Малко преди срещата „цялата БСП с възмущение коментира думите на Кристиан Вигенин, че СИРИЗА спечели с популизъм и че американските бази у нас са донесли добро и няма основание САЩ да спрат да ги ползват. Ако въпросните изявления са негова лична позиция, кой изразява позицията на членовете на лявата партия, която на 100% е обратна? Ако е лична позиция, как Вигенин се води лидер на хората, които са на противоположни позиции? И как се отнася ръководството на партията към изявите на една от водещите й фигури - бивш министър и настоящ депутат?” („Дума” – 28.01.2015 г.).
В края на 2014 г. в Плевен председателят на партията Михаил Миков заяви, че „партията в момента продължава същия модел, който обаче е изчерпан и обострен от кризата, което е направило и хората чувствителни към него и е станало причина под 50% от хората да гласуват на последните избори”. („FROG.NEWS” – 29.11.2014).
Ето мнение и на Ангел Найденов : «Мисля си, че БСП греши, като измества фокуса на своята политика от младите, активните, високообразованите хора към основната част от нашите партийни членове, които са вече на значителна възраст” ( интервю пред в. „Сега” от 24.11.2014 г.).
Тук вече проличава зародишът на вътрешнопартйна организационно-кадрова тенденция. Тя става по-прозрачна в интервюто на бившия „червен” депутат Мартин Захариев : „Очаквам тежки сътресения на "Позитано". Защото "младите лъвчета" са недоволни от това, което се случва. Добрев, Кадиев, Гуцанов, Бойчев, ако имаха участие във вземане на решеиия, ако Драго бе станал шеф на БСП преговорите щяха да дадат резултат още при първите разговори. Щеше да има коалиция между БСП и ГЕРБ. Тези хора, които изредих, а и други по места, ще търсят своето място. Убеден съм, че техните настроения са такива, не съм им говорител”. („FROGNEWS” - 21.10.2014).
Нека сега да добавим нещо съвсем актуално – интервюто на Кирил Добрев, най-яркия представител на „младите лъвчета”, в БСП („Дума” – 4.02.2015 г.):
„Предложената съвместно с Мая Манолова идея М.О.Л e съкращение за Млади. Образовани. Лидери на обществено мнение. Използвахме форма, с която да представим логото по-лесно, но зад абревиатурата стоят много сериозни неща. Млади. Образовани. Лидери на обществено мнение са хората, с които БСП трябва да се събере, за да спечели следващите местни избори...Когато аудиторията слуша естрадна музика, а ние непрекъснато й предлагаме класика под формата на Бах и Бетовен, няма как да се учудваме, че получаваме едва 11% от обществената подкрепа. Винаги съм смятал, че изборите не са олимпиада, а средство за печелене на властта - една партия реализира своите програми само когато спечели изборите. С Мая Манолова предложихме над основата БСП, която е изградена от основни, общински, областни организации и т.н., да направим надстройка, т.е. да започнем по-активна работа с т.нар. периферия и симпатизантите. Да намерим повече хора, които да ангажираме с атрактивни платформи и кандидати. . . Впечатлен съм от семинара, беше правилна стъпка. Всички успяха да кажат своето мнение и да дадат своите препоръки.... Има няколко неща, които буквално ме разтърсиха и ми показаха, че живеем в някакъв собствен свят. Защо, след като вдигаме пенсиите години наред и се грижим за пенсионерите, те гласуват за ГЕРБ? Защото те питат: за какво ми са тези 50 лв. отгоре, когато изгонихте децата ми?”
Накрая, не мога да отмина и констатацията на Георги Първанов в същия вестник :”В момента БСП се е върнала в своя "сектантски" период”.
Какво може да се каже като обобщение ?
1. Младите кадри на партокрацията в БСП искат партийната власт. Те не само смятат, че могат да управляват по-добре партията, те са сигурни, че могат да управляват по-добре и държавата.
2. Тези „млади лъвчета” са готови на всичко, за да постигнат целите си. Те нямат идеи, те нямат принципи. Те имат интереси. Идеята за „мола” не е нищо друго, освен практическа реализация на принципа „за всекиго по нещо”. И тук „всекиго” се интерпретира съвсем прагматично : трябва да има и за бедните, и за богатите, за приятелите и за враговете, за десните и за левите, за бандитите и за честните трудови хора. Такъв подход напълно съвпада с виждането на Румен Петков, който беше казал, че „БСП трябва да бъде партия на българския легитимен капитал” (интервю с г-н Бареков от bТV през 2004 г.) – някакъв аналог на „патриотичните индустриалци” от времето на ранния Отечествен фронт.
3. По своята същност подходът на „лъвчетата” води към окончателната идейна капитулация на БСП и превръщането й в клуб по интереси. Или, позовавайки се на Кузма Прудков : „Когато лежиш под сенките на акации е приятно да си мечтаеш за дислокации !”◄
Прозренията на историка Първанов са верни като повърхностна аналогия. Българските „леви сектанти” наистина негодуваха от поведението на партийните ръководители в кървавите дни на Септемврийското въстание, но от съвсем други позиции. Това бяха високо идейни и честни хора, които загиваха по софийските улици в престрелки с полицията защищавайки своето право на позиция. Това е и повод за запитаме, някои от особено активните „лъвчета” : Кой си ти в същност ? С какво право искаш да си партиен лидер ?
Може би си теоритик на партията? Тогава посочи си трудовете да ги прочетем и да се поучим на ум и разум.
Може би си емблематичен практик ? Тогава кажи на кои барикади си бил и в кои социални битки си водил хората, за да се преклоним пред твоето мъжество.
Заменяйки идеята с келипира, „лъвчетата” раскъсват менталната вързка с героите и мъчениците на партията, заменят Бах и Бетовен с продукцията на „Ку-ку-бенд” от рода на „Вятър ечи Балкан стене, пишка до колене” и в същото време се разплакват пред излятата мъка на хората. Но може би се гордеят, че не са комуняги, а братовчеди на успелите и креативните маймуняги, защото приличат на тях, обличат се като тях, използват тяхните нрави, обръщат се към моралните им принципи.
Обръщаме внимание на този проблем не защото е най-важния за бъдещето на БСП, а защото е показателен и защото няма никакво обществено артикулиране по дълбочинни теоритични и практически актуални въпроси като: за наследството на БСП, за днешните идеологически темели, за анализ и оценка на процесите у нас и в света, за антикомунизма и русофобията, за коалиционната политика, за начина на говорене към партийните членове и симпатизанти : кой е враг, кой е противник, кой е опонент, кой е партньор, кой е съюзник, кой е приятел.
Какво заяви партийният лидер на семинара ? : „Основните организации трябва да излязат от апартаментите и опушените партийни клубове. Ръководството на партията ще дава зелена светлина за възможните коалиции по места, защото "БСП не е федеративна, а национална партия" и "не е съюз от социалдемократически кръжоци. Въпреки търсенето на широка подкрепа на местния вот есента трябва да се вкара идейният елемент”(„Дума” – 2.02.2015 г.).
Ето това наричам непремерено говорене.Излиза, че за всичко са виновни местните организации, хората по места, защото те „не излизали от апартаментите и опушените партийни клубаве”. А от къде не излизат партийните вождове ? – от луксозните коли, от петзвездните хотели и от златистите пясъци ! И от къде накъде трябва „да се вкарва идейният елемент”, като че ли това е екстремален секс.
Върви кулоарна информация, че като консултанти на срещата в Пловдив са били привлечени хора като Евгений Дайнов и Явор Дачков. Ако това наистина е така, повече да се разговаря с БСП по каквито и да е въпроси е излишно. „Трансформнъсът” е на приключване.
Сборният интелект на партийното ръководство предизвиква основателни съмнения и тревоги и това може би е главния извод, който вадя от ограничената обществена информация. Какви са подводните и задкулисни игри и какви мощни тектонични сили бушуват в БСП, дори не е толкова интересно. Защото именно обществената им проекция провокира отношение в публиката и това отношение не се нуждае от никакви доказателства по същество. Обществото не е съд и отмерва всекиму според отношението си към него - например, не искам да живея в страна, в която „Ники Мазният открадна мерцедеса на Жоро Главата”, а Евгений Минчев представлява държавата във Великобритания („Уикенд”, 22-28.11.2014 г.). Всеки който иска, нека проектира този пример в своето отношение към БСП.
Най-фаталната грешка на САЩ спрямо Русия
Рожби на идиотизма
