Интересът ми към в.”Дума” не произтича от някакви интелектуални предпочитания или от неопределени съмнителни пристрастия. Просто той се води, правомерно или не, за флагман на лявото медийно пространство и, следователно, един бегъл и непревзет поглед въхру неговото моментно състояние може да ни каже много повече за самото ляво обществено пространство от засуканите и дълбокомислени изследвания и анализи, които от време на време се появяват тук там.
Главното, което се набива в очи при преглеждането на десетина последователни броя е безсистемното, объркано и потискащо бърборене на посоки, почти винаги –безадресно, констатацията на факти и събития без да се стига до същността им и без съзнателно да се правят смислови и политически изводи за днешния ден, затъването и потъването в понятийното „игрално поле” на съвременния капитализъм, либерализъм и глобализъм. В съвокупност, всичко това излъчва премирение с философията за „края на история”, насажда принципа „ден за ден”, лишава от историческа перспектива и постепенно и неумолимо втълпява липсата на историческа алтернатива, принуждава хората към вечно търпение (нищо не може да се направи, нищо не може да се промени) и чакане на добро от Съдбата. Подобни послания съчетани с действителната „историческа” умора и разочарование у хората не са нищо друго освен ментални вируси атакуващи имунната човешка духовна система, за да я разградят окончателно и да превърнат индивида в обществено зомби, превръщайки смисъла на човешкия живот в елементарно животинско оцеляване.
Тук ще покажем само няколко съществени страни от битието на в. „Дума”, които потвърждават направените по-горе разсъждения. По-задълбоченото и обстойно изложение излиза извън възможностите на една ограничена вестикарска статия.
Българското информационно пространство и в. „Дума”
Състоянието на българското медийно пространство е ужасяващо. В последните години с общите усилия на всички политически субекти се изгради величествена константинопoлска стена, която почти напълно блокира българското общество от всякаква представа за ставащото по света освен съвременната капиталистическа парадигма. Превръщайки медийните средства от информатори за света в информатори за властта и мислите на глобализма, господващата властова клика ограничи до възможния минимум възможностите на отделния индивид да осмисля получаваните сведения и достъпа му до алтернативни източници. По непонятна логика, БСП от началото на 90-те години на миналия век отказа да създава и подържа информационен ресурс, способен да се противопоставя на лавината лъжи, мръсотии, провокации и посредствена понятийна малоумност изливаща се всекиминутно по всички възможни и невъзможни пътища.
На този фон в. „Дума” стои разпознаваемо, но изглежда като дете през своето сексуално съзряване, когато не разбира какво става нито с него, нито със заобикалящата го реалност. Има, разбира се, единични изблици на разумност, но те не правят „времето”, не трасират нужния тренд.
Официално е признато и от ляво, и от дясно, че така наречения „преход” в България е „сбъркан” – каза го Георги Първанов като президент. Отговорността за иницииране и извършване на прехода безапелационно носи БКП и е редно нейната наследница БСП да обясни на своите членове и симпатизанти какъв е този „преход”, как стана, защо стана и какъв е резултата.Абстрактните лозунги от началото на 90-те години на 20-я век за „преминаване от тоталитаризъм към демокрация” не вършат работа, не са верни и нищо не обясняват. Защото терминът преминаване употребен за връщане към отминала и забравена обществено -икономическа и обществено-политическа система, означава в исторически план просто контрареволюция, а това е нещо много интересно и архисъществено. И веднага възниква логически и морален въпрос : как една комунистическа партия 100 години проповядваща и водеща с безброй жертви народ и страна до социализъм, ги докара, в края на краищата, до африкански капитализъм ? Как и защо бяха забравени и предадени жертвите, трудности и огромните успехи по този път ? Защото какво е съвремена България, ако излезем извън рамките на абстрактните разсъждения ? - Корумпирана държава. Олигархичен капитализъм. Дискредитирана власт. Разделен народ, където от едната страна са бедните, гладните, онеправданите, левите и русофилите, а от другата „хубавците”, „интелегентните”, успелите, богатите, западниците, антикомунистите и русофобите. Няма общонационален лидер.Липсва общонационална идея. Липсва всичко, за което може да се изпитва национална гордост, а не срам. Няма личност след която да тръгне народа и остатъците от армията. Нима някой наистина мисли, че при нужда хората ще тръгнат да защищават някакви символи, нямащи никакво реално съдържание ? Каква държава е тази, която основава своето бъдеще на европейските подаяния и се издържа за сметка на пенсионерите. Наистина ли има хора, които се надяват ЕС и НАТО да ни защитят и да ни помогнат в дни на върховни изпитания ? Да, има фанатици на Новия световен ред, но не можем да ги наречем защитници на България, защото те са материал за погроми и за социални и политически чистки. Затова ключовият въпрос за България днес не е кой ще се грижи за нея и ще я защищава, а кой ще си я присвои с най-голяма изгода за себе си. Това, което наблюдаваме е брутална и груба търговия, търг, на който са изложени нашата страна и нашият живот. И,отгоре на това, столичните журналисти събират в своите студия едни и същи „мъдреци” или им предоставят охотно трибуна в печатните медии. Няма отговори. Има само констатации и питания, жалби и вопли, безплодни надежди за нещо по-добро.
А животът ежедневно предлага невъобразим брой поводи чакащи интелектуални реакции, практически изводи и алтернативни решения. В началото на 2015 г. група българснки интелектуалци написаха отворено писмо до Михаил Миков и членове на ИБ на БСП срещу опитите на безотговорни политици да въвлекат България във военен конфликт с Русия („Дума”, 7.02.2015 г.).Към това писмо се присъединиха и голяма група други интелектуалци. Никаква обществена реакция това обръщение нямаше, нямаше и медиен резоненс. А аз просто си помислих, какво ще стане, ако тази „интелектуална армия”, добре подкрепена и координирана се хвърли в „бой” на информационния фронт ? Всичко е ясно – от десните квазиинтелектуалци и платени адепти на глобализма и на англосаконския Нов световен ред, ще останат мокри петна по екраните на телевизорите и по страниците на печатните медии. Може би е прав Г.Първанов, когато констатира : „В чисто психологически план БСП има отдавнашен проблем, който се задълбочава с всяка година - това е тенденцията за превръщането на БСП в своеобразно културно-политическо гето” (VESTI.BG от 8.05.2012).
Като добавка, вижте само за два месеца (октомври-ноември 2012 г.) гафовете допуснати от БСП:
1.”Половата” изцепка на Антон Кутев (членството в БСП било болестта СПИН).
2.Реалното компрометиране на националния референдум за АЕЦ „Белене”.
3.Скандалът поради македонската изложба на старобългарски ръкописи в Брюксел
4.Подминаването на тъпотиите от българо-руската „кръгла маса” в Ст. Загора (всеки русофил е патриот и всеки патриот – русофил)
5.Неадекватното реагиране на изцепките на ДПС в Кърджали.
6. Подигравката на Юрий Борисов около турския филм „Великолепният век” (статията”Не пипайте султана ми”)
7.Гафа на Вигенин по македонския въпрос в Брюксел и глупостите на „историка” Божидар Димитров.
8.Неадекватното поведение относно сключените договори по „Южен поток” (11 въпроса към правителството).
Това прави, средно, по един гаф всяка седмица (!). Не е ли много ?!
Като следствие никаква медийна реакция, никакви обобщения, никакви реакции. Вместо това, в.”Дума” и до днес ни занимава с непремерени публикации и съобщения. Ето малка част от тях :
●Стотици се събраха да почетат Деня на защитниците на отечеството в столицата. Проведоха се чествания на Паметника на Съветската армия и край Паметника-костница на съветските воини. Събралите се почетоха паметта на загиналите воини в борбата за свободата на отечеството си. Те поднесоха венци и цветя на двата паметника. На Паметника-костница на съветските воини бе отслужена панихида в памет на загиналите.
В Русия този празник се отбелязва на 23 февруари и на него се отдава почит на съветските воини, загинали през Втората световна война („Дума”-24.02.2015 г.)
Такава поредна глупост може да се появи само в ляв български вестник, който се списва без да се мисли.
Първо се казва, че се празнува руският празник „ден на защитниците но Отечеството” и, значи, на Русия от Владимир Киевски до Путин, а след това се отбелязва, че става дума за „загиналите съветски войни през Втората световна война”.Но от вестника излиза, че в България се чествува съвременния руски вариант.
Никой не смее да пише, че в България се отбелязва подвига на съветския войник, спасил България и Европа от хитлеризма, нацизма и фашизма !
●1611 г . - РАЖДА СЕ ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ, ОСМАНСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИК (УМИРА 1682 Г.). Обходил земите на Османската империя за около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография. В творбите му намират място градове като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Неговите "Пътешествия" все още не са цялостно преведени и издадени на български език („Дума” – 25.02.2015 г.).
Интересна е тази публикация на в.”Дума”. Какво всъщност казва тя на читателя ? Какво намеква тихомълком ? Защо ни запознава с някакъв си Евлия Челеби, който бил някакъв пътешественик, обикалял Турската империя и, виждате ли, споменавал и много български градове и села ? Потвърдил е българския характер на голяма част от територията на империята ? Писал е , че Беломорието и Македония са български земи ? Описал е тежкото социално положение на българите ? По тези въпроси вестника мълчи. Но пък създава впечатлението, че скоро ще честваме паметни дати на Сюлеиман Великолепни, а защо не и на Осман паша.
●„1895 г. - В Раднево се ражда Гео Милев, поет и публицист (умира 1925 г.)”.
За личност като Гео Милев не е важно че „умира” – умират всички хора.Важното за подчертаване е, че е зверски убит и от кого и защо е убит !! И подобна некомпетентност - в ляв вестник !!! Подобно „срамежливост” в лявото пространство се наблюдава непрекъснато. Може би затова емблематични интелектуални членове на БСП предпочитат да публикуват своите аналитични материали не във в. „Дума”, а в други леви вестници (като пример виж проф. Чавдар Добрев).◄
Общата физиономия на лявата медийна политика проличава особено ясно от една „прясна” публикация във в. „Дума” от 27.05.2015 г. Става дума за статия от Азер Меликов под наслов „Идейната подмяна доведе до срив на доверието в ляво”. Интересното в нея е както автора, така и съдържанието. Ще започнем отзад напред.
Всичко в изложението е вярно. Вярни са и акцентите. Но изложеното е казано отдавна и от много хора, без техните анализи да бъдат допуснати на страниците на в. „Дума”, пък и не само там. Разбира се няма лошо някои неща да се напомнят непрекъснато, например :
„Докато социалните противоречия в обществото продължиха да се задълбочават, българската левица се зае да надскочи себе си в утвърждаването на наднационалната логика на съюза, да пропагандира нова социална етика в условията на господстващи неолиберални обществени отношения.За да се осъществи обаче това съглашателство с капитала, на първо място трябваше да се изтрие историческата памет на местното население. Тя е основата, върху която съществуват политическите идеи, принципи и ценности. Тя е необходима, за да можем да различим опитите за подмяна на съдържанието и да се защитим от обезличаване, и следователно трябваше да бъде зачеркната. По активно организираните тук и там леви форуми днес не се говори за избрания социално-икономически модел, за престъпната приватизация, за липсата на национален суверенитет, а се дискутират политически и икономически конструкции, които надграждат иначе все по-невидимия за обикновения гражданин на съюза европейски социален модел. Новият идеологически ангажимент наложи тайничко да се зачеркнат големите енергийни проекти, той стана алиби за открита подкрепа на неофашисткия проект в Украйна и намесата във вътрешните работи на съседни държави. В този смисъл може да се каже, че днешният срив в доверието към лявото в България е планиран. Днешната пукнатина в идеологическата база е залагана много години. Може би се е очаквало лявото мислене да претърпи "катарзис" в унисон с общата посока на развитие на социалното съзнание в страната, но задълбочаващият се разрив между официалната линия на БСП като най-голяма лява партия в страната, а и на другите нейни сателити, и мнението на гласоподавателите показва, че подобни изчисления са били най-малкото преждевременни”.
Всичко това е така, макар, че отговорите на въпроса : защо това стана ? – няма. Защото отговорът предполага да се наричат нещата с истинските им имена, а това плаши много хора.
БСП не е лява партия – тя не защищава интересите на наемния труд. Не като такава е замислена и не като такава съществува. БСП като такава е най-успешния проект на прогнилата социалистическа партокрация и на световното задкулисие. Тя не съществува за да се бори срещу капитализма – каза го бившия председател на партията Сергей Станишев. Нейната задача е, от една страна, много изтънчена и подла, а от друга – в известен смисъл – хуманна. Тя е създадена за да помогне на една голяма прослойка българи със социалистически убеждения, да се адаптират към установения капитализъм и да го преживеят като бедни до момента на изчезванито на прослойката поради биологически причини. Паралелно с това БСП тушира и амортизира народното недоволство до степен, да не влияе отрицателно върху установяването на капитализма и вписването в него на мизерно малка част от социалистическата партокрация. Трябва да се признае, че замислът е гениален !
„Може би тук е мястото на въпроса, колко от гражданските сдружения и протестиращи българи потърсиха и намериха в БСП изразител на техните искания. Мъчно ми е да кажа, но май никой” – изплака младата „надежда” на партията Кирил Добрев („Дума” – 12.05.2012 г.), съавтор на криминалната организационна инициатива М.О.Л (Млади.Образовани. Лидери).
Затова левите хора не трябва да очакват някакъв ляв завой в БСП, връщане към корените си или ясно изразена лява политика – това е химера. Тя ще съществува до тогава, докато БСП напълно изчерпи своето предназначение и след това доволна отиде в небитието. От социалдемокрация друго не може да се очаква, освен да бъде „честен” партньор на големите пари, на Глобалния проект, на Новия световен ред.
„Има очевиден опит за атака срещу БСП. С тези думи лидерът на левицата Михаил Миков коментира развъртелите се в публичното пространство изявления, че преди избора на лидер през юли миналата година му е предлаган подкуп да се оттегли. Тези обвинения дойдоха от члена на Националния съвет Бриго Аспарухов, а по-късно и Мая Манолова се присъедини към тях.
"Убеден съм, че атаката не е персонално срещу мен, а срещу цялата партия. Общото между тези, които атакуват, е, че това са хората, които искаха да управляваме съвместно с ГЕРБ", коментира още лидерът на БСП” (Александър Симов във в. „Дума” от 3.06.2015 г.).
Но има и още нещо важно. Капитулацията на БКП не беше предизвикана от вътрешни причини – такива нямаше и който говори обратното или се заблуждава, или съзнателно лъже (това лесно може да се докаже). Причините бяха външни и въпросът се поставяше за цената на очевидния исторически процес. Беше избран вариантът, който беше избран и още никой и никъде не е доказал, че той е бил лош и сбъркан. Проблемът е само дали вярно са били пресметнати ползите и вредите в стратегическа, а не в тактическа перспектива и доколко бяха създадени резерви за оцеляване на временно победената историческа тенденция на държавно и на партийно равнище, а не само на елитарно равнище (което се оказа илюзорно).
Изглежда световния хегемон е решил, че срокът на споразумението от 1989 г. е изтекъл (който се е намърдал, се е намърдал и е успял) и е дал указания на всички свои български измекяри да започнат финалната атака за окончателно отстраняване на БСП от политическия спектър. Има някои странични показания, които потвърждават подобно предположение (виж ситуацията в българския и в световния спорт).
Що се отнася до автора на статията, читателите могат да си опреснят спомените за него по едно интервю пред Валерия Велева (виж www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=392156) и на интернет ресурса „skandalno.net”-27.05.2015 г. Мисля, че място за разсъждаване има (авторът е учил след падането на правителството на Сергей Станишев в швейцарския колеж „Робърт Кенеди” – виж „blitz.bg” – 13.12.2012 г.).
На този фон звучат като откровение последните изказвания на председателя на БСП Михаил Миков при неговата обиколка из странат и срещите с партийните активи : „В левите партии текат процеси на връщане към социалната държава. БСП трябва да може да отговори на този въпрос и на тези очаквания на хората, точно това е и ролята на БСП - да търси начините за увеличаване на средствата, които ще се разпределят за покриване на социалните дейности. БСП защитава правата на работещите и работи за създаване на условия за развитие на предприемчивите. Това е ляв курс, той се различава от позициите на други, уж леви, но управляващи с десни партии в момента структури”(„Дума” – 29.05.2015 г.).
Трудно е да се каже какво значи, че „в левите партии текат процеси на връщане към социалната държава”, но в цитата се откроява най-голямата беда на почти всички леви изказвания по философски и политически въпроси – още в началото проблемите на системата се игнорират и вниманието се фокусира върху елементите на системата. Но в системологията отдавна е доказано, че никакво подобрение, „облагородяване”или „реформиране” на елементите не може да промени целевата функция на системата, защото тогава тя ще стане друга система с други елементи. Хаотичното бъркане по елементите на една система може да доведе само и единствено до системен хаос, което се наблюдава в България. Ето, това следва от изказването на г-н Миков.
В заключение ще отбележим един важен акцент от статията на Азер Меликов, който ни подготвя почвата за преминава към друг важен момен от битието на в. „Дума” : „Левият избирател няма необходимата подготовка, за да забележи идеологическия капан, но пък тук идва вторият проблем за архитектите на новото ляво. Избирателят има един много ясен и лесен за разбиране ветропоказател и той е отношението към Русия... По въпроса за отношението към Русия може много да се спори. Няма да е грешка, ако се каже, че то е ирационално, но то има своята историческа логика и право на съществуване. Днес идеологическата примка на европейската левица по отношение на Руската Федерация, заедно с лицемерното отношение към социалната несправедливост, което е запазен знак за западните социалдемократи, все повече прилича на политическа шизофрения и подкопава доверието”.
В. „Дума” и българското русофилство
Изложеното по-горе се отнасяше до мирогледната (идеологическа) съставна на историческия процес, докато това, което предстои да обсъдим – към цивилизационната (мистична) страна. Става дума за българското отношение към Русия, за така наричаната русофилия, която, както е признато, съставя една от основите на „лявото” в България, или най-малко, така се възприема от членовете и симпатизантите на БСП и от други политически формации. Но, ако признаем правомерността на подобен подход, ни очакват множество недоразумения, логически капани и в крайна сметка – пълен хаос в политическата дейност. Да започнем от там, че бившия издател на в. „Дума”, висш партиен функционер и председател на общественото движение „Русофили” Николай Малинов приравни русофилията с българския патриотизъм, което буди недоумение от където и да го погледнеш. Като цивилизационна съставна, русофилията се отнася към Русия въобще, към абстрактна Русия, към руския дух, към руското битие, без значение кой управлява Русия – император, генерален секретар или президент. Такава абстракция изразява ексистенциалността на Историята, води ни в дълбините на миналото, в духовната близост, възникнала от общите месиански нагласи, от общуване във високите етажи на Познанието, където само е възможно дефиниране и съществуване на единен път през Историята изразяващо волята на Абсолюта. Но тук има и едно ограничение – историята трябва да се възприема като континиум. Това ограничение предизвиква и появяване на разлом в понятийния израз, опредметен в наблюдаваната еволюция от последните години. Докато веднага след Освобождението от турско робство русофилията имаше всенароден, надкласов характер, появата на Съветския съюз промени ситуацията – появи се цивилизационна алтернатива като възможен общ път. Тази раздвоеност съществува и досега независимо от разпадането на СССР, във вида на странен атрактор върху евентуалната бъдеща траектория на историческото движение. Става дума за сложно синтезиране на духа и на разума, което единствено може да бъде постигнато чрез диалектически синтез. И този синтез ни повелява да се вглеждаме внимателно в себе си и в днешна Русия, като следим къде „диша Духът” (според израза на Сталин) и къде – реалностите на съвремието.
Във всекидневието е трудно да се прави подобна разлика и тук в правата си встъпва организираната част на обществото – партията, която е заинтересована от адекватната интерпретация на проблема. Според претенциите си, такава партия трябваше да бъде БСП. Но тя не успя ! От тук идват и част от причините за нейното идейно падение.
Еволюцията на българската русофилия започна съз западната русофобска атака срещу част от руското духовно влияние, изразяваща се в яростна, необуздана, тотална и безпощадна съветофобия. Разкъсвайки историческия континиум, противопоставяйки едни негови части на други, българските западни измекяри и маймуняги успяха да постигнат реални духовни успехи. Идейната капитулация на европейските и на българските леви ускори този процес. Днес ръководната прослойка на БСП е пълна с открити съветофоби и прикрити русофоби.
В момента срещу Руската Федерация се изправени могъщи обединени сили. Обикновенният човек дори не може да си представи какъв огромен метериален, идеологически, икономически и военен потенциал притежават тези сили. Това са: „Златния милиард”, англосаксонския глобализъм и либарализъм, финансовото задкулисие на транснационалния капитал, барабар с несъстоятелните и геополитически неразличими държави-ибрикчийки, сред които на първите места е и България. Самият факт, че Русия устоявя и се бори, е нещо, което никоя друга страна по света не може да направи. И тъй като става въпрос за историческа алтернатива, за исторически алтернативен път, нашата менталност и нашата история ни повеляват да подкрепяме Русия. Това просто е съдба. От нея никъде не можеш да избягаш. Струва си да напомним, какво е казал Чърчил : „Русия никога не е била толкова силна, колкото й се иска, но и никога не е била толкова слаба, колкото на други им се иска !”
Какво прави в. „Дума” ?
●До ден днешен думовските журналисти наричат опълченците от Новорусия „проруски сепаратисти” , а присъединяването на Крим към Русия – „анексия” (?!), т.е. напълно в стилистиката и терминологията на западните страни. Ще напомним, че първата анексия след края на Студената война извърши Западна Германия с ГДР, а първите агресии срещу независими държави са на НАТО и САЩ във Югославия,Ирак и Либия.
●Продължава печатането на съмнителни исторически интерпретации, като тази на проф. Пантев който обяви, че „руските белогвардейци не са воювали срещу Сталин” („Дума” – 11.02.2015 г.). Очевидно, мастития историк се е самоподвел, за да прави такова невярно и вредно внушение. Без да навлизаме в подробности ще напомним, че от всичко 200 руски генерали, воювали на страната на Хитлер, 150 са белоемигранти.. На страната на хитлеристите са се били над един милион руснаци. В това число е и руският корпус, изцяло от емигранти (6000 души). Корпусът е воювал в Югославия. Историята на съветския колаборационизъм опровергава още един мит от Втората световна война – че руската белогвардейска емиграция на Запад е подкрепила борбата на съветските народи. Голяма част от белоемиграцията се включва в борбата срещу СССР и в отделни антисъветски формирования, и в редовните германски части.
Великият княз Владимир Кирилович активно сътрудничи с Власов. Към Власов се присъединяват известните “бели” генерали П.Н.Краснов и А.Г.Шкуро, донският казашки атаман в емиграция Г.В.Татаркин, кубанският казашки атаман в емиграция В.Г.Науменко, началникът на печално известната от Гражданската война Дроздовска дивизия ген.лейтенант А.В.Торкула, генералите Ф.Ф.Абрамов, Е.И.Балабин, С.К.Бородин, А.В.Голубинцев, Н.А.Морозов, А.И.Поляков, Б.И.Полозов. На служба в СС като гауптщурмфюрер е граф Л.С.Святополк-Мирски. Командващ Руският охранителен корпус в Сърбия е ген.лейненант Б.А.Щейфон, началник-щаб на 1-ви армейски корпус на Руската императорска армия. Близък сътрудник на Власов е адигейския княз генерал Султан Келеч-Гирей. Главно благодарение на белогвардейското участие колаборационизмът придобива антикомунистически, класов характер и става продължение на гражданската война. Много често този нюанс на Великата Отечествена Война на съветските народи не се отчита. Освен Отечествена, тя беше и класова война, война срещу антикомунизма във всичките му превъплъщения. Проф. Пантев не трябва да се свлича до интелектуалното равнище на българския президент.
● На 29.05.2015 г. в. „Дума” ни ощестливи с препечатване без коментар на поредната прибалтийска глупост на някакъв естонски публицист, медиен експерт и бивш главен редактор на седмичника "Eesti Ekspress" Прийт Хибемяги , който в статия озаглавена "Маша и мечокът" - оръжие на идеологическата диверсия?" разсъждава за популярността на руския анимационен сериал : "На децата сериалът им харесва много. Бързо действие, смешни ситуации и винаги положителен финал. Но децата са непорочни същества". Не ме напуска мисълта, че "Маша и мечокът" са представители на същата руска "мека сила", на незабележимо проникващата при нас хибридна форма на идеологическата диверсия без "зелени човечета" и червени знамена". Ето, и до анимация стигнахме и нея въвлякохме в митичната хибридна война (тъй като българския президент не я е осмислил както се полага на Върховен главнокомандващ, предлагаме на вниманието на читателите популярния материал на директора на Центъра за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов. Виж "nvo.ng.ru” от 29.05. 2015 г.). Това само показва как демократичните маймуняги използват и най-дребния повод за компрометиране на Русия, на руското и на руския свят.◄
Очевидно е, че на традиционното българско русофилство му е нужно ново осмислене, защото какво е днешна Русия ?
„Крайно антикомунистическа, клерикална и ксенофобска държава с власт на олигарси и „бандити в закона” и извън него, погълната от национализъм и шовинизъм” („topwar.ru” – Александр Желенин – 31.01.2015 г.).
Днешният конфликт на Русия и на нейните евразийски съюзници със САЩ и нейните евроатлантически съюзници е конфликт между два типа капитал (капитализъм). В случая държавата е просто политически оператор, изразяващ интересите на определени финансово-промишлени групировки, близки до центъра за вземане на решения. Затова главната цел на противниците на Русия е унищожаване на държавната власт и предаване на властта на местния финансов капитал, който по своето съдържание се стреми към сливане с глобалния капитал. (http://www.km.ru/v-rossii/2014/12/28/aktsii-vnesistemnoi-oppozitsii-v-rossii/752971-skhema-podryva-rossii-v-2015-godu). Но зад фасадата на капиталистическите противоречия прозират, макар и не съвсем ясно, контурите на алтернативен исторически път. По този път може да ни поведе само Русия, независимо дали поради своята огромност, поради своята менталност и дух или поради творческо осмисляне и акумулиране на своята история.
Във своята всеобщност днешна Русия е историческо сираче, което няма нито родители, нито история, нито герои. Това е Киевска Рус преди идването на Рюриковичите. Тя е родена от постмодерния хаос и функционира като в хаос. Днешният съюзник на Москва изглежа така :чист бизнес без сантиментите на културно-езиковата общност, без дразнеща антируска риторика и без любовните обяснения за вечно геополитическо братство. Това е чисто олигархична схема, от която печелят голимите капитали и на двете страни. „Руският империализъм е млад, гладен, лакум до плюскане и много хищен, но засега е все още слаб и хилав, но свързан с хиляди нишки с западния капитал, нему подчинен и търсещ начин да подобри глобалната си позиция и незнаейки как да го направи най-добре” (Виктор Тюлкин - „tr.rkrp-rpk.ru” – 9.06.2015 г.).Съгласно тази схема на Русия не е нужна българската русофилия (виж:http://www.ng.ru/politics/2012-11-28/3_kartblansh.html#ynJV01354109423). Подходът е безперспективен, но това е руска беда и велико изпитание - вътрешното положение в Русия е сложно и неопределено, външното – още повече.И тъй като сърцевината и ядрото на Русия е въплотената в реалност българска месианска идея, редно е да се помъчим да й помогнем в нейните залитания, грешки и лутания по трънливия исторически път.Един път й помогнахме с религия и култура, втори път й помогнахне да си направи партия-авангард. Защо да не й помогнем пак – все пак, ако не братя, сме братовчеди? Независимо от нашето нищожество може да помогнем и то – много. Стига всички да си върнем съзнанието и гордостта на месианското си минало. Каквато и да е Русия, тя е единствената ни интелектуална гаранция за оцеляване. Заедно с англосаксите ние сме загубени и обречени на изчезване. Това е прозряно много отдавна от видни английски историци. Виж Стивън Рънсиман в „Падането на Константинопол”. София, 1964. Стр. 32. ◄
Това не могат да „смелят” българските европоиди, заслепени от илюзията, че могат да живеят като своите господари. И в същото време, съвремените български политици и държавници от режима на Бойко Борисов, изпитват панически страх от САЩ и от ръководството на Евросъюза. Това превръща България не само в евроатлантически доминьон, а направо в хитлеристка държава. „След 23 години политически експерименти, вместо пазарна икономика и парламентарна демокрация, българското общество получи "пазарна демокрация" и "парламентарна икономика". Пазарна демокрация, изразяваща се в "пазаруване" на гласове и купуване на власт; и парламентарна икономика, характерна с това, че превърна парламента в място, където се коват закони, поръчани от правилните икономически субекти. Институциите се превърнаха в придатък на партиите, за да може българският модел да работи гладко, ефективно и контролирано”. („Сега” – 2.03.2013 г. – Александър Ничев).
Такова падение, такова дупедавство и таково политическо лигавене до сега в България не е имало. Това е национален позор и само затова режимът на Бойко Борисов трябва да бъде премахнат в интерес на нацията. В противен случай той ще превърне страната в гробище на българския етнос, в адска страна от филма-фентъзи „Задругата на пръстена”. В името на лявата идея и на националното спасение, БСП трябва да артикулира по категоричен начин такова становище, а не да се занимава с блудкаво предъвкване на вътрешните си безидейни проблеми.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Оставяйки по необходимост настрана огромен брой належащи и жизнено важни проблеми на българското общество и на в. „Дума”(повече по въпроса може да се намери в статиите на автора: „За БСП и за „Лява България”, „БСП след конгереса –нищо и за никъде” и др. Виж gindev.blog.bg), може да обобщим следното.
Първата актуална задача на българските леви е интелектуалното унищожаване на европоидите и маймунягите от ранните години на българската контрареволюция. Тази напаст, свикнала непрекъснато да бърка в обществените изпражнения и с разгневен вид за щяло и нещяло да замерва с тях своите идейни противници, трябва да бъде представена в нейната абсолютна духовна голота и с отвръщение захвърлена в отходната яма. Нищо не трябва да остава пропуснато от тяхното безумно пустословие, като разобличаването трябва да бъде конкретно и поименно.
Трябва да стане кристално ясно на всички, че нито стотиците спомени за социалистическото време, нито дори днешната реалност не се взема под внимание от българските разхайтени клеветници. Те изпълняват своята „черна” работа без да обръщат внимание на никакви факти и на никакви доводи. Да се доказва и обяснява нещо на такива хора е безполезно. Защото едни от тях люто мразят социализма, Съветския съюз и всичко, което е извън капитализма, други се обогатяват върху добре заплатената клевета, а трети правят кариера с нея. Взети заедно те са огромна армия, въоръжена с най-съвременни средства за масово затъпяване. С нейните войници трябва да се действа според препоръката на известния български боксьор Кубрат Пулев : „Предполага се, че който не разбира от думи, разбира от бой !”
Пита се, може ли и иска ли „Дума” да реагира адекватно на информационната мръсотия, когато в общественото пространство има безкрайно много поводи като започнете от Президента, минете през Методи Андреев и „бореца за добри каузи” Стефан Гамизов, и свършите с който си поискате депутат или правителствен чиновник ?
Впрочем, въпросът трябва да бъде не „може ли”, а „трябва ли”. И не само това. Тъй като „Дума” е потънала в същата понятийна яма на глобализма и либерализма както и останалите български медии (видни интелектуалци наричат телевизиите „престъпни организации” - Сергей Капица в «chaskor.ru” – 29.07.2013 г.), е нужно интелектуално пречистване чрез популяризиране на истинския смисъл на понятия и термини като патриотизъм или национални интереси или европейски ценности, които всички употребяват непрекъснато, но едва ли всички разбират за какво става дума. Трябва открита и честна интерпретация на засуканите и объркани послания на левите политици. Това е само началото на прочутия и омръзнал на всички лозунг „Да си върнем доверието на хората!”
Днешните български русофили са идеологически, исторически и политически деца. Те си нямат понятие нито какво става в Русия, нито какво става по света, нито какво става в България. Те са наивни идеалисти, които с нищо не помагат за подържане на реални връзки и реална близост с руския народ и с Руската Федерация. „Главното и принципно отличие на днешна Москва от тази, която човчеството знаеше преди 30-40 години, е липсата на превлекателна и алтернативна идеология – Кремъл няма какво да предложи на западната „креативна” класа. От икономическа гледна точка капиталистическа Русия почти не се различава от европейските страни – само по по-голямата корупция и по голямото социално неравенство. Поместените в сп. „Форбс” физиономии на руски олигарси може като минимум да смути алтернативно мислещите хора, а като максимум – да ги превърне завинаги във противници на Кремъл и на неговата политика. Борбата за „традиционните „ценности”, падащи една след друга под напора на западната безнравственост, също не става за за превличане и обединяване”. (Сергей Рунко – „noteru.com” – „Независимая газета” – 12.06.2015 г.)
Понякога буди недоумение, защо в много по-безпретенциозни издания като в. „Уикенд” се публикуват много по-съдържателни, актуални и сериозни анализи и изследвания.
С други думи, трябват умни и настъпателни усилия, за да се пробие информационната блокада наложена от малцинството десни недоносчета. Интелектуален потенциал българското ляво ИМА !
КОЛХОЗНИ РАЗМИШЛЕНИЯ НА ЕДНА КОЛХОЗНИЧКА
ДЪРЖАВАТА, КАТО „КРЪСТНИКЪТ” НА МАРИО ПУ...
Доскоро този консенсус беше непоклатим - и не защото са го подписали най-отговорно двете страни, а защото се случи по пътя на естественото развитие на нещата. Тоест, в този район икономиката гледа към Москва, а политиката към Вашингтон. Сега това се руши пред очите ни. Този консенсус се ерозира и това се наблюдава от миналото лято.С това се обяснява засилената фобии и филии активни мероприятия в СМИ и социалните мрежи.. Интересното е какво ще дойде на мястото на този консенсус?
