С Фидел си отиде последния от великаните на ХХ-а век. Какви титани бяха : Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао Дзе Дун, Хо Ши Мин, Гарибалди, Георги Димитров,Раджив Ганди, Дживахарлал Неру, Франклин Рузвелт, Уйнстън Чърчил, Шарл Де Гол, Мартин Лутър Кинг
И какво остана в ХХІ-я век ?
Полунегърът Барак Обама, баба Клинтън, мама Меркел, Тереза Мей, Федерика Могерини, Франсуа Оланд, Порошенко, Саакашвили с Цецка от Плевен и с още пет министърки на отбраната на страни членки на НАТО, както и цялото стадо от европейски чиновници.
Българските лилипути измислиха лъжата, че Фидел е преспал с 35 000 жени. Това прави по 530 жени годишно – по две всеки ден !! Че кога му е оставало време да щурмува Монкада, да се сражава в Сиера Маестра и на Плая Хирон, да лежи в затворите на Батиста и да управлява държавата. Имбицили ! Боже мой, да не би да искат да спи с 35 000 мъже ?! Та какви мъже са Радан Кънев, Методий Андреев и останалите нищожества ?
Какво падение, каква дегенерация, какъв еволюционен регрес !!
«И ако ние сме тук, и Кубинската революция е тук, това е защото преди това Фидел щурмува Монкада, след това първи слезе от «Гранма», след това беше първи на Сиера и защото върху танк се появи на Плая Хирон... защото той, като никой друг в Куба, има цялата възможна морална власт, да иска каквато и да е жертва в името на Революцията», твърдеше друга легенда на революцията команданте Ернесто Че Гевара («Вава, Фидел , Вива Куба» - ОЛГА ГАРБУЗ - «sovross.ru» - 17.08.2016 г.). Неговите последни думи в планините на Боливия бяха : „Сбогом Фидел !”
Трудно е да се говори за легендата Фидел Кастро, човекът, създал социалистическа Куба на 90 км. от САЩ и успял да я запази в немислимите условия на края на ХХ-я век, под ударите на американските санкции и блокада, през предателството на късния Съветски съюз на Горбачов и Елцин. И през цялото това време под заплахата на 638 покушения за убийство за 70 години (рекорд на «Гинес»). Според статистиката на покушенията може да преценяваме агресивността на американските президенти : през президентството на Айзенхауер 38 покушения ; Кенеди – 42 ; Джонсън – 72 ; Никсън – 184 ; Картър – 64 ; Рейгън – 197 ; Буш старши – 16 ; Клинтън – 21. Ситуация, която не всеки човек може морално да издържи (Ода Фиделю – Егор Казанцев –«zavtra.ru» - 15.08.2016 г.).
И на преклонна възраст, Великият човек беше до болка актуален : „Капитализмът притежава свойството да се възпроизвежда при всякаква обществена система, защото неговите корени са в егоизма и животинските инстинкти на хората. Човечеството няма алтернатива, освен да преодолее това противоречие, ако иска да оцелее”. Да, Фидел беше от много малкото хора, които не предадоха Русия и комунизма след разпадането на СССР.
Какво се беше случило ? Защо малка, бедна Куба, която при Батиста беше бордея на САЩ, издържа чудовищното изпитание на почти 60 години санкции и икономически блокади, докато днешна нова Русия се задъхва само от три години повърхностни санкции ?
1. Кубинската революция беше революция на любовта и идеализацията на човека. И помощта на Съветския съюз не беше главно в материалната област, не. В трудните моменти след победата, историческия опит на Съветския съюз помогна на кубинската революция да не се ожесточи ! И е радостно да се види същността на революция от съветски тип, когато хората не се превръщат в отмъстителни същества (Кара-Мурза в „cont.ws” от 29.11.2016 г.). Ето изповедта на съветския човек : „Аз израснах с Фидел Кастро, макар че ни разделяха хиляди километри. В детските си години аз не разбирах това, което той правеше. Но, за сметка на това, Фидел изглеждаше потресаващо. Висок, брадат млад човек с автомат. До него отчаяно смелите му хора – барбудос. Около тях, невероятно красиви жени. Как да не станеш революционер !” (Валерий Бурт – „Столетие.ру”- 30.11.2016 г.).
2.Тези възторжени младежи станаха новия революционен кубински „елит”.
„И този елит, когато стана тежко и трудно,този елит не изостави своя народ и не премина на страната на международните пирати-грабители. За разлика от нас, там още от началото беше ясно, че реални възможности всички да живеят като в Швейцария просто няма. Поради това кубинците, независимо от задушаващата ги икономическа и военностратегическа блокада и непосредствената опасност от прекъсване на жизненоважните за тях връзки с бившия СССР и вече несъществуващата социалистическа общност, просто решиха да продължават да живеят – всички заедно „като едно семейство”. Предпочетоха да обедняват – пак всички заедно, но да запазят достойнството си и да не се разделят на имащи и нямащи. Да бъдат по-бедни – пак всички заедно – но да останат равни и горди.
Куба и елитът й еднакво приеха тази бедност и я носят с достойнство. Тя нито ги плаши, нито ги отвращава... За сметка на тази бедност, обаче,... там няма по улиците деца просещи милостиня, няма бездомни, за всички има достатъчни медицинска помощ и образование. Но там няма да видите и новобогаташи с най-скъпи западни коли, бляскави бижута и дворци”. (Робърт Киърън, Томас Кен - Предадения социализъм. „Нов свят”, София, 2006. Стр. 445).
Какво да кажем за нашия днешен „елит”, почти напълно съставен от мирогледни колаборационисти и родови предатели.
Точна характеристика на подобен тип „преобръщане” дава проф. Мира Маркович, вдовица на бившия президент на Югославия Слободан Милошевич :
„Другарка съм за другарите си. Колкото до „господата”, между тях най-много са бившите „другари”. Сега се вижда, че те никога не са били „другари”, но от това не трябва да се вади заключение, че по тази причина днес са „господа”. За да бъдат господа, трябва да знаят поне един чужд език, да ходят редовно на зъболекар, да подържат обувките си чисти, да са прочели поне „Война и мир”, всеки ден да вземат душ, да имат способността да изслушват другия, като говори, а в случай на несъгласие със събеседника си да не изтъкват веднага съмненията си по отношение на неговото хормонално равновесие, професионална способност и морални качества”.
3. „Главното наследство от 20-я век е новата човешка генерация. Тя породи и особена порода – Новото поколение.
Това е поколението на високочели политици-миротворци, издигащи все нови и мирни инициативи. Благодарение на техните усилия цветущи градове се превръщат в братски могили, а народи-съседи, от векове живеещи мирно и спокойно - в непримирими врагове.
Това е поколение на мафиотските босове, разхождащи се в правителствени лимузини и управляващи държавата по законите на престъпния свят. Но тези хора не са престъпници, те наричат себе си демократи. Това е поколението на ловки комисионери, вездесъщи посредници, хитроумни адвокати и всезнаещи чиновници и администратори. Поколение на хора, продали душата и съвестта си за тридесет сребърника, внесени под проценти в швейцарски банки. Най-късметлиите от тях понякога успяват да завъртят и най-доходния бизнес – да търгуват със своята родина и със своя народ.
Новото поколение създаде нови ценности, проектира нов световен ред и съчини нова идеология”.(Максим Калашников – Битва за небеса. Крымский мост-9Д – Москва, 2001. Стр. 658).
Но това „ново” поколение няма нищо общо със поколението на титаните.◄
Фидел Кастро сам пишеше историята на ХХ-и век. В неговото време се избираха и сменяха президенти и министър-председатели, възникваха и фалираха мегакорпорации., хората напрегнато и интересно живееха. А Фидел пишеше историята. Историята на Куба. Историята на Латинска Америка и чрез тях – историята на света. Човек с огромна воля, той създаде „Острова на свободата”, създаде мечтата, в която повярваха и ще вярват много от бъдещите поколения.
По качество на живота Куба изпреварва Турция, Украйна, Армения, Грузия, Китай, Тунис, Индия, Хондурас и съвсем малко изостава от Сърбия, България и Русия. По средна продължителност на живота кубинците се преди САЩ, Полша, Естония, Чехия, Китай, Грузия, Никарагуа, Саудитска Арабия, Беларус и незначително отстъпват от Кипър, Дания, Великобритания, Финландия и Германия. В този факт няма нищо странно, ако се има предвид, че Куба заема 47 място сред страните по света по равнище на образованието. Португалия, Турция, Китай, Индия, Сърбия, Малта, Армения са след Куба. По БВП тя е на 66 място изпреварвайки България, Беларус, Литва, Кипър, Исландия, Грузия. По БВП на глава от населението Куба много малко отстъпва на Китай и Русия и е преди страни като : ЮАР, Виетнам, Украйна, Молдавия. И всичко това при безпрецедентния натиск на могъщия съсед (САЩ), при полувековна изолация от света, но под ръководството на своето революционно правителство.
Ролята на Фидел Кастро в историята дълго време ще бъде тема на дискусии. Но фактът си остава факт – Фидел в историята го има, а неговите критикари и врагове ги няма. Няма и да ги има !
