Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2016 22:34 - ЗАЩО БЪЛГАРИЯ Е СТАРЕЕЩА И УМИРАЩА ДЪРЖАВА, НАЦИЯ И ЕТНОС
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 3238 Коментари: 5 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Ще започнем веднага и то неутешително. Към днешния ден България се намира в обсега на две бивши велики империи -. Руската и Турската. Или казано направо – между две велики империи. И ако от едната страна е най-голямата държава на планетата (1/7 от планетарната суша), от другата е най-населената европейска държава (ако смятаме Турция за европейска държава). Населението на тази държава няма нищо общо с българското население по цивилизационен код и по начин на живот. И още нещо интересно : едната от Великите империи е бивша наша поробителка за пет века, другата е наша освободителка с народ от нашата кръв и от нашия цивилизационнен код.

          Според съвременните български парафилософи, българите не обичат и двете империи – едната, защото ни е поробвала, а другата – защото ни е освобождавала. Елементарният подход би ни казал, че българите са народ от маразматици (малоумници). Но не е точно така.

          Всичко започва, когато Аспарух и неговата орда стъпват в Мизия. Какво по-съблазнително за тази орда е да се настани „до пъпа” на най-великата държава по онова време, до нейните богатства, красоти и привлекателна цивилизация. Така България застана на вековния път от Централна и Западна Европа към богатствата на Близкия Изток, към изворите на световната цивилизация, към началата на християнската религия. От тогава и до ден днешен всички ние, българите, платихме и плащаме зловещ геополитически данък. И не само за Константинопол – мечтата на всички българпски царе, та чак до идиота Фердинанд. Плащаме и за злокобния факт, че останахме до край телурократична (сухоземна) държава, откъсната и капсулирана в езерото Черно море, без благодатния хоризонт на свободното море, осигуряващо лесен достъп до главните страни на древния и средновековен свят. А до топлите води на Средиземно море ни оставаха и остават някакви 40-50 км.

          Стъпването на турските орди на европейския континент (ХІV век) и възникването на Османската империя още повече влоши геополитическата ситуация. Балканският полуостров беше завладян, величествената християнска катедрала „Св.София” в Константинопол стана джамия, България попадна в безпросветно турско робство за пет века. Европа забрави за изчезналата държава, за нейния епохален принос в европейската история. Всички български външи връзки и отношения на България с други държави безследно изчезнаха. На Балканския полуостров тя остана в съседство с етноси, които, меко казано, не я харесваха (гърци, сърби, румънци). Към материалното турско робство се добави и гръцкото духовно робство с пълното господство на гръцките попове в българските църкви и изчезването от тях на българския език. Бяха страшни времена.

          Набелязващите се връзки на българите със северните славяни бяха прекъснати.

            Още с възникването си във втората половина но ІХ век Киевска Русия се оказва на много „ветровито място” – сухопътната „врата” между Европа и Азия, пътя на степните народи, пътя на Атила и Чингиз хан. След приемането на християнството (980-1015 г.) и първоначалния разцвет на Киевска Русия при Владимир Мономох (1113-1125 г.), следва упадък (ХІІ – ХV век) : в ХІІІ век е татаро-монголското нашествие от изток, шведската агресия и колониалния натиск на немските феодали в Прибалтика от Запад. Киевска Русия се разпада, започва така нареченото „смутно време”. За щастие, тогава започва и въздигането на Московското княжество, което съумява да обедини отделните руски княжества. След Куликовската битка (1380 г.) и освобождаването от монголо-татарското робство (1480 г.), Московското княжество се превръща в Московско царство при Иван Грозни (1547 – 1584 г.) и се формират стратегическите национални цели под флага на идеята  „Москва-третия Рим”. Според обстоятелствата, приоритет се отдава на западното направление – победа и сломяване на имперските забежки на Швеция и на Полската държава (Реч Посполита) и пробиване на прозорец на Балтийско море за удобна и независима търговия със Западна Европа (това е западния вектор на руската геополитика). Тази цел е великолепно постигната от Петър Велики – първият руски император (1682 – 1725 г.).

          При Екатерина ІІ (1729-1796 г.) Русия се обръща на юг, за пробиване на петровски „прозорец” на Черно море, с далечна цел превземането на Константинопол. Тогава за първи път Балканският полуостров и българите попадат в полезрението на Руските императори – тук е най-късият път към Константинопол – за морски десант руснаците нямат нужните военни възможности (през Кримската война западните държави правят десант в Крим, а през Първата световна война десантират в Турция, кажи-речи  на мястото, където преди хиляди години са десантирали елините в Троянската война).

          Руско-турските войни са низ от войни между Русия и Османската империя, водени през 17, 18 и 19 век. Техният конфликт по време на Първата световна война може да се разглежда като 11-тата руско-турска война, а ако се прибави първата руско-турска война от 1568 и двете руско-кримски в 16 век, общият им брой става 14, а времето което обхващат – 349 години.Те са съпоставими само с 11-те Австро-турски войни продължили 264 години – започнали от 1527 г. и продължили до 1791 г.

  • Руско-турска война (1568 – 1570)
  • Руско-кримска война (1571 – 1574)
  • Руско-турска война (1676 – 1681)
  • Руско-турска война (1686 – 1700)
  • Руско-турска война (1710 – 1713)
  • Руско-турска война (1735 – 1739)
  • Руско-турска война (1768 – 1774)
  • Руско-турска война (1787 – 1792)
  • Руско-турска война (1806 – 1812)
  • Руско-турска война (1828 – 1829)
  • Кримска война (1853 – 1856)
  • Руско-турска война (1877 – 1878)
  • Първа световна война (1914 – 1918)

      В резултат на тези войни, в началото на ХІХ век руската армия стъпва на българските земи. По тези земи воюват най-видните руски пълководци : Румянцев, Суворов, Кутузов, Паскевич. Император Николай Павлович е първият руски съмодържец посетил България. През септември 1828 г., във Варна му е връчена молба от българската емиграция за освобождаване на Бългрия.. Императорът проявява благосклонно отношение към молбата. През 1829 г. войските на Дибич Задбалкански  преминават Балкана и превземат Одрин (20 август). Той въоръжава българите и предвижда въстание веднага след подписването на мирния договор с Турция (възстаниците се командват от българина Георги Мамарчев). Противно на всички български очаквания, в руското поведение настъпва видима промяна. Руските военни власти предприемат енергични действия срещу подготовката на въстание в Южна България. Ген. Дибич-Задбалкански нарежда въстанниците незабавно да бъдат разпуснати и ги заплашва със саморазправа под предлога, че още не е дошъл реда за освобождаването на България (преди нея са Гърция и Сърбия !!). И този път, пред заплахата от неизбежното турско отмъщение, хиляди българи се отправят към новите си поселения отвъд р. Дунав. Само от източните предели емигрират около 140 000 души. 

          Седмото, последно масово преселване на българи в Русия и Бесарабия  става през течението и след руско-турската война, наречена Кримска война от 1853-1856  г., завършила с Виенската конференция на 1855 г. и Парижкия мир от 1856 г. Русия, като закрилница на православните християни, е станала вече опасна за влиянието на западно-европейските сили в Турция. Затова те се обявяват закрилници на Турция, на нейната цялост. Турция използва тая закрила, и не зачитала сключените с Русия договори. Руският посланик в Цариград княз Меншиков по заповед на своето правителство подава ултиматум на Турция да се признае Русия официално протекторка над православните християни в Турция, каквато е била Франция за католиците. Турция отказва да изпълни руското искане и това повлича обявяването на войната от 1853 г.
           В Кримската война българската емиграция проявила най-голямо участие. В Букурещ е бил съставен комитет под името "Епитропия", в Одеса пък се организирало "Настоятелство на одеските българи". Двете тия дружества организират български отряд от 4000 доброволци под началството на руския полковник Даненберг; в него са влизали и българи офицери: Н. П. Кишелски от Котел, Павел Грамадов от Търново, Т. Петрович от  Лесковец, Злати х. Бойчооглу от Шумен, Ал. Л. Росети от Русе и др. Отрядът е бил разделен на няколко по-малки: в Мала-Влахия под началството на генерал Липранди; срещу Русе - генерал княз Бебутов, срещу Шумен -  генерал Хрулев, при обсадата на Силистра - генерал Лидерс. Главнокомандващият, генерал-фелдмаршал Паскевич-Еревански, е издал прокламация към   "еднородните наши братя, живущи в турските земи", в която е казано: "Дошло е време, щото и вие, другите християни, да придобиете същите права не само на думи, но и на дело." Обаче ходът на войната и неуспехите срещу коалиралите се с Турция европейски сили принуждават руснаците да отстъпят и накрай да сключат мир в Париж, на 18 III 1856 г., с което рухнали и надеждите на българите, а подир това - обикновеното явление: гонения и преселване (в. „Атака” – 27.08.2016 г.).

          На какво се дължи това руско поведение ?

          Преди всичко на дълбочинното руско разбиране на геополитическата ситуация в района на Черно море и на предвижданата западна реакция. Тази геополитика не бе разбрана  от нито едно българско правителство (и власт) и не се разбира и днес.

          Точно в Константинопол се пресичат и сблъскват интересите на католичеството и на Западна Европа с интересите на Православието и на Руската империя. Между тези два противоположни интереси се намира географски и България.

          Следва Освободителната война от 1877-1878 г. донесла свободата на България, но и разкъсване на етническите български земи. Главната причина са отново западните държави и тяхните опасения от руското завладяване на Константинопол. Ето как реагира на Сан Стефанския мирен договор лорд Робърт Гаскойн-Сесил, външен миниктър на Англия : „Допускането до крайбережието на Егейско море на една нова морска държава не може да бъде посрещнато без остро чувство на съжаление от силите съседни на Средиземноморието. Ако България вместо да се простира от Егейско море до Охридското езеро, бъде ограничена на юг до линията на Балкана, а другата част от провинцията остане под властта на Султана, тези опасности ще бъдат чувствително смекчени”.

          Обобщената историческа истина по този важен за българите въпрос е очевидна : основните историческ врагове на България остават големите западни държави Франция и Великобритания. И главната причина е Православието и генетичните връзки на българите с Русия.

          За съжаление, мирният договор срещна и неодобрението на всички съседни на Княжеството балкански държави. От това и от колонизаторското мислене на „великите” държави произтичат дестабилизиращите проблами на Балканите, превръщавнето  им в „барутен погреб” на Европа. Живи са още и западноевропейските предразсъдъци към балканските страни, непрекъснватото декларирано високомерие към Юго-Източна Европа. Западна Европа има огромен неизплатен дълг към Балканите.

          На този фон изглеждат неразбираемо големите симпатии на Русия към Сърбия. В геополитически план Русия търсеше излаз на Адреатическо море за да неутрализира натиска на Западна и Централна Европа, без да вземе под внимание, че Сърбия от дълбока древност попада в сферата на интересите на Запада и продължаваше да остава най-прозападната страна в Юго-източна Европа. Видният сръбски „демократ” и министър-председател на Сърбия след промените, заяви по българското радио на 27.08.1999 г. :”Всички наши приятели са на Запад. Там е нашето бъдеще” и с това сякаш повтори предсмъртните думи на югославския крал Александър, казани през 1934 г.

          С други думи нито в Русия, нито в България бяха разбрани докрай геополитическите и геостратегически реалности, връзката им с историята и с народната менталност в тяхното диалектическо единство. Русия не трябваше да се стреми да решава на Балканите „източния въпрос” въобще, а конкретно – българския въпрос, защото извън него няма никакъв „източен въпрос” (по този въпрос виж българското геополитическо виждане за бъдещето на Балканите на великия български поет и революционер Христо Ботев). България и българите не трябваше да вярват в мистиката, че Русия ще им даде всичко, което искат – нещо което Русия не можеше и не искаше да направи. Например, не се разбираше, че на изток от линията Енос-Мидия България никога няма да бъде пусната нито от Русия, нито от Западна Европа.

          Русия не е разглеждала вариант за пълно унишожаване на Османската империя, а само за нейното изтласкване в Азия. Според руската имперска политика никой не може да владее Проливите освен Русия, а ако това е невъзможно, Проливите трябва да останат турски !

          Такава беше руската политика тогава, такава е и сега !

           Цялата комедия на българо-руските отношения след Освобождението е, че пред очите на всички се намира битовия модел на подобни отношения – това е модела „родители-деца”. Родителите раждат децата, отглеждат ги с големи грижи, любов и битови „жертви”, като вътрешно се надяват, че децата вечно ще им бъдат благодарни, вечно ще ги слушат и вечно ще ги подпомагат. Но децата растат, създават свои семейства и в тези семейства се появяват интереси, които много често не съвпадат с  интересите на родителитеи им, а дори им противоречат. Семействата на децата живеят свой живот така, както те го виждат и разбират. Нагледали сме се, начували сме се и сме се начели на множество трагични ситуации предизвикани от тези противоречия, които нерядко стигат даже до престъпления.

          Защо този опит и този модел на поведение отказваме да го видим в междудържавните отношения, страхуваме се да го интерпретираме от подобна гледна точка ? Вероятно, поради липса на поведенчески знания и сложното за обяснение и възприемане тъждество на личностното поведение и поведението на  множество хора (народ).

          Какво чудно има в това, че възсъздадената „нова” българска държава ще формира свои национални цели и ще има свои национални интереси, най-малкото защото се намира при други условия и при други обстоятелства. Чудното обаче ще бъде, ако тази нова държава гледа на своя освободител като длъжен непрекъснато да се грижи за нея, без да се съобразява със своите национални интереси, идеали и въжделения. Такова поведение не е само глупаво и недопустимо, то е и невъзможно.

          Защо Русия не подкрепи Съединението между Северна и Южна България и изтегли своите офицери от младата българска армия ? Ами много просто, защото можеше да бъде обвинена от западните държави в нарушаване на Берлинския договор, което заплашваше с още по-опасни последици. И още една причина – Русия не искаше да бъде посредник при военните разправии между две еднакви, православни и славянски държави (България и Сърбия). При такава постановка на въпроса отново ще обърнем внимание на странната руска политика, която продължава и днес - подкрепа и симпатия към Сърбия (за сметка на България). Подобна позиция е трудна както за обяснение, така и за разбиране. „Русия има само един отдавъншен славянски приятел – сръбския народ. С него ще продължим да дружим, да подържаме връзки. С останалите славяни също имаме родство, но то е доста сложно. (Захар Прилепин – „aif.ru” – 26.04.2015 г.).

           Ще обърнем внимание върху факт, по който в България и в Русия не се говори, макар да е много, много показателен – българи активно и непрекъснато са участвали в национал-освободителните войни на сърби, гърци и дори на италианци, но няма да намерите  сърби и гърци воюващи в българските въстания на страната на българите. Пак ще се позовем на Христо Ботев, който през 1875 г. пише : „Още от началото на своето съществуване и досега Сърбия е била неискрена към българския народ. Нейните всевъзможни правителства от Милоша да Милана, освен че не са желаели да ни помогнат, за да смъкнем от шиите си варварския турски ярем, но всякога са се стараели да възпрепятствуват на нашето освобождение и всякога почти са гледали да се възползват от нашето доверие, от нашите сили и от нашата кръв...Само едно либерално, активно и патриотично сръбско правителство може да поправи своите исторически погрешки и сближението на южните славяни да влезе в своя естествен път. Дотогава всяко едно обещание от страна на сръбските патриоти ще бъде за нас лъжа и лицемерие” (виж „Христо Ботйов – Съчинения. Пълно събрание”. София, 1940 г., стр. 263- 266).

          Такова обкръжение е повече от тревожно. Притисната между две империи, тя слугинува на трета империя намираща на 15 000 км. от нея, която, съвсем естествено, разглежда България като почти невидим елемент от геополитическата шахматна игра, който всеки момент, с леко духване, може да бъде отстранен от играта. С Гърция и Сърбия не е така. Гърция се смята за предшественик на Западна Европа и за нея тя се е сражавала. Сърбия съвсем сериозно се представя за наследница на Византия и, едва ли не исторически, за съпричастна на руската история (в Първата световна война Русия се намеси за спасяването на Сърбия !). Ето какво може да прочетем в руската преса („Правая.ру” – 12.03.2008 г.): „Сърбия, а по-рано – Югославия – е последният остров-остатък от минало имперско величие, остров от древна Византия, успял да оцелее ментално във водовъртежа на времето. Защото Сърбия остава завинаги едновременно проекция на Византия и Русия”. А какво бъдеще за България си представят някои руснаци личи от следния текст : „Понякога животът  е смешно нещо : България, в съюз с Германия и срещу Русия, загуби две световни войни, докато Турция – само една, т.е. ако България беше останала в Османската империя, нямаше да се наложи да воюва за Хитлер” (Олег Егоров – Болгарский синдром - «topwar.ru» - 9.05.2016 г.).

          Гордите победи от Съединението и от победоносната българо-сръбска война, нечуваните сражения в още три войни, бяха последните остатъци от възкръсналия Български дух, тръгнал да осъществява заветите на великите си деди. Четири войни за около 30 години след излизането от ада на двойно чуждоземно робство, се оказаха много за възкръсналия народ. Като добавим неопитността на новия български буржоазен „елит”, тръгнал да търси подкрепа и помощ от своите хилядолетни врагове, не остана друго, освен поредно страшно и кърваво разделение на народа и нова по-страшна заплаха за неговото бъдеще. За щастие, тази заплаха беше временно спряна от социалистическа Бъгария, за да  възкръсне още по-зловеща и плашеща във времената на „нова, демократична и европейска”България. Повтарят се грешките от неразбиране, подценяване и пренебрегване на Глобалния процес, от невъзможността за геополитически и поведенчески анализ, от „криворазбраната цивилизация”, от пълната загуба на исторически знания, от идиотското подценяване и на приятели, и на врагове (понякога наричат такова „заболяване” – субстанционализъм).

          Провежданата българска външна политика в голяма степен е доминирана от русофобска философия – подходът към световните процеси, предприеманите ходове на международната арена са подсъзнателно мотивирани повече от русофобия, отколкото от грижа за българските национални интереси. От такава позиция българската държавна политика влиза в дълбоко противоречие с руските национални интереси. Опитите тя де се представи като „завръщане в Европа”, „път към Европа” и други подобни, са несъстоятелни откъдето и да ги погледнеш, най-малкото защото нито българския народ, нито неговите управници и политици не си и представят какво ще представлява България в тази Европа. България няма шанс в такава агресивна цивилизационна среда.

          „Исторически трагично е, че в този важен за Русия момент на нейното трансформиране, реформиране и възраждане, България е далече от нея заради откровената тъпотия иа маргиналите и „туристите”, появили се у нас след 1989 г. Москва се отнася към София хладно, с пренебрежение. Това не е вина на Кремъл, а вина на изредилите се през последните години в София режими.

          Резултатът от всичко това за България ще бъде една голяма нула. България сама излиза от сферата на благожелателните интереси на Русия и затова ще плаща” (в. „Строго секретно”, бр. 107/април 2004 г.).

          Нашите исторически представи се формират на базата на определени знания. Но хората никога не се замислят, че, като правило, тези знания са само незначителна част от всички причинно-следствени връзки. Това, което се вижда е несъизмеримо по-малко, от това, което не знаем. Ето защо, в момента българите са старееща и умираща нация и етнос.

          Надявам се, че цитата приведен по-долу, ще разкрие добре разликата в знаенето на причинно-следствените връзки в политиката и огромната отговорност на държавниците за трезвата преценка на ситуацията имайки винаги пред себе си съдбата нъ държавата, на народа и нацията. В примера става дума за съдбата на Сирия и на нейният президент Башар Асад от по друга гледна точка, не по-малко важна от външната форма достъпна за обществеността. И не само на формалното положение Б.Асад във властта, колкото на възможността за възприемане на реалността.

         „Нека за секунда се представим, какви чувства трябва да изпитва човек, които преглеждайки ежедневната информация за държавата си,  узнава че поредния „коалиционен рицар” е преминал държавната граница и е започнал на суверенната сирийска територия да решава собствените си задачи ?Как въобще може да се чувства всеки нормален мъж, избран от народа да управлява страната и който е лишен фактически от всякави възможности да влияе на нейните съдбини ? Без да употребяваме „лоши” думи ще кажем – лошо ще се чувства, много лошо...

Определената му роля на статист, на него, човекът правещ всичко за запазването на единството на Сирия, е направо отвратителна.
Но към днешния ден Башар Асад няма друга алтернатива. Няма защо да се крие – своите президентски пълномощия по решаването на съдбата на Сирия, президентът на страната е прехвърлил върху Русия. Той не избяга, като друг негов „колега”, не се оплаква от съдбата си, на изпада в истерия – действа спокойно, добре разбирайки, че действайки другояче, ще дойде  края на Сирия. И по разбираеми причини много тежко преживява за съдбата на страната си и лично за своята съдба.И ако си мислим, че Башар Асад е  изключително доволен от действията на Русия в Сирия, значи че лъжем себе си.Едва ли у Б.Асад може да има претенции по повод използването на руската сила в Сирия – благодарение на нея той още е президент.Но освен военния поглед има и друг поглед, политическия поглед.
       Може да предположим какви емоции възникват в този човек, когато турските самолети пресичат сирийската граница и започват да дерибействат в районо на Джераблус, а турските танкове започват да преместват турско-сирийската граница навътре в Сирия.Емоциите се усилват, когато бандитите от американската авиация, без да спазват никакви договорки, бомбардират инфраструктурата на неговите войски, като на висок глас разправят, че правят тоза заради него - Асад.

       Разбира Асад и това, че като го защищава, Русия не е готова да направи защитата абсолютна – тя води своя игра и няма по-голямо доказателство от „доматеното” отмъщение за своя свален от турците самолет. Разбира се, на всеки се иска Русия безапелационно да спаси Сирия, нейния народ, нейния президент – без всякакви задкулисни преговори с Турция, без възможностите турските танкове да нахлуват в Сирия в замяна на „Турски поток” и без съмнителното договаряне със САЩ по разделянето на терористите на „истински и умерени”. Само че в днешната политика вместо „рицарско”, се показа озъбеното лице на възможностите и на интересите.

        Башар Асад отлично разбира, че е в пълнителя на оръжие, което може да гръмне по всяко време по набелязаните цели. И този истрел ще бъде оправдан винаги и от всички. Това не значи, че Асад ще падне като жертва на задкулисни игри – не. Това само значи, че историческия процес е нещо обективно, жестоко и кърваво, особено когато нямаш никакви сили и възможности да му влияеш. (Алексей Володин – „С позиции Асада” - „topwar.ru”- 3.09.2016 г.).

          Какво излиза от цитата ?

          Когато един властник е разбрал и избрал пътя, по който трябва да върви, ако иска наистина да служи на своя народ, и наред с това е наясно какво представлява неговата държава в планетарното разположение на силите и в движещите процеси, на които те се подчиняват, трябва да се готви за неизбежни лични изпитания и жертви, както по неговото физическо, така и по неговото морално здраве. Фактически, той трябва да заложи цялото си „АЗ” пред олтара на Отечеството.

          Пита се, ще се намери ли в България такъв държавник и политик ?

          Ще се намери ли личност, която е в състояние да надмогне личното си его и ограничението на епохата в интерес на по-висши  и фатално значими цели заедно с очевидните истини на историческия процес ?

          1. България, винаги, докато съществува, ще бъде в зоната на руските национални интереси като територия и, следователно, ще бъде подвластна на геостратегическо притегляне.

          2. Не е нужно да си русофил, за да оцениш ролята на Русия в съдбините на България, както не е нужно и да си русофоб, за да не ти харесва много от това, което става и какво прави Русия. Трябва просто да си българин, за да почустваш силата на историческите осцилации и необходимостта двата родствени народа да са заедно в сложните криволичания на историческия процес.◄

          Неизбежно възниква сакралният въпрос : какво да се прави ?

          Отговорът, поради своята огромност, не може да се представи дори в компресиран вид в един ограничен материал. Много изследователи говорят и пишат за него и в това разнообразие неизбежно присъстват частици от истината. Ако обаче искаме, все пак, някак свръхобобщено  послание, то е :

           Трябва да изградим нова България, очистена от помията на непродуктивното мислене. В нея няма да има място за хора като днешния министър на външните работи, който не се посвени да заяви : "Днес моята родина, като член на НАТО, продължава политиката на противопоставяне на Русия. Присъединяването на България към Турция ще ни даде законна възможност да претендираме за земите на Волжка България» (според г-н Данаил Митов, България вече има териториални претенции към Русия, но е забравила подобни претенции към Сърбия и Гърция – виж «politobzor.net -15.05.2016 г.).Ето до какъв критенизъм ни водят днешните креативни, красиви и успели управници !!

        Да обобщим.

           1.Днес България е уязвима за всякакви опасности и заплахи каквито и да са  и  откъдето и да идват.

          2.Дори като регионална сила Турция ще си остава главната заплаха със самият факт на своето съществуване. Съвсем отскоро, България се реши на тясна интеграция с Турция, „спомняйки си с носталгия”, според българския президент, за времената, когато „българите бяха в семейството на народите на Османската империя и живееха дружно с турци, кюрди и арменци. Затова съм уверен – каза президентът – че през 2017 г. ще стане осемдесет и втория илом (административна единица) на Турската република (виж пак там).

         3.Тази заплаха може да бъде неутрализирана само ако : (1), България притежава оръжие на възмездие ; (2), България има съюзници и приятели, които не само ще й съчувстват, но и ще бъдат готови да воюват за нея.

          4.В днешния момент  тя няма нито едното, нито другото.

          5.Поради гореизложеното България днес се намира в критично геополитическо пространство – заплашено е нейното съществуване като етнос и нация. Предстои й повторно изтриване  от географската карта на света. В момента България е старееща и умираща нация.

          6.Главната причина е състоянието на българския народ –неговата политическа и цивилизационна инвалидност, невъзможността да взема решения в свой интерес. Неговата, така наричана „политическа класа”  с нейният интелектуален и политически капацитет, като фактор, е производен и вторичен.

          7.България е бременна с революция – буржоазно-демократична революция, в която възмутения народ да отдаде полагащото се  политическо и социално възмездие за историческите унижения, потискане и ограбване, и да се прероди в своите стари месиански дрехи от времето на Великите ни владетели !




Гласувай:
9



1. lesovski - Русия и в момента се бори за възстановяване на пълен държавен суверенитет!
15.09.2016 12:54
А, какво да кажем за България? Нейната камбана вече 26 години бие на умряло!
" Нашата " журналистика", не само сега- дори от времето на Гео Милев, е мизерница и слугиня! Четвъртата власт може да получи най- високото световно отличие за успешно промиване на мозъци и българомразство- европейски ценности, европейски цивилизационен избор и ред подобни клишета и безумства!...
цитирай
2. nikikm - Има
26.09.2016 19:59
исторически неточности.
Например,"Матушка" Русия е дъщеря на България!
Третият Рим,първоначално се отнася за България,Велико Търново,но си ни откраднаха идеята,както и историята.
Троянската война е война между български /тракойски/ племена и гъците присъстват само епизодично.
"Византийската" империя е българска и управлявана от българи,до като през 7в.не я превземат гърците. Княз Аспарух идва да пресече тези гонения.Идва от наши български земи,където е управлявал и баща му!
И други неща.За всичко има извори! Това не означава,че не одобрявам материала.
цитирай
3. zaw12929 - Благодаря!, Истината е жестока а сме в безхаберие! Сами не се защитаваме
28.09.2016 09:20
Да " А до топлите води на Средиземно море ни оставаха и остават някакви 40-50 км"

имахме го и ни го взеха с войните за освобождаване на българите- земите, отнети от Берлинския конгрес- фактора Европа, Ньойския катинар над България и е време да си го поискаме -
цитирай
4. planinitenabulgaria - Толкова глупости в един постиг и толкова глупави коментарии под него
06.10.2016 23:53
рядко се срещат. Единият коментатор е хибриден войнок на Путин, възползва се от безхаберието Ви за да Ви манипулира. Вашият свят е отдавна умрял, превръщате старостта си в хладна треска. Смирете се, опомнете се...
цитирай
5. ok3223 - Ех планинарче, планинарче ...
30.10.2016 19:11
Бившо ченге и доносник,и щатен служител за последно в българското посолство в бивша Югославия. Ако някого са поразмъти, и дойде време да се оправяме на нанякъде, за де оцелеем като народ и държава. Първата работа на тези патриоти турили главите си в торбата за това дело. Трябва да е ликвидацията на всички скрити и явни чужди шпиони и предатели, до крак и веднъж за винаги.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948472
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031