В сравнително скучната атмосфера на българските СМИ в последно време, ме заинтерисуваха две публикации – едната е на Валери Найденов, стар газетар, един от „тежкарите” на последните 25 години и на Владимир Чуков, белязан, едва ли не (заслужено или не, е без значение) като най-компетентня български арабист. И двата материала са публикувани във  в. „24 часа” от 21.08.2016 г., и двата под интригуващи заглавия : „Матросът Железняк посяга към България” (Валерий Найденов) и „Завръщането на генерал Громов” (Владимир Чуков). Допълнително и двата материала имат обща черта – това е подигравателно високомерния им русофобски подтекст, но не това ме привлече – такъв подтекст имат почти всички публикувани материали в официалната информационна  сфера. И още нещо. И в двата материала авторите явно надскачат своите възможности и навлизат непредпазливо в области, от които имат епизодични познания.

            Да започнем със статията на Валери Найденов. Кой знае защо, той е решил да образова читателите по темата „демокрация”. Поводът е, че „мисловният елит на нацията напоследък се е заел да доказва колко вредно нещо е пряката демокрация. Референдумът вече е опасен, престъпен, глупав”, поради което  читателя трябва да се ориентира що е то демокрация. Тук хуморът е в това, че повече от 25 години такива като В.Найденов ни учат теоретично и практически какво е демокрация, а тъпия народ още нищо не е разбрал. Но как да разбере, когато българските учени – конституционалисти сами забъркаха тази каша още с приемането на първата българска „демократична” конституция. И без да иска В.Найденов доказва точно това. Ето определението на Валери Найденов : „демокрацията е обществена система, в която народът е суверен, т. е. от него произлиза властта. Тя стъпва върху 2 стълба. Първият - народът си избира представители, които да управляват вместо него (представителна демокрация). Вторият – народът решава най-важните въпроси чрез референдум (пряка демокрация)”.

            По всяка вероятност, г-н Найденов има предвид демокрацията въобще, демокрацията като такава, „чистата” демокрация, така да се каже, „философската” демокрация. Ако е така, налице са две принципни грешки в определението. Първата е, че демокрацията не е „обществена система”, а е „тип държавност” (нещо като форма на управление), а ако трябва да намесваме и обществото, ще трябва да говорим за обществено-политическа и за обществено-икономическа система, което е нещо друго, ама съвсем друго.А когато става дума за най-общото определение на демокрацията, е достатъчно да се каже, че „при демокрацията властта произтича от народа и принадлежи на народа”. И тук е най-интересното. В най-демократичната българска конституция, втората част на определението е изпусната – няма я !

            Сега всеки средно образован българин може да се замисли – защо я няма ?

Ами защото тук е основният смисъл на определението, това което прави от философията - практика.

            Пишещият тези редове няма намерение да прави задълбочен философски или политико-приложен анализ на проблема. За образователни цели той препоръчва на автора да изучи въпроса по прочутия и известен труд на В.И. Ленин „Пролетарската революция и ренегата Каутски” (В.И.Ленин – Сочинения, ІV издание, том ХХVІІІ, стр. 207-295). И като изучи въпроса, може би ще разбере, защо матросът Железняк е разгонил след Октомврийската революция Учредителното събрания и защо властта на съветите е власт на народа и  принадлежи на народа, и, следователно, е истинска демокрация.

            Заглавието на статията на Владимир Чуков е много по-конспиративно от статията на В.Найденов, но пък затова – по-русофобско. Г-н Чуков се мъчи да анализира едно от най-актуалните геополитически събития на момента : военният алианс Русия – Иран с предоставяне на иранска военновъздушна база за междинен пункт на въздушната акция на руските въздушно-космически войски.

            В самото начало В.Чуков хвърля тежки обвинения срещу Русия, че тя е източникът на всички беди за състоянието в Близкия Изток :

           „Очевидно Москва няма намерение да се съобразява с възраженията на САЩ (че по този начин се нарушава резолюция 2231 на СС на ООН) и на ирански депутат (че така се нарушава конституцията на страната).

 

Нещо повече, присъствието на такива руски въоръжения в Иран, целящи удари по цели в най-важната битка в момента в Сирия, означава, че на този етап не съществуват никакви стратегически споразумения със САЩ, Турция или Саудитска Арабия. Те опровергават каквито и да е позитивни сигнали, излъчвани от дипломатите на тези държави.

На последното заседание на Съвета за национална сигурност на Русия президентът Путин е отбелязал, че сирийската армия е твърде бавна и не успява да координира своите действия с руските въздушни удари. За тази цел е дадена зелена светлина за прехвърлянето в Сирия на 2000 руски доброволци, първите вече са пристигнали в Тартус. Според арабски източник командването на този специфичен контингент, от чиито редове са дадени вече десетки убити, е предоставено на о.р. генерал Борис Громов, известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан.

Министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу е поискал отсрочка до 15 септември да бъде “затворена пролуката, направена от бунтовниците” в обсадата на Алепо. Поради тази причина ударите на руската авиация са насочени именно срещу бунтовниците. Чрез тях Москва се опитва да елиминира тактическото полево ръководство на Турция и Саудитска Арабия. Според местни източници при последните удари на руската авиация са били убити двама саудитски и един пакистански офицер”.

            До какво се свеждат обвиненията :

            1. Русия нарушава резолюции на ООН и Конституцията на Иран.

            2. Русия не иска съгласието на САЩ за провежданата политика в Сирия.

            3. Русия нарушава собственото си обещание да не  въвежда в Сирия сухопътни войски.

            4. В Сирия Русия воюва не срещу джихадистите, а срещу противниците на режима на президента Асад.◄

            В този аспект авторът е загрижен за бъдещето на сирийската ситуация и за отношенията Русия-Турция.

            Подобна постановка на въпроса е странна, а мотивите на Чуков са изсмукани от пръстите и от доводите на западните страни.

            1. Русия не е нарушавала никакви резолюции на ОНН и това  аргументирано разясни руският министър на външните работи.

            2. По повод на иранската конституция, ако има проблем, той е ирански, а не руски. Съветникът по международните въпроси на Върховния ирански лидер заяви достатъчно ясно : „Американците интерпретират своите предишни интерпратации в своя полза, но тяхното мнение за тях не ни интересува”. («Хамаданский ребус» - вопросы России и Ирана к Ближнему Востоку – Николай Бобкин - «politikus.ru» - 21.08.2016 г.).

            3. За пристигането в Сирия на 2 000 души руски доброволци Чуков не съобщава някакъв сериозен източник,но твърди, че от този контингент вече имало десетки убити. В същото време твърди, че при атаките на руската авиация от последните дни, са убити двама саудитски и един пакистански офицер. Какво правят там тези чужди военни Чуков не казва. Той подчертава, че военният министър на Русия иска пролуката в обсадата на Алепо да бъде затворена, но не споменава нищо за обстрелването от джихадистите на хуманитарните коридори, по които се изтеглят жени и деца от Алепо. Усилията на Чуков много приличат на последната мистификация на Холивуд с трогателното показване в СМИ на измъчено сирийско момченце, едва спасило се от руските бомби. Само няколко дни след премиерата, холивудската лъжа беше доказана.

            Как се създават „жертвите на Асад” е илюстрирано на снимките в края на публикацията («politikus.ru» - 21.08.2016 г.).

            4. Г-н Чуков много си е харесал своя намек, че руския контингент ще бъде изтеглен позорно от Сирия, тъй като неговото командване е поверено на „ о.р. генерал Борис Громов, известен с това, че през 1989 г. изведе съветските войски от Афганистан”.Потвърждение за назначаването на ген. Громов г-н Чуков също не дава (ген. Громов не „изведе” съветските войски от Афганистан, а като командващ 20-а съветска армия изпълни заповедта на Върховния Главнокомандващ. На генерала принадлежи многозначителното заявление : „На нас не ни позволиха да победим !” Да се надяваме, че такова нещо няма да се повтори).

            5. Г-н Чуков не крие, че за него присъединяването на Турция към военния алианс Русия-Иран не му харесва, като намеква, че и на Турция няма да се хареса подкрепата на Русия за кюрдите, макар че в момента именно САЩ ги подкрепят.

Може да е така, а може и да не е така, но и в двата случая никой няма да пита Владимир Чуков и да се съобразява с неговите пристрастия.◄

            Иран и Русия са приели общо решение за Хамадан, без да се интерисуват от мнението на САЩ. Няма  да е изненада и сухопътна иранска намеса. Хамадан стана убедителен сигнал към Саудитска Арабия, че нейната упорита надежда да остане единствен ключов играч при резрешаването на сирийската криза е безпреспективна. Москва и Техеран показват и на Турция, че сирийския въпрос може да се решава директно в тристранен формат без САЩ. Няма съмнение, че двустранното сътрудничество Русия-Техеран е сигнал и за Асад, че неговата съдба няма да се рашва сепаративно, без неговото участие.