Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04 21:24 - КАК ДА РАЗБИРАМЕ РУСИЯ И КАКВО ДА ПРАВИМ С ТОВА РАЗБИРАНЕ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3024 Коментари: 5 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

         Това, че съвременният свят е потънал в хаос, е ,така да се каже, медицински факт. На този факт се придава различно съдържание : безредие, нелогичност, кошмар и т.н. Но внимателно вглеждане в хаоса веднага открива две характерни за него черти : (1), той е управляем ; (2), това управлявление има ясно поставена цел, т.е. то е детерминирано. И тази цел е унищожаването на Русия, като главно препятствие пред реализация на Глобалния проект. С други думи, при интерпретация на хаоса се сблъскваме с дейността на Глобалния предиктор (ГП), изразител на волята на Световната конспирация за пълна доминация над всякаква политическа дейност в услуга на народите, за края на историята, за неограничена власт на англосаксонството, за успеха на библейския завет. Само от такъв базис може да се търси разбиране и осмисляне на ставащото по света.

         Материализирането на управляемия хаос върху „Голямата шахматна дъска” в момента става в два геополитически акцента : в Украйна и в Сирия. Ще съсредоточим вниманието върху ставащото в Украйно, защото то е най-тясно свързано с България и с нейната съдба.

         Проблемът „Украйна”, по разбираеми съображения, е станал водещ обществен проблем в Русия до степен на обсебване. По всяка вероятност то изразява конвулсиите на увредения руски разум от ужасяващия исторически грях на самите руснаци – колективното участие в разрушаването на собствената си родина - СССР. Подобно престъпление не е лесно да се признае и не може да се прости – то е без срок за давност.

         Това вътрешно глозгане в съвкупния разум като начало ражда параноя и, ако не бъде прекратено в близко време, може да доведе до пълен национален ментален срив съпровождан с окончателно разпадане на държавата и погиване на руския етнос. Защото такива индикации има.

         Първото, коета направиха руснаците след елементарното осъзнаване на своята историческа слепота, беше да потърсат причината и причините на станалото. И, за да оневинят себе си, подобно на малките деца ги намериха в неблагодарните съюзници-предатели. Този рефрен и до сега звучи и целенасочено се втълпява на подрастващите поколения. И този процес не е толкова невинен, колкото изглежда. Той не е само детинщина. Той е отказ от покаяние на най-„православния” народ, както се самотитуловат руснаците. И не е само и единствено вътрешноруски въпрос. Когато става дума за съдбините на 100 000 000 души по света, това не е локален проблем, проблем само на една държава, на една партия и един народ. В индонезийския геноцид от 1965 година загинаха 2,5 милиона комунисти и техните семейства. Предателството на съветските комунисти има ли отношение към тяхната памет или не чак толкова ? От друга страна самото самоубийство е непростителен християнски грях, да не говорим с други термини и друг контекст (в наши дни не е прието да се помни и споменава как специалните органи на СССР, по личното разпореждане на М.Горбачов, готвеха „демократични” държавни преврати в съюзните държави от Варшавския договор).

         Познатите ни империи – Римска, Византийска, Османска, Австро-унгарска бяха разгромени от външни сили. Саморазпадаха се само варварските империи (Чингис хан, Атила, Тамерлан).  Варварска империя ли беше Съветския съюз създаден по най-модерние европейски проект ?

         След като обозначиха „виновниците” за своето грехопадение, руснаците се нахвърлиха върху тях обвинявайки ги за собственото си историческо престъпление. И до толкова се самозабравиха, че нито един път не се погледнаха в огледалото. Защото от там ги гледаха не бившите съюзници, а собствените им деформирани и жалки физиономии. И когато възникна украйнския проблем стовариха целия си неутолим вътрешен гняв върху собственото си отражение. Но точно това отражение създаде проблема.

         В практиката този проблем се нарича антирусизъм (понятието русофобия не е най-точното). Антирусизмът не е нито етнически, нито културен проблем. Антирусизмът е отказ да бъдеш руснак, отказ да участващ в руския цивилизационно-исторически процес. Антирусистите са убедени, че оставайки в руската цивилизация, те няма да могат да съградят своята съдба. Затова украинският въпрос не трябва да се свежда само до противопоставянето САЩ-Русия или Запад (Европа) – Изток (Русия). Но такова противопоставяне съществува и съществува много отдавна. По всяка вероятност то ще просъществува докато съществуват Русия и Западна Европа в сегашния си вид. В различните исторически епохи това противопоставяне само е обличало различни дрехи.

         За съжаление, има нещо по-неприятно от антирусизма на Украйна. Оказва се, че този антирусизъм е обхванал почити всички бивши съветски републики. В средата на април 2017 г. президентът на Казахстан Нурсултан Назърбаев обяви, че се подготвя преминаването на страната към латинска азбука. Ето обосновката : «Има дълбока логика преминаването към латинската писменост. То е свързано със съвремените технологии, с планетарната комуникационна среда и с особеностите на образователния процес и на науката през ХХІ век. Още при основното образование нашите деца учат английски език и затова пред  младото поколение не трябва да поставят  никакви прегради»..(«stoletie.ru - 12.04.2017 г). Това е явен намек, че Казахстан завива към друг цивилизационен проект (арабско-турски) и изгражда културологична бариера (дистанция) между казахската и руската култура, и че бъдещето на казахстанския народ се свързва със Западния свят. На постсъветското пространство само в Белорусия руския език има статуса на държавен език. В Киргизия, Казахстан и Южна Осетия е официален език, В Украйна – език за междунационално общуване, в Грузия и Армения статуса на руския език не е определен, но фактически той се смята за чужд език. И какво излиза ? Руският свят непрекъснато се свива и ментално с Русия останаха май само «братушките-предатели» !? Интересно се получава, но в Русия никой не го забелязва. Руснаците ги тревожи само украйнския антирусизъм.
          Антирусизмът
 започва с формирането и институционализирането на Русия на прага на Адската врата между Европа и Азия. Това е пространството между южния край на уралските планини и северния бряг на Каспийско море.През тази врата минавали голяма част от потоците на Великото преселение на народите. Минавали са и варварите на Чингис хан, Атила и Тамерлан, които са носили в Европа хаос, потисничество и смърт (Атила стигна до Атлантическия океан). Тези премеждия и страдания са се запечатали на генетично равнище у западняците и те и до сега възприемат всички живеещи около Адската врата като варвари. А варварите са и езичници и ето ти другата разграничителна линия.

         От пространствена гледна точка има несъмнена корелация между историческите съдби на България и Русия. Работата е там, че славяно-българската държава беше създадена на прага на Втората врата между Европа и Азия през Босфора и Дарданелите. Тази врата функционираше много преди северната врата, но и в обратна посока. Нещата се усложниха с появата на турските мохамедански пълчища и тяхното устремяване към Европа. Те нямаха успехите на Атила, но и това, което постигнаха се оказа достатъчно за разгрома на Византия и петвековното поробване на България. Русия избегна подобна съдба, макар, че 300 години (1240-1480 г.) беше васал на монголските орди. Със своята удивителна историческа съдба тя затвори Адската врата и с това оказа помощ на Европа, за която помощ западняците не обичат да си спомнят.

         Така или иначе, разпадането на Съветския съюз отключи действието на геополитическия закон за отпадане на територии. Според този закон, ако от съществуваща държавна се отдели съществена територия и населението на тази територия създаде своя държавност, първата задача на тази държава е да се самоидентифицира исторически и ментално. И ако обективно подобни основания няма, започва да краде основания от държавата-донор, т.е. да краде история и менталност.

         Така стана и с Украйна (и с Македония). Държавата Украйна няма история, няма и самостоятелна менталност. Дори няма и украйнски език – има малоруско наречие. Украйна беше покрайнина на Руската империя и, значи, част от Руския свят. Като държава Украйна се състоя като Украйнска Съветска социалистическа Република (УССР), създадена със съвсем други цели, със съвсем други основания, в съвсем друга мирогледна матрица. Със смърта на СССР умря и УССР. Това, което наблюдаваме е реанимиране на мъртвец в услуга на глобалния капиталистически проект. И една от първите геополитически грешки на новата Руска Федерация беше легитимизиране (признаване) на този факт.

         Какви са руските претенции към новата Украйна ?

         1. Че Украйна напусна Руския свят ;

            2. че властта в Украйна е незаконна, възникнала след преврат ;

            3. че тази власт е олигархична, бандитска, с нацистки и антинародни елементи ;

         4. че тази власт извършва геноцид върху част от своя народ, който не е изгубил своето руска съзнание ;

         5. че краде и преписва общоруската история, събаря паметници,, преименува градове и улици, осквернява гробища и не признава права на граждани, каквито самата тя използва и пропагандира ;

         6. че се поставя в услуга на чужди държави - недоброжелатели на Русия и предоставя територията си на чужди войски застрашаващи руската национална сигурност.◄

         Това са сериозни обвинения. Но ако достатъчно сериозно и обективно оценяваме ситуацията, корените на изброените украински „грехове” са намират в Русия.

         1. И до сега в Русия върви и е широко разпространено сред „елита” и интелегенцията откритото и категоричното отричане на Русия като такава, а значи и на Руския свят и това е от стотици години.

                            Прощай немытая Россия,

                                    Страна рабов, страна господ,

                                    И вы мундиры голубые,

                                    И ты им преданный народ.

 

                                    Быт может, за стеной Кавказа

                                    Сокроюсь от твоих пашей,

                                    От их всевидящего глаза,

                            От их всеслышащих ушей.

         Това е Лермонтов.

         « Аз ненавиждам Русия. През 1812 г. в Русия нахлу френския император Наполеон и щеше да бъде много хубаво, ако французите, тази умна нация  бяха покорили глупавите руснаци и ни бяха присъединили към себе си. Съвсем друг ред щеше да има у нас”.

Това е Ф. Достоевски.

            2. Нима властта в Русия е наистина законна и легитимна съобразно съществуващите тогава закони ? Нима първият президент на РФ не разстреля с танкове собствения си парламент ? И нима властта на сегашния руски президент не беше просто подарена ?

           3. Каква е всъщност днешната руска власт ? Как се нарича държава в която 10% от населението владее 90% от благосъстоянието на държавата ? (в САЩ този показател е 78%, в Китай – 73%). Днес в РФ основен гарант за историческата истина е Солженицин (!!).

          4. Има геноцид явен, открит и брутален, а има геноцид прекрит зад завесата на грижи за човека. Това е така наречената геноцидна социална политика и нейните първи симтоми се появиха именно в Русия по времето на Елцин, когато безогледно се налагаше либералната идея, че „свободния” индивид се грижи за всичко : сам да си намери работа, да спестява за здравни услуги и за старини, да отглежда сам децата си, защото, както обичат да казват и пропагандират либералите : „няма безплатен обед !” С други думи, в РФ се проявява либерален геноцид над собствения си народ.

         В Украйна само доведоха този геноцид до неговите отвратителни нацистки форми без да изпитват никакви морални угризения.

         Руската олигархия и продажната либерална интелигенция с четери очи гладат на Запад, искат на Запад, и желаят на Запад не по-малко ентусиазирано от украинските си колеги.

         5. Старта на пренаписването на историята, на събарянето на паметници, на преименуване на улици, площади и градове, на налагането на нови герои, беше даден пак в Русия и в украйна се ползва за същите цели, за които се ползва и в Русия. Руските „учители” на украинците не се притесняват от гаврата над телата на мъртъвците, да не говорим за тяхната памет.

         Руската олигархия предостави на руските геополитически противници своите финансови ресурси ограбени от руския народ заедно с природния капитал на руската земя. И днес олигарсите наричат руските врагове „партньори”, „съюзници” и „колеги”.◄

         Що се отнася до съюзниците-предатели, руската външна политика построена на корпоративната база на икономическата „ефективност” и печалба, остави страната без всякакви съюзници и я изправи в горда самотност срещу консолидирания могъщ планетарен финансов капитал и световната конспирация на тайното планетарно правителство.

         Днешна Русия и по-точно – руската власт и руския управляващ елит, признават с половин уста външно-политическите си грешки, като се мъчат отчасти да ги прикриват и корегират с успешни външни акции под флага на „възраждането” на Русия.

         Какви ментални послания изпраща Русия във въшната обществена среда ?

         Ето някои от тях :

         1. Русия е избраница на Бога и говори непосредствено с него.

         2. Според Божето послание Русия може да бъде само монархия, тъй като монархът е божия наместник на земята.

         3. Такава държава е силно централизирана и народът е просто послушни граждани.

         4. Връзката с Бога осъществява само православната религия, най-истинската от всички религии.

         5. Поради това Русия винаги е спасявала света от злото, от дявола, от шайтана.

         6. За благото на руския народ съветската история трябва да бъде забравена заедно к комунизма, а народът, предвождан от светия кръст, Христос и монарха да живее щастливо в пазарното общество на егалитарния капитализъм.◄

         Заедно с гореизложеното Русия се мъчи да докаже, че е западна страна, изповядва западни ценности и е част от Глобалния свят. Та нали руснаците се возят с чуждестранни коли, летят с чужди самолети, говорят с чужди телефони, работят с чужди компютри и гледат телевизия с чужди телевизори.

         Тази двойственост в поведението създава параноична обществена среда и пречи на колективния народен разум да се ориентира в реалната обстановка.

         Какво всъщност чакат руснаците през 2017 г. ?

         1. Че санкциите ще отпаднат ;

         2. че петролът ще поскъпне до  $100 за барел ;

         3. че ще се върнат щастливите времена на Руската империя и на елцинското време.

         Категорично трябва да се каже, че руското „възраждане” се извършва по „белия” проект, а не по „червения” проект.  С помощта на идеологията за „Руския свят”, руският национален капитал, на който тази идеология е изгодна, се опитва да се разправи с остатъците от „съветския свят”, който той страстно мрази.В същия смисъл Украйна исторически се  идентифицира по нацисткия проект. За съжаление мечтаното руско национално единство се мъчат да осъществят по същия проект.

         Очакванията са си очаквания, с тях може да се съобразяваме и да ги имаме предвид, но сериозно обществено влияние те нямат. Много по-важно е предлаганата „стока” на световние мирогледен и парадигматичен пазар. Ето какво съдържа той : Православие, монархизъм, славянофилство, патриотизъм, атомен чадър (държавна безопасност), суровинна база, неограничен пазар, евроазийство, многополярен свят, световно правителство в лицето на ООН.

         Ако обърнем внимание само на двете последни предложения ще установим лесно, че те са опасни илюзии, което не един път е било коментирано. Дори за несъмнено привлекателното предложение за неограничен пазар, съществува подразбиращото условие, че пазарът притежава и неограничена покупателна възможност за дълго време, защото в противен случай, печалбата на продавачите може да свие неограничения пазар до възможностите на държави като Белгия и Холандия и Дания. Цялата банкова система на Русия по стойността на своите активи е много далече от 20-те най-големи световни банки : BNP Paribas (Франция) – активи от  2675 млрд. долара, Deutsche Bank (Германия) – активи от  2551 млрд. долара, HSBC Holdings (Великобритания) – активи от 2455 млрд. долара, Bank of America (США) – активи от 2265 млрд. долара, Промишлената и търговска банка на Китай - активы от 2041 млрд. долара, Cбербанк (Русия) – активи от 300 млрд. долара. ( „Своими именами” – 13.03.2013).

         Тройката руски козове : Православие, монархизъм, славянофилство не интерисуват никого, миришат на мухъл и изпадат от очевадните тенденции на Глобалния проект.

         Като се вгледаме внимателно в днешното битие на руското общество, ще открием много различни акценти, на пръв поглед дребни и не толкова значими, които в съвкупност изразяват обществени нагласи и предпочитания формиращи прочутата руска специфичност, но изглеждащи достатъчно старомодни. Например, стремежът всички държавни служители да се обличат в униформи, за да могат по-лесно да се открояват началниците (дипломати, прокурори, железничари, митничари, че дори и депутатите с тяхните значки по реверите).

         Вече се очертава главното диалектическо противоречие в съвременото руско битие – противоречието между страстното желание Русия да бъде призната за напълно западна държава, изповядваща същите западни ценности, приоритети и правила, и същото страстно желание да й бъде позволено да бъде специфична страна със своя интерпретация на западните ценности.

         Това противоречие рефлектира в общата оценка на световните тенденции и тяхната практическа реализация и се нарича „доктринална несъстоятелност”. От невъзможността да се разберат и оценят важни факти, те се игнорират.Това води до лош избор на критерия за ефективност, което при условията на ограничена информация, влияние на негативни фактори и ситуационен натиск може да деформират функицията на целта. Настъпва доктринална ограниченост с всички произтичащи от това последици.

         Такава ситуация обяснява люшканията на руската вътрешна и външна политика и отказа да бъдат признати и назовани с истинските им имена очевидни факти.

         1. Глобалния англо-саксонски капиталистически проект, заедно със стадо  послушни адепти, съюзници и съмишленици води открита война за унищожаване на Русия. Тази война не е от днес и не е от вчера. И тя не се е прекратявала нито минута до сега. В основата си това е война срещу руското пространство и тя не се интересува кой управлява в Русия – монарх, Генерален секретар или президент. Това е война срещу огромността, която превръща пространството във време и която е непреодолимо препятствие пред Глобалния проект, пред мантията и жезъла на планетарната доминация и на корпоративната еволюция. Надеждата и желанието на руснаците да управляват Новия свят заедно с Глобалния предиктор се оказа утопия.

         2. В тази геополитическа война няма международно право. И ако някога и имало нещо подобно, това е било договарянето между Великите държави в името на взаимното оцеляване и за кратка почивка за ново набиране на сили и възможности. „Демокрацията е договореност между въоръжени мъже”, твърдеше Томас Джефърсън.

         3. На територията на Малорусия се води „дребна” война чрез разузнаване с бой наричана за камуфлаж „гражданска война”. Трагичността на тази „дребна” война е, че тя е наистина гражданска война – продължение на онази гражданска война от 1917 г.  В гражданските войни няма „червена линия”, няма добри и лоши. Който победи, той е добрият ! Логиката е отвратителна, но е логика на Природата, логика на еволюцията. За човечеството още не е дошло времето да прави история чрез хуманизъм. В природата няма хуманизъм, това е откритие на човешкия разум. Ще измине мнооого дълго време докато сборището от хуманоиди, наричано популус се превърне в общество от Човеци. Ако се превърне !?

         Западняците яростно и хашлашки обвиняват Русия в намеса в гражданската война в Украйна. Това е детински плач от типа „Мамо, взеха ми кулата !” Че Русия се намесва, намесва се, но това се случва с всяка гражданска война по света, която засяга проблеми извън държавата на чиято територия се развива. Примери колкото искате : гражданската война в САЩ, в Испания, в Съветския съюз, в Афганистан, в Турция, в Югославия, в Сирия. И въпросът не е в намесата на Русия, а в намесата на САЩ и НАТО и как точно се намесва Русия. Собствено казано, какво правят войските на САЩ на 8 000 км. от границите си ?

         Съмнителни са прогнозите на крайните руски националисти и „патриоти”, че утре-други ден Усрайна ще се разпадне и ще изчезне като държава. Докато колективния Запад стои зад нея, тя ще бъде подържана в крехко равновесие, като инструмент за сдържане на Русия, като ръжен в руските слабини. Руснаците също ще се мъчат да получат тактически и стратегически дивиденти по същото направление. Тази игра може да продължи дълго.

         За да се разберат по-добре скритите вътрешни причини около гражданската война в Украйна препоръчваме да се чете дневника на Алексий Мозговой (позивна – Мозговой), командир на бригада „Призрак” от армията на Новорусия, убит при терористичен акт. Дневникът на Мозговой заедно с отвореното писмо до руснаци и украинци се намира на електронен адрес :„sovross.ru” от 23.06.2016 г. ◄

         Но главната причина си остава разпадането на СССР. Никой не говори, че границите на съветските републики бяха определяни не според обитаваната територия от титулния етнос, а според икономическата целесъобразност на единния Съветски съюз. Защо тази особеност на СССР не беше взета под внимание от тримата пияници сложили началото на грандиозния разпад и от одобрилите го законово „народни депутати” от Върховния съвет на новосъздадената Руска федерация, остава „голямата” тайна на най-отвратителния период от руската история. (С 188 гласа „ЗА”, 6 с „НЕ”, 7 –въздържали се. Със „ЗА” гласуваха и ортодоксалните комунисти. Значи, такива са били очакванията, надеждите и стереотипите на повечето руснаци).Руснаците и днес си плащат и още ще плащат за своя необмислен тарикатлък.  

           След разпадането на СССР партокрацията бягаше на запад като плъхове от потъващ кораб. Бягаха и продаваха и предаваха своите съюзници, от Хонекер и Чаушеску до Юджалан и Наджибула, от ГДР и Югославия, до Куба и КНДР. („Своими именами”-3.05.2013).„Цивилизираният” свят никога няма да прости на руснаците своя седемдесетгодишен страх, при което, дори  само при намек за възможност за съветски рестарт, на Запад ги избива уртикария. От тук трябва да се тръгне !

         Руската Федерация няма дълго да устои на западния натиск даже ако остане модерна капиталистическа държава, защото не това безпокои Запада. Затова той трябва да се бие в болевата му точка, в съветската алтернатива. Как това може да стане е въпрос от друга категория. Геополитиката и Цивилизационната теория казват, че като начало трябва да се изключи Великобритания (англосаксонството) от бъдещето на Европа.

         Всяка империя може да се зароди и да живее дотогава, докато изгодите от упражняването на власт над чуждите народи надхвърлят свързаните с това разходи от гледна точка на империалистите и доколкото изгодите от приемането на чуждото господство надхвърлят разходите за съпротива от гледна точка на поданиците. Подобни калкулации негласно се вземат предвид потенциалните разходи от отстъпването на властта на друга империя.Това е и една от причините за Brikzit, който разтърси не сама Британската империя (Съдружеството на нациите), но и цяла Европа

           След края на Втората световна война съветското ръководство беше осъзнало геополитическата истина, че съюза между Хардленда и Римленда е единствената стопроцентна гаранция за оцеляване и на двете  геополитически части от сушата. Малко известно е казаното от Сталин след края на войната : „Опитът от последната война показа, че най-големи жертви понесоха немския и съветския народи, и че тези два народа разполагат с най-големи възможности в Европа за велики дела в световен мащаб”(цитира се по Жан Тириар – Свръхчовешкият комунизъм. Писмо към немския читател. Виж http://nz-biblio.narod.ru/stat/tiriar1.htm). В резултат на Втората световна война втората по мощ европейска телурократична държава беше смазана и осакатена до неузнаваемост от евроатлантизма. Подхвърляйки на немците кремвирши и бира телусокрациите доведоха великата страна до състоянието на геополитически нещастник. Такава диагноза слага на съвременна Германия Тино Сарацин в последната си книга «Германия :самоликвидацията» („Новая газета” от 22.08.2012 г.). Провали в интелекта и съзидателната енергия, загубени упорство и усърдие, целеустременост, и съревнователен дух, бележат германския път надолу и имплантират в нацията комплексна фрустрация. Страната, която беше лидер в производството на знания, деградира интелектуално. След войната немците захвърлиха оръжието и повече не го вдигнаха. Това се оказа национална дебилщина – от страх пред съветския комунизъм, немците загробиха своето бъдеще.

         Всичко казано по-горе се потвърждава от тревожни събития, станали по света в първата десетдневка на април 2017 г. Стигна се до там Иван Охлобистин (актьор с църковен сан) да напише в „zavtra.ru” от 9.04.2017 г. гневните думи : „Щом света ни е обявил война и ние трябва да му обявим война”. Подобно нещо не се случва за първи път на Русия. Какъв може да бъде отговора личи от легендарното интервю на Й.Сталин на въпросите на американския журналист Хю Бейли от агенцията „Юнайтед прес” в далечната 1946 г. (публикувано във в. „Правда” на 30.10.1946 г.). В тези отговори се крият и разгадките на повечето проблеми възникнали днес и по света, и пред Русия. За сега всичко зависи от самите руснаци.

         Къде се позиционира в този привиден и управляван хаос нашата страна?

Каква е съвременна България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ?

           Корумпирана държава. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност, след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защищават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ? Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за погроми и за социални и  политически чистки. Затова ключовият въпрос за България днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защищава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на които са изложени нашата страна и нашият живот.

          Спецификата на българския капитализъм е, че олигархата не е буржоазия. Олигархите не са бизнесмени или предприемачи. Те са рентиери. Те са квазифеодални магнати, получили собственост чрез сговор с корумпирани чиновници. Те са мародери. Съюз на олигархата и криминалните чиновници винаги е готов на най-престъпни постъпки за запазване на своята рента. Толкова повече, че в България няма национална буржоазия. Това, което наблюдаваме е компрадорска, наднационална група на глобалния Фининтерн. Тази група няма понятия като „своя страна”, „свой народ”, „своя култура”. Тя се отнася с презрение към българския народ и към българската култура. Тя е абсолютно равнодушна към съдбата на България. Или както алигорично може да се изразим : „Мечтахме за едно, получихме друго и го сравнихме с трето. Оказа се, че не прилича на четвъртото, да не говорим за петото, макар че шестото напомняше за нещо, което се намира до седмото”.

         Съвсем оправдано възниква сакрален въпрос : как българския народ бил векове месиански народ, може да избира да го ръководят политици, които са негодни да ръководят и вестникарска лавка ? И не само ги избира, но и ги търпи.

        Всичко това поставя въпроса за състоятелността на България като държава. Не бих искал да прозвучат като диагноза за българите разсъжденията на Андрий Ваджра за днешните украйнци :

         Не си струва да търсим сложни обяснения, тъй като е трудно да се види и разбере неизбежното в хаоса на вероятното. Може би българите просто се самоунищожават поради присъщи им особености на колективния ум, нравственост и менталност. Трябва да прибавим ум, знания, навици, талант и съвест. Няма никакъв заговор, конспирации и тайни врагове – България умира по естествен начин През всичките години на своето съвременно съществуване тя умира от родилни травми несъвместими със живота. Трябва да признаем, че проекта „България” е нежизнеспособен. Поради присъщи им интелектуални особености тяхния патриотизъм е на границата на идиотизма. И това е типична проявя на дадения феномен”(Андрей Ваджра – „км.ru” – 2.03.2014 г.).

         В качеството си на несъстоятелна, старееща държава, в качеството си на незначителна и пропадаща държава, България сега се мъчи да продава последното, което й е останало – нейното геостратегическо положение заедно с новия й антикомунизъм и русофобия. Българските новополитици се надяват, че тези стоки ще са достатъчни, за да им осигурят нормален живот в глобалния свят, без да се интересуват как ще преживява мнозинството българи. Тези новополитици се надяват на успех, защото са убедени, че тяхната политика напълно съвпада със западните цели към България. Точно тук е тяхната огромна поведенческа грешка – те са незнаещи и тотално обсебени от своя исторически комплекс – тяхното пълно бездействие по време на Студената война, липсата на всякакви заслуги за победата на българската контрареволюция. Те получиха всичко даром, защото са без история, без идеали, без герои и мъченици и без проект за историческа перспектива. Техните фобии не са плод на осъзната вътрешна потребност, разсъдъчна дейност или научна убеденост. Те са неуки, елементарни и жалки – от гледна точка на битието те просто са невменяеми.

         Поредното доказателство се получи на парламентарните избори през 2017 г. За 11 път победи партия ГЕРБ и се очаква коалиционно правителство с коалициата „Обединени патриоти”. Избраният нов депутатски корпус, въпреки всички предизборни обещания, с нищо не е по-добър от миналите, освен със странните нови лица пръкнали се от изневиделица и от нищото. И, ако има нещо интересно, това е феноменът на бъдещия министър-председател, който за трети  пореден път ще възглави правителството на България. Този феномен трябва да бъде изучаван дълго, макар че няма кой знае какво да се изучава : той е абсолютно прост за разбиране, но не и за подражаване. Неговата популярност се държи на три кита : (1), той напълно съответства на средностатистическия българин и (2), по нищо не се откроява от средата – от обикновенно семейство, с прости маниери, с обикновенна външност, без никакъв европейски шик, но с ярко изразено волево лице необременено от излишна интелигентност и интелект ; (3), успя да си създаде репутацията, че произхожда от репресирано семейство, с което установи тесни връзки с модерните български „десни”.

         Какво повече е нужно за кариера в държава под пълното външно управление на Глобалния проект !? А актуалните въпроси чукат на нашите врати и те са от опасни по-опасни и страшни :

         1.На къде да се обърне България, на къде да гледа и от какво да се пази : на Запад, на Изток или на Юго-Изток ?

         2.Кой и къде е нейния враг и къде са нейните приятели?

         3.Какво да прави България с нейните съюзи ?

         4.Иска ли българският народ да продължава да живее както живее досега или иска нещо друго ?

         5.Ще се развива ли България икономически, ще обогатява ли тя своята култура и ще пази ли своята ментална идентичност ? ◄

         По тези въпроси непрекъснато се говори по радиа и телевизии, но е видно, че политици, експерти и „елит” са стреснати, поуплашени и само мрънкат нечленоразделно заучени фрази и омръзнали на всички послания. На народа не му пука, всичко му е омръзнало и му е все едно кой ще го дои и стриже. Иска само от време на време да му подхвърлят свежа тревица и бистра водица. Това напомня поразително за ситуацията в началото на 14-я век. Само че тогава доячите и стригачите не бяха с бради, а сега са с бради.

         Българският популус забрави предупреждението на Платон : „Наказанието за гражданска пасивност е власт на злодеите”.  Български злодеи – дал Господ. Има опасност с това наказание и да изчезнем от Историята.

           Но нека да опишем накратко положението и състоянието на България и пред какви най общи предизвикателства тя е изправена.

         Нека погледнем политическата карта на Европа и за малко да се замислим : може ли това обиталище на мравки да създаде работеш съюз от държави и то работещ на базата на консенсус ?

         ЕС е в криза и как тя ще се развива още не е ясно. Ясно е само едно. България трябва да мисли за времето след ЕС и да бъде готова за всякакви варианти. Централноевропейските страни създадоха съюз в съюза – Вишеградската четворка. Защо ние да не инициираме Балканска четворка : Румъния, Сърбия, България и Гърция ? Вишеградската четворка е католическа, Балканската четворка ще бъде православна.


 

            С най-малки загуби от тази криза ще излязат тези страни, които притежават устойчива                             държавност, високо равнище на финансово-икономическа, ресурсна, енергийна и

          технологична самодостатъчност, достатъчно силна социална самоорганизация,          сериозна дължавна мощ и максимално възможната численост на населението. Балканската четворка ни приближава до изпълнението на тези условия, тъй като България като отделна страна не притежава описаните качества. Ако се тръгне в тази посока, това може да стане чрез прилагане на геостратегическия принцип : „нашите отношения с възможните опоненти трябва да бъдат такива, че нашите възможности в отношенията ни с тях да бъдат по-големи от тяхните възможности в отношениятоа по между им” (Хенри Кисинджър - «White House Years”).С други думи, отношенията на България с Гърция, Сърбия и Румъния по отделно, трябва да бъдат по-добри от отношенията между тях.

          Турция е главната опасност за България поради самия факт на своето съществуване като наш комшия. В нея са вплетени в неразривен възел исторически осцилации и географски реалности, които са наша, българска съдба. За съжаление тази съдба е кървава, жестока и неизгладима !

         Когато на твоята грацица стои държава, чиято територия е7 пъти по-голяма от твоята, населението – 11 пъти, а БВП – 15 пъти , и,чието население е религиозно мотивирано, а елита на държавата се придържа към исторически претенции за твоята земя, вече не става дума за политкоретност, толерантност и модерно мислене. Става дума за възможности, които при подходящо стичане на обстоятелства, могат да бъдат реализираяни. Към това трябва да добавим и  несъразмерното наличие в България на мюсюлманско мнозинство (турци, помаци, цигани + мигранти) от над 12,2% от населението на страната (според справка на ЦРУ), което допълнително увеличава възможността за бърза окупация на страната. Една моноетносна страна може да издържи чужди етноси не по-вече от 20%, след което настъпва времето на междуетнически стълкновения и безредици. Заплахата идва от възможността, процентът на чуждоземците в България да се  увеличи с над 8%, което прави около 400 000 мигранти !

         Ако става въпрос за актуалния мигрантски въпрос в Европа,брюкселските бюрократи зад лъжливата завеса на общия хуманизъм се мъчат да скрият съвсем конкретното общочовешко престъпление „кражба”. Да конкретизираме.

        Всяко трудово заплащане се състои от две части. Първата част е заплащане на личния труд и тази част е много малка. Втората част е така наречената етно-натрупваща се рента. Какво представлява това ?

В своето историческо развитие всеки народ извършва „етно-натрупване”, т.е. акумулиране на блага за следващо стимулиране на труда. Това са : природната рента (земята, която народа е отстоял в ратния си подвиг, заедно с всички дарове на тази земя), имперската рента (доплащането от гражданите за геополитическата състоятелност на страната си), фондоинтензивната рента (доплащане на гражданите за труда на техните предци, овеществен в плодоносещата инфраструктура на страната) и т.н. Всички тези ренти са собственост на етноса, общонародно достояние. То е предадено от предците на потомците, но само за своите – за тези, които по право са ги наследили. Когато в тази етническа среда се засели мигрант, той неволно и автоматично започва да получава етнонатрупаната рента, т.е. краде чужд труд. И, ако мигрантската вълна натежи прекалено, системата просто няма да издържи – тя не е пресметната за подобни тежести.

            Който обича много мигрантите, нека ги приема в своята страна и за сметка на своята етно-натрупвателна рента (Академик Авагян в www.iraqwar.mirror-world.ru – 12.12.2013 г.). Няма толерантност изобщо, абстрактна толерантност. В историята  тя е присъща само към покойниците и то не винаги.

                   В никакъв случай не трябва за забравяме и опасностите и заплахите произтичащи от нашето членство в ЕС и НАТО., тъй като директно са свързани с националната сигурност, а не толкова със СИГУРНОСТТА като такава. Става дума за влияние върху етническия  код, върху българските идеали и въжделения.

В момента България няма никакви гаранции, че западните държави, и не само те, ще ни дойдат на помощ и ще воюват в неин интерес. Точно обратното. Жив още и споменът как тези държави воюваха на страната на Турция в Освободителната руско-турска война от 1877-78 г., какви „номера” ни скроиха на Берлинския конгрес и в Ньой през 1918 г. Не е забравена и необузданата българофобия на Уйнстън Чърчил от времето на Втората световна война.

          Разклащането на българския национален код с вече фалирали и абсурдни „западни ценности”, като мултикултурност, толерантност, джендърна революция, рационален патриотизъм, сатанизъм, содомизация, унификация и примитивизация, сепаратизация и др., е другото лице на външната заплаха по линията на ЕС и НАТО. Има данни, че ръководството на ЕС е подготвило и утвърдило документи по законово придвижване в страните от ЕС на тези „ценности” тайно от европейски народи (става дума за Меморандум подписан на 25-29  юни 2014 г в Страсбург и влизащ в сила от 1 май 2016 г. Всъщност това е разписание, по дати, за бърза подмяна на православните църкви и реалното им превръщане, заедно с  всичките останали вероизповедания, в обединена, световна юдомасонска, сатанинска религия, анти-църква на сатаната и неговия пророк антихрист. Шокиращият документ заедно в нужните препратки и информационни портали може да се прочете на сайта  „bultimes.com” от 21.12.2016 г.).

         Що се отнася до евразийския вектор, който „наднича” към България през Черно море, трябва да сме наясно, че от времето на Екатерина Велика ние се намираме в близката зона на руските национални интереси и това не може да бъде промененно докато съществува Русия. Имайки предвид статуса на Русия, възникват неизбежни опасности и заплахи, минимални по размери, но важни за отчитане поради сериозни последици върху „голямата шахматна дъска” (цивилизационата компонента на руското влияние върху България е извън предмета на статията. Само ще отбележим, че не е нужно да си русофил, за да оцениш ролята на Русия в съдбините на България, както не е нужно и да си русофоб, за да не ти харесва много от това, което става и каквото прави Русия. Трябва просто да си българин, за да почустваш силата на историческите осцилации и необходимостта двата родствени народа да са заедно в сложните криволичения на историческия процес.). В най-добрия случай България е поле на сблъск на интересите на три  империи, при което е играла роля на „резменна монета”. Оставането й и за в бъдеще в тази роля е най-голямата опасност и заплаха в геополитически смисъл – заплашено е нейното съществуване като етнос и нация. Предстои й повторно изтриване  от географската карта на света.

         Географията и геополитиката е отредила на България тежка съдба. И тази съдба е в разрез с модерните парадигми на политкоректност и толерантност. Няма как. Светът е такъв, какъвто е и не търпи слабите и неспособни нации. Толерантност към врага? Що за глупост е да си толерантен към врага си ? Толерантен към врага може да бъде само силния, или глупавия. България в момента не е силна. А трябва ли да бъдем и глупави ?

         Отговорност за тази отвратителна и мрачна картина на днешния свят носят напълно определени сили и структури, от които политици и държавници са само видимата част от  „айсберга”. Но точно те ще понесат последиците от неговото неизбежно разпадане.Преди много, много години Конфуций е учил : „Постъпвай с другите така, както би искал те да постъпват с теб”.В продължение на хиляди години тази максима е повтаряна по целия Изток, докато не става западен принцип. Изглежда много умно, но по същност е пълна глупост и тъпотия. Подобни глупости е имало и има много, например библийската „око за око, зъб за зъб”, която преведена на конфуциански език звучи като :”постъпвай с другите така, както те са постъпвали с теб”. В полето на народната справедливост тези две крайни максими се обединяват във великия принцип на народното отношение : „постъпвай с другите така, както са си го заслужили !”. С други думи : НИЩО НЯМА ДА ЗАБРАВИМ И НА НИКОГО НЯМА ДА ПРОСТИМ !

 
         

 Съвременото лице на мохамеданството

 

         Нравственото съдържание на националния интерес (за който конкретно нито един български политик днес не говори) е запазване на верността към най-добрите идеали на народа.

         „Напрежението, драматичната колизия между европейска България и Европа на Запада е дълбоко цивилизационно.Сега, то изглежда може да се снеме само с цената на българското смирение” (Ангел Кондов – в. „Континент”, 8.03.1996 г.)

            Точно затова аз не изключвам, че ако (не дай Боже !), на българите отново се наложи с цената на всичко да защищават своята Родина, своите семейни огнища, своята вяра в по-доброто бъдеще, на фронтовата линия ще останат най-вече днешните „мракобеси, комунисти, сталинисти, русофили, православни” и други подобни, докато почти всички „креативни, умни, красиви и успели”  първи ще наденат чалмите или ще се покаят и ще станат дълбоко вярващи католици.

         Къде е тук важното ?

            В замълчаван и игнориран принцип на социалното управление, защото е много неудобен за управляващите. Той е : решаването на всеки проблем е извън областта , в която е възникнал. Решението винаги е в по-широкия контекст в който е включена проблемната зона.

         Следователно, окончателното решаване на проблема не може да стане със самостоятелното решаване на самият проблем. Казано простичко : не можете да премахнете русофобията и славянофобията, като избиете русофобите и славянофобите. Трябва нещо друго !




Гласувай:
7
0



1. анонимен - Товаришч професор!
19.04 21:47
Аз пак се напишках
цитирай
2. jelezov - Забележителна статия! Повдига ...
20.04 03:51
Забележителна статия! Повдига съвсем актуални проблеми. Предлагам на проф. Гиндев да изтрие първия коментар на анонимния коментатор, който вероятно е известният глупак planinitenabulgaria. Познава се по правописа и стила. Полза за делото от подобни коментари има: показва предела на интелектуалните възможности на антикомунистите и русофобите. Но вредата е по-голяма. Замърсява, като всяка смет, виртуалното пространство
цитирай
3. bosia - за съжаление
20.04 11:05
Сатията има наукообразен характер и показва повърхностни познания и слаб анализаторски капацитет. В стремежа си да прояви "балансираност" авторът тъпче на място и не предлага нищо съществено.
русия и Турция имат едни и същи проблеми-разпад, но те не могат да бъдат решени по един и същи начин.
Проблемът на Турция е заложен още през 1915-6 г., когато Великобритания и Франция редят границите на държавите в Близкия изток и оставят кюрдите без държава.
Проблемите на Русия са много и не могат да бъдат решени едновременно, ако изобщо могат да бъдат решени. Цената на горивата няма да се вдига вече така, както беше досега. Вместо да продава суровини, Русия трябваше да развива технологии, но традиционният азиатски мързел, водката и липсата на стратегии ги държи на нивото на някои арабски държави. Смешна ми е военната заплаха на Кремъл към всички. Ако унищожат половината европейски държави на кого ще продават нефт и газ?
Но най-големият проблем на Русия са китайците в Далечния изток. Друг също много сериозен проблем е липсата на инфраструктура зад Урал. Да се разчита само на сибирските реки като транспорт е безумно.
цитирай
4. apostapostoloff - Повечето българи 5 пари
20.04 11:40
не дават за Русия. Хич не ги е еня за нея. Доскоро само тъпоглави бесерасти вярваха, че 80 % от българите са русофили, ама на изборите и тези тъпаци разбраха, че това не е така.
цитирай
5. andrei - Много добра статия,
20.04 12:10
като ще добавя само няколко неща.След предателството на Горбачов и разоряването на икономиката от алкохолика Елцин-какво му оставаше да направи Путин,освен да се опре на патриотизма на руският народ,като го изведе до ранг на идеология,от каквато има нужда Русия в сегашният момент.Какво трябваше да направи и прави Путин в икономиката:стеснява кръга на икономическите и административни олигарси,което се вижда спросто око,ако следи тоталната смяна на корумпирани губернатори,съдии,прокурори,шефове от МВР и други административни лица,които без забавяне са изправени пред съд и осъдени!Макар и по-бавно започна и намаляването на латифундистите в селското стопанство,като се започна с безвъзмездно раздаване на земя на желаещи руски граждани.Да,основните приходи за държавата си остават енергоносителите и това е добре,че поне останаха в руски ръце!В промишлеността В.Путин заложи на военно-промишленият комплекс,който раздвижи по веригата цялото цялото промишлено производство,от тежката та до леката промишленост и селско стопанство.Та не прави ли същото и САЩ?Разбира се има още много проблеми,но как по друг начин да се върви,след разрухата,която остави Елцин?!Просперитетът към който се стреми ръководството на РФ,не се постига с магическа пръчка,а с постоянни усилия,реформи и ефективна законодателна и съдебна система!Пред Русия има добро бъдеще ,стига да не се позволи да дойдат на власт алкохолици като Елцин и предатели като Горбачов и либералната пасмина,която е готова да разпродаде Русия за шепа долари!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 888994
Постинги: 323
Коментари: 1205
Гласове: 1155
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930