Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02 23:01 - КАКВО Е ТОВА „ТЕРИТОРИАЛНА ТОЛЕРАНТНОСТ” И КАКВО ОТНОШЕНИЕ ИМА ТЯ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТИЗЪМ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3624 Коментари: 4 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 След настъпването на съдбоносната и грандиозна системна криза на глобалния капитализъм излязоха на яве няколко феноменални последици -предвестници на приближаващия коренен преврат в бъдещето на човечеството.

          1.С неочаквана масовост човечеството встъпи в епохата на отрицателната еволюция  :  масовото оглупяване и видиотизиране все повече го приближава към неговите пра-пра-прародители приматите . То все повече губи способността да отразява адекватно реалността и в неговия разум отраженията на реалността се заменят със симулякъри.

          2.Като резултат разсъдъкът не е в състояние да свърже в логически непротиворечива последвателност деформираните понятия, което води до действия обратни на необходимите и нужните в името на върховната  цел на Природата заложена в Човека – оцеляването на вида.

          3.Взети в единство тези два феномена раждат в практиката политическо невежество, своеобразна политическа шизофрения, която има в основата си фундаментален психичен проблем - криза на идентичността – на хората, общността, народа, човечеството. Те не разбират или не могат да разбират нито защо са дошли на този свят, нито какво трябва да правят. Така те стават лесна плячка на псевдологията – паталогична склонност към възприемане на лъжлива информация и към съчинени фантастични истории. В медицинската литература това се нарича митомания и за първи път е описана от френския психиатър Ернест Дюпре.

          Огледайте се наоколо  и ще установите лесно, че гореказаното непрекъснато е около вас. И колкото повече се вглеждате, толкова по странни и чудовищни неща ще откриете – учителки стават проститутки,гендерки стават министри на отбраната, а повечето други жени се чифтосват със самци (?!) или с по-престижните алфа-самци (???!). Мъжете се впиянчват, избиват децата и жените си , децата избиват родителите или разпарчетосват себеподобните си. А, политиците ? Те дотолкова „изперкаха” и изглеждат толкова жалки, че е просто неприятно и гадно да ги гледаш.

           Далечните предци на българите не са смятали за мъж онзи, който не се е сразил в битка с врага. И за да се различава от мъжете, той е носил вместо набедрен пояс- връв – знак на безчестието. Пита се, колко хора от мъжки  пол в българската политика може да наречем мъже, и колко трябва да носят знака на безчестието ?

         Ако трябва накратко да се дефинира българската „демократична” опозиция, то е : тя е зомбирана, комплексирана, неадекватна и несъстоятелна. Щом излезе от матрицата, в която е създадена, тя капитулира – тя е несъзидателна и освен животинска русофобия и антикомунизъм не е способна на нищо творческо. Просто, тя е апендикс на историята. И, ако има, всепак, някакво оправдание, то е, че тя е вторична, т.е. истинските оригинали са там, на Запад, в Брюксел, Лондон и Вашингтон.

         В навечерието на самита на  страните-членки на ЕС на 3.02.2017 г. в Малта, председателя на  Европейския съвет Доналд Франтишек Туск изпрати писмо до всички участници в срещата (31.01.2017 г.), в което ги призовава да застанат единни в защита на „европейското достойнство” от Доналд Тръмп :

          „Трябва да имаме мъжеството да се противопоставим на демагогската риторика в борбата за единна Европа, независимо дали става дума за Русия, Китай, САЩ или Турция. Засилването на Китай, агресивната политика на Русия, терорът в Близкия Изток, където главната роля принадлежи на радикалния Ислям, са най-опасните предизвикателства пред ЕС от времето на подписването на Римския договор преди 60 години. Тези предизвикателства заедно с тревожните заявления на новата американска администрация, правят бъдещето на ЕС напълно непредсказуемо.

          Последните американски политически заявления, в условията на все по-утвърждаващия се многополярен свят, открито се превръщат в антиевропейски или, в крайна сметка, в евроскептични и призовават към мъжество, решимост и политическа солидарност европейците, без които оцеляването е невъзможно. Ние не трябва да се предаваме на тези, които искат да отслабят трансатлантическите връзки, без които световния ред ще се разпадне. Трябва обаче да признаем, че загубването на вярата в политическата интеграция и подчиняването на популистки аргументи и съмнения във фундаменталните ценности на либералната демокрация стават все по забележими”.

          По-тъпа, елементарна и глупава реч от европолитик до сега не бях чел. То бива, бива, ама толкова да заприличват евробюрократите на българските „умни, красиви и успели” не бива ! Следователно, има нещо много гнило в Евросъюза.

          Този текст дори не заслужава усилията да бъде коментиран. Но не мога да отмина жалкия призив за проява на мъжество в един съюз, чиито ценности са не толкова женствени, колкото гендерни и открито педерастки и расистки спрямо бялата раса и са белязани със знака на безчестието.

          Но кой е Доналд Франтишек Туск ?

          Той не е само председател на Европейската комисия. Той е поляк и полски евреин, т.е. произхожда от най-загадъчния, арогантен и надменен славянски етнос. И преди да се ежи по европейски, ще е добре да види какви ги върши неговия съотечественик Ярослав Александър Качински. Полша не само отказва да приема емигранти от Африка и Азия, но и предлага нещо нечувано в Европа от повече от половин век  - да се сложи край на „териториалната толерантност”.

Ето какво казва Качински : „Ние, поляците, демонстрирахме в продължение на много години огромно търпение. Но то не е безкрайно”(виж Александр Володин в „topwar.ru” от 31.01.2017 г.). Полският президент Анджей Дуда конкретизира : „Призовавам всички полски граждани да  бъдат готови към борба за връщане на бившите полски земи” (пак там).

          Какво излиза ?

            Краят на „териториалната толерантност” е непосредствено предизвикателство  към сегашните граници в Европа, т.е. към резултатите от Втората световна война. С това предизвикателство окончателно се разрушава един от стълбовете на ЕС и на НАТО.

          Няма европейскя солидарност! Има национални интереси на отделните страни !

          Полша иска украински земи. Унгария иска Трансилвания от Румъния. Румъния иска Молдова. Турция иска български земи. Гърция се обяви за най-важната държава на Балканския полуостров. Дори Албания се „пъне” и иска да стане „Велика Албания” – претендира за Косово, части от Босна и Херцеговина, половината от Македония и „парче” от Северна Гърция !Това са все страни от ЕС и от НАТО! Великобритания избяга от Европа, защото трябва да връща Фолклендските острови на Аржентина, Гибралтар  - на Испания , архипелага Чагос в Индийския океан, част от Кипър на Гърция(виж Чурков в „politikus.ru” от 3.02.2017 г.).

          Ами, ако Германия също се откаже от „териториалната толерантност” и си поиска от Полша западната част на Източна Прусия, заедно с Померания и част от Силезия ? Какво ще остане от днешна Полша ?

          Отново се обади Сърбия – иска си Косово.

          Но главната изненада за България дойде от САЩ. Американският републикански конгресмен Дейна Рорабашър се обяви за промяна на балканските граници и за подялба на Република Македония – «Създаването на македонска държава се провали и в момента съществуват всички условия тя да бъде поделена между нейните съседи, включително Косово и България...Според мен Македония не е държава. Съжелявам, но не е държава. При тях има толкова голямо разделение, че никога в бъдеще няма да могат да живеят заедно. Поради тази причина косоварите  и албанците от Македония трябва да бъдат част от Косово, а останалата част трябва да бъде част от България или от някоя друга държава, с която те смятат, че са свързани. При нас съществува идеята, че трябва да се подкрепя Македония, защото някой преди 30 години е взел решение за подобна конфигурация след разпадането на Югославия, но това не означава, че тази идея е валидна и днес».

          Д.Рорабашър е член на Комисията по външните работи и е председател на подкомисията по европейските въпроси («Дума» - 8.02.2017 г.).

          Какво може да се каже по този  въпрос ? Каквото и да става, и където и да тръгне Македония, ние, все едно, ще се срещнем някога и някъде. Защо ? Защото сме един народ !

          Защо тогава мълчи България, която 100 години проявява „териториална толерантност” ? Имаме пълното морално и историческо право да искаме отмяна на решенията на Берлинския конгрес (1878 г.) и на Ньойския договор (1919 г.). Общо от българските земи бяха отнети 127 000 км.І - повече отколкото е територията на днешна България. Българите са най-разделения народ в Европа !

         Но най-интересното предстои. В България има „Коалиция на българските патриоти”, която включва три партии : „Атака”, ВМРО и „Национален фронт за спасение на България”. Тази коалиция беше представена в последното Народно събрание. Но относно новоочертания световен тренд за края на „териториалната толерантност” ни „дума, ни вопъл, ни стон”. И тези индивиди са наричат патриоти, а едната от партиите носи предизвикателното название „Македонска революционна организация – ВМРО”. Правилно го е казал великият български поет :

                                              Патриот е – душа дава

                                              За наука, за свобода ;

                                              Но не свойта душа, братя,

                                              А душата на народа !

                                              И всекиму добро струва,

                                              Само, знайте, за парата,

                                              Като човек - що да прави ?

                                              Продава си и душата.

                                                         Христо Ботев – 1873 г.

          И така, се връщаме към отдавна дъвкана и предъвквана тема : какво е българския патриотизъм ? Не съм срещал някакво точно определение по въпроса. Обикновено, всеки си приказва каквото си иска, каквото разбира и каквото му изнася.

          Ако се съгласим, че нравственото съдържание на българския  патриотизъм е вярност към най-съкровенните надежди, въжделения и идеали на българския народ, може да отделим основните темели на българският патриотизъм :

                    1.Българската национална идея (мечтата за бъдещето).

                        2.Отношението към българската армия.

                        3.Отношението към Българската православна църква.

                        4.Отношението към Русия.◄

          Забележете, нито един от тези въпроси няма практическа разработка в политическата практика на нито една българска партия, да не говорим за политическата практика на „патриотите”. Лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов поиска да влиза с кон в Народното събрание, тъй като така пристигали владетелите, а той по право бил хан на българската държава. Да сте чули ВМРО да организира редовни ученически екскурзии в Македония, при които българското подрастващо поколение да се запознава с българските светини по тамошните земи ?

          В края на шестдсесетте години на миналия век патриарх Кирил бил поканен от своя колега сръбския патриарх Павле в Белград. Посрещнат достолепно, патриарх Кирил бил запитан какво би искал да види. „Бих искал да отида в Охрид. Все пак св. Климент Охридски, Охридското езеро, където Биляна платно белила...”. Двамата патриарси тръгнали. На площада посрещачи – човек да човек, притихнали и чакащи. Щом слезли от колите нашият патриарх пръв взел думата и казал смирено и човеколюбиво :

„Братя българи, днес наш гост е лично сръбския патриарх Павле. Моля с прочутото българско гостоприемство да разведем нашия висок гост из изконните български ценности, там където е живял и работил св. Климент Охридски...”.

Радостта на присъстващите и последвалият скандал са неописуеми. По най-краткия път Кирил се връща в България. По най-бързия начин правителството на Югославия праща протестна нота. Тодор Живков отговаря простичко, по правешки : „Уважаеми другари, както знаете в България църквата е отделена от държавата. Не можем да се месим. Целува ви Тато” (последните три думи са мен).

Това е български патриотизъм в действие. Така на всяка крачка се отстояват българските национални интереси.

           Българските политици са банда мошеници, възседнала българският народ и смучеща неговите живителни сили, и цялата тази банда с тялото и душата си принадлежи на Запада, мислено и ментално вече се е преместила там, след своите семейства и пари. Тази банда трябва да бъде отсечена като плодно дърво, което не дава плодове – така е казано и в Библията. Никаква милост и никаква толерантност към тях, ако искаме България да я има !

           В днешното време не е достатъчно да си патриот. Трябва да си наясно за какво е нужен този патриотизъм.

          Във всяка национално ориентирана идеократия ценността на отделната личност се определя от ползата, която тази личност носи на Отечеството. Ако служиш на Отечеството, ако работиш за Отечеството, ти си Човек, ако не искаш – си говно. А на кой му дреме за едно говно.

          Хората, които са живяли в нашата страна преди нас, нещо са жертвали за нас. Следователно, нещо им е давало оснавание да се надяват, че тяхните жертви няма да са напразни, щом като тези жертви са правени за хора, които не са познавали и не са успели да опознаят. Нека се постараем да не обезценяваме тяхните жертви. Това е като минимум. Това, което са прaвили нашите предци, ние връщаме на нашите потомци. Нека да не умираме като длъжници!

          От Запад ни поучават, че съвременният патриотизъм е рационалния патриотизъм – „обичам Родината си, докато тя не иска от  мен жертви”. Този рационален патриотизъм го видяхме у датчани, холандци, белгийци и французи. Може би затова тяхните жертви от антинацистката съпротива са в пъти по-малко от жертвите им на Източния фронт, където воюваха заедно н хитлеристите против Съветския съюз.

          В самата дума патриот няма нищо лошо.  Имайки гръцки корен, тя просто означава земляк, съотечественик (на гръцки: πατριώτης — съотечественик, πατρίς - отечество). Много по-късно, обществото й придава допълнителното значение „обичащ родината”. Това е като обичта към майката.

Сериозните и възпитани хора не говорят на висок глас нито „аз обичам майка си”, нито „аз обичам родината си” – те просто действат като патриоти !

image

             Всичко с което ни гощаваха, съблазняваха и примамваха западняците –заедно с разюзданите български „демократи” и либерали -  в първите години на българската контрареволюция, се оказа лъжа и измама – няма го вече и не го е имало : няма ценности, няма идеали, има директиви, указания, квоти и забрани заедно с джендъри, с права за животните и с толерантност към „прелетните птици” (мигрантите). Тази зараза в България се превърна в зловредна пандемия –докрай деформирана и заблуждаваща.

               Ето автентичното изказване на Левски за западния свят, а не лъжите на бившия президент Р.Плевнелиев какъв европеец е бил Левски. Думите на Левски са от неговия разпит при пашата в Търново на 30.12.1872 г. Думите му са предадени от трима биографи на Левски по сходен начин. Най-подробен е цитатът от спомените на Христо Иванов Големия : “Аз не съм хайдутин, не съм лош човек. Но накара ме времето, тоест народа да ходя да проповядвам из България, щото гледаме из България са напълни с европейци, прикупиха пасбищата, правят железници и сичко мислят да завладеят, даже и турската империя. А султана като не дава внимание на туй, вместо да ги гони, той ги прави доктори, инженери и ги поддаржа. А ние, българите, които мислим, че и ни сме достойни за сичко, а немаме право в нищо и султана ни гони, презира ни и ни зима парите и ги дава на европейците. Това ма е накарало да ходя, да проповядвам, докато не сме завладени и продадени от султана на Европа”.

              За да можеш да се ориентираш, адаптиращ и възпроизвеждаш в заобикалящия те свят, трябва да притежаващ мироглед, който обединява в едно разбирането и осмислянянето на природата, обществото и човека. Колкото повече индивидът затъпява, толкова по-бързо мирогледа се свива в точка, наречена лична гледна точка. Това е краят на човешкото в човека. Чрез личната гледна точка може да се оправдае всяка постъпка – от възвишената и мистичната до подлата и животинска. Личната гледна точка е клоака за цялата мръсотия събрана в личността – тя е отживелица от първобитната диващина, от времето, когато човекът е слязал от дърветата.

          В тази връзка, съвременните български „патриоти” извършиха едно от най-големите национални предателства в българската история – отнеха от българската армия статута на национална институция !

          Армията не е само пушки, самолети, танкове и оръдия. Тя е нещо много повече. Тя е еманация на националния дух, пазител на народната памет, изразител на държавния суверенитет, надеждата за по-добро бъдеще. Армията е носител на върховния принцип за „демонстрация на флага” ! Навсякъде и във всичко !!

През една дъждовна октомврийска нощ на 1919 година поручик Петко Д. Петков тръгва от Скопие към София с навито около себе си под униформата знаме на Първи пехотен софийски полк. Тръгва през придошлия Вардар, през планини и долини, през безброй опасности : да спаси честта на полка, честта на българското оръжие.

Дошъл е големият погром. След пробива при Добро поле съглашенските армии се насочват по долинити на Вардар и Брегалница към Скопие и Щип. Примирието вече е подписано в Солун. Но в текста има една точка, която нарежда всички български войскови части, придадени към 11-та германска армия, западно от скопския меридиан, да се считат във военнопленичество. Това са частите на 1-ва дивизия. Това са шопите. Те не познават поражения през дългия и труден боен път. Първият полк на шопската дивизия, първият пехотен полк от българската армия трябва да опозори знамето си, да го предаде в пленничество ! Петко Д. Петков е запасният поручик,този, коийто се осмелява да пренесе полковата светиня в България, за да я развее отново чиста и неопетнена.

Ето в това е върховният принцип отвеждащ към демонстрацията на флага !

           Основният български военен въпрос е за сегашната военна политика, за сегашната военна парадигма, за визиата за БА, за това, какво искаме от армията, какъв симсъл й придаваме, има ли нужда България от армия.

          Къде по тези въпроси са се снишили днешните „патриоти”, къде е българският патриотизъм !?

          Ето една забележителна реч на д-р Кръстю Стоилов пред VІІІ Обикновенно Народно събрание, (1895 г.) : „Въпросът за независимостта разбирам и в друго отношение, разбирам го в нравствено и политическо отношение ; независим нравствено и политически е онзи народ, който решава сам съдбините си, който като му се подложи някой жизнен въпрос за разрешение, решава тоя въпрос само от точка зрение на свойте интереси. Затова казвам, че нашето първо условие, незиблмния стълб на политиката ни е, да запазим независимостта си в териториално и в нравствено отношение. Нашата конституция предвижда, че българската държава се управлява от български сановници. Следователно, ако ни подхвърлят, че за да постигнем целта си – нормални отношения с някои държави – сме щели да жертваме независимостта си, сме щели да отстъпим места на чужденци в гражданските си, административни или военни управления, това г-да представители е клевета...Ние, които първи благоговеем пред лаврите на нашата армия, ние, които първи сваляме шапки пред тези знамена пробити от неприятелски куршуми и накъдени от барута на нашите врагове, ние ли ще жертваме нашето самоуважение, нашета победоносна армия, за да добием временен политически резултат ? И вие, въодушевени от същите чувстква, ще държите и браните нашета независимост, ще пазите това, що е придобито в минали времена и ще считате, че без това държава не може да съществува”.

          Какво ще кажат за смисъла на тази реч днешните политици-измекяри, които повече от четвърт век позволяват на един поробител, отишъл си от българските земи преди повече от 100 години, отново да участва в определянето на бъдещето на България ? Това „вързва” ли се с българският патриотизъм или е нещо друго ?

          А всичко е толкова просто – да се предаваш е лошо, срамно и не трябва. Герои са тези, които вървят до края. Преминаването на страната на врага не може да бъде оправдано от политически или идеологически позиции. Не трябва да изменяш и предаваш нито себе си, нито жена си, нито Родината. И без всякакви там „НО”. (Фьодор Бирюков, член на президиума на партия „Родина” – „Родина.ру”, 18.02.2014 г.).

          Ние се храним, веселим, учим, почиваме, говорим (Довери ми се!, Искам да поговорим, Сигурен ли сте, Не е това, което си мислиш, Много съм объркана, Нямам представа за какво говориш) и се любим като американците и дори вече псуваме като тях (задник, ще ти откъсна топките, тъпо копеле, да ти го начукам). По улици, площади и пътища българския език го няма. Модата на съвременното говорене, съчетана с бича на политкоректността, се превръща  в новоговора на Оруел и изразява долнопробна личностна малоценност прикрита под маската да се правим на по-умни отколкото сме. И когато маската падне, лъсва оскъдна мисъл на подтиснати атавистични импулси. Не ви ли е направило впечатление, че вече се идентифицираме не с имена и фамилии, а с прякори : Александър Александров – Кривият, Славчо Василев – Дървото, Георги Тошев – Кокала, Митко Станков – Бузата, Владимир Андонов – Тапата и т.н., и т.н.

          Като повод от казаното заслужава специално внимание българската именна система и не само поради поради пряката връзка с езика, но и поради връзката с такива важни, драматични и неразбрани до днес явления, като Българския Възродителен процес. Всъщност, Възродителният процес се състоеше в смяната на турските лични имена с български. Подобна практика има в много други държави, като Турция и Франция. Така в България са постъпвали и повечето хора от другите малцинства, като арменци и евреи, тъй като това улеснява тяхното приобщаване към българското общество. В началото на октомври 2011 г. по БНР някаква дама увещаваше слушателите, че трябва да изоставим голямата част от българската именна система и да преминем към „европейски имена”, защото имена като Гена, Цецка, Бонка, Златка, Совка, Борко, Пенчо, Тотю, Гюро само усложнявали интегрирането на нашите деца в  Глобалната система и подкопавали тяхното самочувствие. Може би затова ние нямаме аристокрация, защото наистина баронеса Цецка или лорд Бойко не са съвсем подходящи словосъчетания , да не говорим за херцог Гъзибаров или за барон Дупинов     

Така нареченото „турско малцинство” не прие Възродителния процес, с което ярко демонстрира своя отказ от интеграция с българския етнос за сметка на своето религиозно капсулиране и изолиране от европейските процеси. То предпочете идентификация с Аллах чрез имена, пред перспективата за икономически и интелектуален просперитет, още повече, че никой не искаше от него изоставяне на вярата.Впрочем, Страсбургският съд оправда българският Възродителен процес. Според негово решение от ноември 2010 г. превеждането на името на чужд език не е нарушение на човешките права.(виж www.iraqwar.mirror-world.ru от 9.11.2010 г.).

          Преди десетина години четох лекция за Възродителния процес в Казанлък и в края на лекцията попитах аудиторията, как ще реагират те, ако в България излезе закон за преименуването на българите със западни имена например Петър да стане Пиер, Георги – Жорж, Евгений – Еужен, Иван – Джон и т.н. Дали ще се вдигнат като българските турци на въоръжена борба ? В залата се разнесе смях и един от тях обобщи : „Няма да станем партизани и няма да взривяваме влакове. Просто всеки от нас ще се стреми сутринта да стане пръв и пръв да се нареди на опашката за преименуване.Няма да има нов балканджи Йово”. Честен и страшен отговор !

           Както се вижда, във сферата на патриотизма България е много зле. Всички безобразия извършени от европоидите на Иван Костов, довършиха бай Ганьовците на Бойко Борисов. И отгоре на всичко, в новата си предизборна програма ГЕРБ обещава безплатно военно обучение на българите, т.е. поради липса на армия България ще се защищава от военнообразования български народ. Забележете, не от въоръжения народ, както по конституция е в САЩ, от военнообразования народ. О, Sanсta siplicitas , те не знаят какви ги вършат !

          Ще завърша с един възхитителен пример, как на практика се възпитава патриотизъм.

          На 12 юли 1812 г. корпусът на генерал Николай Николаевич Раевски (15 000 души) прикрива отстъплението на армията на генерал Багратион и нейното прехвърляне през река Днепър. Целта е съединяването край Смоленск с армията на Барклай де Толи. Край село Салтановка, на 11 км. от Могилев, Раевски е атакуван от карпуса на маршал Даву (26 000 души). В критичния момент на боя, Раевски лично повежда в атака резерва на корпуса – Смоленския полк. От двете му страни са неговите синове – Александър (16 годишен) носи знамето на полка. Николай (10 годишен) крачи с извадена сабя до баща си. Атаката на французите е отбита ! (Олъга Эдельман – Давыдови. Сп. «Город аэропорт», 3/2002, стра. 64-69).

          Какъв тук Плевнелиев, какъв тук Бойко Борисов, какъв тук Валерий Симеонов - хана с всичките там «обединени патриоти».

          Това е демонстрация на флага !!

 

 

 






Гласувай:
13
1



1. bosia - патриоти ли?
10.02 12:58
Нека погледнем кои са "водачите на т. нар. "патриоти".
Валери Симеонов е бивш щатен комсомолски секретар на завод "Дебелт"
Красимир Каракачанов е агент "Иван" на ДС
Волин Сидеров е агент на криминалната милиция. Вербован е след кражба на скъп японски фотоапарат и изнудване с папарашки снимки на прелюбодеец.
Плевнелиев и Борисов са били яростни комунисти.
А, както се знае, комунистите са интернационалисти и русофили.
Русофилът не може дефинитивно да бъде български националист и патриот.
Босия
цитирай
2. bojil - "Атака", НФСБ и ВМРО не ...
10.02 14:44
"Атака",НФСБ и ВМРО не са Български патриоти а руски,понеже работят за Русия- не за България. Ако бяха Български патриоти,отдавна да ме бяха поканили в своите редици но те не ме канят,понеже не са такива!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Постингът Ви отново не прави смисъл, но с грижа за Вас Ви предупреждавам:
10.02 17:48
Така като Вас, за неправещи смисъл каузи се напваше Другарят железоВ, съкратен военен. Обиден от това съкращение се писа нетов изявявач като Вас и го последва инсулт. А по-спокойно го давайте. Като бивш професор в Центъра, заведущ Катедра "Култура" и по чл. 64 "Психология" Ви казвам: По-спокойно, давайте го с осторожно внимание. Ще изпратя на л. с. диагнозата Ви, за да запазя лекарската тайна.
И тъй като блогът Ви е един от най-проникваните в нета, ползвам сайта Ви за една реклама - на постинг, който прави смисъл.
http://planinitenabulgaria.blog/lichni-dnevnici/2017/02/09/mafiiata-sofiiska-voda-ad-rakovo-obrazuvanie.1508711
цитирай
4. kuschel - Ще пусна постинга ви за моите при...
10.02 20:21
Ще пусна постинга ви за моите приятели във фейсбук. Отличен анализ както винаги!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1012235
Постинги: 333
Коментари: 1321
Гласове: 1193
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930