Проблемът е многостранен, прекалено е натоварен емоционално, обвързан е политически и цивилизационно с това, което наричаме Глобален проект и е предложен като главен тренд (тенденция) на човешката еволюция - бъдеща рамка на човечеството. Затова борбата срещу него е борба идеологическа и може да бъде решена по два начина : (1), плюеш и отминаваш като гледаш да вършиш своята работа или (2), с един замах, като Александър Велики, отхвърляш „ангелогласните адепти” и разсичаш Гордиевия възел.
Ще започнем като огледаме проблема от всички страни, проучим корените на възникването му и посочим направленията, по които, ако се работи усилено и настъпателно, може да бъде решен теоретично. Практическата реализация зависи от индивидуалната воля и от стечението на обстоятелствата. Със съжаление ще отбележим, че в България не е налице нито едното, нито другото. Но това съвсем не означава, че проблемът не трябва да се поставя, не трябва да се изследва и за него не трябва да се говори.
Отдавна е установено и доказано, че някои начини на социално поведение са полезни за обществото, но са вредни за индивида. Инстиктивните подбуди и културно придобитата отговорност за тяхното контролиране образуват единна система, осигуряваща общото съществуване заедно на множество индивиди. От друга страна криминологията предупреждава, че е трудно превръщането в социални хора на така наречените „емоционално бедни” личности. И, ако не е вярно, че всички вродени дефекти са неизлечими, то още по невярно е, че са излечими всички придобити дефекти.
Един от многото парадокси, в които се е оплело човечеството е, че изискванията за човечност спрямо личности влезе в противоречие с интересите на самото човечество. Нашето състрадание към асоциалните и непълноценни групи, чиито недъзи са или от необратими увреждания в ранна възраст, или са наследствени, пречат да се защищават тези, които са без недъзи. За съжаление, процеси на нашата планета като изчерпване на ресурси (вода, храна), пренаселеността и, най-важното, съвремената насаждана в обществото парадигма за ефективност и конкурентност, искаме или не, поставя ребром въпроса за съдбата на различните дивергенти. Естествено е хората да се замислят защо трябва да издържат и да хабят ресурси за подържане на живота на масови убийци, извращенци и ненормалници само в името на абстрактен хуманизъм, който застрашава бъдещето на нормалните хора.
Всеки, който мисли биологично и познава силата на инстиктивните подбуди и относителното безсилие на всеки отговорен морал и нравственост заедно с всевъзмозможните благи намерения, ще разпознае в дивергентите не дяволското зло, а болния и нещастен човек. Това е заблуда. Заблуда е, че човешкото поведение подлежи на неограничени промени, тъй като в такъв случай възникват тежки прегрешения към човешкото общество. В условията на съвремието няма нито един фактор за еволюционен отбор в посока на добротата и порядъчността с изключение на нашите придобити чувства към тези ценности. Нека да погледнем в историята.
Във великата и обожавана Елада, бебета са мрели като мухи и без помощта на елинските акушери-неонатолози от града-герой Спарта. По какви показатели са определяли бебетата, които са хвърляли в пропаста, без да чакат те да пораснат и да постъпят в престижните училища (тогава – академии) и да се заемат с управленска дейност, ние не знаем. Сигурно, решението не се е вземало само по медицински показания, тъй като за тях се е грижила природата. Но знаем, че в Спарта започна масов геноцид веднага след като спартанците започнаха да трупат и натрупват награбеното във военните походи въпреки изричната конституционна забрана. До този момен трофеите носеха самите войни, а към тези индивиди, които влачеха награбеното за себе се презираха като простаци с претенции, които изтъкват и се гордеят със своята простащина. И бяха прави. От тук възниква научната хипотеза, че в пропастта са хвърляли и бебета, подозирани в наченки на склоности към атрибутите на разкоша и паразитизма и намиращи размера на своят лична собственост по-важна от естествените различия между членовете на бойния колектив и, по този начи, жертване на благополучието на колектива от користни съображения. Предполага се, че Делфийските оракули са научили Ликург да открива подобни признаци още в най-ранната възможна възраст.
„Щом в семействота на спартанец се роди момче, то се отнасяло при старейшените – геронтите. Те решавали съдбада на бъдещият гражданин. Слабите и хилави деца хвърляли от скалите на планинския хребет Тайгет, тъй като се смятало, че живота на такова дете не е нужен нито на него, нито на родителите, нито на държавата. По този начин спартанците не допускали между тях слаби и болнави хора. Това се обуславяло от факта, че при най-добрите времена спартанците мъже били около 10 000 души. Те са били задължени не само да осигуряват безопасността на границите, но и господството над илотите, които обикновено наброявали 200 000 – 300 000 души” (Юрий Шанин – От елините до наши дни – Из-во „Медицина и фезкултура” – София, 1979. Стр. 14).
Днес подобен подход ще доведе хуманистите и борците за човешките права до инфаркт. Но погледнете Природата и вижте какво става с различните животински дивергенти в процеса на еволюцията. Ако не знаете, гледайте научно-популярните филми на „Дискавъри”. И, ако още не разбирате, се огледайте около себе си – на пенсионерите им отказват всякакво бъдеще, защо ги смятат за излишни, тъй като не създават принаден продукт. Вижте в какво възпитават младото поколение – „бъди ефективен”, бъди звезда”, бъди „конкурентен”, бъди „победител !” Защото каква е конкуренцията ? – в нейния край победителят остава без конкуренти !
Много е лесно да разсъждяващ за хуманизъм, благородсто и състрадателност в условия, когато тези условия ги създават роби с робски труд, които се смятат за по-ниски същества и от животните. „За да бъде свободния човек абсолютно свободен, робът трябва да бъде абсолютен роб” – тази максима ни е завещана от епохата на Просвещението (?)
Самата обществена обстановка днес приравнява мнозинството хора към животинския свят, в който никакъв хуманизъм няма. Има борба за оцеляване, за производство и възпроизводство на рода. „Най –справедливата причина за война е, когато един народ не ползва своята земя, владее я напразно, но забранява други да я използват и владеят, които по предписанията на природата са длъжни от нея да се хранят”.(Това е Томас Мор.Цитира се по „warandpeace.ru” – 31.08.2015 г.). Спомняте ли си текст от знаменитата българска песен „Стани, стани юнак балкански” :
Да си развеем знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат чужди племена!
Процесът на всеобщо затъпяване е станал самоподържащ се и с автоматичен характер. Можеби е време да се замислим, дали не носим някаква вина за наплодилите се възрастни дебили със съзнание на шестгодишно дете.
В последните 50 години хора и групи заинтересовани (0,001% от човечеството) да живеят в бъдещето като в рай, докараха мнозинството хора до животинско състояние. Индивидът е оставен сам срещу Природата и срещу другите индивиди. И няма да е изненада, ако в близко бъдеще видим масово унищожаване по улицата на непотребните хора - от пенсионери до всякакви физически дивергенти и приравнените към тях изроди.
В рамките на разгръщатата се Глобализация това е неизбежно !
