Навлизаме в 98-та годишнина на Великата октомврийска революция в Русия, събитието, което оказа огромно влияние върху съдбините на света, в това число и на България. За пореден път главният двигател на историческия процес, революцията, поведе света по пътя на общочовешкото развитие : напред и нагоре, единствената посока съпосочна с човешкият стремеж за намиране на отговор на „загадката” на историята и на съществуването на разума.
В социологичен план Октомврийската революция прекъсна и спря хилядолетната „историческа традиция” за експлоатация на човек от човека, за поробването на човешкия разум и за неговото животинско затваряне само в рамките на непосредственото биологично оцеляване. Само това е достатъчно, за да припишим на Октомврийската революция статуса на есхатологична сила върнала човешкото в човека.
За съжаление, поредното отбелязване на годишнината на великата революция става в атмосферата на победилата планетарна контрареволюция. Казвам „за съжаление” и „поредното”, защото почти всяка революция се последва от контрареволюция, докато самото течение на историческия процес не затвърди окончателно завоеванията на революцията. Така се случи с революциите в Холандия, Англия, Франция преди три века.
Обществената атмосфера днес се старае по всякакъв начин да отрече и ликвидира самият революционен факт, да докаже, че той е някакъв протуберанс в процеса, който винаги трябва да бъде потушаван, докато не изчезне като възможност. С други думи, на хората и на човечеството не са нужни революции, те са дяволско производство, те противоречат на самият смисъл на човешкото развитие. Подобна постановка е възможна като постулат, който не трябва да се доказва, (аксиома), но това значи да отречем на природно-историческия процес неговата диалектична същност, което пък противоречи на наблюдаваното протичане на процеса и напълно опровергава постулата. От друга страна, чисто смислово трябва да се откажем и от понятието „еволюция”, тъй като тя губи напълно своята познавателност без понятието „революция” и не е в състояние да отрази в категории същността на природно-историческия процес.
Най-значителното етично възражение срещу революциите извън обективния им смисъл на „отражение” е, че те почти винаги са последвани от стихията на жестокости, жертви и войни. Да, това е така, но историята на света показва, че всички познати ни днес държави са възникнали именно по такъв начин. Да посочим само европейските примери : Англия,, Франция, Германия, Испания, Италия, Холандия, Швейцария, Финландия, Полша, Гърция, Турция.
Да не говорим за САЩ, Южна Америка, Китай, Индия,Пакистан, Виетнам, Иран, Ирак, Израел, Палестина, Централна и Северна Африка (антиколониалните войни).
Днес битува постановката, че властта в една държава трябва да се сменя само в рамките на законите на тази страна (голям пропагандатор на тази теза е Д.А. Медведев) Това е толкова антинаучно, че повече няма на къде. Законите не са изначалните правила за живот на едно общество, а са производни от живота на обществото. Следователно, първопричината и основанията на всяка революция не е в законовата база, а в настроенията, желанията и исканията на народа. Няма революция станала без желанията и подкрепата на народа. В другия случай става дума за съвсем други неща, например метеж, завера, заговор, конспирация.
Особената омраза към Октомврийската революция не е затова, че тя е станала извън законите на Руската империя, защото хвалената и признатата от „Нова Русия” Февруарска революция също стана извън имперските закони. Но тя само преразпредели властта от царската бюрокрация към руската буржоазия и установи диктатура на буржоазията, докато Октомврийската революция даде властта на Съветите и установи диктатура на пролетариата. Точно затова „новата” руска буржоазия се стреми да пренасочи влиянието на идеите на Октомврийската революция, като пробутва на народа различни „народни” празници, използвайки всякакви дати от руската история за своите политически цели. Това се нарича „битка за Историята” и е могъщо и ефикасно средство на Глобалния проект за планетарно тържество на финансовия капитализъм и империализъм. Така 4 ноември е определен за „Ден на народното единство”, който ден отделя народа от датата 7 ноември (деня на Октомврийската революция по нов стил) и дава възможност хората да повярват, че 7 ноември трагично е „разделил” народа , докато 4 ноември е образец на „сплотяването на народа”. „Опълчението на Минин и Пожарски е общоруския народен фронт на ХVІІ век”, се тръшкат днешните „демократи”, но това опълчение се бореше срещу чуждата интервенция, докато Октомврийската революция беше чисто класова битка. А, както се казва, това е „твърде голяма разлика”. С кого да се „сплотява” руския народ ? Със свръхмилиардерите ? С бандитите и рейдерите ? С продажните и корумпирани депутати и чиновници ? И защо, собствено казано, да се сплотява с тях ? За да им пази богатствата ?
Що се отнася до Гражданската война, тя не беше започната от болшевиките, а от защитниците на стария режим и на февруарския буржоазен преврат и в сравнение с жертвите на много други революции и граждански войни не беше от най-страшните. В Руската империя в Гражданската война загинаха 8 милиона души, от които 7 милиона в резултат на чужда интервенция (до 10% от населението на окупираните райони), което прави 9% от населението на Империята, докато при Великата Френска Революция и последвалата Гражданска война загива 25% от френското население !? И което е най-интересно-при руската контрареволюция от 90-те години на 20-я век, за 25 години загиват и умират по различни причини 15 милиона руснаци – повече от жертвите на Империята в Първата световна война и Гражданската война ?!
Разбира се, подобни подробности и факти не смущават съвременните руски „демократи”, както не ги смущават каквито и да било исторически извращения, лъжи и манипулация. В своя забележителен труд „Държава и революция” В.И.Ленин отбелязва : „ Експлуататорските класи непрекъснато преследваха великите революционери, със животинска злоба се отнасяха към тяхното учение, използваха най-подлите и лъжливи клевети, за да го омърсят.. След смърта им се опитваха да ги превърнат в безвредни икони и дори да ги канонизират за утешение на експлоатираните класи и за тяхното идиотизиране, като изхвърляха от ученията революционната част, притъпяваха революционния им дух, извращаваха ги до неузнаваемост и пропагандираха и прославяха всичко приемливо за буржоазията”.
От средите на руската управляваща прослойка (парламентаристи от „Единна Росия” и министри от кабинета на Медведев) вече се появи инициатива за „достойно посрещане” на приближаващата се 100-годишнина на Великия Октомври. Време е, се казва в предложението – да се предложат мерки за оглавяване на народното внимание от официални структури, които ще могат „правилно” да обяснят „истината” за забележителната дата. Всъщност, това е старото чиновническо правило : ако нещо не можеш да унищожиш, трябва да го възглавиш и е пълна аналогия на отношението на новата руска буржоазия към марксическото учение.
Не може и да бъде друго в една дребнобуржоазна страна, каквато е „Нова Русия” и в която новата държавна идеология е копие на корпоративната държава на Бенито Мусолини : „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата !”( „Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“). Това се нарича ур-фашизъм (вечен фашизъм) (по материали от интернет-ресурсите : „cont.ws”- 3.05.2015 г. ; „tr.rkrp-rpk.ru” – бр. № 19/2015 г. ;
„ttolk.ru»-18.03.2015 г.).
Русия изстрада и заслужи Октомврийската революция. Тя вървеше към нея чрез селските въстания, въстанието на декабристите, бомбите на народоволците и първите работнически кръжоци. И я стигна като космична кулминация на социален, политически, икономически и културен подвиг отворил вратите за единствения път за развитие на човечеството в неговия хилядолетен стремеж от пещерите към звездите.
