Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03 23:25 - ОТ СЛАВЯНСТВОТО ОСТАНАХА САМО ДВЕ ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ : БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 474 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

          Това, че  в света нещо не е наред се чувства и вижда от всички. Народите подивяват, политиците –изглупяват, държавите - тъпеят. Вашингтон, Лондон, Париж, Брюксел приличат на обикновени лудници. Президенти, министри, депутати с деформирани физиономии плещят глупости, пулят се и размахват ръци като пред голямо бедствие. Телевизионери, спортисти, артисти и адвокати стават политици, политиците стават клуони, клоуните се натискат за президенти.  И в това време деца се самоубиват или убиват родителите си, жените бият мъжете, мъжете убиват жените, крадците крадат от пенсионери по 100 лв., пенсионерите се защитават с пушки и брадви, учениците не искат знания, а атестат, студентите – диплома от престижен университет, с която стават веднага професори, „полупрофесори,псевдопрофесори, пишманпрофесори” – според Николай Слатински (в. „Дума” – 26.06.2015 г.). Всеки пише книги , с които учи другите на ум и разум, докато самия той е за лудницата.

          Дали ние, днес живущите, по волята на съдбата сме на неподходящото място в неподходящото време или сме просто свидетели на закономерна цикличност на историческия процес ? Ние сме чували и учили за подобни злощастни сътресения, но нищо не знаем и не можем да разберем как са се чуствали тогавашните хора. А сътресенията са били наистина огромни и страшни – загивали са велики империи, изчезвали са велики етноси, избивани са хиляди и милиони хора, разрушавани са безценни материални свидетелства, затривани са религии и философски учения. Но това е минавало и над разрухата и костите на изчезналото човечеството отново се е въздигало. Така е вървяла човешката история. Историята като познание и изучаване не е била наука, не е и днес сериозна наука. Тя е литература - хербарии от застинали дати, неясни случки и полуизмислени факти дочути и преразказвани. В Историята практически няма научен подход, практически няма научна дискусия, няма научно познание за явленията. В Историята или напълно, или в мнозинството случаи ,е невъзможно прилагането на научни критерии за научното познание – верификация и  фалшификация. И, накрая, в историята е или невъзможен, или практически невъзможен експерименталния подход.

          Това са причините да разглеждаме историята като част от Литературата. Наистина, тя е специфична част подобно на журналистиката, пропагандата, PR, маркетингът и т.н. Първите исторически трактати, хроники и други са създавани именно като литературни произведения. И затова подобни произведения до ден днешен са натъпкани на 60-75%  с литературни персонажи и събития. Този процент стремително нараства с отдалечаването в древността и може да стигне до 95-100%. (История - это не наука, это форма литературы.- „cont.ws” – 18.02.2017 г.).

          Попитали известния английски писател  Бърнард Шоу по някакъв исторически проблем : „Какво ще каже за това историята, сър ?” А, той отговорил :„Както винаги, историята ще излъже ! („Военное обозрение”, 29.08.2013)

           Съвременното изложение на Историята от началото на човешката цивилизация е измислено и написано от Ватикана – в него логиката на историята е логиката на Библията. Това Ватикана го прави още в ранните години на своето съществуване, когато в Западна Европа се води кървава дискусия между романския прочит на историята подържан от италианските ренесансови градове-държави и норманския  прочит подържан от скандинавските и германските средновековни държавици. Затова историята на Източна Европа е окепазена до крайност.

                                            Философия на историята

          Първият, който схваща за какво става дума, когато разглеждаме Историята и как може да се справим с нейните познавателни трудности е Георг Вилхем Фридрих Хегел. Неговият епохален труд „Философия на историята” забива темелите на новия подход и посочва начините не само да  установява фактите, но и да ги разбира т.е. да схваща за какво става дума. Ето как  Робин Колингууд (британски философ и историк) описва този труд :

          „Хегел предлага история от нов тип, която и следва да се нарича философия на историята. Но философията на историята за Хегел не се изчерпва с философски размишления върху историята, а сама представлява история, издигната на по-висока степен и станала философска, за разлика от чисто емпиричната история. Тя изследва причината за възникване на историческите факти. Тази философска история е и всеобща история на човечеството и дава картината на прогреса от първобитното състояние до съвременната цивилизация. Фабулата на нейното повествование е развитието на свободата, тъждествена с нравствения разум на човечеството, който се проявява във външната форма на социалните отношения”(Хегел – Философия на историята. Част първа – Духът на изтока. Из-во „Евразия”. София, 1995 г. Стр. 310-311).

          В началото Хегел постулира, че „разумът господства в света, така че следователно и световноисторическият процес се извършва разумно” (пак там, стр. 16). Простото следствие от постулата е, че човешката история се направлява, т.е. че има субект на процеса и обект на процеса. Хегел твърди, че субекта на процеса е Вселенския разум, което е другото име на природния Абсолют (бога). Подобен извод не е за чудене, защото по своят мироглед Хегел е завършен идеалист.

          Целта на човешката история е постигане на същността на Абсолюта. Този път Вселенският разум трасира в принципа на развитието. „В основата на това развитие лежи едно вътрешно определение, съществуваща в себе си предпоставка, която се себеосъществява. Такова формално определение се оказва Духът, за който световната история е арена, негово достояние и сфера, в която се извършва неговата реализация” (пак там, стр. 77).

          Какво излиза ?

            В процеса на развитие, Вселенския разум внедрява в човешките популации своя Дух, Духът на историята, които води Човека към разбирането на природата на Абсолюта – пълната и безкрайна, идеална Свобода, защото такава свобода е присъща само и единствено на Абсолюта („интересуващия  ни  предмет – световната история, се осъществява в духовната сфера” – казва Хегел, което значи, че световната история е историята на развитието на Духа на историята – пак там, стр. 25).

          Но по пътя на развитието на човешката история, Духът на историята е придирчив, той избира етноса (народа, популацията), в която да се внедри. Казано политкоректно, не всички народи по планетата са носители на Духа на историята ! Критериите за избора са доказани способности  към месиански дейности и убедеността, че те съответстват на или придвижват напред историческата еволюция и прогреса”. (К.Маркс, Ф.Енгелс. виж Елик Хобсбом – „Нации и национализъм” – Из-во „Обсидан”. София, 196. Стр. 48).

          Това ни насочва към най-главното в действията на Духа на историята – съществува ли решение за социал-политическата и социал-икономическата база на обединеното човечество ?

          Началото на отговора на този въпрос трябва да търсим „пипнешком”, по намеци, нюанси и видими насоки  от изхода на борбата между две доктрини(либерализъм и нацизъм) и два мирогледа (марксизъм и религия).

Всъщност, това, което наблюдаваме днес е титаничната борба за същността на неизбежната глобализация на човечеството, т.е. за неговото планетарно бъдеще.В това се проявява хитростта на Духа на историята, пожелал на даде на човечеството последния си подарък след създаването, шанса само да избере бъдещето си: или окончателно изчезване в бездната на Всемира или продължаващия възход на горе към него, към решаването за загадката на Всемира и пълното си превръщане в самия Вселенски разум..

            По-нататък ще напуснем хегеловата философия на историята и ще се помъчим да я интерпретираме в разбираем за нашето време вид.

          Ако от хегеловата конструкция съблечем дрехите на идеализма и постулираме, че Абсолюта е Всемира, т.е. наблюдаваната и ненаблюдаваната

Вселена като колективен субект и от нея отделим колективния Човешки разум като фактически реализатор на човешката история, ще получим следното : Духът на историята решава отначало Загадката на история, която се формулира като   истинско разрешение на противоречието между човека и природата, човека и човека, истинско разрешение на спора между съществуване и същност, между опредметяване и самоутвърждаване, между свобода и необходимост, между индивид и род. Това е прелюдията към окончателното разрешаване на загадката на Вселената (Всемира). Тя е предопределена от тренда на човешкото развитие (прогреса) : от животното към човека ; от малкото към голямото ;  от дребното към великото ; от простото към сложното ; от лошото към доброто ; от грозното към красивото ; от моето към нашето ; от миналото към бъдещето ; от пещерите към звездите ! Това е пълно тържество на човешкия вид и на колективния Дух на Историята  съчетал по блестящ и неповторим начин най-добрите придобивки на човешкия разум по неговия дълъг, трънлив и победоносен път.

          Ако сравним с Хегел, излиза, че

            1. Загадката на Всемира е познаването на абсолютната свобода изразена в Бога (абсолюта) ;

          2. Загадката на Историята е изграждането на нравствената държава, „където по отношение на нравствените цели сега за човека е характерно самоопределението и той познава себе си като имащ изобщо власт над всичко крайно.Всичко частно отстъпва на заден план в сравнение с духовната сфера на вътрешния свят, който може да бъде сравняван само с божествения дух” (Хегел- Философия на историята – Част втора. Духът на Европа – „Евразия”, София, 1995. Стр. 156).

          Какво да се добави ? – Идеализмът си е идеализъм.

 

                              Носителите на Духа на Историята

          Сега да разгледаме как Духът на Историята подбира народи, етноси, раси, които да станат негови носители и изразители.

          Хегел е категоричен, че внедряването на Духа на историята започва на Изток, но напълно се развива и изявява на Запад.  Напълно са изключени от духовната еволюция негрите като раса, арабите, като деца на пустинята и американския континент. Славянското племе също не достига степен на развитие достатъчна за внедряването на Духа на историята. Макар славяните да образуват държави, това са тиранични и деспотични държави, напълно противоположни на нравствената държава. Духовното месианство е заменено с варварска агресия и кървави завоевания.

           Хегел диференцира народите, на носители на историческия прогрес и на народи, не притежаващи собствени държави или загубили държавността си за продължително време, които Хегел нарича"geschichtslos" - "народи без история". 
Тези народи без история, според Хегел са предопределени да бъдат покорени "unterjocht" и в последствие асимилирани. Възможност за самоопределение, Хегел не им признава. Към "народите без история" - "geschichts­losen Völkern", Хегел причислява всички поробени народи от Югоизточна Европа, които по онова време са били в пределите на Османската империя и Австро-Унгария.  Българи, сърби и албанци, Хегел нарича "gebrochene barbarische Reste" - "деградирали варварски остатъци", "Mittelwesen zwischen europäischem und asiatischem Geiste" - "Преходни създания, между европейски и азиатски душѝ". "Sla­wi­schen Nationen" -"славянските нации" Хегел характеризира като общества от орачи на ниви .

      Фридрих Енгелс изказва мнението, че чехи, словени, хървати, сърби, украинци, румънци и българи са народи без история - противоположно на революционните народи, като германци, поляци и маджари (унгарци).     Българите сами са се охарактеризирали в своите народни песни, събрани неотдавна от един французин и публикувани в Париж. Голямо място в тези песни заемат пожарите. Гори къщата, изгаря младата жена, защото мъжът й предпочита да спаси вместо нея черната си кобила. В друга песен млада жена спасява украшенията си и оставя да изгори в огъня малкото си детенце. Ако по някакво изключение се извършва някаква благородна, смела постъпка, тя всеки път се извършва от турчин. При кой народ по света Вие ще срещнете такова свинство?

        Впрочем, ако разгледате подробната лингвистична карта на тази местност (например, в гореспомената книга на Шафарик или съставената от Киперт през 1867 г. карта на Австрия и долнодунавските страни), Вие ще се убедите, че работата с освобождението на тези балкански славяни съвсем не стои така просто и че с изключение на сръбската област, цялата територия е обсипана с турски колонии и окръжена от гръцкото крайбрежие, без да споменаваме това, че Салоники е град на испански евреи. Наистина, добродетелните българи бързо очистват сега България и Източна Румелия от турците, убиват ги, гонят ги и палят жилищата им. Ако турците действаха по същия начин, вместо да разширяват самоуправлението на българите и да намаляват данъците им в сравнение с тези, които плащат сега, българският въпрос вече нямаше да съществува” (Откъс от писмо на Фридрих Енгелс до Едуард Бернщайн от 22, 25 февруари 1882 година, посветен на Русия и освобождението на България - Откъсът от писмото на Енгелс е публикуван за първи път в списание “Mouvement Socialiste”, (Paris, № 45, 1 ноември 1900 г.) в статията на Бернщайн “Непубликувани писма на Ф. Енгелс за социалната политика”.

Текстът се публикува по книгата: Енгелс Ф. Писмо до Едуард Бернщайн. От 22, 25 февруари 1882 г. – Маркс К., Енгелс Ф. Съчинения. – Изд. 2. – В 50 т. – Т. 35. – М.: Изд. политическа литература, 1963. – С. 228 – 236.).

       „И дори тези момци (балканските славяни) да бяхя така достойни за възхищение, колкото шотландските планинци, прославени от Валтер Скот, най-многото, което можем да направим, е да порицаем начина, по който днес обществото се отнася към тях. Ако бяхме на власт, ние също щяхме да бъдем длъжни да се справим с тези приятелчета, което е част от тяхното наследство” (из писмото на Енгелс до Бернщийн от 22-25.02.1886 г. Цитира са по книгата на Ерик Хобсбом – Нации и национализъм.”Обсидиан”. София, 1996. Стр. 216).

           Според Хегел, истинската човешка история започва с християнството и, следователно, първият избран народ  е еврейския народ, „защото благодарение на него духът се извисява до абсолютното самосъзнание, така че от своето инобитие, което е негово страдание и неразбирателството между него и самия него, той се отразява в самия себе си.

          Според преданието човекът, създаден по божи образ и подобие, престанал да се чувства напълно задоволен, вкусвайки от дървото на познанието на доброто и злото. Тук грехът се състои само в познанието : то се оказва греховно и благодарение на него човек се лишава от естественото си щастие. В това е изразена една дълбока истина : злото е в съзнанието¸защото зверовете не са зли или добри. Това важи и за естествения човек”.

          В това словесно блудство Хегел тихомълком признава, че по начало Бог не е проектирал да даде на Човека Познанието, защото се е боял, че фокусирайки се върху Познанието Човекът може да стане богоравен и напълно еманципиран от животинското царство. Хегел създава един егоистичен и завистлив Бог, пазещ Загадката на Всемира само за себе си.

          „Познанието като отрицание на естественото единство е грехопадение, което не е случайна, а вечна история на духа. Защото състоянието на невинност, това райско състояние, е животинско състояние...Защото животинското се отъждествява с бога, но само в себе си. Защото човекът е дух, т.е. за самият себе си. Но това битие е отделено от всеобщия божествен дух. Ако в своята абстрактна свобода аз действувам срещу доброто, то именно това е гледната точка, свойствена на злото. Затова грехопадението е вечен мит на човека, именно благодарение на него той става човек. Но в оставането на тази гледна точка се съдържа злото и това усещане за скръб за себе си дава началото на примирението.”( (Хегел- Философия на историята – Част втора. Духът на Европа – „Евразия”, София, 1995. Стр. 138-139).

          Тук Хегел потвърждава, че (1)  прородата съществува преди човека и неговото самосъзнание и (2), че преди природата съществува обективния дух, дух в себе си. Това е Бога, субстанцията на Всемира. В това е философския фокус на Хегел – онтологизацията на мисълта, когато тя се превръща в Абсолютна Идея, която в своето разгръщане ражда всичко съществуващо. Като приложна еманация възниква и Духът на историята, който „обича” да изявява Световния разум чрез държавническата идея („краят на историята”, „загадката на историята”, „окончателното примирение на Човека с Абсолюта след грехопадението”) (В.К.Малинин – Диалектика Гегеля и антигегельянство. Из-во „Мысль”. Москва, 1983. Стр. 81-132).

            Това е краен мистицизъм, какъвто няма място дори във философията като такава. Но това не означава да се отхвърля подхода на Хегел. Достатъчно е да заменим християнството с мисия, т.е. със стремежа към реалното бъдеще на човечеството като вид, за да зазвучи Духът на Историята по съвсем друг начин. Месианството е способността да водиш човечеството по пътя на прогреса, като му предлагаш  исторически значим алтернативен модел на развитие в бъдещето (Кургинян - 22.08.2012 – „Завтра” ).Но и този подход не обхваща всички народи, етноси и раси. Възниква проблемът бъдещност. Най-доброто изложение на проблема намираме в книгата на Александър Зиновиев „Запад” (Из-во „Эксмо”, Москва, 2003. Стр. 384-448). Принудени сме да цитираме съществена част от хипотезата.

          „Ще започнем с различаване на физическия и социологическия смисъл на понятието „бъдеще”. Във физически смисъл то означава времето, след това, което смятаме за настояще. С други думи, „настоящето” е точката разделяща миналото от бъдещето, т.е. настоящето е „миг”. В социологически смисъл бъдещето означава такова състояние на хората и обществата, което ще смени тяхното състояние в настоящето. В такъв случай може ли да смятаме днешния ден за настояще, а утрешния – за бъдеще. Във физически смисъл е така, но за обикновените хора не е. Те не са нито физици, нито философи, размишляващи над абстрактното понятие „време”. Те са практически действащи същества, за които настоящето не е само граница между минало и бъдеще. За тях настоящето е времеви интервал, в който те могат да пресмятат и да вършат действия като че ли времето е замръзнало и не тече, не се движи. За своя живот те смятат настоящето относно събитията в миналото, което те помнят или узнават от други, но които те не вземат под внимание при своите действия в настоящето, а така също и относно тези събития, които смятат за възможни в бъдещето, но които те също не вземат под внимание в настоящето.

          Интервалът на физическото бъдеще включвано в настоящето може да се увеличава. Това означава, че хората все по-често си представят бъдещето и все по-често ориентират своята практическа дейност с предполаганите в бъдещето състояния и събития. По такъв начин хората като че ли се устремяват в бъдещето, а самият ход на исторические процес се ускорява.

          Но е възможен и друг вариант. При него границата на физическото минало включвано в социалното настояще, при неговото придвижване във физическото време в бъдещето застива или се движи толкова бавно, че разширяването на социологическото настояще преминава главно или въобще за сметка на физическото минало. Тогава казват, че историческото време се забавя. Възможно е в настоящето да се включват фактори от още по-далечното минало и тогава социалното настояще се устремява в миналото. В определен момент за хората ще изчезне отношението към своето битие като битие във времето. Тогава техния живот се превръща в едно безкрайно продължаващо настояще – настъпва спиране на историческото време за дадените хора и общества. Физическото време продължава да тече, но хората не изживяват своя живот като ориентиран в бъдещето. Почти всички народи живели  и живеещи на планетата са точно такива. Стремежът към бъдещето е много рядко явление за човешките общества. Пример в това отношение беше Съветския съюз преди Втората световна война. Великият прелом в историята на човечеството започна от момента, в който религиозния рай беше спуснат от небето на земята, заедно с ада изваден от преизподнята. Бъдещето като социален фактор беше пренесен от есхатологията в обикновенния човешки живот. „Утопията” на Томас Мор и „Държавата на слънцето” на Кампанела бяха исторически първите мисли за бъдещето на човечеството, изиграли огромна роля в съдбата на цивилизацията. Следващата крачка извърши Карл Маркс, като превърна бъдещето от проблем на мислене за него в проблем на правене на бъдещето в съответствие с предварително създаден проект. С тази крачка хората и обществата като че ли се очовечиха и окончателно се отделиха от животинското царство – настъпи зрелостта на човешката популация – идеята за ускоряването на историческото време овладя човешкия ум не метафизично, а буквално”.

          Присъствието, вътрешният настрой в един народ, етнос, държава на способност, желание и стремеж за мисианство, за бъдещност е най-важния, главен, основен показател за неговата значимост и тежест във философията на историята, в Човешката История !

 

                      България, Русия и Духа на историята

          Като всяко човешко създание в духовната сфера, и в мисианството за бъдещето, рано или късно  настъпват девиации (отклонения), раждат се противоречия и пред Човечеството възниква задачата за разрешаването (снемане) на тези противоречия. За днешното време, снемането на противоречията откриващо бъдещето на човечество, е в окончателния избор между двата съществуващи мисиански проекта – социалистическия проект (от близкото минало) и Глобалния проект (днес).

          Къде в тази драматична ситуация се позиционират България и Русия ?

          Духът на историята се вглежда в българите много преди създаването на Дунавска България. И в това няма нищо чудно. Няма в Европа друга държава просъществувала до нашите дни, чиито далечни корени са в бъдещите руски земи преди повече от 1 000 години, когато по тези земи не е имало никакви руско-славянски държавни образования – това е племенно-държавното образование на Кубрат(632 – 665 г.) и Волжка България (VІІ в. – 1240 г.).

          След разпадането на Кубратова България синът му Аспарух довежда част от ордата до р. Дунав (670 г.). Това са 42 440 души, от които бойният ефектив е около 12 000 – 14 000. (Иван Богданов – Хан Аспарух.Из-во на Отечествения фронт. София, 1975. Стр. 162). След кратък размисъл и разузнаване на месността ордата преминава реката и племенният вожд забива копието си в месността Онгъл, край поселението Тулча, на южния ръкав на Дунав. Годината е 679. Поставено е началото на Първата българска държава. Духът на историята се вселява в древните прабългари и започва неговата удивителна реализацияа в европейската история.  

          В началото това е един от многото временни военни междуплеменни съюзи между укрепилите се в месността Онгъл прабългари и славянски племена за обща защита от Византия. И, когато пряката опасност е отминала, възниква отново въпросът : какво да се прави ?

          Това, че българските владетели разбрали, че с номадския начин на живот е свършено, че българската праорда няма къде другаде да върви, и че трябва да се живее на тази земя   заедно със заварените тук хора, тук да се гради бъдещето на идните поколения и то да се защитава още отсега, това наистина е велико прозрение за онези времена и за онези хора. Точно за това трябва да им благодарим !

             Необходимостта от държавна организация се чувства с еднаква острота както от българи, така и от славяни. Тази необходимост се обуславя преди всичко от изискванията на съвместната отбрана на завладяната земя, от тъй жизнено значение както за едните, така и за другите, а заедно с това и от потребността на регулатор на създадените сложни отношения не само между етническите групировки, но и между формиращите се  вече обществено-икономически прослойки във всеки един от обединилите се етноси. Поставен в действие, този сложен механизъм – държавата – твърде скоро ще  преобрази и довчерашния български племенен вожд в държавен глава на единната новосъздадена държава, за да го изправи пред нови взаимоотношения с поданиците му.

          Създаването на българо-славянската държава и началото на етногенетичния процес по образуване на единната българска народност са двете велики заслуги на хан Аспарух. Като допринася за консолидирането на балканските народи и внедряването на държавно-творческата идея сред ония от тях, които още не са изживяли родово-общинния строй на развитие, българо-славянската държава допринася за спасяването на балканските народи от ромеизация, превръща се в притегателен център за обединяването на родствените славянски племена, утвърждава се като първа славянска държава в Европа, като праобраз, като модел на създадените по-късно на Балканския полуостров и другаде славянски държави. За разлика от повечето племенни вождове, той чувства, че привършват големите етнически промени, предизвикани от Великото преселение на народите – започнало се е създаването на  нов, интересен, възходящ свят и българите трябва да вземат участие в този нов свят, за да се утвърдят като бъдещ народ, за да останат в Историята. Аспарух неотклонно, поразително последователно и настойчиво върви към тази цел и УСПЯВА !

          Започва великата месианска дейност на славяно-българска България.

            Създаването на България е едно от най-забележителните събития в европейската история. За първи път огромното славянско семейство припознава една държава като своя. Всъщност, славянството беше спасено като етнос от изчезване от историческата сцена именно от новата държава. Благодарение на примера на България възникват останалите славянски държави: Великоморавското княжество (Моймир І)– 818 г., Първата сръбска държава (Рашка)– 768 г., Първата хърватска държава (княз Тръпимир)– 845 г., Киевска Русия (княз Олег)– 882 г., Първата полска държава (княз Мешко) – 960 г.

          Още в ранните си години българската държава проявява своята месианска същност. През 717-718 хан Тервел помогнал на Византия и неговите войски спрели опитите на арабите да превземат Константинопол. За дълги векове мохамеданската заплаха за Европа била спряна.

          Идеята за обединяване на славянските племена от Балканите и Централна Европа под скиптъра на българския владетел принадлежи на хан Крум (802-814 г). Може би воден  от родови спомени Крум се обърнал първо на запад, доунищожил загиващата Аварска държава и влязъл в съприкосновение с франките. До конфликт не се стигнало, особено след като Крум демонстрирал своята военна сила и включил западните части на аварския хаганат в границите на българската държава.

        Сто години след Тервел победоносните български войски отново се оглеждали във водите на Босфора, а Крум преценявал здравината на Цариградските стени. Владетелят вярно пресметнал, че щурмът на византийската столица е подранил и си дал сметка, че държавата му не разполага нито с материални, нито с морални ресурси за осъществяване на подобно дръзко начинание. Но посоката била без съмнение правилна и тъкмо на Крум българската държава дължи високите цели на своята политическа и народностна доктрина.

          Вътре в страната етническите размирици я превърнали в арена на борба между двата етноса – чужди по кръв и език, по вяра и култура – и ето защо тъй често през VІІІ век са били убивани или сменяни нашите владетели, без да дочакат естествената си смърт.Но след години на кръв и жертви и двете страни разбрали, че поотделно не могат да устоят пред военната мощ на византийската империя. Самият исторически процес ги е подтиквал към единство и постепенно взаимно претопяване. Рано или късно, по пътя на преврата или на историческото развитие, на България се налагало да се превърне в славянска и християнска държава. Така се стига до приемане на християнството и до идването на кирило-методиевите ученици в България.

             Преломът настъпил при княз Борис (852-889 г.) г. и при неговия син Симеон (893-927г.). Това са двамата български владетели извършили истинско исторически чудо, непознато и невиждано дотогава в историята, а пък и след това.

             Всичко започнал Борис с покръстването на държавата и с приемането на кирило-методиевите ученици начело с Климент. Както пише един от най-големите историци на България, англичанинът Рънсиман: «Борис извършил най-голямата революция в България: наследил я като велика сила, а я направил велика цивилизационна сила. Той можел вече да живее като равен на френските монарси и дори на самия византийски император». Чрез православно-християнската вяра Борис обединил народа на своята страна, а чрез книжнината национализирал целокупният духовен живот. От тогава и до днес, славяните от Адриатическо море до Черно и от Македония до Добруджа носят гордото име българи.

          България се оказва и първата славянска държава, приела християнството. Това прави и днес Българската православна църква уникална в Източна Европа. Може би не е прищявка на историята, че най-стария християнски манастир в Европа е на територията на България, на десния бряг на Стара река, непосредствено преди вливането й в Марица, близо да село Златна ливада, Чирпанско. Това е манастирът „Свети Атанасий”, основан от самия светия Атанасий през 344 г. След него е основан манастира „Кандида каса” в Шотландия (360 г.). Чак през 373-375 г. свети Мартин основава два манастира в днешна Франция. По онези времена Атанасий е Александрийски архиепископ и посещава днешните български земи на път към Сердика, където се провежда Вселенския събор на християнските епископи (343-344 г.). По пътя си той отсяда в Берое и основава манастира близо до  римската крайпътна станция Пизос (Димитър Димитров – Античният Пизос, свети Атанасий и богоизбраните българи. „Литера принт”. Ст.Загора, 2010. Стр.3-7).

          Българската православна църква - Българска патриаршия е древна автокефална поместна източноправославна църква. Признатият й през 927 г. ранг на патриаршия я превръща в първата автокефална църква след античните в Рим,Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, в най-старата народностна църква в Европа и на славянските народи. В 2013 година БПЦ е номинирана за Нобелова награда за мир заради ролята си в спасяването на българските евреи през Втората световна война, ставайки първата религиозна институция с такава номинация

           Кръстосването на «дух със огнен меч» прави от делото на Кирил и Методи изключителен геополитически акцент. Славянската азбука е гениален геополитически проект за ограничаване на засилващото се влияние на римския първосвещеник. На базата на доминираща славянска численост в Централна Европа проектът е трябвало да даде на славянството идеологическо оръжие, което в съчетание с материалната сила на многобройността да спре латинския натиск на изток и юг.

`         Първия славянски университет е университетът в Плиска (около 885 г.). Не е шега работа, третият европейски университет да е български.  Болонският университет, считан от западния свят за най-стар университет, е основан едва през 1088г.

       Великата българска школа е наистина изключително явление за цялото Средновековие, "велика", сиреч "голяма", е тя не само поради немислимите си дотогава размери, но и точно поради своята изключителност.

 Средновековните общества по същото време не биха могли да познават нито нещо толкова мащабно, нито толкова ефективно, нито толкова всеобхватно. По своя замисъл  Великата българска школа е единствена.

 

          Славянската писменост, отгледана и опазена в България е толкова велико дело, които ние, днешните българи, не сме в състояние да оценим изхождайки от своя ограничен исторически хоризонт. Първата човешка цивилизация, шумерската, остава в историята не с нещо друго, а със създаденото начало на човешка писменост. И България ще остане завинаги в човешката история с този свой велик интелектуален подвиг – писмеността на славянските народи.

            Месианската роля на България продължава и Втората българска държава. На 14.04.1205 г. армията на Калоян се среща с армията на ІV-я кръстоносен поход край Одрин – става една от най-великите битки на Европа - Западът се среща в противоборство с Изтока, католичеството с Православието, франко-немците – със славяните. В тази битка Западът е разгромен, император Балдуин е пленен, Енрико Дандоло позорно бяга и умира след няколко седмици.

           Поразителната вест за разгрома на латинската рицарска армия се разнася бързо из Европа. Дълго звънят тревожно и печално камбаните на католическите катедрали, из дворците и замъците в Англия, Франция, Германия и Италия се разказват ужасяващи подробности за неочакваната военна катастрофа - кралят на Латинската империя е в български плен !! Този, който мечтаеше да затъмни славата на Елада, Рим и Византия лежи в една самотна кула в Царевец. «И преди Калоян да хвърли Балдуин от кулата в Янтра – пише горестно и с униние френски хронист Гийом Тирский – той се отнесе с него като със жена».

          Така преди 800 години българите наказаха алчните, нахални и високомерни западни конквистадори и защитиха честта на славянство и Православие.Поуката от тази Велика победа още не е избледняла и все  още е актуална !

          Но това не е всичко.Предтечи на Възраждането  и на Реформацията са движението на богомилите и идеите на великия син на чехския народ Ян Хус (изгорен на клада от католиците на 6.07.1415 г.). Богомилското движение преминало от Балканския полуостров във византийска  Южна Италия и от там – във Франция (Тулуза). На Запад богомилите носили различни имена : патарени (Италия), катари (Германия и Италия), албигойци (Франция) и много други (побликани, тексеранти). Не само те, но и тяхните противници не забравяли, че учението им е от български произход. В един апокриф четем следното : „На света има три царства, както светата троица на небесата...Първото царство е гръцкото, второто Алеманското, третото е Българското. В гръцкото царство е отец, в Алеманското – син, в Българското – светия дух. Гърците царството си богу ще предадат, българите ще останат по вяра  християни, а алеманите всички народи ще погубят” (Борис Чолпанов – Векове от слава. „ВИ”. София, 1976 г. Стр. 96).

           Страхът от „българската зараза” бил тъй голям, че през 1213 г. папа Инокентий ІІІ организирал кръстоносен поход срещу албигойците във Франция, удавил ги в кръв и ги изпепелил на кладите. А когато неговите палачи го попитали как да разпознават праведните от еретиците, нарежда да се избиват поголовно всички, а бог ще има грижата да отправи чистите души в рая, а заблудените – в ада !!? Тази западна ценност е жива и днес !

         Още почти четири века Българската държава отстоява славянските идеи в Европа, докато през 1395 г. не пада под натиска на турските мохамедански варвари. Но и тогава, в своя заник, тя извършва великия подвиг на завещаване на Духа на историята на въздигаща се Русия –най-скъпото за Русия в ментален план, това което й помогна да се превърне във велика православна империя – идеята за Третия Рим – е български завет към северните  славянски и православни братя от загиваща България. И този подвиг няма да отшуми додкато в Европа и на планетата има славяни.

          Академик Лихачов, един от най-големите учени и интелектуалци на Русия, отбелязва: «Бих искал България да заеме отново онова челно място, което заемаше през средните векове. Българският литературен език е първия сред славянските езици не само по време на възникване, но и по необикновената си красота и тържественост. Няма друг такъв славянски език. Има езици богати, разнообразни, но такъв тържествен, красив език, бих казал баховски, няма ! Българският е като Бах сред композиторите» (интервю пред в. «Дума» от 2.10.1999 г.).

        „ Ние в Русия – продължава Лихачов -изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика - "полюса на духовността".... Ако да не бяха български духовници и просветители, Русия беше на косъм да приеме исляма" ("Критска пролет" за Православието - ІІВелислава Дърева- „Дума”, 25.06.2016 г.).

         В Русия Духът на Историята се проявава с образуването на Руската империя при цар Иван ІV Грозний. Съвременното географско положение на Русия може да се определи, политкоректно, като сложно.Средногодишната температура в Русия е – 5,5 градуса по Целзий. С такава температура физически е невъзможно съществуването на просперираща единна държава – самото съществуване на Русия е парадокс , невиждан в историята феномен (средногодишната температура във Финландия е 1,5 градуса по Целзий, Швеция е по-топла от Финландия, Аляска е курорт в сравнение с Чукотка). В зоната на вечната замръзналост се намират 70% от руските земи. Освен средногодишната температура, голямо значение за стопанството има и температурния градиент – разликата между максималната и минимална годишни темпаратури. В крайморските страни тя е 40 градуса, в Западна Европа – 50 градуса, във Финландия, Прибалтика, Полша, Словакия и европейските страни от СНГ – 60 градуса, в европейска Русия – 70 градуса, в Сибир – до 90 градуса, във Верхоянск – 100 градуса (последните две числа са по-големи от температурния градиент в Антарктида). В Западна Европа има места, където температурния градиент за цялото време на температурните наблюдения е малко над 30 градуса !

          Нейните реки се вливат или в Ледовития океан, или в затвореното Каспийско езеро или в днепърските прагове. Русия практически няма незамръзващо морско пристанище (труднодостъпния Мурманск е изключение), а и замръзващите нямат свободен изход в океана (изключение е Петропавловск-Камчатский !). Заради замръзващите реки и морета руският търговски флот бездействува 6 месеца в годината – нещо непознато в нито една друга страна в света (да не говорим за ВМФ).

          Ядрото на руската държавност се е формирало и развило в географски условия, които не стимулират никакъв икономически ръст – Москва не е имала “естествени богатства” и орна земя.Това неизбежно се отразява на народностния характер. Селскостопанският труд се планира на краткотрайни щурмове, с прекалени усилия, с напрежение на волята и ума. С годините подобна практика става непоносима.

          След всичко изложено не е абсурдно казаното от руския генерал-фелдмаршал Христофор Миних : „Русия има това предимство пред другите, че се управлява лично от Господа Бога, тъй като е невъзможно по друг начин да се обясни, как тя въобще съществува”.

          Осветена и просветлена от Духа на историята Руската империя твори едно след друго геополитически чудеса :

          1. Изхвърлена е от европейската геополитика завинаги католическа Полша с нейните претенции за териториална доминация в Северно-източна Европа.

          2. Същото се случва и със шведските претенции на Карл Х.

          3.Сломен е пруския „Драх нах остен” останал още от Тевтонския орден.

          4.Ликвидиран е опитът на френския император Наполеон Бонапарт за „Нов световен ред”.

          5.Окончателно е пресечен опитът на Османската империя за европейски халифат.

          6. През 1886-1887 г. Руската империя се завръща при своите духовни извори – освободена е България.

          7. С не малка българска „помощ” разпадането на Руската империя през февруари 1917 г. се трансформира с едно от най-великите постижения на Световния разум – създаването на Съюза на съветските социалистически републики. Пред планетата Славянския Дух разтвори вратите на бъдещето. Какъв беше българският принос ?

          В основата на партия на Ленин – най-успешната политическа партия в човешката история, стои основоположника на българския социализъм Димитър Благоев. През 1883 г. Благоев създава в Петербург първата организирана социалдемократическа група в Русия и започва издаването на първия социалдемократически вестник „Рабочии”. „Най-главното, новото, което внесе тази група, беше обосноваването на социализма и във връзка с развитието на капитализма в Русия. В този смисъл нашата група беше първата социалдемократическа група в Русия и се роди съвсем самостоятелно и независимо от съществуващите по-рано социалистически групи в Русия, както и от ония, съществуващи в същото време в странство, каквато беше групата „Освобождение на труда” на Плеханов и „Акселрод.” (Д.Благоев – Кратки бележки из моя живот – „Партиздат”. София, 1977 г. Стр. 80).

          8. Особенно видима  беше българската следа в създадения от В.И.Ленин Комунистически интернационал (2-3.03.1919 г. – 10.06.1943 г.), това изключително ефикасно оръжие на световния пролетариат в планетарната борба на социализма срещу капитализма : двама ръководители на Коминтерна (В.Коларов и Георги Димитров), ръководителят на Крестинтерна (селски интернационал, организация релативна с Коминтерна) Иван Орманов, активно участие на българи в младежкия интернационал, изключително участие на българите в основните прояви на Коминтерна (например, интернационалните бригади в испанската гражданска война и в антинацистката и антифашистка европейска съпротива). Ето една оценка за българския принос в книгата на Юрий Федорович Гаврюченков – „Болгары в разведупре ГЩ РККА” :

          „За българската агентура в ГРУ може да се напише отделна дебела книга – толкова многочислена беше тя. Толкова голям брой агенти ГРУ нямаше в  нито  една друга страна, и няма да има. Стотици убедени български комунисти безрезервно работеха за ГРУ : сражаваха се в Китай и Испания; добиваха информация в Леванта и Европа; защитаваха интересите на „по-големия руски брат” в своята страна. Такава гореща и искрена любов е трудно да се представи и измисли”...           

           9. Българската съпротива в периода 1941-1944 г. беше единствената европейска съпротива не само  национална, каквато беше съпротивата в Франция, Полша, Чехословакия, Югославия, Гърция, Италия, но и класова. По своето дълбоко историческо ехо от първата си европейска месианска  епоха, България безрезервно подържаше СССР. ◄

          С този безценен исторически актив България посрещна своето ново социалистическо правъплощение – тя стана световна държава. Нейното име и нейните успехи знаеха навсякъде по света – българските самолети летяха над планетата, българската корабна рибодобивна флотиля ловеше карай бреговете на Бразилия и Аржентина, българин летя в Космоса, българските спортисти покоряваха световните спортни арени, от българското изкуство се възхищаваха далечни страни като Япония и Канада, България излезе на 26 място в света по сумарно икономико-културно развитие. Духът на историята отново беше над и в България.

          За съветска Русия не е нужно специално да говорим. Спечелила епичната мирогледна битка с нацизма, овладяла атомната енергия и за мирни и за военни цели, тя стана втората свърхдържава в света, без чиято намеса не можеха да се решават световните дела и откри за човечеството вратите към Космоса.

          Но Световният разум се разпореди по друг начин. Още  в края на Великото преселение на народите Духът на историята беше забелязал някои отрицателни генетични черт




Гласувай:
8
1



1. bojil - България винаги е била историче...
20.03 16:49
България винаги е била историческия създател,крепител и водач на славянството и още нещо: нашият народ и днес трябва да е начело,понеже най-дълго (12 години!) от всички е водил въоръжена борба срещу червеното мракобесие и до последно не се е примирил с грабежите,които му се подготвят и прилагат!
цитирай
2. onogondur - Питане
20.03 21:55
Статията изглежда недовършена.Къде можем да намерим или видим краят ѝ?
цитирай
3. jelezov - Все още се въздържам да направя к...
21.03 19:24
Все още се въздържам да направя коментар на статията на проф. Гиндев. Нейните много висока научна ценност и актуалност задължава коментаторите, да осмислят достатъчно задълбочено и многостранно предмета на статията, преди да се осмелят да я коментират.
Запознах се с творчеството на bojil от неговия блогq преди да формулирам към него два въпроса, подходящи за разпалване на дебати по статията на на професора: първо, само атеизмът ли прави МРАКОБЕСНИ червената идеология и политика, или има и други фактори? Ако ги има, кои са те? Втори въпрос. Съществуват ли и други мракобесни идеологии; и ако съществуват, кои са те?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 875622
Постинги: 322
Коментари: 1200
Гласове: 1153
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031