Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2017 20:57 - РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017 ГОДИНА – ПОГЛЕД ОТ БЪЛГАРИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 7015 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Намирам интегралната руска политика (вътрешна и външна) за  дълбоко противоречива, недостатъчно ефикасна и, доколкото може да се съди по  нейните видими изяви,а не по нейните неуловими субективни  замисли, за пленница на идеи и целеполагане твърде далече от обективната реалност на тенденции и  закони  на процеси неумолимо протичащи и управляеми по определение. Всичко това създава видимост на екзистенциална картина трудно разбираема като логика и още по-трудно възприемана като същност на равнището на обобщения планетарен субект-обект, който едновременно трябва да се самоосъзнава и като едното, и като другото.

            Мисля, че достатъчно популярно и убедително разяснение на равнището на  сенсорно възприемащия субект-обект е дадено в изказването на посланика на  Ислямската република Иран в Москва Мехди Санаи на поредната сесия на Валдайския клуб посветена на въпросите за безопасността на Близкия Изток и Централна Евразия («nakanune.ru»-29.10.2016 г.). Ето главното от това изказване :

            «Доколкото разбирам, в ХХІ век регионалните държави, както никога  са обезпокоени за световната безопасност. В средата на ХХ век тези страни отдаваха предимство на националната безопасност  и чак в средата на ХХ век заговориха за важността на световната безопосност. Това е много важно да се разбере...

             Днешната ситуация може да наречем транзитен период : еднополярният свят не беше създаден, всичко се обърка и се възцари хаос. Този период стана източник на многочислени конфликти по целия свят. Фактически се наблюдават редица територии без държави, които не се управляват от никого.

Тероризмът и радикализмът са финалния резултат от посочените причини. За съжаление, точно тези причини не се обсъждат. Защо терористие успяха да привлекат на своя страна хора от целия свят, в това число и от Европа ? Не се отделя достатъчно внимание на проблемите на образованието, на религиозното образование. Като пример – забележете, сред теростите няма нито един иранец ! Нито един !

Какви изводи може да направим ? Няма многополярен свят, няма еднополярен свят – има всеобщ хаос.

Стабилност е невъзможно да се експортира. А да се чака възникване на либерално-демократични режими в Близкия Изток е безполезно”.

            За какво в същност става дума ?

            Става дума за историческия процес и за наложената върху него матрица на Глобализма. Самият процес неизбежно и недвусмислено води към планетарно глобализиране. Въпросът е : кой ще оглави и присвои този процес ? Дали това ще стане от самосебе си, или има влиятелни субективни сили, които вече го правят ? И каква цивилизационна насока ще дадът на процеса тези сили.

            До разпадането на Съветския съюз пред човечеството стоеше напълно разбираема алтернатива : или световен комунизъм или световен капитализъм (термините „комунизъм” и „капитализъм” са използвани като обобщение). Две известни теоритични работи поставиха фундамента на случилото се и на бъдещите перспективи : „Краят на историята и последния Човек” на Френсис Фукаяма и „Кофликтът на цивилизациите и преразглеждането на световния ред” на Самуел Хънтингтън.И макар много днешни коментатори, политолози, експерти и геополитици да се стараят да избегнат четенето на Фукаяма и Хънгингтън, текущите събития непрекъснато ще ги подтикват точно към тези автори.

            Съвсем накратко, за главното в  двете публикации.

    Фукаяма преценява идеологическата победа на либералната демокрация на свободния пазар като изключително случайна. Той издига предположението, че „привържениците на твърдата ръка на пазара  може би са имали преимущество пред демократичните държави, тъй като са имали възможността да налагат във висока степен социална дисциплина сред своето население едновременно с поощряване на иновациите”. Но главното достойнство на демокрацията Фукаяма вижда в апелациите към нерационалните роли на личността, което, според него, е най-горното стъпало в социалното развитие на човечеството. Заедно с това Фукаяма предупреждава : „Либералната демокрация е най-функционална в общества достигнали в достатъчно висока степен социално равенство и съгласие относно определени базови ценности. За общества силно поляризирани на социални класи, националности или религия, демокрацията може да се окаже  застой и път без изход”.

            Главната грешка на Фукаяма е допускането, че в напредналата индустриална икономика гражданското общество не е застрашено от ерозия.И не либералната демокрация е края на човешката история. Краят на човешката история е краят на творческото движение на Човека и човечеството, краят на ренесансовия Човек ( Сергей Кургинян – виж „Главная буржуинская тайна”- „politikus.ru  -24.01.2017 г.).

            Що се отнася до Хънтингтън, той би трябвало да бъде по-предпазлив и внимателен към своята абсолютна враждебност към всяка цивилизация и в същото време да заиграва с авторитарните управници в тях. Това е  неизбежния път към стратегическа катастрофа, комбиниран с възход на икономиката и с геополитически конфликти с много по-могъщи цивилизации. (Даниел Дрезнър – „warandpeace – 27.12.2016 г.).

            Прилагайки методологията на Хънтингтън към днешния хаос може да стигнем до неприятния извод, че процесът, оставен сам на себе си, ще завърши, когато на планетата останат два основни играча – Китай и Исляма.

            Общото между двамата автори е твърде сериозно като заключение -  то още един път доказва, че способността на мнозинството хора да вярват в най-странни неща е неограничена... Например, вие живеете в напълно прилична държава наричана Римска империя. И изведнъж на вас ви казват, че тук е бил някакъв странник, наричал се син на Бога, който бил разпънат, но след това възкръснал. И всички  започват да вярват и никой не пита : „ а дали това е вярно ? ( Юлия Латинина -„Эхо Москвы” – 22.11.2014 г.).

            «Безумието на отделни хора е изключение. Безумието на групи, партии, нации и епохи е правило». – предупреждаваше Фридрих Ницше (цитира се по km.ru” – 27.04.2016 г).

            Може да добавим и други неопровержими доказателства за странната наивност на социумите към възприеманата реалност – допреди 1000 години хората вярваха, че Земята е плоска ;  до преди 500 години, че Слънцето се върти около нея, днеска пък вярваме в Глобалното затопляне, в доказаното съществуване на БОГ (в много разновидности) и в близкия край на човешката цивилизация.

            Подобна наивност не е толкова безобидна, колкото би изглеждала на пръв поглед. Съотнесена към наблюдавания хаос тя повдига въпроса за отговорността на хората, обществото, популуса за ставащото около него. И отговорът на тази наивност е много жесток : по принцип няма същностна разлика между власт и народ.

            От много отдавна се мъчат да ни убедят – нацизмът е едно, а немския народ е съвсем друго. Бившият президент на България Росен Плевнелиев официално заяви, че той никога не е бил против руския народ, а само против руската външна политика.

            Да видим становището на известния и популярен политически наблюдател (в Русия) Андрей Важдра. Ето какво пише той в своя материал „Самоотравяне”

(„politikus.ru – 18.01.2017 г.) : «Мисълта, че днешната украйнска власт е лайно, но обикновеният  украйнски народ е брилянт обкован в злато е напълно несъстоятелна. Тя просто твърди, че на народа пак не му е провървяло. Но всичко е точно обратното. Украйнската власт, във всяка нейна конфигурация е плът от плътта и кръв от кръвта на простия украински народ. Украйнската власт, по своя произход е от украйнските села, хутори и паланки. Идиотът сам от себе си не може да избяга и не може да се отърве – той е обрачен непрекъснато да се връща към себе си !»

            Простонародната мисъл, че един човек от народа ще мисли за народа, защото е човек от народа, а няма да гледа себе си, тъкмо защото е човек от народа, може да хрумне само на някой човек от народа !

            Може да се спори по издигнатото предположение, но напълно да се отхвърля е невъзможно.Всяка власт, след като се закрепи, започва със създаване на «новия човек» подходящ за нея и, едновременно, с оглупяване и видиотизяване на отстаналото «народонаселение». Нима в България днес не е така ? Тук са и  корените на наблюдавания планетарен хаос.

            Ако означим времето в което живеем като постмодерн, то е гигантски симулякър (изображение без оригинал, нещо, което в реалността не съществува).  Да се види в него реалната действителност зад непрекъснато генерираните симулякри е невероятно трудно. Симулякрите поглъщат реалността не само за ослепелите и идейно изтърбушени народи и общества, но и за властващите прослойки. И всички те започват да съществуват в измислената реалност, като се ограничават със самозадоволяване на плътта и съзнанието. Това прилича на асфикция (задушаване) характерна при скарфинг – което е удушаването на половия партньор при секс или самоудушаване при  мастурбация. (Андрей Ваджра – «cont.ws» - 19.01.2017 г.)

            Това, че планетата мастурбира» нито е за първи път, нито е най-страшното –наблюдавали сме го в нацистка Германия, в късния Съветски съюз, наблюдаваме го и у нас днес. Знаем как свършва – усилената интензивност на оргазмът неизбежно води да асфиксия и скарфинг !

            В Съветския съюз живееше и работеше изключително оригинален, мъдър и талантлив философ Мераб Мамардашвили. Та той казваше : „Вечният проблем на човешкото мислене се състои в непрекъснатото преодоляване от човека  на измисления си живот. И този акт трябва да се повтаря през целия живот. Измисленият живот ни преследва във всички ъгли на нашата душа и ние трябва да го прогонваме непрекъснато. Аз твърдя, че агонията на Христос ще продължава до края на света и през цялото това време не трябва да се спи”( Ольга Балла – „Частный кореспондент” – 15.09.2014 г.).

            Къде точно да търсим началото на ставащото по света?

            Поводът, ако не началото, е в разрушаването на Съветския съюз, формалното начало е преди 150 години препотвърдено в първите години след Втората световна война във фултъновата реч на Уйнстън Чърчил (5.03.1946 г.). Ето главното за днешния ден казано в тази реч :

            «Чувствам се задължен да говоря за сянката, която, както на Запад, така и на Изток пада върху света. Аз бях британски министър по време на Версайския договор и близък приятел на Лойд Джордж, който тогава беше ръководител на британската делегация. Не бях съгласен с много неща, но имам останали силни впечатления, и ми е болезнено да ги съпоставям с наблюдаваното сега. В онези дни имаше големи надежди и безкрайна увереност, че с войните е свършено и че Лигата на Нациите е станала всемогъща. Аз не виждам и не чувствам същата увереност днес. Мисля, че по-скоро войната  наближава, без да е неизбежна.

            Аз не мисля, че Съветска Русия иска война и  че нейното желание са войните и неограниченото разширяване на своята мощ и доктрина... Но от това, което съм виждал и знам за нашите руски приятели и съюзници от войната, съм убеден, че за тях няма нищо по-възхитително от силата и нищо по-презряно от слабостта. В такъв случай старата доктрина за военното равновесие от времето на Лигата на Нациите е невалидна.

            Ние не можем да им позволим да работят в рамките на техните разбирания за отношения между държавите, като проверяваме докъде можем да издържим...

            Днес е възможно да се договорим по всички въпроси с Русия под егидата на Организацията на Обединените Народи и да подържаме това добро разбирателство дълги години с авторитета на Организацията и силата на англоговорящия свят.

            Има решение, което с уважение ви предлагам и което наричам „Движещите сили на света”.

            Ако населението на англоговорящите нации се обедини във всичко...няма да настъпи никаква промяна в случайното равновесие на световните сили, което може да изкуши нечии амбиции за авантюри. Това ще бъде гаранция за световната сигурност...

            Обединението на британската нравственост и материални сили с вашата братска асоциация ще направи бъдещето ясно не само за нас, но и за всички, не само за утре, но и за бъдещите столетия”.

            „Движещите сили на света” представящи волята на Природния Предиктор в субективно-идиалистичен вид са другото име на англосаксонскта нравственост, целеположила преди много години всичко описано от Фукаяма и Хънтигтън, т.е. същността на наблюдаваната планетарна глобализация.

            Днес идеята за англосаксонска глобална влест отново е на дневен ред. След избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, един от титаните на на външната политика на САЩ Хинри Кисинджър отправи следния съвет към новия президент :”Севернаамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), в което влизат САЩ, Канада и Мексико да бъде преобразувано в Северноатлантическо споразумение, от което да отпадне Мексико. А неговото място да бъде заето от Великобритания. Целта на тази рокада е да се обедини Англо-Атлантическата сфера на мястото на бившия ЕС” (из статията на руския политолог Игор Пшеничников, съмветник на дириктора на Рускиа институт за стратегически изследвания при президента на РФ, препечатана от в. „Дума” от 26.01.2016 г.).

            Разпадането на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер до толкова възбудиха у САЩ, англосаксонството и Западна Европа емоциите от историческата победа, че консолидирания Запад видя в настъпващата нова епоха свой прозорец на възможностите – пълното доубиване на страшния мирогледен противник.

            Поставена на колене през 90-те години на ХХ-я век, Русия смирено се обърна към Запада с капитулантско послание: Ние махнахме комунистите от власт и сега сме като вас. Нека да живеем в разбирателство, мирно и тихо и да не се нахвърляме един върху друг”. Да, ама не! Номерът не мина. Отговориха им : „Вие сте победена държава в световен идеологически конфликт и трябва да си знаете мястото. Не сте като нас и никога няма да станете като нас. Ще платите цената за поражението си”.

            Геополитическата рекапитулация извърши добре познатият русофоб Збигнев Бжежински : „Руският елит трябва да се събуди от своя мистичен сън и да се огледа около себе си за истинското геополитическо положение, в което се намира Русия : на изток е Китай с население от 1,3 милиарда и с икономика 4 пъти по-голяма. Редом е  японската икономика, която е по-голяма 5 пъти. На юг са 300 милиона мюсюлмани настроени враждебно към Русия. На запад са 360 милона европейци мразещи Русия с икономика 11 пъти по-голяма. А зад Атлантика наднича САЩ, чиято икономика включва 12 руски икономики.Време е руското ръководство да отрезнее”.

            И тогава се случи неочакваното – Русия се изправи неочаквано бързо и започна да се съвзема след пропадането в геополитическата яма. През 2000 г. на власт дойде Владимир Владимирович Путин. Русия отказа да признае резултатите от края на Студената война.

            Какво пропусна Запада ?

            Завладян от неоправдана еуфория, заплел се в мантрите на симулякрите, той забрави за реалността и за обективните показатели :

            1. Като наследница на СССР, Руската федерация си остана Велика ядрена държава, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето.     

            2. Съветското наследство се оказа толкова огромно, че за 10-те години от началото на поражението не успя да бъде разграбено.

            3. Не беше изчезнал съветския дух и съветската воля за победа и при най-трудни условия.

           4. Природният капитал на Русия надхвърля природния капитал на Запада повече от пет пъти – икономическата оценка на руския природен капитал е $ 24 трильона, на САЩ – 4,6 трильона, на Великобритания, Германия и Япония –по 0,3 трильона, на Саудитска Арабия – 1,4 трильона. (Александр Агеев – „Завтра” – 17.02.2015 г.).◄

            Така или иначе, пред интегралния планетарен капитализъм се изправи една нова, непозната Русия, готова да отстоява своето, в това число и загубеното в Студената война. Тази нова Русия предлагаше сериозна коректировка на западната матрица на Глобалния Предиктор : многополярен свят, равноправна конкуренция, асоциация на глобални корпорации, социална справедливост, разумен консерватизъм, историческа памет, всеобща етническа и религиозна пълноценност. Държавността беше възстановена, външното самочуствие – до някъде, но се оказа, че мисловността на народа е силно увредена. Като резултат, руснаците съвсем „изперкаха”. Ужасени от ситуацията, в която се намират, потресени от провалянето на собствената си държава, драматизма от непрекъснатите геополитически провали  и кървавото объркването на цялата планета , те не намериха нищо по-добро от това да обвинят бившите си съюзници по Варшавския договор и по Съвета за икономическа взаимопомощ в предателство и недоброжелателство къв тях и към Русия. Това беше толкова безумно, колкото може да бъде каруцарското пиянство на цял един народ.Вместо да си оправят държавата, те продължават да изпадат в лъжливи еуфории от своята мъчителна история и още повече задълбочават нищетата, в коята са попаднали. Какъв по-силен и убедителен показател от доказания факт, че едва ли не на първо място в „предателския списък” се оказа нещастната България (за Украйна не става дума, тъй като това си е чисто вътрешен, руски въпрос). Нещо повече –това прилича на диагноза.

Днешна Русия, днешния руски народ, неговата интелигенция заедно с неговите олигарси , държавници и военни организации имат два неистриваеми комплекса : геополитически и цивилизационен.

           Геополитическият комплекс е тяхната несъмнена обща вина за най-тежкия и престъпен терористичен акт – ликвидирането на Съветския съюз, на главния алтернативен път за развитие на човешката цивилизация.Те и до сега продължават да жънат плодовета на това страшно поражение – загубиха най-важната война в човешката история – мирогледната война.

        Цивилизационният комплекс е неудобството да признаят, че Русия като такава, като субект на световната история, това е преобразена, преродена България. Държавност, култура, религия, духовно целеполагане (Москва – третия Рим !), всичко, което локализира един етнос в планетарното многообразие, всичко това Русия е получила като дар от загиваща България в далечния ХІV век, пък и много преди него. Когато по днешните руските земи са живялеи отделни славянски племена с родово-племенна структура, българите създават своя държавност, макар и под формата на  степно-варварски племенен съюз. Такъв прецедент Европа не знае. И до днес руснаците търсят началото на своята държавност в непроходимия и див север и все още не могат да я намерят, но упорито се стремят да не забелязват българския принос (виж „История на Русия”- изд. „Труд”. София, 2002 г. Стр. 21-30).

            Ако перефразираме Хегел, ще кажем на нашите руски братя : по това, с кого се сравнява и преравнява една нация, може да се съди за нейния духовен упадък !  (Хегел  казва : по това, с което се задоволява духът, може да се съди за неговия упадък!). Защото, какво представлява днешна Русия ? – „Крайно антикомунистическа, клерикална и ксенофобска държава с власт на олигарси и „бандити в закона” и извън него, погълната от национализъм и шовинизъм („war endpeace” – Александр Желенин – 31.01.2015 г.). И досега никой не знае накъде се е запътила Русия и какво ТАМ смята да прави. Ето някои от днешните послания излъчвани в руското общество :

            1.Русия е избраница на Бога и говори непосредствено с него.

            2.Връзката с Бога осъществява само Православната религия – най-истинската от всички религии.

            3.Според Божито послание, Русия може да бъде само монархия, тъй като монархът е Божият наместник на Земята.

            4.Такава държава е силно централизирана, а народът е от послушни поданици.

            5.Сладователно, руската монархия е православна монархия – руснаците са най – религиознопослушните хора на планетата.

            6.Поради това Русия винаги е спасявала света от Злото, от Дявола, от Шайтана..

            7.За благото на руския народ, съветската история трябва да бъде забравена заедно с комунизма, а народът, предвождан от Светия кръст, Христос и монарха, да живее щастливо в пазарното общество на егалитарния капитализъм.◄

            Всичко това е колективна параноя. Трудно може да се съчетае твърденето, че Русия е за социална справедливост, когато има 536 руски семейства –свръхбогати с годишен доход над  $ 100 000 000. По този показател Русия е на пето място в света след Германия (881 свръхбогати семейства), Китай (983), Великобритания (1044), САЩ (4754). Общият брой на руските доларови милионери (годишен доход над $ 1 000 000) е 216 300 души, което е 0,4% от всички семейства в Русия (по данни на Boston Consulting Group . Виж „stoletie.ru” – 6.02.2015 г.).

            По поредица външни прояви личи, че целта на руския „елит” за бъдещето е пълната интеграция в глобалната и финансово-икономическа система на световния „елит”, но на по-приемливи условия за нея от тези, които сега й предлага Запада. Останалото с което хранят руснаците – патриотизъм, самостоятелност, защита на нормалните ценности, социална справедливост – са разговори и заблуди. И в този контекст, какво чакат руснаците през 2017 година ?

            1. Че санкциите ще отпаднат ;

            2. че петролът ще поскъпне до $ 100 за барел ;

            3. че ще се върнат щастливите времена на Руската империя (виж статията

            на Дмитрий Олшанский – „Чем дореволюционная кулътура лучше

            советской” – „Независимая газета” – 21.01.2017 г.).

            Без да бъдем подозирани, че даваме съвети на руснаците и само от чувствата за съпричастност и на базата на реално възприеманото може да предположим, че въпросите за бъдещето на Русия трудно могат да се решат с подобно ЧАКАНЕ !

            Наред с това трябва да се подчертае и следното.

            В момента колективния Запад е в тотално настъпление срещу Русия. Тя е подложена на остракизъм, т.е. изхвърлене от семейството на цивилизованите  народи. В такъм смисъл Русия се бори за оцеляване, но избраните за това инструменти не са най-подходящи. Много от тях са ръждиви. На Русия не и трябват „колеги и партньори”, а верни приятели и съюзници. И, ако иска пак да бъде наистина свръхсила, трябва да се съобразява с няколко основни правила на имперската политика : (1), не може да искаш лоялност, без в отговор нищо да не предлагаш ; (2), не трябва да кроиш планове върху хлъзгавата основа на сантиментите ; (3), не трябва да забравяш гробовета на предците. Вместо това, какво слушаме ? - До сега в света имаше един избран народ – еврейският ! После се появиха „избраните” арийци, а към тях се прибавиха след войната и северноамериканците. Оказа се, че има още един избран от Бога народ – руският ! НОНСЕНС !!

            Настъпилата 2017 г. може да се окаже решаваща за планетарните проблеми и, следователно, за всяка държава и за всеки народ. Очевадно е, че съществуващата планетарна матрица скърца и е напълно възможно да се разпадне. Но и новата й форма не е ясна и дали тя ще бъде по-доброто за хората е под голям въпрос. На руснаците няма кой да помогне освен да си помогнат самите те. По повдигнатият въпрос препоръчвам поучителна, познавателна и интересна статия : „Говорит комбриг «Призрака» -„sovross.ru” – 23.06.2016 г.  - на загиналия герой на Новорусия комбриг Алексей Мозговой

          Ако руснаците мислят, че ще се „измъкнат” сами, този път няма да стане – ще им трябва доброжелателна външна помощ. Да си спомним  Съветския съюз. Той имаше огромна външна подкрепа и въпреки това се самоуби. Какво да говорим за днешната Руска федерация. С риск да бъдем обвинени в историческо главозамайване и горделивост ще кажем, че Русия се нуждае и от такива геополитически дребосъци като България. Не много хора в Русия знаят, че в дълбоките основи на Съветския съюз стои български принос – основател на руската социал-демокрация и на руския болшевизъм е бащата на българския научен социализъм Димитър Благоев – Дядото. За ролята на Коминтерна и на неговия ръководител Георги Михайлов Димитров няма да отваряме сега въпрос.

            Българската русофилия е известна и призната, макар че тя има и сериозни постановъчни особености, които дават основания на руската българофобия за различни нападки и обвинения. Ето какво пише известен български автор : „Незначителна, но достатъчно креслива прослойка от българското общество е твърде убедена, че изначално Древната Рус (Русия, СССР), е създадено и съществува единствено с цел да бъде в услуга на България. Всякакви руски самостоятелни цели, не свързани с България, тази прослойка смята за егоистични, вредни, имперски и предателски. При това, за тези люде не е от каквото и да било значение ответното отношение на България ; то може да бъде всякакво, но при това Русия е длъжна да бъде в услуга на България ; винаги, при всякакви обстоятелства и независимо от всичко” (Иван Петрински – „Сега”, 12.05.2016 г.).

            Тези български дърводелци и умници, започвайки от Стамболов, си въобразяват, че България, като бебе трябва непрекъснато да „цуца” от необятната руска гръд вчера, днес и утре и во веки веков, и тя само да ни сменя памперсите, когато се наакаме.

            Такава историческа тъпотия и малоумие рядко се среща и само предизвиква мило отвращение. Но такова самопризнание не оправдава примитивната руска българофобия, както на високите теоритични етажи на Теорията на еволюцията, така и на битовото равнище на роднинството.

            Русия не освободи България от турско робство поради братска любов и зов на кръвта – такива абстракции историческия процес не признава и не ползва, но тя дойде когато българите бяха принесли кръвната си дан върху олтара на националната свобода, когато цивилизования Запад се възмущаваше, но си траеше пред воплите на българските майки, жени и деца и правише „тънките” си геополитически сметки върху труповете на националните герои – така, както прави и днес ! И Русия дойде върху благодатната почва на историческата реалност, а зовът на кръвта и дълбоката ментална връзка постилаха пред нейната армия килима на Победата.

          От тогава в България винаги е вземала връх идеалната компонента заедно със свръхочакванията, че Русия ще й даде всичко, нещо, което Русия не можеше и не искаше да направи. Нормалната благодарност започна да се превръща във фетиш. Но и  това беше нормално. България и българите не можеха да се надяват на никаква помощ и приятелство от страна на Западна Европа. Те добре помнеха, че в Освободителната война тази Западна Европа тайно и подло воюваше на страната на нашите поробители. През Втората световна война даже Хитлер прояви по-голямо разбиране към отношенията България-Русия и България не изпрати войски на Източния фронт. За разлика от такива западняци като Уйнстън Чърчил, брюкселските бюрократи и най-демократичната от всички страни – САЩ ! Кое тогава е истинското Планетарно Зло за България ?

           При България ставаше дума за освобождаване на народ векове пъшкащ под чуждоземна власт (робство, иго, присъствие), доведен до скотско състояние и в невъзможност за собствено развитие. Подобен подход напълно се вписва в религиозната представа за „добро” и „зло”. Българският въпрос беше кристално ясен и къде са „добрите” и къде – „лошите” никой не спореше.

           Но прекаленото разширяване на моралните принципи върху сферата на политиката неизбежно деформира самите принципи. Изправя се една държава, започва да се „удря в гърдите” и да призовава : „Ние сме добрите, хайде да бием лошите !”

            Цялата парадоксалност на ситуацията, изразяваща „хумора на историята” е, че реалните класови, държавни и геополитически интереси се подменят за заблуда с морална норма. По време на Студената война западния свят обяви социалистическите страни за световно зло, като отказваше да признае правото на тези страни да се борят срещу световното класово зло.И, както винаги става в историята, победи не моралното „добро”, а реалната материална сила на световното „зло”.

          Няма нищо по-добро за човешкага история, когато се обединяват в едно моралната и материалната сила на доброто. Това се случи два пъти при руската и съветска помощ за България.

            Ние, българите, сме наследници на ТРАГИЧНА ИСТОРИЯ ! Повече от половината време от своето фактическо съществуване държава и народ са разтерзавани, унизени, потъпкани, окървавени, тялото на Отечеството е ръфано и разкъсвано от хищници, майките и сестрите ни са изнасилвани, бащи и братя са бесени, невръстни деца са хвърляни на гладните псета – били сме на края на бездната.

            Боя се, че днес ние сме на края на друга бездна, много по-страшна и дълбока от предишната и пак с мохамедански миризми. До там ни докараха политици-предатели, интелектуалци –слепци и подлизурки и самите ние, с нашето бездушие, примиреност и нехайство към бъдещето, с нашето тичане след дъвки, бургери, весел и безгрижен живот с пари назаем. И, като резултат, останахме без икономика, която да ни храни и без армия, която да ни брани. Останахме сами, очи в очи с историческия процес, а това е толкова страшно, колкото да се изправиш сам пред Бога !

            В набелязващите се нови световни тенденции, България може да се окаже заложница на сложните геополитически игри в Близкия Изток, в които основен играч е съседна Турция. И, познайте от първи опит, коя страна ще пострада най-много ! От преброеното население на България от 7 517 973 души (към  2010-та година), с турско самосъзнание и мохамеданска вяра са 784 000 души (12%). Ако към тях прибавим повечето от българските цигани – 370 000 (4,7%), България се оказва с най-голям процент чужди на българския етнос малцинства, от всички нейни непосредствени съседи ! И какво ? – да ни е честита „Стратегическата дълбочина” на Ахмет Давутоглу ?!!

            Погледнете обърканите и сложни игри между Русия и Турция и си отговорете на въпроса, на коя страна ще натежат симпатиите на Русия в един бъдещ конфликт – противостояние България-Турция, ако Русия се ръководи изключително от своите геостратегически интереси ?!

            За България не е проблем турчин да стане президент. Трагичният край на българската история ще настъпи тогава, когато, за да станеш български президент, трябва да си турчин-мохамеданин.

            Ето пред какво ни изправиха малоумните български русофоби, „успелите, красивите и креативните” европоиди и американофили. Спомняте ли си с какви идиотщини ни омайваха преди 20 години :

image


(Това ще бъдат границите на Турция в бъдещият многополярен свят - :ttolk.ru” –16.01.2016 г.)

           

            1. "Тръгват нашите момчета, след тях вървят американските момчета" и въвеждаме "демокрация" по света (Филип Димитров).

           2. "Реституираме земята в реални граници" и се оправяме (Желю Желев).

           3. „Помагаме на САЩ и НАТО и получаваме милиарди от петролните концесии и от възстановяването на страните, където интервенираме” (Соломон Паси). (цитира се по Димитрий Иванов във в. „Сега” от  31.08.2011 г.).

            Никакво културно американско доминиране в «доминьона България» няма да направи българите американци, но те ще престанат да бъдат българи и ще станат разходен материал, употребяван за всякаква мръсна работа (сега се готвят да ни направят врагове на Русия и приятели на турците). Искате примери ? - станаха ли жителите на английските доминиони – англичани ? Станаха -друг път ! Станаха слуги на англичаните !! Станаха ли виетнамците французи ? Станаха ли бурите холандци ? Станаха ли японците американци ? Даже австрийците се опъват и не искат да стават германци !

            Не бих искал да прозвучи като диагноза за българите подобни разсъждения за днешните украйнци :

            Не си струва да търсим сложни обяснения, тъй като е трудно да се види и разбере неизбежното в хаоса на вероятното. Може би българите просто се самоунищожават поради присъщи им особености на колективния ум, нравственост и менталност. Трябва да прибавим ум, знания, навици, талант и съвест. Няма никакъв заговор, конспирации и тайни врагове – България умира по естествен начин През всичките години на своето съвременно съществуване тя умира от родилни травми несъвместими със живота. Трябва да признаем, че проекта „България” е нежизнеспособен. Поради присъщи им интелектуални особености тяхния патриотизъм е на границата на идиотизма. И това е типична проявя на дадения феномен”(Андрей Ваджра – „км.ru” – 2.03.2014 г.).

           Българският популус забрави предупреждението на Платон : „Наказанието за гражданска пасивност е власт на злодеите”.  Български злодеи – дал Господ. Има опасност с това наказание и да изчезнем от Историята.

            Но, да сме живи и здрави до тогава ! – Може и да поумнеем в един момент...Само да не е късно...

 







Гласувай:
10



1. staler - маи сме пропуснали, че ссср /ком...
29.01.2017 22:06
маи сме пропуснали ,че ссср /комунизма се саморазпусна поради една съвсем очевидна причина---властовия и идеологически ресурс беше в ръцете на 20тина другари,които по биологични причини дадоха фира.....младата смяна/горбачовци/пое по криви пътеки към неясни цели с фалшивото самочувствие присъщо на идеологически надзорници от съветски колхоз ..... логично последва пълен крах...и това не беше наи лошия от всички възможни сценарии/някои луд лаврентии берия например/....не са нужни особенни усилия за да се намери правилния път --страни с нормална пазарна икономика,социален статус и защита,стандарт и благосъстояние,обуздани пазарни стихии и т.н.,като модел за подражание /до преди напъните на неолибералния ,глобализаторски мегакапитал да засере всичко/ дал господ в северна и централна европа...
цитирай
2. saankii - перфектен анализ, професоре1
29.01.2017 23:00
ама кой да чете, и да мисли...
поздрави...
цитирай
3. merlin68 - Руската българофобия е просто един ...
30.01.2017 21:20
Руската българофобия е просто един сантимент, руснака сякаш има нужда да е сам срещу всички, тази фобия е просто част от мотивацията. На второ четене... след лек размисъл руснака не е българофоб.
Не мисля, че руския стратегически интерес има нужда да жертва България, напротив, както руския, така и турския интерес е да доминират в средата на свои. Отчитам обаче, че "безумието на групи, партии, нации и епохи»" често доминира над очевидно нормалното, но се надявам Ницше да не е прав и то да не е правило. В този смисъл за нас разбира се риск има. Проблемът е в традиционно непоследователната руска политика, кой би могъл да знае каква ще е тя при следващо руско управление.
В глобален план, трагедията на целокупното земно народонаселение е, че "мирогледната война" бе спечелена от грешния мироглед. Историята абсолютно еднозначно показва как частния интерес не може да реши обществените проблеми, които се натрупват и водят до военни конфликти. С развитието на техническия прогрес и следващата го глобализация, тези проблеми стават все по големи, а предизвиканите от тях конфликти все по-смъртоносни. Днес частният интерес не може да се справи с глобалните проблеми като бедност, замърсяване, пренаселване... и това в един глобален свят разполагащ със средства за масово унищожаване...
цитирай
4. saanki - №3, мерлин...
31.01.2017 12:53
искам да те разочаровам най деликатно..
Ницше е прав...
и всеки ден и година го доказват..
в края на краищата, този Свят трябва да
си ..иде..
такъв е Закона за ентропията..
който не зависи нито от партии, банки, пари и държави..
и,каква полза от нашите безкрайни алабализми тук..
..времето убива нас , а ние ..времето..
ето ,това аз наричам ..хармония..;))
благодаря за трибуната,професоре..
Юлия

Втория принцип на термодинамиката може да се формулира и така:
При самопроизволни процеси в системи, имащи постоянна енергия, ентропията винаги нараства.
Изводът е: каквото и да правим – ентропията ще се увеличава, с всяко свое действие само ще увеличаваме хаоса, и, следователно, ще приближаваме "края на света


Read more: http://bgchaos/266/fractals/chaos-theory-and-accidents/%d0%bd%d0%b5%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%b5%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%be%d0%bf/#ixzz4XKs6Y495
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1950668
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031