Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2015 17:21 - АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ – ПОГЛЕД ОТ БЪЛГАРИЯ
Автор: gindev Категория: Други   
Прочетен: 5190 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

            В Българияа продължават да се изсипват евроатлантически големци, кой от кой по-важни. Такъв наплив не се е случвал в последните години, да не кажем – от началото на прехода. Едва ли това е поради личността на българския министър-председател или на българския президент (това беше шега). Съпоставяйки тази олелия със ставащото по света днес, наред със съвсем определено налагана тенденция в средствата за масово осведомяване, започвайки от тенденционно подбраната международна информация, канените за анализа лица и достигайки до многозначителни кадрили и солови изпълненя на знакови фигури от режима на ГЕРБ и Ко, може да се направят напълно оправдани  предположения.

            Защо България стана изведнъж толкова важна за САЩ, за англо-саксонството и за брюкселската бюрокрация ? И защо, успоредно с това, руската преса също проявява засилен интерес към България, след като почти 25 години дори не я споменаваше ?

            Очевидно, причината не е в България, сама по себе си – тя продължава да бъде последната страна в ЕС по икономическо развитие, най-бедната страна-член на ЕС, на която и досега инкриминират цяла торба претенции по нереформираност, социалистическа закостенялост, привързаност към исторически митове, корупция и каквото още се сети човек.

            Причините трябва да търсим в ставащото по света, в движението на историческия процес, в целите и стремежите на главните световни играчи, в геополитическите и цивилизационни противоречия и във вътрешната диалектика на тези противоречия.

            Като главна, основна причина, се очертава разпадането на Съветския съюз и на европейския социалистически лагер. Такава растърсваща, сензационна катастрофа, събитие с ужасяващи последици по целия свят, човешката история не познава. Експерти оценяват само човешките жертви на около 50 милиона по света, което е равносилно на жертвите от световна война, да не говорим за материални разрушения и идеологически травми. Вижте само колко знакови фигури бяха убити и принудително ликвидирани физически или мрално-идеологически  : НиколаеЧаушеско, Ерих Хонекер, Слободан Милошевич, Моамар Кадафи, Садам Хюсеин, Мохамад Наджибула, Абдула Йоджелан. В безтегловност и кошмари попаднаха цели страни като Куба, Никарагуа, Виетнам, Етиопия, Ангола, Мозамбик. Разпадна се движението на неприсъединилите се страни, изчезна международното комунистическо и работническо движение, бяха кърваво разгромени комунистическите партии в мюсюлманските страни и това, до голяма степен, сложи началото на възхода на радикалния Ислям.

            Трябва откровено да се каже, че особено болезнено разпадането на СССР и на социалистическия лагер се отрази на България. На Запад тя беше призната за най-русофилската бивша социалистическа страна, което определи в много отношения днешната й съдба – тя беше разграбена и омаломощена в най-голяма степен от всички други бивши социалистически страни и отхвърлена реално 100 години назад в своето целокупно развитие. В България в момента завършва реализирането от хилядогодишна западна мечта - пълното й материално и духовно откъсване от Русия. Затова на Запад се мъчат да я заместят с Румъния и Сърбия, две страни с изключително подозрително геополитическо и цивилизационно отношение към Русия. Папа Йоан-Павел ІІ нарече Румъния „мост между и Изтока и Запада”, а сърбите отдавна се самонаричат така. Искам да напомня, че днешните наследници на последната византийска династия на Палеолозите авторитетно твърдят, че България е единствената наследница на Византия. Впрочем, подобни твърдения може да се намерят в трудовете на такива западни историци, като Джеймс Кохран Стивънсън Рънсиман и Арнолд Джозеф Тойнби.

            Като втора причина може да се посочи опитът на „колективния Запад” да реанимира проекта „Анаконда” по тоталното обкръжаване и удушаване на Русия. В този проект България изненадващо зае главно място веднага след присъединяването на Крим към Русия. В такъв, чист военно-стратегически смисъл, България, като територия, е удобен плацдарм,  допълващ грузинския плацдарм и дублиращ непостоянното присъствие на Турция.

            Отговорът на Русия се оказа неочаквано ефикасен в перспектива. Като наследство от историята, в Руската Федерация остана хартленда или световната ос на историята - според постановките на геополитиката. Това позволи на някои руски изследователи да реанимират парадигмата за евразийството и проекта за Евразийски съюз, като негова форма.  Но Евразийството не е геополитическа доктрина. Евразийството е идеологическа доктрина (евразийската идея) измислена от руската аристокрация като своеобразен отговор на англосаксонската геополитика.Тази евразийска идея съдържа като втори и трети пласт геополитически същности като догадки, като украшения на руските месиански идеи за особеното предназначение на руския етнос, за неговата съдба. Евразийството само се плъзга край геополитиката. Многобройните привърженици на евразийския проект говорят за евразийската периферия населена с множество суперетноси – араби, тюрки, китайци, индуси, които трябва да бъдат привлечени като приятели и съюзници на „руския хартленд”, на „руския свят”. Без да обсъждам тази спорна постановка, препоръчвам статията на Владислав Иноземцев „Защо Русия не може да бъде Евразия” („ttolk.ru” – 2.03.2015 г. Виж още сп. „Полития”, бр 6/2014 г.). Тя, до голяма степен, показва, защо в България идеята за евразийския проект в нейния разширен вариант не се обсъжда на научно равнище по същество.

            Така по необходимост стигаме до третата причина, която  е чисто ментална и се отнася до това, което в Русия се нарича „Руски свят” -  един от основните темели, около които се гради днес новото вътрешно единство на руския народ. Това понятие е взето от терминологията на Руската православна църква. То е много по-широко от географско-структурното понятие за „руска държава” и обхваща териториите на днешните Белорусия и Украйна (Русия, „малка” Русия и „бяла” Русия). Интересното обаче е друго.  Понатието за „руски свят” е вътрешнодуховно неразривно свързано с друг основополагащ руски геополитически темел за „Москва – третия Рим”. И тук – странно на пръв поглед – неочаквано се намесва България. Работата е там, че „лозунгът” „Москва-третия Рим” изразява старобългарски проект.

            Деветият век е изключително време от историята на българската държава. Това е времето, когато Крум поставя основите на българския геополитически проект, Борис І – на българския цивилизиционен проект, а Симеон Великий  обединява двата проекта във Великата Европейска Мисия на България. Ще минат три века на победи и поражения, но Великата мечта няма да угасне и под идеята за „Москва – третия Рим” ше бъде пренесена в Русия, за да продължи своя исторически ход. И днес потомците на Палеолозите в Европа признават България като пазител на византийските ценности(Константинопол – втория Рим) на техните праотци.

            България ще подари на братята-славяни своите мечти, своята вяра, своята държавност, своята култура, своето сърце и своята надежда. Дошло е време да говорим и напомняме за този велик период и за епохалните му дела.

            Българският геополитически проект предвиждаше всички славянски племена да се обединят под скиптъра на българските владетели. Класическото руско „славянофилство” не е нищо друго освен българския геополитически проект развит на руска основа.

            Българският цивилизован проект постави под тази дръзка идея неизтриваемите ментални основи на своята национална култура.

            С неукротима енергия и прозорливост  Симеон Велики се стараеше да я наложи по бойните европейски полета. Попречи му Великото преселение на народите, което разкъса териториалната връзка между северните и южни славяни. За реализация на проекта останаха необятните простори на Русия и тесните географски граници на Балканския полуостров. И това време настава.

         След разделянето на Римската империя на Западна и Източна, между тях започва ожесточена интелектуална и научна борба за присвояване на целокупното римско наследство – оформя се Вторият Рим – Константинопол. С напредване на времето православните религиозни мислители осъзнават невралгичните геополитически и геостратегически основания, а с това и преходността на Византия, опасностите от гибел на автентичното християнство и насочват всичките си усилия към дирене на място и общност, която да съхрани надеждно духовните начала и символите на християанската вяра. Възниква идеята за Третия Рим. Знае се, че главните претенденти са Солун, Търново и Москва, а сигурната и надеждна общност, която ще го съхрани е славянобългарския етнос.

          По време на Второто българско царство в Търново се концентрират мощите на множество светии и градът придобива сакралната функция на нов Йерусалим. С особена почит се ползват съхраняваните мощи на Йоан Рилски, Параскева Епиватска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Теофан, Гаврил Лесновски, св. Димитър Солунски.

            Общата за трите претендента за Новия Рим е доктрината произлязла от исихазма – в Солун доминира исихазмът на Григорий Палма, в Търново – на Григорий Синат, който е и учител на Теодосий Търновски, предал от своя страна познанието на Евтимий. Исихастките традиции в Москва се утвърждават от българите Киприян и  Григорий Цамблак.

            Заради това Арнолд Джозеф Тойнби заключава, че българските монаси са преносителите на идеята за Третия Рим в Москва. Тойнби пише : „България не е „пасивен реципиент” на византийското културно „облъчване”, а „съперник на Византия” в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизаяцията и религията на българската църква  и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа”.

            Нещо повече. Тойнби твърди, че върху основата на идеята за Третия Рим могат да бъдат преодолени негативите на социалните проблеми на западното общество ; конфликтите между Изтока и Запада ; да бъде осигурен прогрес на човечеството за сметка на духовното усъвършенстване ; възродена хармонията между човека, природата и висшите цели на разума.

            Характеристиките на Предвъзраждането, започнало в България през 12-я век, предвид неговото прекъсване от „нашествието на агаряните”, принуждава българската църква да пренесе идеята за Третия Рим в Москва, при братския славянски руски народ. Българската идея за Третия Рим става евразийска идея, такава, каквато, всъщност, е и Византия. Природноисторическият процес продължава своя неумолим ход.

           При по-задълбочено проникване в идеята за Третия Рим, може да се открият следите на добре замислен геополитически проект, лансиран успешно на историческата сцена. Всичко започва от животинския страх на Европейския Запад от турската експанзия, когато цялото му интелектуално умение се съсредоточва за дистанциране с всякакви средства от страшната Османска империя.

             През  1467 г. умира Мария Тверска, жена на Великия московски княз Иван III. Говорили са, че княгинята е отровена, но никой не можел да обясни защо. Това става ясно по-късно, през 1469 г., когато към Великия княз постъпва брачно предложение от Ватикана за женитба с племеницата на последния византийски император София Фоминичне Палеолог ( бракът е сключен през 1472 г.). Оказва се, че това е католическа операция с далечна перспектива – освен надеждата за приемане от Русия на флорентийската уния се цели насочването на Русия към Константинопол и съответно – намаляване на турския натиск на Запад. Тази идея е формулирана в обръщението на Венецианския сенат към Иван ІІІ (1473 г.) : „Източната империя, завладяна от турците, трябва, поради прекратяване на императорския род по мъжка линия, да принадлежи на Вашата сиятелна власт по силата на Вашия благополучен брак

            По това време в православна Русия се разгарят религиозните страсти, свързани с 7000-та година от сътворението на света. Православните са убедени, че след тази дата нищо няма да има (края на света), но и когато става ясно, че „края” се отлага, продължавали да живеят в есхатологично очакване. В такива времена всичко може да се очаква и всичко може да се случи. Митрополита на Москва и на цяла Русия Зосима Брадатия написва в „Изложение за пасхалиите през осмото хилядолетие” : „Нашият Бог прославя великия княз Иван Василевич, самодържеца на цяла Русия, новия цар Константин на новия Константинов град – Москва”.

            Едва ли монахът от Елизаровския манастир край Псков Филотий е знаел за европейската католическа конспирация и едва ли е чел текста на Зосима. (впрочем, детрониран от митрополитския престол през 1494 г.), но идеята за „Третия Рим” отдавна се е носила във въздуха, пренесена от България.

            Тази идея се съдържа в две негови послания, в които самата идея съвсем не е най-главното. И в двата случая идеята е подхвърлена като своего рода аргумент към главното в посланията.

            В писмото до Великия княз (1512 г.) монахът пише за три неща : (1), трябва да се принудят вярващите правилно да се кръстят ; (2), епископските катедри не трябва да са незаети ; (3), трябва да се изкорени педерастията сред миряните. Тук Третият Рим се използва за аргумент : след падането на Константинопол ти си единствения християнски цар и бъди любезен да подържаш ред в царството си.

            В по-късното послание към митрополитския наместник Мунехин (1527 г.), който пита Филотий как да се разбират някакви предсказания, монахът ловко прехвърля отговора към политически проблеми. Той всъщност твърди, че тези проблеми възникват не от влиянието на звездите, т.е. от астрологията, а от Божата воля и от човешките грехове. Ето Константинопол падна. А защо ? Защото предаде християнската вяра. Поради това Москва е вече столицата на православния свят. „Всички християнски царства се сляха в царството на нашия Господар, което, съгласно пророчествата, е руското царство : защото паднаха два Рима, третия стои, и четвърти няма да има”.

            Това беше тържество на угасващата българска цивилизационна мисия – огромна помощ от загиваща България на изгряваща Русия. Големият руски учен Димитрий Лихачов завършва тази поразителна връзка по следния начин :    „Благодарение на езика, на литературата, на писмеността, които съставляват своего рода държава на духа, българската държава като цяло не бива да се смята дори временно унищожена от османското иго. Тя е била само пленена. Просто дълги години е била в плен. Българският език и българската писменост замениха най-важната общонационална функция на българската държава – обединителната.

Аналогично явление имахме и ние в древна Рус. По време на феодалната раздробеност през 12 и 13 век, когато държавата престава да съществува като единно цяло, единният литературен език, по произход старобългарски и единната писменост и единната литература, тясно свързани с българските писатели, преселили се в Рус – Киприян и Григорий Цамблак, бяха действени фактори за запазване единството на руския народ…“.

            Съчетаването на цивилизационната и геополитеческата компонента предопредели в исторически мащаб онтологичната връзка между Русия и България и е дълбочинната, неизтриваема предпоствака за българската русофилия. И, който не разбира това, неразбира нищо за връзката между Русия и България. За съжаление, това разбирне в момента личи в действията на „колективния Запад” в рамките на неговия Глобален проект, докато в реалната политика на Руската Федерация подобна тенденция не проличава. Аз изненадващо открих доказателство от човек, чиято компетентност в тези въпроси не се поставя под съмнение.

            „След разрушаването на Съветския съюз ръководството на Руската Федерация 20 години не работи със своите съюзници. И като резултат с Украйна стана това, което стана. Русия не работи нито с Унгария, нито с България, нито с която е да е източно-европейска страна...И не само не работи, но и пречеше със всички сили тогава, когато ние настоявахме да се работи. Аз, като зам.председател на Държавната Дума курирах тези отношения и настоявах те да се разширяват все повече. Отговориха ми : не трябва. Ние зачеркнахме комунистическото минало и няма да имаме с никого специални отношения. Всички на една дъска и всички – сами за себе си. На никого - никаква помощ !

           Убеждавахме ръководството, че това е късогледа позиция и че за тази позиция скъпо ще плащаме в бъдеще. Нищо не се получи. Затова дойдохме до днешната ситуация”. (Сергей Бабурин – „pravda.ru” – 8.03.2015 г.).

            Това доведе България до днешното състояние, от където много трудно ще се измъкне.  Много е прав и руският посланик г-н Исаков :

            „При вашите управляващи въпроси от сорта „Накъде вървим?”, „Какво трябва да постигнем?”, „Как да го постигнем?”, „Колко време ще ни трябва да го постигнем?”, – няма. Дори хамлетовският въпрос „Да бъде или да не бъде България”, сякаш не стои. Ако се задава някакъв въпрос, той е „Кой е виновен?”, когато се случи нещо неочаквано. Дори, няма въпрос, а твърдение – този е виновен. Това не е начин на управление. Това е безсмислието, безхаберието и безвремието на глупака." („VESTI.BG” –dinkobg - 17.02.2015 г.).

            Единственото, което си пожелавам, е Русия да отчита и причините за станалото. Това не елиминира нашите собствени грешки, нашата собствена инертност, нашето собствено недооценяване на рисковете, опосностите и заплахите от предоставяне на неограничена свобода на маргиналното русофобско малцинство за пропагандиране и принудително налагане в официалния български политически и духовен курс на абсурдните, злобни, отвратителни и лъжливи русофобски парадигми. В качеството си на несъстоятелна страна и държава, в качеството си на незначителна и пропадаща държава, България сега се мъчи да продава последното, което й е останало – нейното геополитическо и геостратегическо положение заедно с новия й антикомунизъм и русофобия (впрочем, така правят и различни други несъстоятелни държави, като балтийските държави, Украйна, Молдова, Грузия). Българските новополитици се надяват, че тези стоки ще бъдат достатъчни, за да им осигурят нормален живот в глобалния свят, без да ги интересува как ще преживява мнозинството от българите.

            Единствената поука за нас, българите, е, че в сложната и трагична епоха на планетарна трансформация България и Русия се оказаха далече една от друга – беше унищожена историческата автономия на руско-българските отношения. Резултатът за нас ще бъде една голяма нула. Мисля, че и за Русия ще има последици – не такива, каквито за България, но не по-малко опасни, защото ще бъдат последици за Духа. Щом от тебе се отказва твоята едноутробност, това все пак значи нещо. Русия няма кой знае колко искрени приятели и съюзници по света и да пренебрегва и малкото останало е недалновидно.




Гласувай:
8
0



1. merlin68 - Това с Третия Рим, е просто поредния ...
26.03.2015 14:01
Това с Третия Рим, е просто поредния опит за формулировка на общи цивилизационни ценности за славяните. Сега не е актуална, нужна е нова концепция. Евразийската концепция не е подходяща според мен. Тя е по-скоро икономическа концепция за създаването на едно икономическо пространство.
Абсолютно прав е Сергей Бабурин, отказа от лидерство на Русия по отношение на славянските страни, доведе до огромни беди както за нас, така и за самата Русия. Друг е въпроса дали Русия имаше възможност да задържи тази си позиция на лидер и обединител на славянския свят. След безпрецедентното в историята на планетата предателство на съветската върхушка начело с Горбачов, Русия трайно се лиши от лидерска позиция. Съответно западната цивилизация с присъщата й хищност се зае да запълва вакума. "Разделяй и владей" - прост и ефективен метод за контрол над чуждите. Толкова прост и плиткоумен, което прави хилядолетния му успех ужасно стряскащ. Славянската цивилизация има проблем с идентичността, с липсата на своя история и съответно на собственото си разбиране. Това е огромен проблем! Иначе и другите цивилизации си имат проблеми - Китайската и Индийската със свръх плодовитостта, Западната с интернационализма, но нашия проблем е най-голям.

"От всички хора най-голям е тракийският народ - разбира се, след индийците; и ако ги управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и далеч най-силни от всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно за тях и никога няма да стане; затова са и слаби." - Херодот

"Если славяне будут объединены и солидарны — никто в будущем пальцем не шевельнёт. Пальцем не шевельнёт!" - Сталин — Джилас М., «Лицо тоталитаризма»

Първо, изгубена е връзката с миналото, изчезнала е историческата приемственост на трако-скитската цивилизация и тази на славяните.
Второ, нуждата от единство и солидарност е очевидна за не славяни като Херодот и Сталин, но не и за самите славяни.
Ние принадлежим на цивилизация която поне от 2500 години не се разбира сама
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gindev
Категория: Други
Прочетен: 1245575
Постинги: 352
Коментари: 1512
Гласове: 1237
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930