Площта на Евразия е 54 759 000 кмІ. с население от 4 618 000 000 (2011 г.). Това прави 30 % от земната суша (148 940 000 000 кмІ.) и 60 % от планетарното население (7 000 000 000 към 31.12.2013 г.).
Европа е вторият най-малък континент с площ около 10 180 000 kmІ или 6,8% от площта на земната суша и 19% от площта на Евразия. Континентът е трети по население след Азия и Африка със 739 200 000 (2011 г.) жители или около 11% от населението на планетата, или 16% от населението на Евразия.
Името "Европа" е въведено от финикийците, които обозначавали с него само северните брегове на Средиземно море и близките острови (името означава „страна на залязващото слънце” и отначало се е отнасяло до малко пространство около Дарданелите)
Проблемът, защо Евразия е разделена на два подконтинента (субконтинета), когато научни основи (физикогеографски) за това няма, е чисто политически и е отворен за изследване.
Името Азия произлиза от старото название на древната империя Лидия, тоест Мала Азия. Царете на Лидия управлявали от своята столица Сардис, намираща се в западната част на Мала Азия (днешна Турция). Последният цар на Лидия, Крез, натрупал несметни богатства, но около 546 г. пр.н.е. неговата империя била завладяна от Кир Велики, царят на Персия — същият владетел, който покорил вавилонската империя няколко години по–късно.Така най-първо земите на днешна Турция носили името Азия. По време на Римската империя провинцията Азия вкючвала земите на Пергамското царство със столица Пергам, което заемало най-западните части на Мала Азия. Азия била нимфа океанида, дъщеря на Океан и Тетис- богинята на свежата вода, която подхранвала земята и океана. Тя била съпруга на Прометей и Титан-богиня на Лидия в Анатолия. Титаните имали деца. Децата на Океан и Тетис били Азия, Стикс, Метис, Дорис, Евриноме, Амфитрита. Те били наричани океаниди, а сестри им били реките- Потамои.Египтяните наричали Азия Сет Шет. Това се земите, които започват там, където свършва Синай, и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации.
Евразия не е само най-големият планетарен континент – той е самата човешка цивилизация. И, ако произхода на Човека като вид дължим на Африка, оформянето му като мислещо и социално същество – на Евразия. В нейните необятни простори, равнини и планини, долини и реки се е зародило всичко, което сме ние днес – език и писменост, наука и култура, технологии и религии, доброто и злото, вечното и преходното, империи и републики - всичко идва от Евразия.
Още от първите наченки на първата известна човешка цивилизация в древна Шумерия, възникнала през ІV хилядолетие пр.н.е. знаем, че шумерите се смятат за изобретатели на писмеността , колелото, множество селскостопански сечива, грънчарството, пивоварството и други. Но знаем, че шумерите не са местното население (шумерите са се наричали „черноглави” и по етнически, лингвистични и културни характеристики са се различавали от семитските племена населяващи тогава Северна Месопотамия. Шумерският език, с неговата особена и странна граматика, не е родствен с нито един от известнте ни езици), че са се появили от другаде (предполага се, че са мигрирали по море), макар, че точни сведения няма. Може да се предположи, че идват от азиатските планини ( в шумерския език думите „страна” и „планина” се пишат еднакво), но близки до море, така че тяхните жители са могли да се научат на мореплаване. Самите шумери са наричали своята прародина остров Дилмун. Това са онези места, които са представлявали първичния котел на зараждане на етноси и народности.И точно тези места дават началото на мощна митология обясняваща, произхода на човека и на човешката цивилизация.
Според преданията, в Тибет, преди 4000 години, е изчезнала най-великата човешка цивилизация. Останалите живи в два потока се отправят на запад. Първият поток, воден от живия бог Тор, се установява в северна Европа. Вторият поток отсяда край Кавказ. След като Тибет опустява, там възникват два тайни центъра : “пътя на дясната ръка” със столица Агартхи, скрит в недрата на Хималаите, и “пътя на лявата ръка” със столица Шамбала, чиито сили можели да управляват движението на човечеството. Магьосниците на други народи, с богословията на Агартхи, можели да сключват договори със Шамбала и с това да стават проводници на неговата воля. Но такива договори са били възможни само с посредничеството на “посветените”. Те живеят в Тибет и може да посвещават в тайните на изчезналата цивилизация избрани от тях хора.
Отгласът от тази легенда, може да се намерят в шумерската митология в образа на анунаките (шумерски, акадски, асирийски и вавилонски божества, известни от най-древните писмени източници).
Разселването на древните народи не е нещо необикновено. Знаем, че нито древните траки, нито елините са първото население на нашите земи. Натиск на чужди етноси е усещала непрекъснато Римската империя, турската експанзия стигна до Виена и Полша. Великото преселение на народите също е добре известно. То е от края на късната античност и началото на ранното Средновековие, когато етническите общности на Азия, Европа и Северна Африка навлизат в един от най-сложните и динамични периоди на своята история. Това е мощен миграционен процес през IV - VII век н.е. на евразийски племена от няколко езикови семейства - индоевропейското, включващо основно ирански средноазиатски (напр. алани, чиито потомци са днешните осетинци, прабългари (ако се приеме тезата за индоевропейската им принадлежност) и други (т.н. скитски племена), славянски и германски племена, от уралското (маджари или унгарци), и от алтайското (предполагемо авари, хазари), а в края на 6 век и по-късно - тюркоезични печенеги, кумани.
Поради съществените разлики (цивилизационни, икономически, политически) между вече уседналите народи и прииждащите от изток, последните наричали варвари. Но точно варварите станали причината за гибелта на заварените етноси и народи и за формиране на новия облик на Западна Евразия.
Така за първи път се формира отношението към Изтока като варварски. Но се оказва, че термина има по-стар смисъл и той е „чужд”, „чужденец”, „различен”.При това този чужденец не само е ограбвал, но и е изтребвал местното население.
Има и една особеност – отношението на Запада към Изтока не започва от Великото преселение на народите, а далече преди него, когато по обективни причини богатствата на тогавашното човечество са били съсредоточени на Изток. Западът е тънел в безпросветност и мизерия. Томас Мор отбелязва по този повод :„Когато на изток е имало градове, на Запад е нямало хора”. Може да се издигне хипотезата, че началото на разделението на Запад и Изток по икономически причини е поставено от Троянската война. Описанието на Омир е поетично, докато прозата изглежда по съвсем друг начин.
По времето на Троя, цяла МалаАзия, беломорският район, Мизия и Тракия, са изпълнени с тракийски племена. Към този район се стичали богатствата от целия тогавашен свят. Това е била великата цивилизация на протоевропейците. Тези, от които е тръгнало всичко.
Древна Гърция се разделила на четири основни етнически формирования:ахейци, йонийци, дорийци и еолийци. Обикновено се приема, че най - напред в Гърция се заселили ахейците около 1400 г. пр.н.е. Те се оказали най-силни от протогръцките племена (смята се, че са семити) и бързо завоюват голяма част от Елада, като изгонват коренното население от пеласги. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяват Кносос и остров Крит, където се срещат с минойците. Господствайки в Средиземноморието (по-точно в Егейско море), ахейците установяват първи контакти с цивилизациите от Анадолия и от Средноземноморския свят, в това число и с Троя.
В завладените земи, ахейците не намират изобилие от средства за препитание, поради което се отдават на морска търговия в севернизточна посока. Това са бреговете на Мраморно и Черно море, където има процъфтящи градове и поселения (най-вече тракийски). Ахейците са избирали крайбрежието поради своите по-слаби морски умения (това е описано в „Илиадата”). Но се оказва, че Троя им пречи. Така избухва Троянската война – кулминацията в историята на ахейска Гърция.
Несъмнено е, че от „Илиадата” вее антиазиатски дух, какъвто по времето на Троянската война едва ли е имало и това е още едно доказателство за късното време на канонизация на текста – след събитията около нахлуването на персийския цар Ксеркс в Елада.
Персийската експанзия в Елада (500 – 449 г.пр.н.е.) започва след пълното овладяване на Мала Азия и на елинските колонии по Средиземноморието. Както по времето на Троянската война, силно застрашени са елинските морски комуникации, т.е. морската търговия, която е критична за Елада. Войната е неизбежна. Този път става дума за самото съществуване на гръцкия свят. Възкръсва старата омраза от преди 1000 години, подклаждана от поразиите, които правят персите в Елада. След две героични битки : срещу Дарий при Маратон (492-490 г. пр.н.е.), срещу Ксеркс при Платия (480 г. пр.н.е.) и атинската експедиция в Египет (459 -449 г. пр.н.е.), персийската мощ е сломена и Елада окончателно е спасена от азиатската заплаха. След 84 години, в битката при Иса (333 г. пр. н. е.), Александър Македонски слага край на Персийската империя. Това обаче е краят и на Елада. Повтаря се историята след Троянската война, остават наслоените предразсъдъци относно източните страни. Но самият опит на Александър да впрегне във впряга на елинската цивилизация целия познат тогава свят показва, че Западна Европа изпада от древните цивилизации. Александър тръгва на изток, където са огромните простори и огромните богатства, той няма какво да прави на Запад. Факт е, че омаян и запленен от Изтока, той никога повече не се завръща в родината си. На историческата сцена изгрява звездата на РИМ.
Историческият процес понякога е голям майтапчия. Във всички главни сражения на Рим с основните представители на Изтока (пуническите войни и войните за елинистичен Египет) Елада е на страната на Изтока. Показателен епизод е отбраната на Сиракуза, в която взема участие най-великия инженер на древността –Архимед. В очите на елините римляните са били варвари, диваци, необразовани и некултурни жестоки провинциалисти. Което, впрочем, било вярно. Но историческите предразсъдъци са живи и нови исторически събития ги стимулират – настъпва времето на християнството. Две големи изпитания : експанзиите на двама велики азиатски владетели - Атила и Чингис хан, подклаждат старата вражда от времето на Персия. Римската империя (територия към 25 г пр.н.е. – 2 750 000 км.І , население 56,800 000 души) се разпада на Западна и Източна (4.09.476 г.),възниква Византия, която почти 1000 годи (до 1453 г.), си остава типична евроазийска империя.
Друго наследство на Рим в пренебрежението и отхвърлянето на източните части на Европа, са славяните. Славяните принадлежат към голямата индоевропейска раса и затова от най-дълбока старина имали еднакъв живот и общи поселища.
Непосредствено граничещи с германските племена славяните (вендите) непрекъснато воювали и тази вражда не пораждала добри чувства и в двете страни. През 19-я – началото на 20-я век представители на немската академична наука започнаха да готвят идейните основания за прословутия „натиск на Изток”, като се мъчиха да доказват изначалната увреденост на славяните, тяхната подчиненост на Римския „държавен гений” и от там – на германските императори. Възникна концепцията, че самото име „славяни”, е свързано в своите корени с понятието „подчинение” : римляните в такива големи количества са пленявали хора, чиито имена завършват на – слав, че в края на краищата и думата servus (роб) заменили със sclavus. След това новата дума станала нарицателна, а по-нататък и собствено име славяни. Ясно е, че лингвистичната операция е извършена не от обикновените германци, които още дълги столетия наричали славяните венди. Става дума за много малка „учена” прослойка обслужваща висшата аристокрация и кралете. Трябва да се има предвид, че в много езици е налице наричането на покорени народи с думи означаващи покорност и слабост. Така например, староанглийската дума Wealh някога е означавала покорените от англосаксите островни келти (думата Wealh значи „слуга”). Не може да се отрече, че извършената лингвистична операция се е оказала изключително успешна, тъй като и до ден днешен много учени и политици възприемат наименованието славяни в неговия подменен смисъл и правят от този смисъл далече отиващи изводи (от тази „болест” страдаха и класиците на марксизма). И тъй като цялата източна част на Европа е преимуществено славянска и днес се смята за изостанала и робска. Подобно интерпретация с пълна сила се отнася и за българите. Западните умници се притесняват да напомнят, че българите и българската държава са били непосредствени съседи с бляскавия интелект на Изтока, докато на Запад са се били и трепали варвари и неопитомени диваци. Това с открит текст беше напомнено през 1933 г. от великия българин Георги Димитров в сърцето на нацистка Германия (Лайпцигския процес).
Това, обаче, което определя сериозното европейско разделение на Запад и Изток, е религията. Целокупна Европа става християнска при император Константин (313 г.), но по-късно, пак по религиозна презумпция, европейския Изток е приравнен с Азия. Всичко започва с разделянето на християнството на западно (католическо) и източно (православно) през 1054 г. Оттогава и досега не спират католическите аспирации към източно-православните страни.
Осъзнаването на Запада като самостоятелен геополитически играч започва с Кръстоносните походи. Формално погледнато, те са отговор на новата опасност от изток – исляма. Реализирането на тази опасност ще доминира в новата европейска разделителна линия. Водени от користни завоевателни мотиви (пак старите мераци за богатствата на Изтока), католическите страни от най-ранното съприкосновение на християните от Византия с исляма в лицето на турското нашествие, вземат страна на турците. Мнението на католическия Запад по онова време най-добре проличава от писмото на великия поет на Възраждането Франческо Петрарка до генуезците (1350 г.) : “Лъжливи, подли, без капка дерзание за нещо велико, нищожните гърци не съжалявам, а обратно – надявам се и се радвам на генуезките победи и желая тяхната позорна империя, средище на заблуждения, да бъде разрушена за доброто на всички католически народи”. (Франческо Петрарка – Эстетические фрагменты. «Искуство». Москва, 1982. Стр. 337).Писмото се пише в дните на най-тежките изпитания за източното Православие, в последните години преди падането на Константинопол.
По-късно (1518-1522 г.) един от най-видните интелектуалци на Западна Европа Еразъм Ротердамски ще напише :”Скоро видях цялия земен кръг изобразен на голям лист. И като го разглеждах внимателно, разбрах, каква малка част от света искрено и сърдечно изповядва християнството. Това е северната част на Западна Европа, след това – далечния юг ; що се отнася до источната част, тя, вероятно завършва с Полша. Всичко останало е заето от варвари, които малко се различават от добитъка, или от схизматици, или от еретици, или и едните, и другите заедно” (Эразм Роттердамский – Разговоры запросто. „Художественная Литература”. Москва, 1969. Стр.377). И това е великият хуманист, борецът срещу средновековното мракобесие, предтечата на Реформацията.
Макар френският император Наполеон Бонапарт, ясно да разбираше геополитическото значение на Азия („Къртичина дупка е тази ваша Европа!- казваше той – Само на изток, където живеят 600 милиона души, могат да бъдат създавани големи империи и осъществени велики революции!”), това не му попречи да воюва срещу християнска Русия вместо срещу мюсюлманска Турция и да анатемоса Русия като варварска страна : „Ние ще раздробим Русия на предишните феодални княжества и ще я потопим в тъмнината на феодална Московия, за да може Европа за вбъдеще да гледа с отвръщение на Изток...Ще изгоним руснаците в тяхния ужасен климат, извън който не трябва да преминават. Нека останат в своите ледовити пустини, обиталище на робство, варварство и разврат, дето човек стои по-долу и от скотовете”(А.Тошев – Ръководство по риторика и красноречие. Из-во на Хр.Г.Данов. Пловдив, 1901. Стр.188-189).
По това време, макар и достатъчно укрепнала, Западна Европа нямаше особени предимства пред своята Източна част в лицето на Русия. Сериозният материален напредък на Западна Европа започва от началото на 18-я век с Великата промишлена революция и подчиняването на чужди народи. Дотогава Западна Европа е мръсна, кална и западнала европейска провинция, където се водят безкрайни династични войни. Ето нейно автентично описание дадено от генерал граф Николай Муравьов при похода на руската армия в Западна Европа през 1813 г. :
“Аз не срещнах във Франция нищо от това, което очаквах. Жителите са бедни, необщителни и мързеливи. Французинът може да прекара цял ден край огъня без да прави нещо. Както селяните, така и градските жители се хранят много лошо, ужасно стиснати са и отвратително мръсни. Изобщо, народът не е образован, малко са грамотните хора и тяхната грамотност е относителна – дори градските жители пишат неправилно. Мнозинството освен своето село не знае друго – нито околностите, нито пътищата по-далече от 5 версти. Селските къщи са измазани с кал и са без подове. Аз питах, къде е тази очарователна Франция, за която ни говореха нашите гуверньори, и ме успокояваха, че всичко предстои. Но ние вървяхме напред и навсякъде виждахме едно и също”.(Николай Задонский – Жизнь Муравьева.”Современник”. Москва, 1974. Стр. 68).
Западна Европа не е Европа, тя е само евроатлантическа Европа. Седем евроатлантически страни - Холандия, Дания, Белгия Англия, Франция, Испания и Португалия дължат своето богатство и просперитет на колониалния експанзионизъм. Върху костите, кръвта и нечовешката експоатация на роби и полуроби се формираха днешните процъфтяващи евроатлантически общества с тяхната нравственост и ценности.
В югоизточна Европа турското господство нанесе непоправими вреди на потиснатите народи, остави ги извън трите велики западни процеси на развитие : Ренесанса, Просвещението и Реформацията и ги обрече на цивилизационна изостаналост, което за Запада беше добре дошло за затвърдяване на разделението не само на Евразия, но и на Европа. Това добре го изрази Чърчил, който през 1944 г. заяви : „Ориентът (изтока) започва от там, където пият боза и клозетите миришат”.
Така или иначе, Османската империя е последната причина за менталното разделяне на Европа на две различни части. Ето какво споделя английският пътешественик Уилям Хънтър, посетил Турция през 1792 г. (почти сто години преди Освобождението): „Сега турците са един изтощен, суеверен, невеж и ленив народ, открит враг на изкуствата и науката и непреклонен противник на всеки полезен институт. Твърде глупави, за да могат да разберат, и твърде горди, за да се учат, както и твърде надменни, за да се оставят да бъдат убедени, макар че са обкръжени отвсякъде с цивилизовани и просветени народи, тяхната привързаност към мнения, създадени от глупост и подържани от предразсъдъци, не отслабва” (Теню Тончев –България „Свобода или смърт”.ДВИ. София,1976. Стр. 29).
Тук е нужна една уговорка. Към турското наследство на Балканите трябва да добавим най-замълчаваното, но може би най-главното : масата новоизлюпени мюсюлмани, появили се отникъде. Като резултат си имаме още една мюсюлманска държава – Албания, която никога в историята преди турското нашествие не е била ислямистка. Но нека без да се впускаме в изследване на това историческо направление, да се позовем на обстятелство, което не може да бъде опровергано, а и не трябва да се пренебрегва : изявлението на управителя на Дунавския вилает и два пъти велик везир на Османската империя Митхад паша, публикувано на 8 юни 1878г. в авторитетното френско списание „La revue scientifique de la France et de L`etranger”, в което се казва: „Първо, трябва да се има предвид, че между българите има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, за да се установят в България, както се вярва повсеместно. Те са наследници на потурчени българи,приели исляма по време на завоеванието и след това. Те са синове на тази страна, на същия народ, излезли са от същите социални слоеве. Измежду тях има такива, които говорят само български език“ .
Окончателните разделителни линии в Европа се официализират през началото на 20-и век на мирогледна основа. Източна Европа и Азия започват да се асоциират с „варварския и дивашки социализъм”, докато Западна Европа се провъзгласи за олицетворение на демокрацията и хуманността, като упорито се забравя, че научния социализъм – марксизма, си е чисто западно изобретение. Изчезването на европейския социализъм в края на 20-и век не промени драстично обстановката – остана желанието географска Европа и част от Азия (Турция, Грузия, Азербайджан) да се обединят под западноевропейска доминация. През 19-и и 20-и век такива опити направиха Наполеон и Хитлер, но това бяха опити за мобилизиране на Западна Европа срещу Източна Европа. Проблемът е, че Западна Европа не е Европа. Ако си представим, че в наше време амбициозния проект „Европейски съюз” обхване всички европейски страни без Руската Федерация, пак 43% от европейската територия остава извън Съюза : Европейска част на Руската Федерация е 4 584 250 км.І Няма да пресмятаме какво ще се получи, ако към тях прибавим Украйна и Белорусия. Територията на Европейския съюз днес (2013 г.) е 4 325 675 км.І Следователно и Европейският съюз без Русия не е Европа.
„Всичко, което се случваше на Запад от времето на краха на Римската империя, е история на феномена западнизъм, въплътен в западните страни, или Запад като въплъщение на феномена западнизъм и на Запада като социално цяло. В миналата западна история могат да се открият предпоставките, условията и корените на този феномен, но не и самият феномен като качествена определеност. Историята на западните страни е история на западноевропейската цивилизация, но не е историята на Запад като особена социална структура. Тази структура е млада, възникнала в началото на 20-и век”(Александр Зиновиев – Запад. „Алгоритм”. Москва, 2003. Стр. 24-31).
Тази политическа, цивилизационна и религиозна платформа, претъпкана от история и предразсъдъци, стана основа на новото разделение на Европа, съпроводено с продължаващо аналогично отхвърляне на Азия. Ако отначало ставаше дума за оформяне на фактически съществуващата интеграция на западното историческо ядро на Европа, по-късно, при променени фактически обстоятелства, се появи съблазънта за вкючване и на така наречената „европейска периферия”. Какво са в същност Франция, Италия, Белгия, ГФР, Люксенбург и Нидерландите ? Това е практически територията на империята на Карл Велики, т.е. Западна Европа като единна цивилизация. Какво са всъщност Полша, Чехословакия,Унгария, България , Румъния и Югославия ? Това е периферията на неевропейски и азиатски империи, буферна зона, отделяща западната цивилизация от истинските или мними азиатски опасности. Тези територии и етноси през вековете са преминавали от ръце в ръце и до края на 19-и век са нямали и собствени държави. Тази периферия при социалистическото време, се приемаше като форпост на съветския социализъм, който недопустимо се приближаваше до границите на Западна Европа, т.е. зоната на непосредствената конфронтация.
Най-голямата грешка на лидерите на Западна Европа се оказа недооценяването на ситуацията след краха на европейския социализъм и като следствие от тази грешка - преминаването на границата на оправданата интеграция. Заслепени от алчноста на мнимата победа и вместо да омекотят напрежението по посока запад-изток, те продължиха жадно да интегрират Източна Европа и възпроизведоха старото противопоставяне в нова форма, като в допълнение получиха вътре в своето обединение зона на явно влияние на най-големия си геополитически конкурент – САЩ.
От друга страна „новопокръстените” бивши социалистически източно-европейски страни вкупом се устремиха на Запад без да вземат предвид сериозните цивилизационни различия. Не бяха отчетени и сериозните гиополитически трудности. Заподно-европейския съюз се създаваше като съюз на равни по тип, по начин на живот и по права държави. Новите „съюзници” веднага поискаха равни права, без да бъдат равни по менталност и по ментално развитие. Това беше наследство от социализма, където друг, голям и мощен се грижеше за тяхното развитие и то така, че те живееха по-добре от помагащия. В новия съюз това не можеше да стане, защото никога не е ставало, а ако нещо е ставало, е било точно обратното. Така че новоприетите страни в Европейския съюз така ще си останат „чираци”, които сами трябва да се оправят. Който може, ще го направи, който не може, ще се превърне в съвременен роб – роб, който е станал такъв по собствено съгласие.
Интеграционният устрем на Западна Европа използва за главно идеологическото оръжие, което по същество беше и си остава брутална историческа провокация и манипулация - самообявяването си за наследник на Рим и Елада. Това автоматично водеше към необосновани претенции върху територията на цяла Европа и като изразител на духа на Европа.Подобна наглост е толкова очевидна, че много често не се забелязва. Не помага и авторитета на Айнщайн : „Ние почитаме древна Гърция – люлката на западната цивилизация. В нея за първи път беше създадена логическата система, това чудо на мисълта, чийто изводи произтичат един от друг с такава яснота, че ни се струват напълно достоверни. Става дума за геометрията на Евклид - това изумително произведение, което е придало на човешките мисли изключително високо доверие към нейните следващи усилия” ((Н.В.Ефимов – Высшая геометрия. Из-во физико-математической литературы. Москва, ,1961. Стр. 9 – 22, 36-38). Очевидно, великият учен се е увлякъл. Откъде накъде логическата система като такава, да принадлежи или да е отличителен белег на Западна Европа. Какво, по останалия широк свят, хората мислят и действат по маймунска система ?! Вече достоверно е установено, че науката, изкуството и културата на елините е кардинално повлияна от Шумерия и Вавилон, почти 1500 години преди Омир и разцвета на елинизма (по-големи подробности има в книгата на Д.Ч.Садаев – История древней Асирии. „Наука”. Москва, 1979 г.).
ЕС и НАТО обявиха като субстанционални три върховни ценности : върховенство на закона, пазарни икономически отношения, демократични институции. Това ли са европейските ценности ? Подобна постановка е твърде смущаваща - едва ли изброеното може да се нарече европейски ценности, те по-скоро са евроазиатски ценности. Законите са изобретени в Шумер преди 5000 години,, пазарните отношения отлично са развивали финикийците преди почти толкова години, а демокрацията е измислена от робовладелците в древна Елада, за да управляват по-добре. Видният български хирург Александър Чирков обяви, че европейски ценности са хубавите пътища и чистата околна среда. Подобен битовизъм също е съмнителен. Че българските пътища са лоши – това е факт. Че западноевропейските пътища са хубави – това също е факт. Но първите европейски пътища са на Балканите, много близо до нас и са на 3500 години (Кносоският път на остров Крит). Това ли се има предвид, когато хубавите пътища се обявяват за европейски ценности ? Ами какво да правят САЩ и Япония ?С други думи, винаги, когато Западът посяга към наследството на историята, за да обоснове сегашната реалност, изпада в дълбоки противоречия и, без да се срамува от себе си, ги решава в своя полза. Не се срамуват и от помощта на религията (както преди стотици години), като я деформират в своя изгода до неузнававаемост. Западните „езически” учени (езичник е термин широко използван от християнската черква и означава „селяк”, „селяндур”. Използван е за да се унижи не-християнина). Упорито прокарват версията, че Христос и Мария Магдалена се били женени, имали са дете и тяхното потомство след смъртта на Христос е напуснало Палестина и стигнало до Франция, където дало началото на рода на Меровингите. Какво излиза ? Западна Европа е наследница на Христос и духовен господор на всички християни. Като начало – на Европа. Но и тук интелектът на западняците издиша. Христос и християнството са азиатско явление, след това – евразиатско и, следователно, Западът хиляда години воюва със своето идейно начало, със себе си ! Ако пък подобни глупости не хванат „декиш”, за добавка и аргумент веднага ще ви напомнят за Троянската война, за Ксерс и Ханибал, за Атила и Чингис хан, но тактично ще си замълчат за най-отвратителното произведение на хуманитарния разум – западната колонизация на Азия и света, отнела живота на над 100 000 000 души, която продължава и сега, но с други средства (жертвите на агресията срещу Ирак и Сирия вече надхвърлиха 1 000 000 души – оценка септември 2013 г.). При това се използва и най-малката възможност и най-дребния повод, за да се потвърди историческото разделение на Евразия. С други думи Западна Европа нищо старо не е забравила и нищо ново не е научила. В очите на римския папа Франциск І, православните хора са някакви странни брадати мъже от покрайнините на Европа и са въплъщение на всичко, което той не харесва в своите кардинали. И това папата го казва днес, през 2013 г. („Правая.ру” – 30.07.2013 г.).Какво да говорим за по-рано.
Западните идеолози смятат всички жертви от континенталното създаване на Западна Европа напълно оправдани и даже се гордеят с унищожаването на цели народи. Границите на Запада постепено се изместваха на Изток, отначало по линията Елба-Одер, а след това и по Днестър. Но по-нататък нещата спират. Отначало българският цар Калоян спира Запада на Юго-изток, а след него Александър Невски – на Северо-изток.Турското нашествие отново го изтласква обратно, до вратите на Виена.
Що се отнася до спомена за Чингиз хан, за неговото развенчаване, Западът хвърля всичките си интелектуални резерви. Тежката присъда произнася Хегел” : „Монголската империя не доведе до никакви резултати, освен разрушения и унищожения. Движението на народите при Чингиз хан потъпкваше всичко по пътя си и варварите се връщаха обратно, тъй като в тях нямаше жизнено начало...Азиатците не са способни да съединят самостоятелността, свободата, твърдата сила на духа с образоваността, с интереса към образовани занаяти и с усвояване на комфорта. Тяхната храброст по време на война е само проява на жестоки нрави, тя не е спокойно мъжество и ред и щом духът открие за себе си разнообразни интереси, той веднага става изнежен, отпуска се и хората се превръщат в роби на безсилната чувственост”(Хегел – Философия на историята, том І.”Евразия”. София,1995. Стр.263).
Подобни твърдения не почиват на факти : (1), Монголската империя е била високо организирана държава, успяла да създаде единен и здрав ред върху гигантската територия от Тихия океан до Карпатите. Нейната сложна социално-политическа структура се е различавала съществено от структурата на западните империи. Точно тя оказва силно влияние върху организацията на областите влезли в състава на империята. Навсякъде след монголците се забелязва по-висока политическа устойчивост в сравнение с миналото ; (2), многоликата дейност на Чингиз хан е имала много по-трайни и положителни резултати от дейността на други световни завоеватели (Александър Македонски, Тамерлан, Наполеон, Хитлер) ;(3), създаването на Монголската империя води до възникване на историческия феномен Евразия, който дотогава е бил географска – т.е. чисто природна – реалност. Империята на Чингиз хан се простира на площ от 33 000 000 кмІ. с 100 000 000 поданици (!!), т.е. три пъти по-голяма от територията на Европа и пет пъти – от днешната територия на ЕС. Жителите на империята са до 40% от планетарното население, което в днешни измерения прави около 3 милиарда. Територията на 28 еврозиатски държави е влизала в границиге на империята.
Съвременото разделяне и противопоставяне на Европа и Азия дължим, в голяма степен на англосаксонската геополитика.
„Колкото до европейската цивилизация, безспорно тя в голяма степен е продукт на вековната битка срещу азиатската инвазия...През степита от незнайните недра на Азия – през вратата между Урал и Каспийско море, от V до ХVІ век, там идват хуни, авари, българи, маджари, хазари, печенези, кумани, монголи, калмуци – забележителен успех на туранските номадски народи... Те профучават безпрепятствано и от големия азиатски бойник нанасят удар в свободното, в незаетото пространство...Така уседналите народи в Европа са притиснати от азиатските номади от изток и от морските пирати от останалите три посоки...Резултатът с най-далечно и най-трайно значение от голямото преселение на народите е свързан и името на Чингин хан” (Хилфорд Маккиндър – Географската ос на историята. В сборника „Политическа география и геополитика в оригинал, част І – Класиците. София, 2003. Стр. 17-29).
Дълбочинната идея на Маккинъдър за азиатската агресивност не издържа историческата критика. Великото преселение на народите е природно-исторически процес, докато западно-европейския натиск на Изток е имперски мотивиран. Започвайки от Троянската война, следват Александър Македонски, Рим, Кръстоносните походи, Наполеон, Хитлер, нашето съвремие. Имаше български външен министър (Соломон Паси), който твърдеше, че колкото пъти Изтокът е нападал Запада, толкова пъти е бил побеждаван (!?).
През 1989 г., когато Михаил Горбачов предложи „Общият европейски дом”, немският социолог Ралф Дарендорф написа в своята книга „Размишления за революцията в Европа” : „Ако има общ европейски дом, към който трябва да се стремим, това не е стремежа на Горбачов, а стремежа да се движи на Запад неговата разпадаща се империя. Европа завършва на съветската граница, където тя и да се намира...Европа е общество на малки и средни държави, които се опитват заедно да определят своята съдба и за свръхдържава в нея няма място, дори ако тя не е вече икономически а, възможно, и политически гигант”(„Topwar.ru”, 17.10.2013 г.).
Това разсъждение може да се приеме за съвременен западен поглед върху разделянето между Европа и Азия и като следствие – политическото и цивилизационно разделяне на Европа на Западна и Източна.
Вижда се, че евразийската проблематика ни поставя пред изключително сериозни научни предизвикателства и от наложителната необходимост да ги изследваме, защото точно днес. Евразия отново е в центъра на историческия процес, отново тук се решават съдбините на света. Днес нищо не може да се разбере за движнието и тенденциите на историческия процес извън координатната ситема на Евразия.
Така че, Европа е тук, по нашите земи, в гробовете на нашите деди. България няма нужда да се „връща” в Европа. Европа трябва да се върне при своите извори !
Ако от мен зависи,моментално бих го включил в образователната ни система,за да може младото поколение,да осмисли и разбере своето място на Майката Земя.
Да разбере смисъла на реалното съдържание на безсмислените и непрекъснато повтаряни до втръсване "евроатлантически ценности".
Нещо повече,тази статия би трябвало да бъде прочетена от всеки българин,да не кажа и от всеки източноевропеец,особено този,със славянски корени.
Още веднъж,
поздравления!
