Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2017 22:26 - ЗА НЯКОИ СЪМНИТЕЛНИ И ДИСКУСИОННИ ИЗКАЗВАНИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА БСП
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3546 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 На 20.01.2017 г. във в. „Дума” се появи материал на Крум Василев с интригуващото заглавие „Към конгреса : Назовете идеала !” Доколкото може да се съди от информациите за работата на конгреса, с този проблем никой не се е занимавал. Това е много показателно. Да се назове идеалът на политическа партия, това означава да се посочи крайната цел на политическата дейност на партията, същността на нейната повседневна неуморна дейност, накъде и към какво тя смята да води и води българското общество, българския народ. До колкото си спомням, последен опит в това отношение направи бившия председател на БСП Сергей Станишев. Според Станишев, „по същество на изповядваните ценности и политика, различия между социалисти и социалдемократи няма”, Демократическият социализъм „като наш идеал е тенденция в развитието на съвременното капиталистическо общество”, тъй като то е „непрекъснат процес на усъвършенстване, обществен договор, при който се управлява така, че непрекъснато се повишават социалните придобивки, подобряват се условията на живот, повишава се жизнения стандарт на всички граждани” (из речта на С.Станишев пред конгреса на партията на Европейските социалисти. В. „Жарава” от 15.10.2012 г.). 

          С други думи, социалистическите и социал-демократически партиии са за „преодоляване на капитализма”. Но след всяко „преодоляване” се откриват нови хоризонти и в тези нови хоризонти е и идеалът на социалистите – демократичният социализъм.Така че социалистическият идеал като крайна цел на БСП е, като че ли, назован.

                                                  Идеал

          Ще щрихираме накратко какъв смисъл се влага в термина „идеал”.

С този проблем  човечеството се занимава от зората на своето съществуване. Отначало идеалът се е разглеждал като недостижим образец за подражание. Във философията идеалът отнасят към субстанцията, без той да бъде субстанция. Обикновенно различават : социален идеал (съвършенното общество), естетичен идеал (в художеството), етичен идеал (в нравствената област). В разглеждания от нас случай става дума за обществения идеал, т.е. за идеалното общество и за идеалната държава.

          В най-голямо обобщение, началото трябва да се търси в съществуването на човечеството като вид, т.е. какво то постига в своето еволюционно (историческо развитие) и към какво се стреми като предпоставка за продължаваща еволюция и развитие. Отговорите са известни : разрешаване на загадката на Историята, като прелюдия към разрешаване на загадката на Вселената (Мирозданието). Това е предопределено от тренда на човешкото развитие : от животното към човека ; от малкото към голямото ;  от дребното към великото ; от простото към сложното ; от лошото към доброто ; от грозното към красивото ; от моето към нашето ; от миналото към бъдещето ; от пещерите към звездите !

          Изводът е прост, елементарен и категоричен : оцеляването на Човека като вид е възможен само при планетарна атеистична цивилизация, т.е. при материализиране на марксизъм-ленинизма в световна обществено-икономическа система.

Комунистическият мироглед е тържество на науката. Не е възможно да се намери съпоставима теория, особено в областта на социалните, икономически и исторически науки, в която да са съчетани по такъв блестящ и неповторим начин най-добрите придобивки на човешкият разум по неговия дълъг, трънлив и победоносен път.

          В онтологически смисъл комунистическият идеал е разрешаването на загадката на Вселената.

         Типичен пример е делото на великия мислител и хуманист Томас Мор, на когото дължим синтезирането на комунистическия идеал през вековете от епохата на Платон до зората на капиталистическия строй. В своята “Утопия” Томас Мор първи в световната литература посочи основния недъг на капитализма–експлоатацията и има доблестта да каже : “Там, където има частна собственост, и там, където всичко се мери с пари, едва ли е възможно правилно и благополучно да се ръководи държавата”.Марксизмът е временен завършек на забележителна традиция в европейското духовно развитие, започната от Кант – всяка следваща крачка напред е преосмисляне на натрупаното теоретично богатство, което внимателно са пази, без да се превръща във фетиш.

“Комунизмът – пише Маркс – е истинско разрешение на противоречието между човека и природата, човека и човека, истинско разрешение на спора между съществуване и същност, между опредметяване и самоутвърждаване, между свобода и необходимост, между индивид и род. Той е разрешение на загадката на историята и той знае, че е това разрешение”.

Но Маркс никога не е смятал социализма за идеален строй. Той само твърди, че по силата на природно-историческия процес капитализмът закономерно ще си отиде и на негово място ще дойде социализмът – първата, нисша фаза на комунизма. Маркс категорично отрича, че комунизма е цел на човечеството и казва, че социализма постепенно ще еволира в комунизъм. За следкомунистическото бъдеще на човечеството Маркс не намира достатъчен емпиричен материал, за да се произнесе. Така че за разрешаването на загадката на Вселената ще трябва за почакаме (К. Маркс – Икономическо-философски ръкописи 1844 г. – Христоматия по научному коммунизму, част 2. „Мысль”. Москва, 1966, стр.158).

Излиза, че идеалът на една социалистическа партия е движението, стремежът към социализъм, откриващ пътя към разгадаването на загадката на историята. Социализмът няма какво да разгадава. Той трябва само да постави основите на бъдещето – преминаване от „гражданско общество” към „човешко общество” или към „обобщественото човечество” (К.Маркс – Тезиси за Фойербах).

            Да видим обаче, как интерпретира този идеал Корнелия Нинова.

          В интервю за сп. "а-specto" на въпроса "Имате ли визия каква партия трябва да бъде БСП оттук нататък?" тя отговаря с присъщата й яснота и категоричност:
          "Първо, партия, която е здраво стъпила на ценностите си. И то онези, автентичните ценности. Справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм. Но всичко това в съвременни измерения. Става дума за прагматични измерения. Така, както хората ги разбират.БСП трябва да е автентично лява, идеологически лява партия. Но с политики, които са прагматични, ориентирани към днешния ден. Откровена и принципна партия."

          Акцентите на Нинова са два : ценностен подход и лява идеология. Но и двата акцента са проблематични и в съвкупност – взаимно противоречиви. Да оставим настрана, че и в Станишевия идеал никой не знае какво е това «демократичен социализъм» (а може би „егалитарен капитализъм”,но в никакъв случай не е „обобщественото човечество”).

          Ще се опитаме да разберем за какво става дума.

                                               Ценностния подход

          Ценностите са страничен продукт на нравствените предписания и на обществения живот и, макар, че сами по себе си са идеален предмет, се формират и произтичат от материалната действителност, от еволюцията на гражданското общество. Те не се покриват с нравствената система и като производни на човешката практика, са променлива величина – може да се окаже, че това, което преди време е било ценност, сега не е. Науката изучаваща философските въпроси на нравствените ценности са нарича аксиология.  Съвременната аксиология изхожда от твърдението, че нравствените и всички други ценности не са естествени или свръхестествени свойства, а са специфични социални явления. Природата разглеждана извън човешката дейност не притежава никакви ценности, в нея няма добро и зло. Достойнството на всяка постъпка се преценява от гледна точка на обществената практика на човека.

                    Свързването на нравствените отношения със социалната действителност, по необходимост води до признаването в нравствеността на деятелно-заинтересованата компонента в отношенията на хората към явленията от социалната действителност, т.е. Компонентата съдържа : (1), нравственото изискване нещо да бъде реализирано, да стане действително и (2), оценка на вече съществуващи явления и събития от гледна точка на нравствената им стойност. Ако привлечем за оценка идеята за доброто, то деятелно-заинтересованата компонента на нравствеността означава, че светът не задоволява човека и човека чрез своята дейност решава да го промени. В този случай самото добро е изискване на външната действителност. Но тази външна действителност изисква мирогледен подход и се оказва, че ценностният подход е производна на мирогледния подход.

         В придаването на ценностите на изначално онтологичен смисъл, т.е. че битието иманентно съдържа ценностния елемент, лежи и днешното пропагандиране на общочовешки ценности като краен и завършен етап от общественото развитие. С други думи, ценностите имат извънисторична и надсоциална природа. И точно тук е религиозно-реакционната уловка : не съди хората, не задавай въпроси. Ще ги съди Всевишния на онзи свят. Затова не питай някой защо е богат и как е постигнал богатството, а работи смирено  подвил  гръб !

          През 1969 г. Решеру по следния начин формулира какво е това “ценност” – лозунг, който рационализира човешките действия чрез укрепване на положителното отношение към предполагаем благоприятен изход от ситуация. Да имаш ценности, това е способността да обосновеш мотивите на живота си от гледна точка на “разходите и изгодите” и да изхождаш от ясната и точна представа, кое е в интерес на Човека и кое не е. (Джозеф Мартино-Технологическое прогнозирование. „Прогрес”. Москва,1977. Стр. 96-97).

     Лесно се забелязва, че определението  е в плоскостта на практическото съзнание. То е лишено от абстрактните философски понятия за добро и зло - основа за всякакви спекулации, и насочва в руслото на главното за Човека – производството и възпроизводството на човешкия род. От тук започва връзката на ценностите с Теорията на полезността.

      Подобен праксиологичен подход в съчетание с ценностния апарат води до групиране на ценностите на човешка популация – етнос, народ, гражданско общество – в следните категории: индивидуални (лични), семейни, фамилни, групови, обществени. Взаимодействието между отделните категории е възможност те не само да се различават една от друга, но и да се търси общото, онова, което е в състояние да формира следващата категория, например, да отразява видова принадлежност. Тук се открива широко поле за различни абстракции. Може да си въобразим “световен човек”; по-трудното е със “световно гражданско общество”, докато “световна нация” звучи утопично дори като историческа перспектива.

         Нещата стават още по-заплетени, когато в рамките на една цивилизация, покриваща определено ценностно множество, са се оформили дълбоки различия в генезиса, които взаимно отричат субцивилизационните подмножества преимуществено съвпадащи. Континентална Европа е показателен пример. Трите християнски субцивилизации: православна, католическа и протестантска са повече или по-малко взаимно враждебни и тази враждебност не е само ценностна, а е материализирана с много жертви и кръв. За съжаление, именно религиозният фактор е формирал цивилизационната принадлежност на етноса и нацията, което е нейното съществуване като субект на исторически процес. Именно ценностния подход роди един от най-консервативните и най-реакционни лозунги на днешният денновият цивилизационен избор. Повикът за “нов цивилизационен избор” е в най-добрия случай недоразумение, а в най-лошия – невежество. Правени са и се правят опити чрез ценностното множество да се търси идентифитет, например – европейската идентичност. Тук особено преуспяват някои западни философи, като усилията са странна смесица от минало и настояще. Обикновено, това води до обратен резултат. Във възприетите методологични рамки европейска идентичност не може да се формулира.

       Модерното пропагандиране на ценностите е в същност подмяна на ценностите с интереса и прехвърляне на въпроса от територията на етиката към територията на икономиката. Ако към това се добави и очевидния извод, че ценностите като производни на природно-историческия процес са променлива величина, ролята на личния и обществен интерес се засилва неимоверно.

      НАТО и ЕС обявиха три “върховни” ценности, които би трябвало да се отнесат към категорията на обществените ценности: върховенство на закона, пазарни икономически отношения, демократични институции. Някои си позволяват да ги наричат европейски ценности, други – евроатлантически ценности. Като оставим настрана дали това изобщо са ценности, ще припомним, че законите са изобретени и прилагани в Шумерия преди 5000 години, пазарни отношения отлично са развивали финикийците преди почти толкова години, а демокрацията е измислена от робовладелците в древна Елада, за да управляват по-добре. Александър Македонски тръгна за Великата Източна Епопея, за да обединява Средиземноморския и Ориенталския свят в единния впряг на Античната цивилизация (336-323 г. пр. н. е.)
без да обръща внимание на мръсната, кална, безкултурна и мрачна Западна Европа – тя просто изпадаше от каквато и да било цивилизация.

            Защо тогава е нужно да се заменя мирогледния подход с ценностния подход и непрекъснато да се твърди, че това е единствената основа за обединяване и съюзяване на хора, популации и държави  ?

          За да се предаде на действията на държавата ценностен смисъл и по този начин да се оправдаят и най-безумните намерения и действия : “според нашият списък на нравствените ценности има добри и лоши. Ние сме добрите, хайде да бием лошите !”

          Подобна тънка, манихейска подмяна може да заблуди временно много хора. Та какво по-добро от това, държавата да има същите нравствени ценности, каквито имат и отделните нейни граждани ?! Работата е там, че подобно нещо е невъзможно. Държавата и гражданите имат различни крайни цели и от това по необходимост следва, че “държавната нравственост” не може да съвпада с междуличностната нравственост – това, което е добро за държавата, не винаги е добро за отделната личност.

           Опитът с ценностния подход има успех, тъй като, за да се различи неговата същност, се изискват познания, недостъпни за обикновения човек (става дума за онтологично равнище). Като поздравим буржоазните философи за тяхната успешна практическа находка, ще отбележим, че това просто е нов етап от вековната борба на философския фронт между идеализма и материализма в незавършената битка за Човека и за неговото бъдеще.

 

                                        Ляво и дясно

          Да се разграничи лявото и дясното в полето на ценностите е не само неимоверно трудно, но в много случаи и абсурдно. В пълен обем това се отнася и към споменатите от Корнелия Нинова базови ценности : справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм. Задълбочен и обективен анализ на проблема е невъзможен в ограничените рамки на една публикация. Затова ще се задоволим с най-общи постановки (преди да настъпи общопонятиен хаос).

          Преди много години «другаря» Иван Костов достатъчно сполучливо характеризира същността на понятията «ляво» и «дясно». «Левите акцентират на солидарността и справедливостта. Десните -  на собствеността и сигурността». С други думи, в основата на дясното лежи човешкият егоизъм, а в основата на лявото – човешкият колективизъм и съборност.Даже в такъв опростен вид, казаното може да се вземе като начало.

          Да вземем като пример справедливостта. Според аксиологията има два типа справедливост : въздаваща и разпределителна справедливост. Но ето че се появи и трета справедливост – «демократична справедливост». Вижте как съдят в „най-демократичната” страна – САЩ. В щата Флорида, 22 годишната учителка Дженифер Фихтер е осъдена на 22 години затвор за секс с три свои ученика на по 17 години (в щата границата на „сексуалното съгласие” е 18 години, докато в други 29 щата и във федералнияу окръг Колумбия, тя е 16 години).

          Парадоксът е в това, че норвежкият терорист Андерс Брейвик, който уби 77 души получи „само” 21 години затвор ??! („chaskor.ru”-7.07.2015 г.).

          Може да си спомним и четиристишието на великолепния съветски поет Михаил Аркадевич Светлов написано през 1943 г.:

                              Я не дам мою родину вывести

                                    За простор чужеземных морей.

                                    Я стреляю. И нет справедливости

                                    Справедливее пули моей.

          Няколко думи за патриотизма. В българското политическо поле има доста партии самообявили се за патриотични, Много от техните практически лозунги звучат твърде своеобразнио. Едни викат „България над всичко !”, което си е чисто нацистки лазунг, други  добавят „Искаме повече държава”, което  е фашистки лозунг, други пеят „Слава на България”, което пък е бандеровски лозунг. Не е ясно какъв „прагматичен” патриотизъм има предвид Нинова - дали който е НАД или който е СЛЕД, или който обича Родината си  докато му е изгодно..

          Попитали кардинал Ришельо – най-големия политик на средновековна Франция, на кое място в неговия личен ценностен рейтинг стои човешкия живот ? „Веднага след съдбата на Франция”, отговорил мъдрия кардинал.

          Какво излиза ?

          Да си ляв в днешните глобалистични разбирания значи да си всякакъв : да си монархист, педераст, джендър, борец за правата на животните, приятел на мигранти и туркофил, еколог и некроман, олигарх и мафиот, ефективен манъджър, успял в живота, забавляващ се алфа-самец и т.н. и т.н. – все от породата на МОЛ′а, порода, която ражда бъдещите ръководители на „ЛЯВА БСП”.

          Либералите и сатанистите презират и отхвърлят обществените морални ценности и ги смятат за остаряла догма и ненужно препятствие по пътя на тяхното индивидуално щастие( „politikus.ru”- 3.03.2016 г.).

           Методологическият подход на Корнелия Нинова  съединява в  деформиран и изроден синтез социални, патриотични и политически ценности, докато главният инструмент на подобен синтез е общото дело. Линкълн още като провинциален адвокат е издигнал идеята за гражданска религия, обединяваща хората над бариерите на религия, националност и култура, и акомулираща общите ценности ,за които различните части на народа са готови да пожертват много свои особености. Това са ценностите на бъдещето, заради които може да се признае историческата неправота на предците, т.е. част от своето минало. В САЩ това са бизнесът и свободата, в Европа, това е комфортът, в Китай, това е величието на нацията. С Линкълн може да се спори. Но не може да бъде оспорено изискването за общо дело, което е възможно само на мирогледна основа. Приложено към БСП, всичко казано липсва.

                                                 БСП и левия завой

          Общопризнато е, че „левия” електорат очаква и иска от БСП  „ляв завой”. Последният партиен конгрес на дава подобни индикации. В разсъжденията на председателката също няма подобни елементи, освен ясно изразения стремеж към разширяване на електоралната база към Центъра и „дясното”. Наскоро публикуваните водачи на партийните листи за предстоящите избори потвърждават тази тенденция – вече „замириса” на СПИН и на „спарената атмосфера на сталинизма и на партийните секретари”.

БСП не е лява партия – тя не защищава интересите на  наемния труд. Не като такава е замислена и не като такава съществува. БСП като такава е най-успешния проект на прогнилата социалистическа партокрация и на световното задкулисие. Тя не съществува за да се бори срещу капитализма – каза го бившия председател на партията Сергей Станишев. Нейната задача е, от една страна, много изтънчена и подла, а от друга – в известен смисъл – хуманна. Тя е създадена за да помогне на една голяма прослойка българи със социалистически убеждения да се адаптират към установения капитализъм и да го преживеят като бедни до момента на изчезването на прослойката поради биологически причини.        Паралелно с това БСП тушира и амортизира народното недоволство до степен да не влияе отрицателно върху установяването на капитализма и вписването в него на мизерно малка част от социалистическата партокрация. Трябва да се признае, че замислът е гениален !

Затова левите хора не трябва да очакват някакъв ляв завой в БСП, връщане към корените си или ясно изразена лява политика – това е химера. БСП ще съществува до тогава, докато напълно изчерпи своето предназначение и след това доволна ще отиде в небитието. От социалдемокрация друго не може да се очаква, освен да бъде „честен” партньор на големите пари, на Глобалния проект, на Новия световен ред.

          Нищо не трябва наново да се измисля – всичко вече е казано и доказано ! Трябва само да се придържаме към методологията на титаните с поправките на времето. Не е трудно да се определи състоятелността на коя да е обществено-политическа организация. Достатъчно е нейните програмни документи да бъдат обобщени и диференцирани в така наречената „програмно-системна форма” :

          А) Чии интереси защищава партията.

          Б) Идеология на партията.

          В) Програма мининум.

          Г) Програма максимум.

          Д) Методи (начини) за постигане на целите.

          Е) Съюзници.

          Ж) Отношение към частната собственост.

          З) Отношение към религията.

          И) Националния въпрос.

          К) Устройство на бъдещата държава.

          Разсъждавайки по горното съдържание, веднага проличава, дали става дума за политическа партия, за профсъюз или за кръжок от безработни „интелектуалци” създаден за лична употреба на някой от тях.

           По пътищата на САЩ има информационен щит, на който е написано : „Ако карате кола и с едната ръка държите волана, а с другата -  коляното на седящата до вас жена, вие и двете дейности вършите лошо ?” С други думи – трудно се седи на два стола !!

          Искрено съчувствам на ветерана Крум Василев – както на неговата тъга, така и на неговата надежда. "Идеологически лява партия" е твърде широка характеристика – пише той -  Лявото не може да бъде идеал. Прилагателното "социалистическа", отнесено към идеологията, ще внесе яснота. Лява - да, но лява социалистическа».

          Трудно се намират такива леви в България. Още по-трудно – в БСП.

            Извинявай др. Василев. И да си жив и здрав !




Гласувай:
5



1. planinitenabulgaria - Ви сте пример на човек,
16.02.2017 10:13
поразен от брадата спирохета на Маркс. Ако не бяха ви подбрали да Ви учат на марксизъм и щуротии, можеше нещо да излезе от Вас, но с тоя бетониран мозък никога няма да заразсъждавате като свободен човек. Вие сте пример за една унищожена духовност. Само такъв човек може да коментира простотии на една отдавна умряла партия и да й дава акъли как да се оправи.
цитирай
2. jelezov - Преди да напиша дълбоко премислен ...
16.02.2017 14:48
Преди да напиша дълбоко премислен коментар, какъвто тази забележителна статия заслужава, ще обърна внимание на първия коментатор – planinitenabulgaria. Нему съм посветил постинг, озаглавен „ПРОСТАК ЛИ Е”. Прочетете го, дами и господа, другарки и другари, за да разберете смисъла на този негов коментар, представляващ добра илюстрация на дясното мислене изобщо.
http://jelezov.blog/politika/2015/09/01/prostak-li-e.1388234
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950851
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031