Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03 23:01 - ЗАПИСКИ ПО ОТНОШЕНИЯТА БЪЛГАРИЯ – РУСИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 858 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         След непродължително объркване и разколебаване, Глобалният проект, Глобалният либерализъм отново преминаха в настъпление срещу зараждащият се нов исторически тренд, срещу наченките на избавянето на хората  от всеобщото оглупяване, от стопирането на еволюционния човешки и обществен прогрес за отдалечаване на Човека от животните. Фактите са налице : ЕС ще прави европейска армия; свръхамериканизирания НАТО усилва присъствието си край руските граници; в Сирия противоречията между участниците в конфликта се засилват; в Украйна ситуацията драматично се влошава; няма основания да се надяваме, че отношенията със САЩ ще се променят драстично при президентството на Д. Тръмп.

         Каква е метафизичната причина за наблюдавания планетарен хаос ?

         Метафоричното съдържание на този процес е много просто: бягащата вълна на икономическата експанзия на съвременния капитализъм се отрази в условните граници на планетата Земя и се върна обратно, поради което, във физическото и смисловото пространство се образува „стояща вълна”. Тази стояща вълна се нарича „планетарен хаос”или „глобална криза”.

        Главният враг на Глобалния проект и на Гобалния либерализъм си остава Русия и всички мирогледи и идеологеми способни да сплотят, организират и поведат  огромни маси от хора към някакви алтернативи.

          На този фон положението на Русия не изглежда добро – САЩ не дават признаци, че санкциите ще бъдат отменени; икономическото положение на Русия е сложно и има тенденция да се влошава; идеята за „многополисен свят” няма да носи нищо хубаво - проектът „Евразия” буксува : в Бразилия стана конституционен преврат, наследството на Уго Чавес във Венуцуела е под въпрос, стратегическото партньорство с Индия и Китай не е както трябва. Русия постепенно се изтласква от световния спорт, от европейското изкуство, от европейската история, от европейското икономическо пространство ; вътрешното състояние на Русия е много тревожно : руският народ е дълбоко разделен социално и мирогледно, „петата колона” също минава в настъпление, властта на олигарси и на новите милионери и милиардери нараства, ясно се очертава демографска криза; жертвите и загубите от терористични актове и от войната в Сирия се увеличават и краят им не се вижда.

          Казано обобщено, в изминалите 2-3   години Русия загуби приятели  и се сдоби       с нови          врагове .  Да си спомним предупреждението на Чърчил : „По-лошо от съюзници може да бъде война без съюзници”. 

         1. Събитията около Украйна продължават да доминират в руското обществено пространство. Те концентрират в себе си причините за всички беди сполетяли Русия в началото на ХХ-я век.

            „Трябва да признаем, че е налице много опасно предизвикателство за Русия и за руската държавност. Същността на това предизвикателство е, че ултранационалните сили в Украйна и техните мощни съюзници в западните страни реализират проект за превръщане на Украйна в стратегически и геополитически руски враг. Първата столица на Русия – Киев става главен враг на нейната съвременна столица – Москва. Киев се превръща в „антиРусия”. Трябва да сме готови, че този конфликт ще бъде дълъг и болезнен за Русия. Русия, Украина и Белорусия са единният руски народ като субект на световната история. Западната цел е този субект да бъде ликвидиран. Искат да премахнат руския народ от световната шахматна дъска. И тази опасност  произлиза не само от Киев, но и от Минск, който със своите недружелюбни действия доведе до възстановяването на държавните граници между страните на Съюзната държава. Ако се откъснат от Русия десетки милиони наши сънародници, то и проблемите на Русия като геостратегически играч критичво ще нарастнат.  Няма да останат сили, суверенитет, общ език и политическа воля. Ще има само многогодишна война между руснаците от Москва и руснаците от Киев. А десетките милиони руснаци чрез неотерор и тотална пропаганда ще се превърнат в „антируснаци”.  (Сергей Марков, директор Института политических исследований, доверенное лицо Президента России-„mk.ru” – 15.02.2017 Г.).
image

Като цяло, руският подход може да се сумира по следния начин :

                   а)Украина е несъстоятелна държава. Властта в нея е нелегитимна. Украйна никога не е имала държавност, а когато е имала, тя е била в рамките на СССР. С изчезването на СССР изчезва и украинската държавност.

                 б) Руснаци, украинци и белоруси са един народ, живеещи в така наречения „руски свят”. Освен всичко друго, този СВЯТ е Православен свят.

                 в) В украинската част на „руския свят” се води гражданска война между тези, които се чувстват в „руския свят” и тези, които го отхвърлят, т.е. руснаци срещу руснаци.

                 г) В гражданската война няма „добри” и „лоши”. Този, който победи е добрият !

                 д) В тази гражданска война, на една от страните, се намесиха външни сили , което й предаде облика на геополитическа и цивилизационна война на Западния свят срещу „Руския свят”, на англосаксонството срещу Православието, на „морето” срещу „сушата”.

                е) Това принуди Русия да се намеси също в гражданската война в подкрепа на „руския свят”. Тази подкрепа беше особена. Русия не желаеше пряка намеса, защото това би довело до гражданска война на руска територия между руснаци (присъединяването на Крим е изключение при особени обстоятелства, които не позволиха то да се превърне в пряко военно стълкновение).

               ж) Западните обвинения срещу Русия, че е първата европейска държава, която след Втората световна война анексира чужда територия е ЛЪЖА. Първа това направи Турция  с анексията на половината от Кипър. Втора го направи Западна Германия с анексирането на ГДР. Трети го направи НАТО с анексирането на Косово.Ако говорим за Крим, единствено Русия го направи легитимно и на базата на западните ценности.

    з) Такова явление, като промяната на менталността на цели народи за кратко историческо време не е наблюдавано в човешката История повече от 20 века. Това само показва изключителността на настъпилата планетарна промяна и на силите, които субективно я движат.◄

              2. Дискусиите в Русия по точка ”е” са яростни и безкомпромисни. Отново в Донецк  се стреля, отново загиват невинни хора. «И отново много руснаци си задават въпроса : защо Русия не може по силов път да прекрати това безумие ? Как така, в Сирия бием терористите, взехме си Крим, а в източна Украина си мълчим ?

Крим беше оперативно изведен от зоната на риска, защото там се намираше руска армия и кримското население изяви желание да се присъедини към Русия. Останалата Украина мълчеше. То не се ориентира в събитията, не разпозна намеренията на украинските прозападни сили и започна гражданската война. Част от Донбас се реши с оръжие в ръце да се брани от налитащата нацистка напаст. Русия взе под своето крило тази част и геополитически, и военно, и икономически, но реши да не я присъединява към себе си. Защо ? Защото цялата Украина е Русия и Русия не иска да воюва с Украина. Да, гражданска война се води, но само на територията на Украина, а тя е само част от «Руския свят». Ако руската армия влезе в Украина, гражданската война ще се разгори в рамките на Голяма Русия». (Петер Акопов - „politikus.ru” – 5.02.2017 г.).

„Ако САЩ въоръжи украинската армия със съвременно летално оръжие, напълно е възможно военното поражение на Донецката и Луганската народни републики. И двете републики гният вътрешно, те са отслабени и много нестабилни. Това е сериозен проблем наред с накърнения престиж на Москва на световната арена и вътре в Русия. САЩ се твърдо решени за доубиването на Русия и няма да отстъпят от това си решение”.(Максим Калашников – „km.ru” – 19.02.2017 г.).

„Мнозинството от населението на Донбас и Луганск искат отделяне от Украйна, но това мнозинство е по-малко отколкото в Крим. За легитимно отделяне е нужно мнозинство по-голямо от 75%, докато реалното мнозинство в Новорусия е около 50 %” ( Андрей Паршев - km.ru” – 19.02.2017 г.).

           «За съжалиние, без решителнити действия на Русия, ситуацията може да остане замразена много дълго време...Но това е много опасно за Москва. След такива действия кой ще вярва на Москва ,че е способна да защитава тези, които все още не губят надеждите си. За сега Русия все още може да си «покаже зъбите» поне на политико-дипломатическото поле. После ще бъде късно.» („topwar.ru”-9.02.2017 г.).

3. Прекалената влюбеност на част от руското население и елита на Русия в избора на новия американски президент Доналд Тръмп се оказа напразна. Тръмп е президент на велика държава, на най-силната държава в момента на планетата, а такива планетарни доминанти не си променят външната политика за една седмица или за един месец. Няма съмнение, външната американска политика няма да промени своята същност – запазването на световното доминиране. Това автоматично прави САЩ геополитически враг на Русия. Може да има само някакви външни промени, в което аз също се съмнявам. Подобно нещо вече показва демонстрираната външна американска политика, в това число и спрямо Украина.

         «Тръмп се оказа великолепен тактик. Буди възхищение, как той с едно изказване парализира днешната руска политика, когато издигна лозунга за нормализиране на отношенията между двете страни. Този лозунг не беше разбран нито от америанските «ястреби» като Джон Маккейн, нито от европейските политици. Всъщност, Тръмп постави руската външна политика в положение на очакване и на страх да не направи нещо, което Тръмп няма да хареса. Изглежда Кремъл е готов да чака и през целия мандат на Тръмп, той да се обърне най-после  доброжелателно към Русия. Това е също съществена причина Русия да не предприема към Украина никакви ответни действия, дори  и символични, като скъсване на дипломатическите отношения. Русия така нагледно показа своята геополитическа слабост». (В.Головин – из коментариите към статията  на Александър Роджерс – „politikus.ru” – 5.02.2017 г.).

             Ако искаме да се орентираме по-задълбочено в тази проблематика е достатъчно да се обърнем към откровенията на Збигнев Бжежински от преди 20-тина години и отново прочетем неговата знаменита книга „Голямата шахматна дъска”. Там е казано всичко !

          Без Украйна Русия престава да бъде евразийска империя. Без Украйна Русия може да продължава да се стреми към имперски статус, но ще се превърне в предимно азиатска имперска държава, забърквайки се най-вероятно в изтощителни конфликти с надигналите се централноазиатци, които едва ли биха се примирили със загубване на новопридобитата независимост и биха били подкрепени от приятелските ислямски държави на юг...Загубването на независимостта от страна на Украйна би имало преки последици за Централна  Европа и би превърнало Полша в ключова геополитическа зона за източната граница на Обединена Европа...Към 2010 г. френско-германско-полско-украинското сътрудничество, в което ще бъдат ангажирани 230 милиона души, може да се разгъне до партньорство, укрепващо геостратегическата дълбочина на Европа...По такъв начин основната геостратегическа цел на Америка в Европа може да бъде съвсем простичко резюмирана : посредством едно по-искрено трансатлантическо партньорство да се консолидира предмостието на САЩ на евразийския континент така, че Обединена Европа да стане по-жизнеспособен трамплин за разпространяване в Евразия на международния ред на демокрация и на сътрудничество”(цитира се по „Голямата шахматна дъска”. Обсидиан. София, 1997. Стр. 52,100,102).

          И така :

            1.За укрепване на своята световна доминация на САЩ е необходим голям и удобен сухоземен трамплин в Евразия.

            2.Такъв трамплин е Европейският съюз.

          3.Този трамплин трябва да нараства в дълбочина, за притискане на Русия до свиването й, в най-добрия случай – в азиатска държава.

            4.Стратегически увеличаването на дълбочината на трамплина трябва да стане по оста Франция-Германия-Полша – Украйна.

          5.Следователно, непосредствената тактическа цел е привличане на Украйна към Европейския съюз и НАТО, чрез откъсването й от влиянието и евентуалния съюз с Русия.◄

               4.Най.-важната от важните причини (те са много) за станалото с Украина, е разпадането на Съветския съюз. Само като съветска република Украина може да има статуса на държава. Извън СССР тя е просто територия, която на български език се нарича покрайнина. Още през 2008 г. на самита на НАТО в Букурещ Путин заяви, чеУкраина е историческо недоразумение, държава създадена върху руски земи (Topwar.ru – 3.02.2014). Това го признават и много от днешните «украйнски» политици. Бившият вътрешен министър на президента Ющенко Юрий Луценко призна : «В Украйна започна революция. Хората искат да довършат това, което не беше направено през 1991 и 2004 г. Тук и сега умира Съветска Украйна».Почти същото може да се каже и за новата държава Македония. Подобни измислени държави нямат друг път за самоутвърждаване освен да крадат история от държавата-донор и да съчиняват фантастични измислици. Най-безкомпромисните от поданиците на „новите” държави се отказват от историческите имена „Русия” и „България” и измислят нова народност : украинци и македонци. И тези новобранци люто мразят близостта на малоруското наречие до великоруския език и пълното съвпадане на македонското наречие с българския език. Преди над 100 години всичко това беше по-ясно и определено.Видният български просветител Райко Жинзивов превежда малорусина Тарас Шевчнко за българският читател. На титулната страница на книгата стои пояснение : „Превод от руски език и малоруско наречие на български език и македонско наречие”. С това е казано всичко, но не става по-добре. Новите поколения и в Украйна, и в Македония са еманципирани от своето историческо минало и свързват своето бъдеще с „новите” държави. В допитване на Световната банка, през 2013 г. за украински патриоти са се обявявали 74% от населението, докато през 2016 г. процента е нарастнал до 86%.

          Но в цялата тази галимация има нещо много по опасно. Всъщност, наблюдаваме успешната реализация на Глобалния процес. Крайната цел на тази реализация е превръщането на планетата в съвкупност от национални махали вместо сегашните национални държави. Така много по-лесно и ефикасно ще се наложи и наднационалното управление на глобалните корпорации. По планетата има стотици етнически групи – жалки остатъци от минали времена. Да се стимулират те за създаване на държави не е целесъобразно нито теоретично, нито проктически. Какво ще представлява държава с един милион население на територия колкото софийска област и без никаква природна рента ? Само дразнеща играчка на геополитическото поле. Вижте балтийските държави, вижте Косово, вижте Кипър. Само особени географски условия могат да бъдат оправдание. Съществува така наречения „прагов принцип”, който лимитира самоопределението и освобождаването на етноси, които са културно и икономически жизнеспособни и са достатъчно големи от към население и територия Първият критерий е етносът да е свързан исторически със съществуването на държава с  продължително минало. Вторият критерий е съществуването на отдавна установен културен елит, разполагащ с писмен национален литературен език. И третият критерий е самият етнос да притежава способности и възможности за експанзия. Освен„праговия принцип” трябва да напомним и за аргументите на Маркс и Енгелс в полза на създаването на определена нация – „дали може да се докаже, че създаването съответства на или придвижва напред историческата еволюция и прогреса”. (виж Елик Хобсбом – „Нации и нац;ионализъм” – Из-во „Обсидан”. София, 196. Стр. 48). Ако вземем в единство казаното и го приложим към съществуващата реалност, много малко ще се окажат етносите готови за своя държавност и твърде много тези, които имат държавност, но не я заслужават. Фактите са налице. Шестнадесетте милиона курди нямат държавност, а три балтийски нищожества (общо -  7,3 милиона) имат (?!).

          Колективният Запад изнамери ново философско оправдание за прилагането на принципите на Глобалния проект. Когато след варварските бомбардировки на НАТО на Югославия се решаваше съдбата на Косово във Фонтебло (Франция), държавният секретар на САЩ Мадлен Олбрайт заяви : „Правото на народа на самоопределение, на избор на своята съдба, е фундаментално право – то стои над всякакви закони” ( Александр Минкин – МК.RU, 17.03.2014). Такова публично безочие, такъв отрватителен двоен стандарт  изречен публично рядко се среща. Значи, за Косово фундаменталното право съществува и се прилага, а за Кюрдистан –не ! И след такива думи, ще се намери ли някой, който да възхвали общочовешките западни ценности ??

          Всъщност,Глобалният проект реализира мечтите на Хитлер на планетарно равнище. „Когато завоюваме Русия – казваше фюрера – в нея всяко село, всеки градски квартал, всяка градска квартира трябва да имат  своя история, своя религия, своя култура („politonline.ru” – 1.05.2015 г.).

               5. Демонстрираната западна омраза към Русия продължава да остава болезнена за руснаците, макар много от причините да са кристално ясни (пишещият тези редове е написал по тази тема 8 книги с повече от 4000 страници).Всичко започва от времето, когата Русия  затваря и затвори северо-източната врата на Европа към Азия чрез изграждането на своята Империя. Направи го Иван Грозний през ХVІ век. По негово време е направен избор в полза на запазването на най-голямата държав в Източна Европа. В конкретните геополитически условия на онова време е избран пътя за по-нататъшното развитие на Русия : самодържавието като форма на политическо управление, крепостното право като основа на икономиката, Православието като идеология, съсловният строй като социална структура на обществото. Всичко това рязко и дълбоко отделя Русия от обществено-икономическите и идеологически процеси протичащи в Западна Европа.

                      Ето няколко характерни изказвания на много известни хора от онази епоха :

                        ●Мнението на католическия Запад по онова време най-добре проличава от писмото на великия поет на Възраждането  Франческо Петрарка до генуезците (1350 г.) : “Лъжливи, подли, без капка дерзание за нещо велико, нищожните гърци не съжалявам, а обратно – надявам се и се радвам на генуезките победи и желая тяхната позорна империя, средище на заблуждения, да бъде разрушена за доброто на всички католически народи”. (Франческо Петрарка – Эстетические фрагменты. «Искуство». Москва, 1982. Стр. 337).Писмото се пише в дните на най-тежките изпитания за източното Православие, в последните години преди падането на Константинопол.

                        ● През 1518-1522 г. един от най-видните интелектуалци на Западна Европа Еразъм Ротердамски написа :”Скоро видях цялия земен кръг изобразен на голям лист. И като го разглеждах внимателно, разбрах, каква малка част от света искрено и сърдечно изповядва християнството. Това е северната част на Западна Европа, след това – далечния юг ; що се отнася до источната част, тя, вероятно завършва с Полша. Всичко останало е заето от варвари, които малко се различават от добитъка, или от схизматици, или от еретици, или и едните, и другите заедно” (Эразм Роттердамский – Разговоры запросто. „Художественная Литература”. Москва, 1969. Стр.377).

          ●Наполеон Бонапарт : „Ние ще раздробим Русия на предишните феодални княжества и ще я потопим в тъмнината на феодална Московия, за да може Европа за вбъдеще да гледа с отвращение на Изток...Ще изгоним руснаците в тяхния ужасен климат, извън който не трябва да преминават. Нека останат в своите ледовити пустини, обиталище на робство, варварство и разврат, дето човек стои по-долу и от скотовете”(А.Тошев – Ръководство по риторика и красноречие. Из-во на Хр.Г.Данов. Пловдив, 1901. Стр.188-189).

         ● „В Източна Европа откриваме една огромна славянска нация, обитаваща земите на запад от Елба по Дунав...Живеещите в Молдова и Влахия и в Северна Гърция българи, сърби и албанци също имат азиатски произход и при стълкновенията между народите те останали там като оцелели останки от варварите. Вярно е, че тези племена основали държави и мъжествено се сражавали с различни нации. Понякога те като авангард, като народи намиращи се между връждебни сили, взимали участие в борбата на християнска Европа и нехристиянска Азия – поляците дори освободили обсадената Виена от турците, и една част от славяните успяла да се приобщи към западния разум. Обаче тази маса ...до този момент не се е проявила като самостоятелен момент в редица прояви на разума в света” (Хегел – Философия на историята. Част2 –Духът на Европа. Из-во „Евразия”. София, 1995 г. Стр. 177-178).

                  ●«Русия е име, узурпирано от московците. Те не са славяни и въобще не принадлежат към индо-германската раса. Те са натрапници, които трябва да бъдат прогонени на изток от Днепър и по-далече.» (Карл Маркс до Фридрих Енгелс, писмо от 1865.).

          След тези цитати няма да е изненада да припомним, че първата политически организирана и финансово осигурена информационна война срещу Русия се води още в далечния ХVІ век по време на царстването на Иван Грозний, който западняците до ден днешен наричат Иван Ужасния („Первая информационная война” – „topwar.ru” – 21.02.2017 г.).

                 6. През 11-я век Ватикана почти е завършила процеса на подчиняване на собствено европейските народности и създаването на общоевропейска общност : келтската и славянската култура са частично унищожени – част подчинени и подхвърлени на жестока асимилация. Ватиканът  достига западните граници на Европа и се поставя въпроса за по-нататъшното развитие и експанзия, тъй като още от времето на Римската империя Западът съществува като цивилизация-паразит.

          На Пиренейския полуостров Западът се сблъсква със силната съпротива на ислямския свят и затова перспективното направление се оказва на Изток, в земите на източните славяни и кръстоносните походи в Близкия Изток. За придвижване по това направление на Ватикана бяха нужни професионални войници, готови да зарежат радостите на обикновения живот, да живеят при най-сурови условия и да имат желязна дисциплина. Решинието са духовно-рицарските ордени. Такива бяха създадени повече от 10 : тамплиери, хоспиталиери, бенедиктинци, йезуити, францисканци, Тевтонски и Ависийски ордени, Меченосците, Калатрави, Сантяго и др. Ордените се подчиняваха само на Ватикана, притежаваха земи, бяха самодостатъчни. Тяхната организация и възпитание ги превръщаха в много опасна военна машина.

           Немският (Тевтонски) орден е основан през 1190 г. и спонсориран от градовете Бремен и Любек. Отначало това е орден за медицинско обслужване на кръстоносците и е лично подържан от германския херцог Фридрих Хохенштауфен. Орденът се титулова „Немски хоспитален орден „Св. Мария”. През 1196-1199 г. е преобразуван в духовно-рицарски орден с военни пълномощия. След падането на Акра в Палестина, орденът концентрира своята дейност в Европа и предлага своите услуги на различни европейски владетели.

          През 1211 г. предложение им прави унгарския крал Андриаш ІІ. Тевтонците се разполагат в Юго-източна Трансилвания (Булцеланд) и започват покоряването на половецките земи. Но тяхните нараснали амбиции за прокарване и осигуряване на сухопътен маршрут край Дунав към Константинопол, обеспокояват унгарската аристокрация и през 1225 г. унгарския крал ги изгонва от Унгария.

          Това е тежък удар за Ордена – мечтата за завръщане в Йерусалим е зачеркната. Но, ето че се открива нова възможност : този път ги повикват полските крале, които се мъчат да разширят полската територия за сметка на балтийските пруси и славянските езически племена – балтите. В 1217 г. по поръка на папа Хонорий ІІІ Тевтонците започват завладяването на пруските земи, което приключва с тяхното пълно понемчване през 1283 г. Прусия става главна база на Тевтонския орден.

          След поражението на Ордена на меченосците от балтите през 1236 г. той се присъединява към тевтонците. Тогава започва борбата на обединения Орден с Русия.

          Борбата на католическия Запад за земи и за експлоатация на славяните слага начало на вековната западна омраза към славяните като етнос, географска площ и цивилизация.

              7. В западноевропейската историография е утвърдено мнението, че основите на западната цивилизация са поставени от империята на Карл Велики. От такава гледна точка уязвимо място за нападения отвън е източната континентална граница. Там са народите определяни от западняците като варвари (езичници). Съмнително е, дали западните народи са били по-цивилизовани от източните, като се има предвид, че на изток е приемника и наследника на Римската империя Византия. Така или иначе, първата източна граница на западната цивилизация се установява по р. Елба (това беше и западната граница на социалистическия лагер). Там тя се задържа два века преди да се премести по р.Одер и в края на 14-и век – по течението на река Западна Двина (Даугава). Тук е зародишът на прочутия нацистки лозунг „Натиск на Изток”. Временното стациониране на западните „цивилизатори” по река Одер дължим на Крум. След седем века социалистическа Източна Европа ще се върне отново на своята историческа граница по р. Елба. Разпадането на СССР  обаче придвижи тази цивилизационна граница още по на изток и тя опря до Днепър. Смоленск отново е граничен град, както и през най-кошмарните години на Русия преди 700 години !

          Историческите дадености предопределят неизбежните експанзии по посоки изток-запад и запад-изток.

Славяно-православната субцивилизация е преди всичко уседнала цивилизация, цивилизация на спокойствието и стационарното развитие. И по силата на историческото развитие тя се превръща в бариера, спирачка, препятствие пред цивилизационната експанзия и в двете посоки.

          За първи път тази бариера беше спусната пред експанзията изток-запад в началото на средните векове. През 8-и век армиите на хан Тервел спряха арабското нашествие през Дарданелите и Босфора и спасиха Византийската империя. Арабското нашествие се пренасочи към Пиренейския полуостров (началото е в 711 г.) и, въпреки че беше спряно при Поатие (732 г.), Испания остана почти 600 години под властта на арабите. Чак през 1492 г. испанците си връщат Гренада, последната мюсюлманска крепост на полуострова, с което се слага край на 781-годишното арабско владичество над Испания.

            През 12-и век Киевска Русия спря татаро-монголските орди с цената на тежко и продължително полу-робство.

Три-четири века по-късно пак България и Русия погребаха задълго западната експанзия на изток. През 1205 г. българският владетел Калоян разгроми най-елитната западна армия, армията на ІV-я кръстоносен поход и отново спаси Византийската империя. Четиридесет години по-късно, през 1246 г. , новгородският княз Александър Невски издави в ледените води на Чудското езеро елитните части на Тевтонския орден.

               8.Правенето на политика в условията на днешните планетарни реалности изисква ясното разбиране на редица геополитически и цивилизационни принципи, които са много „неприятни” :

                а)Няма нито „международна общност”, нито „международно право”. Има международни елити и международно право на силния, който може да го наложи, защото право без дисциплинираща сила не е право, а анархия (виж държавата България) – 200 държави в ООН заедно нищо не могат да постигнат, освен да се надприказват. Предлагания „многополюсен свят” не може да бъде защитен убедително нито в западния ценностен модел позиционеращ западните ценности като общочовешки, нито от гледна точка на науката, като по- рационален и ефикасен иканомически. Ето ви два поясняващ пример :

          ● Когато на руския император Николай І доложили, че в Париж се подготвя театрален спектакъл съдържащ неприлични намеци за Екатерина ІІ, той отначало помолил по дипломатическите канали да се забрани спектакъла. Отговорили му, че Франция е „свободна” страна, поради което, в случая, нищо не може да се направи. Тогава Николай І обещал, че ще прати за премиерата 300 000 свои зрители в сиви шинели. Спектакълът мигновенно бил свален от сцената !

                    ●Ръководството на ООН се обърнало към членовета на организацията с молба да кажат своето искрено мнение относно недостига на продоволствние в останалата час от света. Допитването се провалило. Руснаците не знаели думата „моля”, италианците – думата „искрено”. Никой от Европа не разбрал думата „недостиг”, африканците не знаели думата „продоволствие”, а америкънците се нямали представа какво е това „останала част на света”.

             б) Едни умират, за да живеят други – общ закон на еволюцията. Умират неприспособените към околната среда, тези, които не са в състояние да се противопоставят на предизвикателствата на средата. Спомнете си : няма ги древните шумери и древните египтяни – основателите на днешното човешко общество, няма ги елините и римляните – бащите на съвременна Европа, няма ги ацтеките, маите и инките – цивилизации с велики постижения още не добре разбрани и днес. Няма ги дори нашите пра прадеди - древните българи, при които Дунавска България се превърна в световна Месия и във флагман на славянството.

image

ЕВРОПЕЙСКАТА ЕВОЛЮЦИЯ ЗА 40 ГОДИНИ



     в) Търси приятели близо, а врагове – далече. Максима, към която България и Русия никога не са се придържали. Българите днес искат да станат американци, но Америка се намира на 10 000 км. от България, докато нейните потенциални врагове са непосредствените съседи.Русия превърна след разпадането на СССР, всички бивши съветски републики, ако не във врагове, в свои недоброжелатели.

          На този фон изглежда нелогично и абсурдно отношението на част от руското общество, в това число и на влиятелна група във висшето руско ръководство към България. Изглежда, на тази групировка българската русофилия не е нужна, тя има други виждания за „нова Русия”, друг подход към  страни извън Русия : без сантименти, без лигави истории, само интереси – просто

чист бизнес. Такава постановка изпада в дълбоко противоречие с упорито налагания от властите на специфичния (нов) нравствен образ на Русия, отличаващ я съществено от Запада. По този въпрос се изказва достатъчно ясно Ф.М.Достоевски : „За да функционира, дори и търговски, необходимо е нацията да живее наистина, да води пълнокръвен живот, а не да е галванизиран труп в ръцете на чифути и гешефтари...Ако нациите не живеят в името на висши цели и в служба на човечеството, а служат само на собствените си „интереси”, те непременно ще закостенеят, ще загинат, ще умрат”(Достоевски, събрани съчинения в дванадесет тома, том 11.Из-во „Народна култура”, София, 1989. Стр.  294,354).

                 г) Няма наши и ваши земи. Има завоювани и отвоювани земи. В момента не можете да намерите в Европа държава основана от най, най първия етнос появил се на нейните земи. Но класически пример в това отношение е континентът Америка и държавата САЩ в частност.

              ●Към 1733 г. в Северна Америка вече има 13 английски колонии, които се управляват от губернатори, назначени от краля, и местни законодателни събрания, които решават вътрешнополитическите проблеми.

                              image

         

                                            

                    Тринадесетте колонии през 1775 г.

          На картата е началната територия на САЩ. Как САЩ достигат днешните  държавни граници ? – чрез жестоко избиване на индианското население и военната анексия на мексикански територии  с войните 1845-1848 г. (виж долната карта)

 

image

Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век

            Местните жители на северна Америка – индианците безжалостно са избити и днес представляват колоритна добавка към цирковите атракциони.

            „Когато първите заселници дойдоха по нашите земи, в тяхните ръце беше Библията, а в нашите ръце – земята. Днес в нашите ръце е Библията, а в ръцете на бледолиците – нашата земя”. Така говорят днес наследниците на гордите червенокожи.

 

 

 

 

 

 

           Ето конкретните придобивки от войните срещу Мексико

 

                                                   ▼

                                    image

                В САЩ в съзнанието на гражаданите е насадено, че тяхната държава е наследница на великата Римска империя. Това проличава най-вече в архитектурата на големите американски градове.Но, ето до къде води такова наследство :

               „Нима ти не знаеш, че те, след като океанът ги спря в тяхното настъпление на запад, обърнаха оръжието си към нас ? Че от началото на своето съществуване всичко, което те имат е заграбено – дом, жени, земя, власт. Че някога тази сбирщина от скитници без отечество, без родители се обедини в държава, за да стане бич за целия свят ? Тях никакви закони, нито човешки, нито божествени, не възпират да не ограбват и унищожават съюзници и приятели, далечни или съседи, слаби и силни, и да не смятат за враг всеки, който не е заробен от тях, особено другите царства”.

          „У римляните единствената подбуда за войните им с всички народи, племена и царе е била винаги тяхната ненаситна жажда за власт и богатства...Римляните са готови за война с всички, но са особено жестоки спрямо тези, от които след победа могат да вземат най-голяма плячка. С дързост и лъжи и като водеха войни една след друга, те създадоха велика държава. С този начин на действие те или ще унищожат всички, или сами ще загинат”.                         

          Написано е преди 2030 години от царя на Понт (евксинското царство на траките) Митридат VІ Евпатор в послание до арменския цар Аршак. Цитирано е от най-големия римски историк Гай Салустий Крисп  и се отнася до Римската империя, но, както усещате,  не само за нея (виж Салустий – Исторически съчинения. Из-во „Наука и изкуство”. София, 1982. Стр. 131-134).

          Понтийската държава (120-66 г. пр.н.е.) се е намирала на южното Черноморско крайбрежие и е включвала, днешния Константинопол (Витиния) и част от Мала Азия. Предполага се ,че това е била тракийска държава.

            д) Няма братски народи и братство по кръв. Поляци срещу руснаци, сърби срещу българи, хървати срещу сърби – това е славянското братство. Да не забравяме, че Каин е убил Авел, а те са били братя. Хората инстинктивно чувстват, че всеобщата любов е противоестествена. Не може да обичаш всички, любовта затова е любов, защото избира ! „Диалогът между хора от различни времеви пластови и от силно различни културни светове, практически е просто невъзможен” (Александр Бородай – „Завтра” 25.12.2013 г.).

                е)С врага се отнасяй така, както заслужава – ако той не се предава, той се унищожава! Историята на човешката цивилизация доказва, че човешките социуми за решаване на проблема на оцеляването и развитието пристъпват към диалог тогава, когато една от страните не е можала да реши въпроса в своя полза чрез сила, т.е. със война. (Александр Владимиров – „КМ.RU”, 16.12.2013 г.). А на война като на война !

             ж) Няма човешки права по раждане, както ни уверяват Декларацията за независимост на САЩ („Ние смятаме тези истини (?) за видими от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател (?) с някои неотчуждаеми права (?) ....”) и Декларацията за правата на човека и гражданина на Великата Френска революция („Хората се раждат и остават свободни и равни по правата си”). И в двете, несъмнено велики послания, ентусиазъма на техните създатели замъглява опроверженията на реалността : «видимо от самосебе си”  е, че хората се раждат в кръв и смрад като животинчета и само в рамките на хоризонталния прогрес могат да се превърнат в




Гласувай:
6
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1012278
Постинги: 333
Коментари: 1321
Гласове: 1193
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930