Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2016 09:04 - БЪЛГАРСКИЯТ МОНАРХО-ФАШИЗЪМ И НАРОДНОТО ВЪЗМЕЗДИЕ : НАШИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 2171 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ключовият проблем на хипостазираните български антикомунисти, русофоби и евроатлантисти са две понятия, които те развяват като национално знаме за щяло и нещяло : „новия български цивилизационен избор” и „присъствието на България в нова геополитическа реалност”. Като се съгласим формално с общоприетия смисъл на двете понятия ще се помъчим да изясним историческата „сянка” хвърляна от тях и достатъчните основания, върху които те уж са дефинирани.

                                           Въпросът за избора

          Да правиш цивилизационен избор означава кардинално да преустройваш

цивилизационното пространство, в което се намираш. Това е тежка и продължителна дейност без гарантиран успех и многобройни драматични за етноса последици. Българската история има достатъчно примери в това отношение. Зигмунд Фройд предупреждава ясно за срещаните трудности : „Трудно е да се проумее, как могат да бъдат заобиколени психологическите фактори, когато става дума за живи човешки същества. И причината не е само в това, че тези живи същества самите участват в създаването на новите отношения и, че при това създаване не може да не използват своите първоначални влечения, своя инстникт за самосъхранение, своят стремеж към агресия, своята потребност от любов, своето желание да изпитват удоволствие и да избягват неудоволствията. В моите изследвания съм установил влиянието на Свръх-Азът, което не е нищо друго освен традициите и идеалите на миналото и, че това влияние оказва силна съпротива върху подбудите на новата цивилизационна ситуации”(Зигмунд Фрейд – Введение в психоанализ. Лекции. Из-во „Наука”, Москва, 1989. Стр. 415).

          Какви цивилизационни избори е правила България (като държава)
 и българите (като народ) в своята над 1300 години история?

          Очевидно, първият цивилизационен избор е приемането на християнството и то, не християнството въобще, а  неговата източно-православна версия. Поради тази причина, още в далечния ІХ век България се позиционира като противник на Западна Европа.

          Този избор е потвърден твърде убедително от цар Калоян, който на 12.04.1205 г. се среща край Одрин с най-силната западна армия - армията на ІV-я  кръстоносен поход – става една от най-великите битки в Европа – Западът се среща в противоборство с Изтока, Католичеството – с Православието, франко-немците – със славяните. В тази битка Западът е разгромен, рицарският император Балдуин Фландърски е пленен, дните на Латинската империя на Балканите са преброени. От тогава България ще попадне в черния списък на „лошите” страни за Запада и отмъстителните католически мозъци няма да забравят това до ден днешен.

          С първия си цивилизационен избор България се превръща във Велика Месианска Държава дала на половин Европа религия, писменост, култура и държавност. От тогава и до днес славяните от Адриатическо море до Черно море и от Македония до Добруджа  носят гордото име българи.Според точното определени на акад. Димитрий Лихачов : „България беше държава на Духа”.

         Вторият цивилизационен избор България направи и на 9.09.1944 г. и с него тя се превърна И в „държава на Разума”, тръгнала по  спасителния алтернативен път за оцеляване на Човечеството – България стана от европейска  Световна държава.

          За третия цивилизационен избор се заговори след реставрацията на капитализма  от 1989 г. В академичиния смисъл на тремина, става дума наистина за „цивилизационен избор” – за нов мироглед (нова религия), за нова култура, за ново изкуство, за нов поглед върху света, за нова история, за ново образование, за нов начин на живот, за ново бъдеще.От държава на Разума и Духа, България се превърна в страна на себичността, на егоизма, на кръчмарските сметки, на коремните удоволствия, страна на примитивизма. Всичко това може да се определи като втора цивилизационна катастрофа, като избор, който ни е върнал в царството на животните и на варварите.

                           Въпросът за геополитическата реалност

          Българската държава е създадена в Мизия, там са нейните три столици – Плиска, Преслав и Търново. Тя от всички страни е обградена с естествени граници : Дунав, Черно море, Старопланинският масив като част от Карпатската планинска верига. Цялата история на България е борба за преодоляване на естествените граници и за утвърждаване на българската народност. В тази борба тя е преживяла и преодоляла тежки геополитически разгроми, невероятна цивилизационна катастрофа (турското робство) и въпреки това е оцеляла. Именно в тези борби се ражда неподражаемата ментална връзка и привличане със северните славяни – руснаците, с които сме имали еднакви привързаности и еднакви врагове. Българите винаги са смятали Русия за преродена България.

          До голяма степен отношението на българите към западните европейски земи, започнало от великото дело на хан Крум, е станало определено сдържано само и единствено  от съответния западен подход. За над 1000 години България не е видяла нищо добро от Запада, даже напротив, и това постепенно е формирало чисто прагматичното и меркантилно българско поведение.  Затова способства и българското териториално обкръжение – ние нямаме нито една приятелска съседна държава беше ни останала само Русия. И нека го кажем достатъчно ясно : от първата цивилизационна катастрофа – турското робство – ни спаси нашият първи цивилизационен избор (подробности по въпроса може да се намерят в глава втора на моята книга „България – синдромът на неумиращата надежда” – София, 2005 г., стр.  11-16).

          Възродената разпрокъсана трета българска държава трябваше отново да определи и заяви своите геополитически и цивилизационни интереси. Очевидно, на първо място стоеше националният въпрос – обединяването на етническите и духовни български земи, останали по волята на историческия процес извън пределите на майката – Родина. В продължение на 40 години България води 4 войни за национално обединение и, в края на краищата, завърши с Втората национална катастрофа (1918 г.). За страна, излязла от петвековно изнурително, непоносимо и кърваво робство, това неистина е прекалено и далече от възможностите й.

          Къде трябва да търсим причините за подобно трагично развитие на националната съдба ?

          На първо място, това е липсата на политическа зрялост у новата българска управляваща прослойка, залитането по западна модернизация, надеждата да намерим на запад подръжници на националната кауза. Беше изпуснато из предвид, че от всички наши съседи България най-малко се ползваше със западни симпатии – мразеха ни  Великобритания, Франция и Германия ; мразеха ни  славянски държави като Полша и Сърбия ; мразят ни гърци и румънци.

          На второ място, е пренебрегването от българската политика на нашата цивилизациона връзка с Русия, което пренебрегване стигна до открита русофобия. България сякаш искаше да замени Русия с Германия, на  българския престол  -престола на Аспарух, Крум, Борис, Симеон, Калоян и Иван-Асен ІІ  - беше поставено едно немско недоразумение като човек и политик, чиято главна мечта беше да влезе в Константинопол в позлатена каляска. Изглежда, трябва да се доверим на преценката на  Уйнстън Чърчил :„В продължени на моята политическа кариера тоя беден народ (българите) от трудолюбиви и честни селяни се възглавява от чужда на националните му интереси династия и се ръководи от  корумпирана и подкупна интелигенция” (цитата е по книгата ми „Геополитическа история на България”, София, 2012 г., стр. 158).

          На трето място, това е неразбирането на геополитическото значение на България на Балканския полуостров нарид със завишената самооценка (синдрома „бай Ганьо”), невъзможността да се усетят световните тенденци и техните носители и, поради това, панаирджийското избиране на съюзници и приятели (синдрома на „селската кръчма”).

          Всичкото това в единство предопредели тежката съдба на България и на българския капитализъм в първата половина на 20-я век.

                   Унищожаване на националната енергия и последиците

          След две национални катастрофи в началото на 20-я век българската монарси и балгарската камарила извършиха най-страшното национално предателство – разделиха нацията чрез Гражданска война. Тя започна през 1918 г. с Войнишкото въстание и Радомирската комуна и в течение на 26 години изсмука възрожденските мечти, наред с ренесансовата мечта за социална справедливост. Вместо всичко това, България стана съюзница на най-варварските европейски идеологии – нацизма и фашизма. Наистина, България не беще обявена за „фашистка държава” като Румъния, но нейната управляваща върхушка беше просмукана от фашистките идеи, тя обяви война на собствения си народ и не се посвени да сподели расовите безумства на хитлеризма. Бяха поставени под съмнения славянския произход на българския етнос и на чувствата на българите към Русия. Раздаваха се истерични призиви : „Да литнем срещу Англия”, бранници и ратници устройваха погроми над евреите. Властта палеше, бесеше и разстрелваше антифашистите и всички, които бяха срещу безумната й политика. За обществената атмосфера свидетелства извадка от дневника на Васил Митаков, министър на правосъдието в правителството на Богдан Филов :

13 април 1941 г.
Победите на германците и надеждата да си вземем Тракия и Македония опияниха всички.
...Искам да свърша моите бележки, но не мога. Чувствам, че има нещо, което още не съм казал, и че това, което съм казал, е много слабо, за да изрази онова, което в действителност става в мен и в душата на другите, в душата на българския народ. Аз съм щастлив, безкрайно щастлив, ако думата щастлив е достатъчна в случая, за да изкажа това, което в тоя момент изпълва душата на българския народ. Щастлив съм, че можах да доживея тоя велик ден, да видя българския народ отново изправен на краката си, с гордо вдигната глава.
...И всичко това, тая велика радост, това неземно щастие ние дължим на един - на немския народ, на един човек - на вожда на немския народ Адолф Хитлер - най-великия човек на нашата епоха, за когото няма титла - полубог, бог. Човешката история не познава по-голяма фигура.
Ние сме щастливи още и затова, че живеем в тая епоха, че живеем във века на Хитлер; че сме свидетели на неговите подвизи, на неговите дела, на неговите творения. Потомствата ще ни завиждат, ще гледат на нас с чувството на респект само затова, че сме живели в тая велика епоха, че сме съвременници на тоя велик човек, на тоя полубог, на тоя бог.
...Аз съжалявам, че не съм грамофонна плоча, за да възприема и запиша тия възторжени викове за вечни времена; за да види един ден поколението подир хиляда години как в тоя момент българският народ е посрещал събития, как се е радвал, какви чувства е изпитвал, какви думи е отправял към твореца, към водачите на света, към Хитлер и Мусолини. 
В тоя момент българският народ е единен в чувствата и мислите си. Няма българин, който да не се радва. И ако има такъв, той сигурно не е българин. Няма никакво разделение, няма никакво разцепление. Всички се радват, освен враговете. В това число и Съветска Русия. Тя не може да понася мисълта, че политиката на България възтържествува. Тя искаше да ни види бити, сломени и коленичили пред нея, с вързани ръце, за да я молим за милост, за покровителство. Подлата болшевишка монархия пусна в ход всичките си интриги, за да срази Германия, а след туй и нас. Тя подстрекава Югославия, подстрекава сега и Турция. След Англия на нея се пада прозвището "велик подпалвач". Но жив е българският бог!
...Музиката свири "Дойчланд"... Аз плача, сълзите бликат от очите ми. Преживявам славното минало, когато заедно с германците рамо до рамо се биехме. Спомням си тия тържествени звуци в дни на победи и съвместни радости. Слушам с вълнение и насълзен тържествените звуци, възторжените гами на този величествен химн: "Дойчланд, Дойчланд..." Да живее Германия, да живее Хитлер, водачът на победоносните германски войски, на жадуващото правда и по-добър живот човечество, освободител на поробените, покровител на слабите, новият месия, който човечеството вижда след две хиляди години - човечеството, жадно за мир, за правда, за свобода, за социална справедливост.
Музиката свири химна на Хитлер. Аз слушам - цяла България слуша. Това не е химн, това е молитва, това е хармония, която черковният орган издава пред лика на най-силния човек на света днес, човек полубог, човек бог, който ще смаже хидрата, дракона, от три века настанен на своя одър, смучещ кръвта на цялото население на земното кълбо.
Музиката свири химна на Мусолини - друг един полубог, друг един бог.
Хайл Хитлер! Евива ил Дуче!
...От тая сутрин, в 6 часа, германските войски влязоха в Белград. Столицата на Югославия следователно се предава и капитулира пред победоносния противник. Влизат германските войски в [Белград], както влязоха във Варшава, в Хага, в Брюксел, в Париж, в Осло. Както ще влязат утре в Атина
...”(в. „Дума” – 11.08.2016 г.).

          Как ви се струва, имало е фашизъм в Царство България или не ?

            Макар и да не изпрати войски на Източния фронт, България стана верен съюзник на нацистка Германия :

                  А) в икономическата област –

                        - Сключва се спогодбата „Ноербах” за снабдяване на германските войски в България (1.02.1942 г.) ;

                         -България се отказва от компенсации за изнесените от германците стоки (3.11.1942 г.) ;

                        - Българският търговски флат е даден под наем на Германия (1.03.1941 г.).Съдбата на нашите 9 кораби е печална.

          Корабът “Княгиня Мария Луиза”, натоварен от германците със самолетни бомби и варели с бензин, е взривен до пристанището на Пирея на 31.03.1941 г. Корабът “България”, приспособен да поставя морски мини, участва в бойни операции в Средиземно море и е потопен от английската авиация през лятото на 1941 г. На 20.08.1943 г. корабът “Варна”, натоварен с германски войски и боеприпаси, е потопен от съветска подводница край Крим. На 17.12.1943 г. корабът “Балкан” е потопен от английска подводница край гръцките брегове. Корабът “Княгиня Евдокия”, превърнат в щабен германски кораб, е потопен през лятото на 1943 г. в Севастопол (“Славянски глас”, годишник за 2006 г., стр. 78).

            Към 30.09.1944 г. Германия е изнесла от България стоки, без да ги заплати, на сумата 23 979 956 000 лв. За сравнение – държавният бюджет на страната за 1944 г. е 25 331 000 000 лв.

                      Б) Във военната област българската армия започва да изпълнява охранителни и  окупационни функции на южния  фланг на германските войски в юго-източна Европа –

                          - България става плацдарм за хитлеристката агресия срещу Гърция и Югославия. На 1.03.1941 г. 600 000 хилядната групировка на ген.полковник фон Лист навлиза в България;

                           -Пета и Втора българска армия навлизат в Македония, Западните покрайнини и Поморавието (19.04.1941 г.), и в Беломорска Тракия (20.04.1941 г);

                           -Борис ІІІ дава съгласие на адмирал Редер българските пристанища да се използват от Германия срещу СССР (3.09.1941 г.) ;

                           -Изработен е план „Мелентин” за изпращане на български войски срещу СССР (9.10.1941 г.) ;

                           -България обявява война на Великобритания и САЩ (13.12.1941 г);

                           -Първи български окупационен корпус се съсредоточва в Югоизточна Сърбия (януари 1942 г.) ;

                           -Български летци са изпратени на африканския фронт срещу английските и американските войски ;

                           -Български медицински персонал е изпратен на Източния фронт (1943 г.) ;

                          -Българските регенти приемат предложението на Хитлер българските войски да минат под негово командване (9.02.1944 г.). ■

          Към 1.08. 1944 г. Вермахта разполага в България с 48 военни обекти, снабдителни бази, щабове и щабни служби с общо 22 048 души в 220 пункта. От тези поделения 20 са бойни – най-вече авиополкове и ескадрили изтребители. Германските запаси от военно имущество се оценява на 6780 тона боеприпаси, 14 954 тона ГСМ, 4 765 тона продоволствие, голямо количество ремонтни работилници.

          Каквото и да се приказва днес, през Втората световна война България воюва на страната на Германия срещу Великобритания, САЩ и СССР и срещу страните от Обединените нации.

          През октомври 1943 г. Чърчил започва подготовка за бомбардировки над България с аргументацията, че познава българите от 30 години и те са грешен народ, „който заслужава да му бъде преподаден строг урок”. Той е категоричен, че англичаните не могат да търпят повече „действията на тези български чакали”.

          Първите бомби падат над София на 11.01.1944 г. при което загиват 300 души. Избухва масова паника, 300 000 софиянци напускат столицата. Следват бомбардировките на 24, 29 и 30 март. Равносметката от „символичната война” е бомбардирането на 168 селища, разрушаването на 12 000 сгради, убите 1828 души и ранени над 2 300 души. След намесата на Сталин (по молба на Г.Димитров)  бомбардировките спират през месец май. Лесно можем да се представим на какво би заприличала страната ни, ако те биха продължили с нарастваща интензивност над цяла България.

           По целия свят България е третирана като най-верен съюзник на нацистка Германия и срещу нея се иска възмездие. На 18.07.1944 г. У.Чърчил заявява в реч по Би Би Си : „Какво ще бъде мястото на България на подсъдимата скамейка ще се види,когато нещастната и подла роля, която тя играе в тая война, се открие и народите на Югославия и Гърция чрез тяхните представители покажат на масата на примирието със съюзниците мрачната картина на делата на българската армия, извършени в тяхните страни от българите като жестоки лакеи на падналата нацистка сила...Народите трябва да бъдат съдени с оглед на ролята, която те играят...Българският народ трябва да бъде сурово наказан, но и защото не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които при всяка нова генерация го водят към нови и нови провали” (Евгения Кирилова – Освободителите в България. 1939-1945 г. Университетско из-во. София, 2004 г. Стр. 33-34).

          Какво ще кажете ? Не е бил глупав сър Уинстън. Предсказал е нещо, което ще се случи в България след 70 години.

    Монархо-фашистка и буржоазна България в геополитическия капан

          В онези времена нещата около България придобиват все по-страховит характер. На 21.04.1944 г. Турция прекъсва търговските си отношения с Германия и правителството публикува декларация, че Турция вече не е неутрална, а „съюзническа” държава. До септември 1944 г. Турция съсредоточва в Одринска Тракия  7 дивизии и предлага на Съветския съюз своите услуги за „освобождаването” на България. На това предложение съветският външен министър В.Молотов отговаря : „Благодарим, сами ще се справим”.

          В Гърция и Югославия се намират 570 000 души от Вермахта и неговите сателити, както следва : 270 000 германци, сведени в 21 дивизии и отделни полкове и батальони, 30 000 унгарци в 5 дивизии, 270 000 югославски фашисти, под общото командване на генерал-фадмаршал фон Вайс. На 26 август фон Вайс получава директива от Хитлер да съсредоточи всички разполагаеми сили по линията Солун-Ниш. На 7.09.1944 г. 91-ви армейски корпус започва да заема позиции по р. Струма, а 1-ва планинска дивизия на ген. Щернер се развръща по линията Клисура – Бяла Паланка. Замисълът е германската армия да навлезе в България по направленията Кюстендил/Ниш – София и Кулата – Видин. За нанасяне на удар по столицата се готви 11-а авиополева дивизия. 

          Да се допусне лесното завземане на България от Вермахта е абсурдно, защото това би застрашило южните флангове на Червената армия, която вече е в Румъния и румънската армия минава на нейна страна за воюване срещу Германия.

          Евентуалната намеса на Турция ще превърне българската територия в театър на военните действия.

           Всички наши съседи са като настръхнали кучета, които дебнат плячката да падне на колене, за да се нахвърлят върху нея. Югославия иска Пиринска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. Гърция претендира за земите с Пловдив до Стара планина, Турция си е харесала крайчерноморието до Бургас, Румъния, като съвоюваща държава се облизва  за северноизточна България до Варна и Шумен (Румъния претендира, че с присъединяването на румънската армия към съюзниците, продължителността на войната е намалена с 6 месеца !)  Не трябва да се забравя, че Гърция и Югославия са съоснователки на Обединените нации и са сред бъдещите страни – победителки.

          Над България надвисва сянката на най-страшната национална катастрофа, която може да я зачеркне като държава.

          Изплашената до смърт българска буржоазия отчаяно търси спасение в сепаративни планове за капитулация пред Англия и САЩ и отваряне на вратите на България за западните армии, с което да се пресече пътя на Червената армия към Централна Европа. Залага се на един стар геостратегически замисъл на Чърчил за откриване на втори фронт в България.Но на „посредствените български политици” не им се „отваря парашута  – те така и до своя край не разбраха какво става по света. Фашизираният български режим прави последен опит за своето спасение – на 2.09.1944 г. е формирано ново българско превителство начело с Константин Муравиев (БЗНС „Врабча”). Правителствена делегация заминава за Кайро да води преговори за примирие с Англия и САЩ. Преговорите пропадат. На 6.09.1944 г. България обявява война на Германия, която влиза в сила (??!) от 8 септември. За пореден, но не за последен път българските политици вземат странно решение – от този момент България е във война с целия свяг !! Такова чудо от зората на  човечеството не се беше случвало („чудото” формално беше ликвидирано чак на 28 септември с подписването на московското съглашение за примирие).Целият геополитически фарс е в това, че не се случва за първи път. В умален вариант, през 1913 г. (Междусъюзническата война), България се изхитри да воюва с всичките си балкански съседи – 4 страни с 10 пъти повече население.За 30 години нищо не научихме, освен да увеличим своите врагове 25 пъти по брой държави и до 3 милиарда души по население.

          Германският отговор е съкрушителен – на 4..09.1944 г. германските войски пленяват в Нишка баня щаба на окупационния корпус. Частите му са разоръжени и пратени в пленнически лагери. Страшно е дори да си помислим, какво щеше да стане с красивата ни Родина, ако германските войски наистина бяха навлязли в България. На 26 август Щабът на българската войска издава заповед за съсредоточване на 4-ти, 7-и и 19-и пехотен полк заедно с 3-та и 4-та бронеизтребителна дружина на добруджанската граница за „отбрана до последния човек срещу евентуалното настъпление на Червената армия”. Тази заповед е отменена от регентите на 2.09.1944 г.В момента, когато Червената армия като торнадо върви на Запад и няма проблем да завземе и Константинопол, да се надяваш да надхитриш Сталин в геополитическия шахмат и да се сражаваш с калената в жестоки и победоносни битки Червана армия,  това наистина е върхът на българския политически идиотизъм. Като резултат, на 5.09.1944 г. Съветския съюз обявява война на България.

         На 8.09.1944 г. частите на Трети украински фронт на Червената армия под командването на армейски генерал Толбухин (от 12 септември – маршал на Съветския съюз) стъпват на българска територия навсякъде акламирани от българския народ. Към 21 часа на 9.09.1944 г. частите на 37-а и 57-а армия достигат линията Русе-Шумен- Карнобат – Камчия и спират. След доклада на маршал Жуков Върховният главнокомандващ на Червената армия Й. Сталин разпорежда : „Всичкото оръжие на българската войска да се остави у тях ; нека се занимават с всекидневните си работи и да чакат заповедите на своето правителство”. С този прост факт от страна но Сталин беше изразено пълното доверие към българския народ и към българската армия.

         На 9.09.1944 г. беше извършен военен преврат и властта премина в ръцете на правителството на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Измъченият народ тържествуваше. Червената армия веднага се насочи за защита на западната ни граница :  57-а армиа на ген. лейтенант Н.А.Гоген прикри софийското направление, на 27 септември предните отряди на 68-и стрелкови корпус на ген. майор Н.Н.Шкодунович влизат в бой с немско-фашистките войски в района на Мокрани (на 40 км. северозападно от Видин) и на 28 септември превземат гр. Неготин (Югославия). Германската опасност за България беше ликвидирана.

           Днес различни личности, нищо неразбиращи нито от история, нито от фактология, се мъчат да ни внушат ужасяваши неща за онези дни. Ето какво мисли и пише Милена Фучеджиева (в. „Уикенд” – 8-14.03. 2014 г.). :”Всъщност съветското присъствие в България след 9.09.1944 г. какво беше ? Не бяхме официално роби, но то беше робство, без да сме били навързани на синджир...Не разбирам защо смятат турското присъствие за по-нормално и неограбващо от руското”.Странна работа, странно робство. Аз не мога да си спомня по време на турското робство България да е имала редовна, добре въоръжена 300 000 войска,  собствено правителство и дори регенти на малолетния ни ЦАР. А, вие ?

            Присъдата на историческия процес е документирана и потвърдена в преамбюлата на мирния договор с България от 1947 г., подписан от Трите Велики Сили.

          “Съюзните и сдружени сили, вземайки предвид, че България, като страна съюзник на Хитлерова Германия  участва на нейна страна във войната срещу СССР, Обединеното кралство, САЩ и другите обединени народи, носи своя дял отговорност за тази война...се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене на лицата, обвинени в извършване на престъпления срещу мира и човечността, заповядали извършването на такива престъпления или съдействали за тяхното извършване” (Българската държавност. “Наука и изкуство”. София, 1981. Стр. 398).

          Като избягна с помощта на братския руски (съветски) народ третата национална катастрофа, България направи и своя втори цивилизационен избор, който потвърди съдбоносния избор на княз Борис преди 1000 години. Тази многовековна приемственост позволи по новия път страната ни да завоюва велики победи и да постигне немислими постижения.

          В руслото на този талвег е и великата историческа заслуга на събитията от първите 10 дни на септември 1944 година.




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - Вие сте стожер н истината за опаз...
03.10.2016 14:06
Вие сте стожер н истината за опазване България!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1948335
Постинги: 367
Коментари: 1555
Гласове: 1270
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031