своето съществуване, когато в Западна Европа се води кървава дискусия между романския прочит на историята подържан от италианските ренесансови градове-държави и норманския  прочит подържан от скандинавските и германските средновековни държавици. Затова историята на Източна Европа е окепазена до крайност.

           Религиозната власт е съставила и ревностно охранява своята историческа версия, която се базира изключително на копия на някакви „ръкописи”, чиито оригинали са неизвестни (Politikus.ru” – 8.12.2015 г.). Това е особено видно в историята на древността – там хронологията е отвратителна.

Де Арсил (XVI в.), професор от  Саламанкския  университет е доказал , че „древната” история е съчинена в средните векове.

Жан Гардуен (1646-1729) – голям френски учен, автор на трудове по филология, история и археология, директор на френската Кралска  библиотека, е написал няколко книги по историческа хронология, в които силно критикува скалигеровската версия на историята и твърди, че по-голямата част от античните писмени „паметници” са  фалшификати.

Робърт Балдауф - приват-доцент от  Базелския  университет, филолог изтъква тезата, че литературните паметници от „Древния Рим” и „Елада” са създадени през Средновековието, до 1640 г.

Вилхем Каммаайер (края на  XIX век - 1959) – немски учен и юрист, е разработил оригинална методика за определяне на автентичността на старите официални документи и е доказал, че почти всички антични и много средновековни западноевропейски исторически документи са, в най-добрия случай, копия или фалшификати.

Какво значи да се основаваме изключително върху ватиканската версия на историята личи от следния показателен пример.

           В средата на 19-я век във Франция излиза книгата „Куриози на традицията” в която се появяват данни, че в монастирите на Западна Европа има :

          - 20 тела и 26 глави на свети Юлиан,

          - 9 глави на апостол Лука,

          - 18 глави и 12 ръце на свети Филип,

          - 13 ръце на свети Себастиян,

          - 5 тела, 6 глави, 17 ръце и крака на свети Андрей,

          - 15 ръце на Иоан Златоуст,

          - 30 тела на свети Григорий, 

          - 2 тела, 8 глави и 6 ръце и крака на света Анна,

          - 30 тела на свети Панкратий,

          -  От свети  Иоан Кръстител са останали -  12 глави, 7 челюсти, 4 плешки, 9 ръце и 11 палеца. („Politikus.ru” – 8.12.2015 г.). Затова не е чудно , че  за цялото си време на съществуване  човечеството е измислило  2870 богове и религии («pоlitikus.ru» -1.07.2017 г.).

Едва в средата на 20-я век възникна така наречената Нова хронология, която започна епична борба за ревизия на възприетата хронология и за въвеждане на нови методи за историческите изследвания

            В историята наблюдаваме тенденция, която се проследява навсякъде в нашето ежедневие : съдържанието се самоунищожава чрез операционалност, т.е. изследването на природно-историческия процес се заменя с отделни „операции” върху историческите факти, които подходящо сглобени, описват света чрез такива езикови знаци като „орбиталност” и „непредсказуемост”, и чрез „перформативност” се мъчи да прекрачи в белоснежната свръхреалност и в безкрайната самотъждественост, където утопиите се превръщат в своята противоположност  и самата история става утопия (според логиката на Жан Бодрияр в неговата книга „Революция на неопределеността – виж „Правая.ру”, 28.07.2013 г.).

            Вземайки предвид изложеното, представената ни история е хербарий от застинали факти, като връзката между тях е свърхсубективна и се базира само и изключително от тълкувания, предположения, интерпретации и категорични вербални обяснения. В цялата тази галиматия е елиминирано най-важното – Духът на времето, единственото, което може да ни помогне за вярното свързване и разбиране на историческите факти. В противен случай се стига до често наблюдавания абсурд да се съдят хора и постъпки от миналото според съвременния Наказателен кодекс и според съвременните морални и нравствени норми. Ще бъде даден пример с една много известна българска историческа фигура – княз Борис Покръстител.

Още щом произнеса името му, веднага до него изплува в съзнанието ми едно друго име : Карла дел Понте. Твърдоглавата жрица на Хагския съд щеше да гони нашия покръстител повече от Милошевич и цялата му генералска кохорта. От хълма на нашето време Борис Първи е събрал „кент флош роял” от престъпления срещу човечеството : потиснал е правото на вероизповедание, употребата на майчин език, самоопределението. Положението му се влошава и от факта, че това е станало по един насилствен и кръвопролитен начин, което може да премине в графата „геноцид”...Освен проблеми с Карла дел Понте Борис Първи щеше да си навлече гнева на американския посланик у нас, на Българския хелзински комитет, на Евророма и цялата европейска общност. Нелека съдба за един велик българин.

Всяка наука започва с даването на определения – както за самата наука, така и за използваните от нея понятия. Ново определение се дава чрез вече определени понятия. Така се стига до понятия, които не може да определим чрез вече известни понятия. Те се наричат основни понятия за дадената наука.

Освен основните понятия и определените чрез тях други понятия, всяка наука работи с различни предположения. Предположенията трябва да се доказват по логичен начин, използвайки по-рано доказани предположения. Тези предположения, които не могат да бъдат доказани, тъй като няма по-прости предположения за използване, се наричат аксиоми.

           Веднага проличава основната слабост на Историята - невъзможността от опитна проверка на твърдения и предположения. Само историческите факти не са достатъчни основания. Съвсем справедливо Хегел забелязва : „Фактът е труп оставил след себе си тенденцията”. От тук, от произволното спекулиране с факти – прословутия принцип „реr se”, т.е. факта сам по себе си - тръгва разюздената фантазия на историците, подмяната на Духа на времето със субективизма на историка. Чудесна илюстрация на казаното е дейността на съвременния английски инженер Питър Джеймс, който хвърли „ръкавицата на историците”, като се заинтересува от гледна точка на инженерните науки как са били построени египетските пирамиди.

          Джеймс задава прости въпроси. Как в бронзовия век с бронзови пили и чукове египтяните са могли да режат каменни блокове. Още повече, че тогава бронза е бил по-скъп от златото, като оставим настрана бързото износване в употреба на бронзовите оръдия на труда. От къде египтяните са вземали толкова много дървен материал в пустинята. За построяването само на една пирамида са били нужни стотици хиляди дървета – и за шейни, по които са тласкали огромните блокове и за строителни скели. Напомня се, че дървен материал от Африка е било невъзможно да се достави по река Нил – пречат многото речни прагове.

           Къде са каменоломните, от където са доставяни блоковете. Няма ги. Къде са остатъчните материали от оформянето на блоковете ? Те трябва да са 2-3 пъти повече от обема на блоковете. Обемът на една пирамида е 25-27 милиона кубометра, т.е. остатъците трябва да бъдат минимум 50 милиона кубометра. Когато пирамидите са много на едно място остатъците са вече стотици милиона кубометра. И Джеймс пита : вие вярвате ли в това ?

            Една пирамида се е строяла 20-30 години. Това означава, пресмята Джеймс, че един блок се обработва и поставя на мястото си всеки 6 минути.

 Джеймс и други инженери молят клана от историци-египтолози внимателно да пробият пирамидите на 30-40 метра дълбочина. И досега „учените” не разрешават такава операция и дори се присмиват : „Каква е разликата как египтяните са строили пирамидите ? Главното е, че са ги построили” Интересна научна логика !

Дори в нашето напреднало технологично време е нямало нито един опит да се реконструира целия процес на строителство на пирамидата с дълбоко навлизане в онази епоха : да се намери меден рудник, да се добие мед по първобитния начин, да се направят от добитата мед пили, с тях да си запили един каменен блок, той да се домъкне от 10 км.,да се намерят дървета и да се докарат с лодки, да се постави готовия блок на височина 100 м. за 6 минути. И цялата тази работа при температура + 40 градуса в пустинята.

Ще напомним че инженернте реконструкции на норманските кораби и пътешестването с тях, дадоха безрадостни резултати на историците.

И след всичко това, същите тези историци се очудват, че хората вярват в рептилоидите и в марсианци дошли от Космоса („cont.ws” – 15.07.2017 г.).

На научен език думата история трябва да се употребява в двояк смисъл : (1) като движение във времето, като процес, и (2) като познание за процеса. Затова всичко, което се извършва във времето, има своя история. За съдържание на историята като отделна наука, като отрасъл на научното знание служи историческия процес, т.е. ходът, условията и успехите на човешкото общежитие или на живота на човечеството в неговото развитие и резултати, и в единство с природата и със себе си.

За да се построи достоверен и работещ модел на историческия процес са нужни : (а) факти на историята, т.е емпиричен материал ; (б) подход (метод) за свързването им в осмислена логическа последователност, т.е. представянето им като система ; (в) методология за интерпретиране на функционирането на системата като основа за прогностика и за практическо използване на самите исторически факти. Историята не е само знание за миналото, а и за използване на тези знания за бъдещето.

Не е възможно получаването на съдържателни резултати при едновременно прилагане на различни методологии или, още по-лошо, на различни мирогледи. Недопустимо е интерпретацията на даден исторически факт да се прави от гледна точка на други времеви сечения на процеса, както и игнорирането на самото протичане на процеса в цялата му пълнота.

Историците убедително са доказали и доказват своята неспособност да дадат цялостна  обективна картина на отминало събитие.

           Особено съм притеснен, как за в бъдеще ще работят историците в светлината на най-новите научни постижения. Ето какво казва един от най-известните учени на нашето време Стивън Хокинг :  „Миналото е вероятност. Това е едно от следствията на квантовата механика, според което миналите събития не са ставали по някъв точно определен начин, а са обхващали целия спектър на възможностите. Това е продължавало до тогава, докато не се намеси някакъв страничен наблюдател. Затова, независимо какви спомени имате за миналото, то, както и бъдещето е неопределено и съществува  като спектър от възможности” („cont.ws” – 23.07.2017 г.).

         Не съм физик, за да интерпретирам популярно казаното, но е видно, че става дума не за различна методология на научното изследване, а за нещо съвсем различно, базиращо се на съвсем други изходни предпоставки и водеща до съвсем други изводи.  Този подход изисква по съвсем друг начин организиран и работещ разсъдък и разум на изследователя.     

            Традиционната хронологична парадигма изцяло пронизва различните сфери на днешния ни живот и главно културата и хуманитарните знания. Но, от много направления изследователите са се приближили до фаталната черта, която могат да престъпят само ако сменят парадигмата. Остава само последната крачка.                          

           В една тиха октомврийска вечер, както свидетелства Екерман, двамата титани на духовното творчество Хегел и Гьоте разговаряли за същността на диалектиката като мощен метод за разкриване на истината.  

         „В основата си това не е нищо друго – казва Хегел – освен урегулирания, методично изграден дух на противоречието, дар, който се оказва велик при различаване на истинското от фалшивото”.

„Стига – намесил се Гьоте – често да не се злоупотребява с тия обиграности и ловкости на духа и да не се използват, за да се обърне истинското във фалшиво и фалшивото в истинско”.

„Подобно нещо става – отговорил Хегел – но само при хора с болен дух”.(501)

Днешните “философи-демократи-либерали” са хора с болен дух .

         Ето какво казва Гьоте за професионалните историци и което е  още по-валидно днес - за “демократичните историци” :

                                  Това, което наричат дух на времето,

                                   е духът на професорите и техните понятия,

                                   който тези господа, кой знае защо

                                   представят за същинско минало.

            Хегел в “Философия на историята” добавя : “Винаги има печални последици, когато историк подхожда към историческия материал със своя дух, различаващ се от духа на съдържанието на този материал... Така духът на историка се оказва съвсем друг от духа на онази епоха”.

            Ще довършим със сентенцията на Фонтенел (известен още като драматурга Пиер Корней) : “Историята е лъжа, за която са се договорили историците”. (Мартиросян, стр 32).

            Първите исторически трактати, хроники и други са създавани именно като литературни произведения. И затова подобни произведения до ден днешен са натъпкани на 60-75%  с литературни персонажи и събития. Този процент стремително нараства с отдалечаването в древността и може да стигне до 95-100%.        Попитали известния английски писател  Бърнард Шоу по някакъв исторически проблем : „Какво ще каже за това историята, сър ?” А, той отговорил :„Както винаги, историята ще излъже ! („Военное обозрение”, 29.08.2013)

            Как трябва да действа всеки добросъвестен учен : той не трябва непрекъснато да търси доказателства за верността на своето предположение или хипотеза във всеки частен случай, а преди всичко – да намира универсален експеримент, доказваш, че предложената теория дава пародоксален, но верен резултат, често противоречащ на неговите желания или на всекидневните представи. Но и тук ни очакват различни методологически опасности. За една от тях – критерия на практиката – ни предупреждава видния съветски учен-математик Н.Н.Мойсеев : “изискванията на критерия на практиката не трябва да се схващат буквално – това не е само непосредствения експеримент. Резултатите от реализирането на дадена закономерност (закон) трябва да отговарят на изискванията на практиката, т.е. да спомагат за достигането на цели, към които човек се стреми”.( Н.Н.Мойсеев – Математика ставит эксперимент. „Наука”. Москва,  1979.)

         Историческите закони изразяват тренда на процеса, неговата постоянна или средна съставна. Но тези закони имат и дисперсия, в чиято зона властват случайните флуктоации, действат и се разрешават противоречията на развитието, възникват и изчезват сенките на общественото съзнание, идеалната част на общественото битие с всичките негови добри и лоши прояви, където мирише на кръв и мърша, но откъдето избликват и чувствата за щурмуване на небето. Да, това е историята в развитие и това развитие е в самото човешко битие – в края на краищата, Човекът излезе от пещерите и стигна до Луната.

          Дали ние, днес живущите, по волята на съдбата сме на неподходящото място в неподходящото време или сме просто свидетели на закономерна цикличност на историческия процес ? Ние сме чували и учили за подобни злощастни сътресения, но нищо не знаем и не можем да разберем как са се чуствали тогавашните хора. А сътресенията са били наистина огромни и страшни – загивали са велики империи, изчезвали са велики етноси, избивани са хиляди и милиони хора, разрушавани са безценни материални свидетелства, затривани са религии и философски учения. Но това е минавало и над разрухата и костите на изчезналото човечеството отново се е въздигало. Така е вървяла човешката история. Историята като познание и изучаване не е била наука, не е и днес сериозна наука

            Съвременните историци – професионали не са нито идиоти, нито глупаци. Те просто нямат адекватно на съвременните условия светоусещане и мироглед, не знаят и не ползват поведенческата теория. Например, те си въобразяват, че винаги и навсякъде, независимо от епохата, хората по един и същи начин възприемат заобикалящия ги свят, по един и същ начин си го обясняват и по един и същ начин реагират на предизвикателствата на дестабилизиращите фактори на външната среда, по един и същ начин се любят, веселят и развличат, отглеждат деца, живеят и умират. Но това е абсурд, който и в днешното време се проявява ясно и отчетливо, но историците продължават упорито да се придържат към него – някои по инерция, други нарочно !

            Това, че нещо днес се смята за ДОБРО, съвсем не значи, че преди време то е било ЗЛО. Вярно е и обратното. Например, в течение на векове педерастията се е смятала за ЗЛО, а ето днес тя вече е ДОБРО. Нещо повече, става задължителна за заемането на висши държавни постове.

           Могат да се посочат твърде много подобни примери. Да вземем проблема с „турското робство”, което днес политици и историци наричат „търговско присъствие”. Преди 150-200 години, цивилизована Европа и всички наши национал-революционери говореха за „робство” и е било ЗЛО, а ето че днес стана „присъствие” и е вече ДОБРО.

            Време е да споменем за основната причина, която компрометира историята като наука – пренаписването на историята. Тази заразна болест, този смъртоносен вирус бушуващ над  7 000 години, остави от историята жалки парцали, които за нищо не стават. Виждаме пораженията на вируса и днес, защото това, което в повечето случаи говорят историци по радиа и телевизии, са исторически парцали, изцапани с храчки и повръщано факти и измислици оплетени в храносмилателната им система. 

            Всичко започва от първите наченки на писаната история, от времето на Шумерия, Вавилон, Персия и Египет. Всеки владетел или династия първо бързат да затрият и заличат историята преди тях, за да изглеждат единствени, божествени и велики. Особено в това преуспяват египтяните, което днес са доказва от запазените артефакти. Изчовръкани с длета йероглифи, разрушени паметници, съборени храмове, сменени богове и религии, пренесени столици. Целият този инструментариум се е ползвал в пълен обем. Преди 4500 години египтянинът  Прис е написал върху папируса си : „Земята ни върви към упадък ; рушветчийството и корупцията процъфтяват ; децата престанаха да слушат родителите ; всеки иска да напише книга и краят на света е близо”. Пита се, ако само по този несъмнен факт въстановяваме тогавашната египетска епоха какво ще получим ? Ами несъмнено - нашето време ! И какъв е изводът ? – пределно ясен : днешното човечество върви по пътя на египетското царство, т.е. към пълно изчезване на познатата ни човешка цивилизация, към нейното поглъщане от друго общество (древен Египет завърши с включването му в границите на Римската империя – 31 г. пр.н.е.),което наричат  „елитарно стадо” с робовладелческо обществено устройство, в което от хилядолетия живее човечеството.

            Такива са парадоксите на историческата „наука”. За съжаление, тези парадокси могат да бъдат оправдани с доводите на Стивън Кинг, но тогава трябва да сменяме самите себе си и всичко, което до сега смятаме за наше научно наследство. Изглежда ще излезе прав популярния син на чехския народ - „храбрият войник Швейк”  : „Било е както е било. Все някак си е било. Никога не е било, никак да не е било !”

            И днес българските историци нямат обяснение, защо при завладяването на България от турските орди (1396 г.), турците масово помохамеданчват българското население, когато Турция приема официално Исляма чак през 1601 г. при султан Ахмет ІІ., макар селджуците да приемат исляма в ІХ - Х век, при Малик Шах(72-1092г.) създателя на империята на селджуците.

            В Европа пренаписването на историята се разгръща в големи размери през Средновековието благодарение на католическата църква.  Лов на вещици и аутодафета, изгаряния на клади не само хора, а и книги, списъци със забранена за четене литература, изчезване на етноси  при колонизацията. Нацизмът доведе тези механизми до индустриални размери.

            За съжаление пренаписването на историята върви в България с исполински крачки и скоро може да надмине „рекордьорите” Украйна и Македония. Целта на това пренаписване е банално проста и ясна за всички : (1), пълно еманципиране на България от Русия във всички възможни области и (2), пълно изтриване на социалистическия период от българската история и комунистическите настроения в обществото.  И до днес средствата за масово осведомяване заливат  обществото с всякаква информационна помия : „проруски сепаратисти в Донецк и Луганск”, „окупирания Крим”, „руска намеса в българската политика” и др. подобни. Тези модерни словослагатели не си дават сметка, как би изглеждали подобни твърдения в българската история : „Проруски български сепаратисти  се сражават на Шипка срещу армията на законната турска власт” или „България окупира Македония” или „българските комунисти избиха след 9.09.1944 г. 100 000 невинни българи”, но никога няма да кажат че американские империалисти избиха в Япония за 10 секунди 330 000 души и раниха 476 000 души, в това число жени и деца (световен рекорд по ефикасност на убиване !).

          По тази проблематика голяма част от българските историци и присъединилите се към тях „исторически комбатанти” стриктно следват препоръките на Глобалния предиктор (Вашингтон и Брюксел). Дали това гигантско предприятие ще се увенчае с успех ще покаже времето. Но си струва да напомним знаменитото предсказание на големия български писател Димитър Талев : "И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ..." (из коментариите в „Blitz.bg” – 21.03.2014).

          Ние, днешните славянобългари, сме наследници на трагична история. Повече от половината време от своето фактическо съществуване държава и народ са разтерзавани, унизени, потъпкани, окървавени, тялото на Отечеството е ръфано и разкъсвано от хищници, майките и сестрите ни са изнасилвани, бащи и братя са бесени, невръстни деца са хвърляни на гладните псета – били сме на края на бездната. И изведнъж, от преизподнята се издигат няколко върха, белязващи времена на немислими изпитания, немислими градивни постижения и немислими победи. В тези времена българският народ сякаш се докосва до Световния разум и попива в себе си Духа на историята. Тези върхове и тези времена образуват истинската българска история, показват нашата историческа същност надмогнала ненадмогваното и надживяла трагичното.

            Тази история може да бъде разбрана само от надсистемния планетарен ход на природно-историческия процес, от тенденциите на хоризонталния прогрес, от съотношението между загадката на Историята и загадката на Абсолюта - независимо какво конкретно съдържание влагаме в тези две понятия.

         Най-важното от цялото изложение може да се формулира по следния начин :

            1. Никой народ не може да се помири с историята си. С нея той може сама да се примири.

       2.„НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА ИМА ОБЩЕСТВЕН КОНСЕНСУС ЗА МИНАЛОТО. ОБЩЕСТВЕН КОНСЕНСУС Е ВЪЗМОЖЕН САМО ЗА БЪДЕЩЕТО !!

  

 

 

 




Гласувай:
10



1. merlin68 - Желанието да се бръкне в миналото и ...
29.07.2017 17:28
Желанието да се бръкне в миналото и от там да се извади нещо което да донесе на "властелинът на историята" дивиденти в настоящето, е съществувало от началото на времето. И естествено, ако такова нещо в миналото липсва, то =властелинът на историята= го създава със задна дата. Така е било и така ще бъде. Този постоянен процес на преинтерпретиране на историята с цел доставяне на дивиденти в настоящето превръща историята във въртележка. Повтарят се едни и същи грешки, но при всеки следващ цикъл тези грешки струват все по-скъпо, а в историята има само една валута - кръв.
И в този ред на мисли ми се струва, че Вие сте напълно прав, че историята не е наука. Науката е спирала водеща до технически прогрес, а историята - въртележка от която тече все повече кръв.
И колко забавно се получава - науката вече е стигнала нивото в което спокойно може да убие историята...в следващия и цикъл:)

А не е ли това доказателство, че прогрес в човешкото съзнание няма?
цитирай
2. nedovolen - Да бе литература, малко да й се ра...
29.07.2017 18:42
Да бе литература, малко да й се радваме. Тя е само една дебела лъжа.
цитирай
3. lexparsy - Благодаря за проницателната статия
30.07.2017 07:11
много Хора вече разбират това...а няки отдавна, но си траят
скоро и тепърва ще лъсват много неща и несамо за Историята, но и за Науката, Археологията, Религията и т.н. и въобще за възприятията ни за "Света"

някои го изчислява с времето до "12 часа" :-)
цитирай
4. rotanov - История? Какво е това?
30.07.2017 11:11
Всички знаем че историята се пише от победителите.
цитирай
5. krumbelosvet - Струва си
31.07.2017 13:25
Струва си да се прочете статията, дори и ЕДИНСТВЕНО заради последното изречение:
"Обществен консенсус е възможен САМО за бъдещето!!"
Унищожителите на Европа, и на България в т.ч., явно ЧУДЕСНО знаят това. И ЧРЕЗ МЕДИИТЕ И ДРУГИТЕ СВОИ ПРОТЕЖЕТА, постоянно ни тикат носовете в миналото.
И тия дни един познат изказа в компания политическо верую - "Румъния ще се оправи, защото застреляха Чаушеску и др., а ние не". И не е сам тоя познат, даже между лично познатите ми не е сам. Пази Боже.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1951172
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031